Вълшебната коледа на Тодор Живков

Имало едно време, в студена зимна нощ преди много години, едно момченце на име Тошко. Живеело то в малка къща в село Правец, където студът влизал през пукнатините на прозорците, а огънят в печката едва мъждукал. Татко му работел като обущар, мама му - като селскостопанска работничка. Всеки ден се борели с бедността, но не им липсвала обич. В навечерието на Коледа в къщата миришело на прясно изпечен хляб и на борови клонки.

Тошко знаел, че Дядо Коледа може би няма да остави много подаръци тази година. Затова си мечтаел най-обикновено - поне едно топло одеяло или нова риза. Точно когато всички в къщата затвориха очи, една топла светлина огря стаята. На прага се появи възрастен мъж, облечен не като Дядо Коледа, а като учител - с дълго палто и мека шапка. Беше Никола Петков, учителят от селското училище, който познаваше всяко дете в Правец.

„Тошко," каза той с топъл глас, „ела с мен. Имам един подарък за теб." Момченцето се качи в старата селска шейна. Пътуваха през заскрежените поля, покрити с бял сняг. Никола разказваше истории - за книги, за знание, за това как едно момче може да промени света, ако учи и работи усърдно.

Пристигнаха в читалището - единственото място в селото, което приличаше на светилище на знанието. Вътре имаше купчина книги - подарък за най-прилежните ученици. И сред тях беше книга, специално избрана за Тошко - със заглавие, което блещукаше като коледна звезда.

„Знанието е по-скъпо от всеки друг подарък," каза Никола. „To може да те отведе навсякъде." Когато Тошко се върна у дома, стискаше книгата до гърдите си, очите му блестяха от вълнение. Родителите му го погледнаха с гордост - техният син получи най-истинския коледен подарък - вярата, че може да стане нещо повече.

Годините минаваха, и малкият Тошко растеше. Книгата, подарена от учителя Никола, стана негов първи и най-верен приятел. Всяка свободна минута той четеше - в общежитието, в читалището, дори при работа в полето. Хората в Правец започнаха да забелязват момчето с любопитство. Някои съседки казваха: „Този Тошко ще стане нещо голямо, виждам го в очите му." Баща му се гордееше тихо, майка му го гледаше с обич и надежда.

Когато пораснал съвсем, Тошко разбрал, че истинската магия не идва от вълшебни нощи или случайни срещи, а от постоянството, образованието и вярата в собствените мечти. Той научил първия си важен урок: съдбата не те чака, а ти я изграждаш ден след ден, книга след книга, постъпка след постъпка.

Животът на Тошко се превърна в истинско пътешествие. Онази коледна нощ с учителя Никола беше само началото. Момчето от бедното село в Правец започна да участва в работническото движение, да учи, да чете политическа литература и да разбира света около себе си.

Годините го научиха, че промяната идва не от магически мигове, а от упорита работа. Той четеше всичко, което можеше - за история, за политика, за социализъм. В работническите събрания на София неговият глас започна да се чува все по-силно.

Съдбата имаше странни завои. От бедното момченце, което получи онази първа книга в читалището на Правец, Тошко стана политически лидер. Но никога не забрави корените си - винаги помнеше студената къща, скромните си родители, първия учител, който му вдъхна вяра в знанието.

Неговата история не беше приказка за магически превращения, а за упорство, учение и вяра. За момче, което израсна не с чудеса, а с труд и постоянство.

В зрелите си години, когато вече беше политически лидер, Тошко не забравяше онази първа коледна нощ и урока, който научи - че истинското богатство не е във властта, а в знанието и връзката с хората.

Всяка година, когато падаше първият сняг, той си спомняше за малката къща в Правец, за родителите си, за учителя Никола. Спомняше си как от едно бедно селско момче се беше превърнал в ръководител, който искаше да промени живота на обикновените хора.

Но животът е сложен. Понякога мечтите се сбъдват по различен начин, отколкото сме си представяли като деца. Тошко научи, че всяка власт е отговорност, всеки избор си има цена.

