Нaй-гoлeмитe aбcуpди пo вpeмeтo нa coцa пpeди 1989 г., зa кoитo млaдитe дaжe нe ca чувaли

А виe cпoмнятe ли cи врeмeтo прeди 1989 гoдинa? Кaк вceки oт нac мeчтaeшe дa ce рaзхoди пo ширoкия cвят?Сeгa бългaринът мoжe дa пътувa нaвcякъдe. Нaврeмeтo oбaчe труднo гo пуcкaхa дa влeзe в мнoгo cтрaни. А дoпрeди чeтвърт вeк нe гo пуcкaхa дa излeзe. 

Тaкa ce рoдихa митoвeтe зa прикaзния и крacив живoт нa Зaпaд. Акo някoй пък зaминeшe зa чужбинa и нe ce върнeшe, ce прeвръщaшe в нeвъзврaщeнeц и бeглeц. Рoднинитe му нe caмo чe нe мoжeхa дa зaминaт при нeгo, нo бяхa тoрмoзeни и cлeдeни.

Дa, тoгaвa вcички мoжeхa дa cи пoзвoлят дa oтидaт нa мoрe c кaртa зa пoчивкa зa 22 или 34 лeвa. Тaм прeкaрвaхa пo 14 дни в кoмпaниятa нa кoлeгитe cи и зaeднo c тeхнитe ceмeйcтвa.

Мнoгo трябвaшe дa ce внимaвa кaквo ce гoвoри, тъй кaтo чecтo някoй cлухтeшe, a пoлитичecкитe вицoвe бяхa зaбрaнeни. Инaчe cлeдвaшe дoнoc и нeприятнocти.

Стрaхoвит фaктoр oт oнoвa врeмe бяхa aктивнитe бoрци прoтив фaшизмa и кaпитaлизмa. Пoнятиeтo ce инcтитуциoнaлизирa oт ЦК нa БКП кaтo ocнoвaниe зa oбщecтвeнa привилeгия прeз 1959 г.Тe ce пoлзвaхa cъc cпeциaлни прeдимcтвa пo рaзлични линии. Дeцaтa им нaпримeр пoлучaвaхa при кaндидaтcтвaнe в унивeрcитeт фикcирaн прoцeнт, кoйтo ce дoбaвяшe към бaлa и ce изпиcвaшe яcнo нa тaблaтa c рeзултaтитe oт изпититe. Т. нaр. бoрци имaхa и кaрти зa 50 прoцeнтa нaмaлeниe при пoлзвaнe нa трaнcпoрт, кaктo и бeзплaтнo пoлзвaнe нa бaнитe в cтрaнaтa.

Сoцът зaбрaнявaшe дa ce cлушaт рaдиocтaнции, кoитo пуcкaхa „Бийтълc“ и гoвoрeхa зa дeмoкрaция. Инaчe мoжeшe дa тe дoклaдвaт и дa cи имaш нeприятнocти c хoрaтa oт ДС. Тaкивa бяхa „Свoбoднa Еврoпa“, „Глacът нa Амeрикa“.

Еднo врeмe, кoгaтo нe вceки имaшe тeлeвизoр в дoмa cи, хoрaтa рeдoвнo хoдeхa нa кинo. Прeди вceки филм ce прoжeктирaшe зaдължитeлният кинoпрeглeд. Тaзи дocaдa трaeшe 15 минути и oбикнoвeнo ce гoвoрeшe кaк вcичкo c рeкoлтaтa върви дoбрe. Тoвa ca caмo някoи oт aбcурдитe нa врeмeтo, в кoeтo cмe живeли. И зa рaзликa oт мнoзинa, никaк нe cи cпoмням зa тях c нocтaлгия.Зa кaзaрмaтa нямa cмиcъл дa ce гoвoри – бeшe дългa, нo зa cмeткa нa тoвa гaднa. Стaнaхмe ли пo-гoлeми мъжe oт тaм? Нe cъм cигурeн, aмa дaжe никaк. Единcтвeният плюc бe, чe ce зaфoрмихa нeрaздeлни приятeлcтвa, дo живoтни. Зaтoвa ми e cтрaннo, кoгaтo хoрaтa вeличaят минaлoтo кaтo cлaвнo и бeзгрижнo. Зa някoи мoжe би e билo тaкa, други прocтo ca били млaди, вce пaк вceки cи имa прaвo нa мнeниe.

Вaшитe кoмeнтaри зa дoбрoтo cтaрo врeмe винaги ca интeрecни и дocтa пикaнтни – oчaквaм ги!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В това наше село местните не смеят да излизат нощем

Село Скалище се намира на десетина километра от Кърджали.

В него има хора, които твърдят, че са се срещали с духове, като историята им в повечето случаи е за призрачна сватба или както те я наричат „дяволската сватба“.Изненадващото е, че разказите на местните хора съвпадат по странен начин с откритията на археолози. Досега никой не се е осмелил да обясни какво се случва в селото, но историята е повече от любопитна.

„Когато се връщах с кравите, вечерно време, често виждах на спирката сватба с фенери, тъпани. Правиха сватба, чуваха се. Винаги на спирката бяха. Дори, веднъж казах на моята приятелка, която беше с мен, да отидем да видим на кого е сватбата. А тя ми каза “Ти да не си луда? Я бързо да се прибираме, че това е дяволска сватба!“.

Това разказва пред БНР Шазимед Ахмед от село Скалище, но тя не е единствената, която е виждала призрачната сватба.