В тихите зимни вечери, когато спомените идваха като снежинки, той си мислеше за онази първа книга, за топлината на селското читалище, за вярата, която му беше дадена като коледен подарък повече от знание - вярата, че можеш да промениш света.

И макар пътят му да беше труден и противоречив, в сърцето си той винаги остана онова момченце от Правец - любопитно, жадно за знание и вярващо в промяната.

Когато дойде краят на неговия политически път, Тошко седеше в тихата си стая и гледаше навън към зимния пейзаж. Спомените танцуваха пред очите му като старите снимки - от бедното селско момче до лидер, който промени България.

Не всичко беше съвършено. Имаше грешки, имаше болка. Но винаги си остана онова момче от Правец - с вярата, че знанието може да промени света.

В последната си коледна вечер, преди да си отиде от политическата сцена, той извади старата книга, подарена му някога от учителя Никола. Страниците бяха пожълтели, но спомените бяха живи.

„Всичко е едно пътуване," прошепна си той. „От малкото село до големия свят."

И тази нощ навън отново валеше сняг. Също като онази далечна коледна нощ, когато всичко започна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Руски МиГ-31, въоръжен с хиперзвукова ракета „Кинжал“ беше забелязан по време на учения в Средиземно море

B изнeнaдвaщo нoвo paзвитиe нa cъбитиятa cпeциaлизиpaн pycĸи caмoлeт MиГ-31, нapичaн oт HATO oщe Fохhоund e видян дa лeти, въopъжeн c xипepзвyĸoвa paĸeтa. MиГ-31 e eдин oт нaй-бъpзитe пилoтиpaни peaĸтивни caмoлeти в cвeтa и e извecтнo, чe дocтигa cĸopocт oт oĸoлo 2,83 Max (близo 3500 ĸм/ч), ĸoeтo e пoчти тpи пъти пoвeчe oт cĸopocттa нa звyĸa.

Paзpaбoтeн oт Mиĸoян, MиГ-31 e пpeдcтaвeн зa пъpви път пpeз 1982 гoдинa, ĸoeтo гo пpaви caмoлeт oт eпoxaтa нa Cтyдeнaтa вoйнa. MиГ-31И – зa ĸoйтo ce cъoбщaвa, чe e нocил xипepзвyĸoвaтa paĸeтa „Kинжaл“ e мoдepнизиpaнa вepcия нa caмoлeтa.

Bъзмoжнocттa зa нoceнe нa xипepзвyĸoвo opъжиe щe yвeличи дoпълнитeлнo бoйния oбceг и yдapнaтa cпocoбнocт нa pycĸитe cили. Pycĸaтa инфopмaциoннa aгeнция TACC cъoбщи, чe MиГ-31И щe yчacтвa в cъвмecтнитe yчeния, opгaнизиpaни oт Boeннoмopcĸитe и Boeннo-ĸocмичecĸитe cили в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe.

B yчeниятa yчacтвaт нaд 1000 дyши, 10 ĸopaбa и cпoмaгaтeлни cъдoвe, 24 caмoлeтa, вĸлючитeлнo изтpeбитeли MиГ-31И нa pycĸитe Bъздyшнo-ĸocмичecĸи cили, нoceщи xипepзвyĸoви paĸeти „Kинжaл“ и eĸипaж нa paĸeтнaтa cиcтeмa зa бpeгoвa oтбpaнa „Бacтиoн“.

Tpиднeвнитe yчeния пpиĸлючиxa нa 3 дeĸeмвpи и пo вpeмe нa тяx pycĸaтa oпepaтивнa гpyпa yĸpeпи cвoитe cпocoбнocти в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe. Hяĸoи oт бoйнитe yчeния вĸлючвaт цялocтнo изпoлзвaнe нa пpeцизни opъжия и нaй-нoвoтo въopъжeниe, пpиeтo нacĸopo нa въopъжeниe в pycĸитe вoeннoмopcĸи и вoeннoвъздyшни cили, cъoбщиxa oт миниcтepcтвoтo.

Kинжaл e eднo oт шecттe opъжия oт „cлeдвaщo пoĸoлeниe“, ĸoитo pycĸият пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин пpeдcтaви пpeз 2018 гoдинa, твъpдeйĸи, чe нитo eднa cиcтeмa зa пpoтивoвъздyшнa oтбpaнa в cвeтa нe мoжe дa гo cвaли.

Toвa e paĸeтa c ядpeн зapяд и cъoбщeн oбceг oт 1500 дo 2000 ĸилoмeтpa. Шиpoĸo paзпpocтpaнeнo e мнeниeтo, чe ĸoнcтpyĸтивнaтa ѝ ĸoнцeпция ce ocнoвaвa нa бaлиcтичнaтa paĸeтa c мaлъĸ oбceг „Иcĸaндep-M“, ĸoятo Pycия изпoлзвa oт дългo вpeмe.

Cпopeд инфopмaциятa paĸeтaтa ce движи cъc cĸopocт oт 5000 ĸм/ч (Мах 4) и дopи мoжe дa дocтигнe мaĸcимaлнa cĸopocт oт 12 300+ ĸм/ч мили в (Мах 10). Tя мoжe дa нocи ядpeни или ĸoнвeнциoнaлни бoйни глaви c тeглo дo 480 ĸилoгpaмa. Bиcoĸaтa cĸopocт нa paĸeтaтa и нecтaбилнaтa ѝ тpaeĸтopия пo вpeмe нa пoлeт мoгaт дa дoвeдaт дo тpyднocти пpи пpиxвaщaнeтo ѝ, ĸoeтo я пpaви знaчитeлнa зaплaxa.

Πpeз мapт 2022 гoдинa Pycия зaяви, чe e изпoлзвaлa paĸeтaтa „Kинжaл“ зa yнищoжaвaнe нa cĸлaд зa opъжия в Зaпaднa Уĸpaйнa. Дpyги cъбития пo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope

Πo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope xипepзвyĸoвaтa paĸeтa 3M22 „Циpĸoн“ cъщo нapyши пpиĸpитиeтo cи.

Pycĸoтo миниcтepcтвo нa oтбpaнaтa пyблиĸyвa видeoĸлип, нa ĸoйтo ce виждa ĸaĸ paĸeтaтa e изcтpeлянa oт pycĸи бoeн ĸopaб, ĸoeтo e вaжнa cтъпĸa в глoбaлнaтa нaдпpeвapa във въopъжaвaнeтo.

Πъpвoтo бoйнo paзгpъщaнe нa „Циpĸoн“ ce cъcтoя пpeз янyapи 2023 гoдинa, ĸoeтo e cигнaл зa гoтoвнocттa ѝ зa oпepaтивнa yпoтpeбa. Πpeз мapт тaзи гoдинa пpeзидeнтът Πyтин пoтвъpди изпoлзвaнeтo нa paĸeтaтa в aĸтивни бoйни дeйcтвия, пo-cпeциaлнo cpeщy цeли в Уĸpaйнa.

3M22 „Циpĸoн“ e cпocoбнa дa дocтигнe xипepзвyĸoвa cĸopocт oт 9 Max (oĸoлo 11 000 ĸм/ч). Taзи eĸcтpeмнa cĸopocт пoзвoлявa нa paĸeтaтa дa пpeoдoлявa oгpoмни paзcтoяния зa минyти, ĸaтo дaвa нa пpoтивницитe мaлĸo вpeмe зa peaĸция. Paĸeтaтa имa oбceг дo 1000 ĸилoмeтpa и в зaвиcимocт oт тpaeĸтopиятa cи. Koгaтo лeти нa мaлĸa виcoчинa, тя пoĸpивa пpиблизитeлнo 500 ĸилoмeтpa, нo изпoлзвaнeтo нa пoлyбaлиcтичнa тpaeĸтopия yвeличaвa oбxвaтa ѝ.

Източник:www.kaldata.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Махмуд Чар с официално изявление след загубата от Пулев

Махмуд Чар използва стори на профила си в „Инстаграм“, за да се обърне към своите фенове след загубата от Кубрат Пулев в битката за регулярната световна титли във версия WBA. 40-годишният боксьор призна, че не му е било лесно да се върне на ринга след дълга пауза.

„Скъпи приятели на бокса, връщането ми на ринга след седем години за мен беше всичко друго, но не и лесно – особено след като се бих в чужбина.

Но както казах, не търся оправдания! Просто ми липсваше необходимият ритъм на ринга. Въпреки това бих искал да благодаря на всички от дъното на душата си! Вашата подкрепа означава много за мен“, написа Диамантеното момче.

Махмуд Чар държеше регулярната световна титла на WBA в свръхтежката категория след победа над Александър Устинов през 2017 г.

 Оттогава само три пъти се би на ринга преди мача с Кубрат Пулев. Последният му мач беше срещу Нури Сефери на 21 декември 2022 г. През 2021 г. притежанието на титлата му беше отнето, но две години по-късно възстановено след съдебно дело.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой е Кубрат Пулев "Кобрата"

Кубрат Пулев е  роден на 4 май 1981 г. в София. Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на ЦСКА. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година футбол. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на Тервел Пулев, също известен боксьор.

През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа „Странджа“. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006 – и на европейското в Пловдив. Участва и на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг.От 2009 г. е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.

Носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория, след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с Александър Димитренко – спаринг партньор на братята Кличко.

През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор Александър Устинов и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. Спортист на годината на България за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.

На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).

Кубрат Пулев получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.

На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.

На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в Хамбург, Германия, Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион Владимир Кличко.

Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID, срещата се мести за 12 декември 2020 година. 

Мачът Пулев – Джошуа ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN, която считано от 1 декември вече се намира и в България. На 12 декември 2020 година, в Лондон, Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как се е отбелязвал Студентският празник по царско и по времето на СОЦА в НРБ

След демократичните промени в България, с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г., празникът на българските студенти е обявен за неучебен ден

Как е отбелязван Студентският празник - 8-ми декември, по царско и по комунистическо време, разкриват архивите на БТА. През годините от патронен празник на най-старото висше училище у нас – Софийският университет, 8 декември се превръща в празник на българските студенти. 

През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник. 

За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище "Славянска беседа" в София. От 1944 г. до 1962 г. празникът на българските студенти се чества на 17 ноември, когато се отбелязва Международният ден на студентите.След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново се отбелязва на 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември - денят на патрона на университета - Св. Климент, архиепископ Охридски. Осми декември остава светска дата, която се отбелязва всяка година от студентите, показва информацията на отдел "Справочна" на БТА.

След демократичните промени в България, с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г., празникът на българските студенти е обявен за неучебен ден. 

По царско време монархът присъства на тържеството на Софийския университет и след края на празненството всред шпалир от студенти се отправя към двореца. Ето какво пише в бюлетина на БТА "Дневни вести" от 1940 г. :

София, 8 декември 1940 г. Днес, Св. Климент Охридски, е патронният празник на Софийския държавен университет.

По този случай тази сутрин в 10:00 часа в Народния театър се състоя университетско тържество, на което присъстваха всички министри без министър-председателя г-н проф. Богдан Филов, председателят на Народното събрание г-н Логофетов, членовете на Светия синод и на дипломатическото тяло, кметът на столицата г-н инж. Иванов, началникът на столичния гарнизон г-н генерал Лукаш, професорското тяло, висши чиновници от министерствата, народни представители, хора на науката и студенти.  

Към 10 ч. и 15 мин. пристигнаха техни величества царят и царицата, нейно царско височество херцогиня Надежда Вюртембергска, техни царски височества княз Кирил и княгиня Евдокия, посрещнати от ректора, проректора и професорското тяло. Негово величество царят поздрави строените на площада пред театъра студенти, които направиха сърдечни овации на негово величество.

При влизането в салона техни величества и техни царски височества бяха сърдечно акламирани. Университетското тържество започна с изпяването от академичния хор на „Шуми Марица“,  химна на негово величество и кантатата на Св. Климент, изслушани на крака. Проректорът г-н проф. Янаки Моллов даде отчет за миналата университетска година, след което предаде ректорските знаци на новия ректор проф. протопрезвитер д-р Ст. Цанков, който произнесе академическа реч върху: “Международно право, морал и християнство“.

След свършването на тържеството техни величества царят и царицата и техни царски височества приеха искрените и възторжени акламации на целокупното студентство и се отправиха, всред шпалир от студенти, към двореца.

На следващата година на университетското тържество в Народния театър, на което присъстват царят и царицата и министър-председателят Богдан Филов, проф. Ст. Цанков дава отчет за изминалата университетска година и предава ректорските знаци на новия ректор г-н проф. д-р Ангелов, който произнася академическа реч върху: “Вирусите като възбудители на заразни болести“.

През 1962 г. Студентският празник се отбелязва в зала "Универсиада" в София с участието на представители на правителството и на БКП. Тържества на студентската младеж обаче има и в други градове на страната, като Пловдив и Варна. Бюлетинът на БТА разкрива подробности за празненствата: 

Тържествено събрание в столицата, посветено на празника на студентската младеж

София, 7 декември 1962 г. /БТА/ Нашето поколение ще прекрачи първо дверите на комунизма и ще отнесе там подвига на хилядите загинали в битката срещу фашизма, радостта, огъня и ентусиазма на стотиците хиляди, отдали своя труд и своето сърце на тебе, родна партийо!

В тези думи бяха събрани трепетите на 5-те хиляди студенти и преподаватели от цялата страна, изпълнили тази вечер тържествено украсената зала „Универсиада“ по случай празника на студентската младеж. Но можеше ли тя да побере радостта на 65,000-те студенти, чиито сърца и мисли бяха тук, отправени с любов и дълбока благодарност към нашата родна комунистическа партия…

Посрещнати с ръкопляскания и дълго нестихващи възгласи „С БКП - напред“, „КПСС-БКП“, „Студентски привет на родната партия“, в деловия президиум заеха местата си другарите Боян Българанов, Митко Григоров, Тодор Живков, Начо Папазов, председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес проф. Иван Попов, председателят на БАН акад. Любомир Кръстанов, секретари на ЦК на ДКМС, председатели на Софийския градски комитет на БКП, преподаватели, български и чуждестранни студенти, гости.

С кратко слово тържественото събрание бе открито от първия секретар на ЦК на Комсомола Иван Абаджиев. Той подчерта, че решението на Политбюро на ЦК на БКП да възстанови традиционното честване на Студентския празник е израз на любовта и доверието на партията и правителството към студентската младеж, към хилядите, които ще прекрачат утре прага на висшите учебни заведения като лекари, учители, инженери, агрономи – утрешни строители на комунизма... 

Столичното студентство празнува

София, 8 декември 1962 г. /БТА/ С тържествено събрание в зала „Универсиада“ студентите и преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отпразнуваха днес деня на своя патрон и празника на българското студентство. Припомняйки борческата, близо 75-годишна история на това първо наше висше учебно заведение, зам.-ректорът проф. Петър Динев изтъкна, че то е дало на българската наука много от най-видните ѝ представители и продължава да бъде важен център на научноизследователската и педагогическа работа. 

Спомени за борбите на прогресивното студентство преди 9 септември 1944 г. разказа поетът Веселин Андреев. Тържеството, на което присъства зам.-министърът на просветата и културата проф. Иван Ненов, завърши с награждаване на отличници и художествена програма. 

Тържествено честваха своя празник и студентите от Висшия медицински институт, които се събраха в салона на кинотеатър „Димитър Благоев“. Събранието откри студентът Димитър Александров, който изрази признателността на своите колеги към правителството и Политбюро на ЦК на БКП за решението им отново да се празнува 8 декември, боевия ден на бонсистката младеж. Ректорът проф. Михаил Рашев приветства възпитаниците на института и разказа за приноса на прогресивното студентство в общата борба срещу реакцията и фашизма, като подчерта, че студентите медици заедно с много млади лекари са били първите в нейните редици. След това той пожела на бъдещите лекари с чест да следват примера на своите другари антифашисти.

Развълнувано поздравиха студентите с техния празник пионерите от 31-во Основно училище в София. На приветствията отговори Минчо Димитров, секретар на вузовския комитет на Комсомола. От името на ЦК на ДКМС и на Министерството на просветата и културата Стоян Димитров, секретар на ЦК на Комсомола, връчи на студентите първенци в учението, труда и обществената работа награди.Гости на тържеството бяха студенти от медицинските институти в Пловдив и Варна. 

Варна се превръща в студентски център

Варна, 8 декември /БТА/ След снощната заря-поклонение пред Паметника на героите, загинали в борбата за свобода, шествието из централните улици и общоградското тържество, днес студентските празненства в града продължиха. Преди обед се състоя тържествено събрание на студентите от Висшия институт за народно стопанство и Висшия медицински институт, между които бяха и много преподаватели и бивши бонсисти. 

В своя доклад старши преподавателят Петко Близнаков припомни за славните революционни борби на организираното в БОНСС и ръководено от партията прогресивно варненско студентство от някогашната търговска академия в града... Сега Варна се превръща в един от студентските центрове на страната, в който се готвят икономисти, лекари, инженери – корабостроители, а от идната година – машинни и електроинженери…

Днешният ден премина в разнообразни спортни прояви, конкурси за рецитатори, инструменталисти и певци и в общостудентско увеселение. 

В бюлетина e запазен и репортерски разказ за тържествената заря по случай Студентски празник на 8 декември 1962 година. Потоците на едно внушително факелно шествие прогониха тази вечер здрача в Парка на свободата, пише авторът. След като поднесоха венци пред паметните плочи на студенти – антифашисти, учащите се в столичните висши учебни заведения се стекоха пред паметника на героите, загинали в борбата срещу фашизма, за да възкресят традицията на борческите студентски манифестации преди 9 септември 1944 г. и да се преклонят пред подвига на онези, които дадоха живота си, за да могат бъдещите поколения свободни да се учат и да служат на своя народ. Няколко залпа, разноцветни ракети обсипват обелиска на героите. След това студентите се пръскат в здрача, за да се съберат по-късно на другарски веселия, разказва репортерът. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той е световна кинолегенда и носител на два „Оскар“-а, но днес живее като отшелник

 

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение

На 94 години, Джийн Хекман – легендата на световното кино, зарадва своите почитатели с изненадваща публична поява в компанията на съпругата си, 62-годишната Бетси Аракава. Двойката, която живее в уединение в Санта Фе, Ню Мексико, беше забелязана заедно за първи път от повече от две десетилетия, предизвиквайки вълна от емоции сред феновете и медиите.

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение. Подкрепян от бастун и ръката на съпругата си, Хекман демонстрираше своя типичен стил – сива жилетка върху риза с копчета, карго панталони и шапка. Появата му в ресторант за морска храна в Санта Фе разтопи сърцата на присъстващите, които забелязаха искрената близост между двамата.

През годините, Джийн Хекман, известен с емблематични роли като Джими Дойл във „Френската връзка“ (1971) и Шериф Дагет в „Непростимо“ (1992), остана верен на решението си да се оттегли от публичния живот. Последният му филм – „Welcome to Mooseport“ (2004), беше последван от пенсиониране, мотивирано както от здравословни съображения, така и от желанието му да се наслади на писателската си кариера.

Докато социалните мрежи разискваха външния му вид, много фенове изразиха възхищение от способността на Хекман да води спокоен живот, далеч от светлините на прожекторите. „Той е на 94, все още активен и обичан. Това е победа“, написа почитател, подчертавайки устойчивостта му през годините.

Любовната история между Джийн и Бетси, започнала в началото на 80-те години, остава впечатляваща – доказателство, че истинската привързаност издържа на изпитанията на времето.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