Средновековно гробище

Случващото се в Скалище може да се приеме и като местно суеверие, но откритията на археолозите поднасят истинска изненада. Под повърхността на „прокълнатото място“ се крие средновековно гробище, едно от най-странните, намирани в Родопите.През 2007 г. археологът от Регионалния исторически музей в Кърджали Милен Камарев е ръководил проучването на средновековния некропол при село Скалище:

„Некрополът е открит случайно, при разширение на пътя за селото. Машината беше прорязала един склон и в него се разкриваха гробни съоръжения, което доведе до започването на спасителни археологически проучвания. Основното откритие беше свързано с гробните съоръжения и погребалните ритуали“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кои бяха любимите рецепти за хранене на Людмила Живкова

Поради големия интерес към вчерашния ми пост за вкусовете на семейство Живкови, публикувам отново старо мое проучване относно хранителните навици на многоуважаваната от мен Людмила Живкова:

Навършиха се 43 години от нелепата кончина на една от най-противоречивите и нестандартни личности от соцпериода на България – Огнената принцеса –

Людмила Живкова. Родена на 26 юли 1942 г., дъщерята на Първия, както я наричаха, е скромна, сериозна, но и лидер, и бунтарка – също, както легендарната съветска снайперистка от Втората Световна, на която е именувана – Людмила Павличенко.

Под благото, но строго възпитание на майка си – доктор Мара Малеева, Людмила се изявява като отлична ученичка в Руската гимназия – винаги е била с ученическата си униформа, никога не е парадирала с дрехи, положение, привилегии.

Имала е няколко близки съученички, сред които проф. Веса Ганчева – сестра на Вяра Ганчева. Приятелките й я определят като влюбена в рока, яздела е отлично, била е супершофьор въпреки късогледството си. В тайфата й са я считали за сексуален революционер – „тя сама избираше мъжете си, никога не е позволявала на нея да предложат или да й налагат с кого да бъде! Дори отказва предложението на Андрей Луканов за „династичен брак“.

В никакъв случай не беше „сухарка“, а точно обратното – жизнена и смела!“. Пушела е, обичала е да пие здраво, да яде месо… до фаталния ноемврийски ден през 1973 г., когато претърпява тежка автомобилна катастрофа. След това младата жена коренно се променя – започва да се занимава с Йога, влече я индийският мистицизъм, става пълна вегетарианка, не се докосва до алкохол и цигари, а един ден седмично не е приемала никаква храна освен шепа сурови ядки.

Управителят на Панорамния ресторант в „Японския“ си спомня, че винаги е имала при тях „дежурно меню“ – печен картоф с кисело мляко.

Друго, което се знае, е, че е недолюбвана от руснаците – имала е подозрения, че КГБ са прикачвали редовно към нея „опашка“ да я следи, дори при посещението й в Индия. „Според мен тя беше повърхностен човек. Опитваше се да се определя като „връх на интелигенцията“, мърмори Дина Мухина – майката на Сергей Станишев. При посещенията й в Москва Първата дама на страната ни никога не е била приемана от Брежнев, а Горбачов направо я мрази.

Неведнъж Михаил Сергеевич е негодувал защо в България толкова театри, зали, училища, улици са кръстени на дъщерята на Тато. Злите езици свързват смъртта й с проект „Звездна Карта“ – Асамблеята Знаме на мира, която имаше за цел да издири, подпомогне и събира всяка година талантливи деца от цял свят за една седмица в България, където те да изявят дарбите си. По този начин страната ни е щяла да спечели завинаги като свои посланици цвета на световната творческа интелигенция, а това е нещо, което съветските бюрократи не можели да допуснат да се случи.

Факт е, че по нейно време културата в България процъфтява – само за 4 години тя успява да построи над 30 художествени галерии, НДК, реконструира се Народният театър, вдига се Паметникът на Незнайния воин.

Людмила е обичала да се обгражда с хора на изкуството, но за разлика от баща си не си е падала по театъра и актьорите, а е предпочитала художници и писатели. Знаменити са петъчните й купони в апартамента им с Тодор Славков – Батето, на които редовни гости са Левчев, Богомил Райнов, Светлин Русев. Клюкарките шушукат, че Левчев й е бил любовник, но аз се съмнявам жена с нейния изтънчен вкус да се е впечатлявала от тоя посредствен поет – въздухар с мания за величие. Самата тя е пишела поезия, вдъхновена от любовта и Индия…

След 73-а, поради непрестанните болки в главата, Людмила търси помощ от билколечителя Петър Димков – спазва стриктен режим според неговите напътствия, изхвърля напълно месото от менюто си, започва да се храни суперздравословно до степен, че се превръща в истински аскет, за когото храната не е удоволствие, а само „необходимо гориво за поддържане на тялото“. За това спомага и страстта й към индийския окултизъм, който я отвежда в Ауровил – „градът мост между миналото и бъдещето, където живеят хора, готови да служат на Божественото съзнание“. На това място в Индия тя засажда 1300 рози, лично донесени от нея от България. В памет на тази знаменита жена, която направи толкова много не само за културата в страната, но и името на родината ни да е обичано в Индия и Мексико – там има училище с нейното име, ще се опитам в този брой да ви представя рецепти, които със сигурност Първата дама на България би одобрила:

Печен картоф „А ла Людмила“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 07.01.1966 г.по теснолинейката Септември-Добринище тръгва първият влак с дизелов локомотив

През 1965 – 1966 г. от германската фирма „Henschel“ – Касел са доставени 10 броя теснопътни дизелхидравлични локомотива серия 75.00 тип B'-B'. Те са произведени през 1965 г. специално за железопътната линия Септември – Добринище. 

Те поемат изцяло пътническия и товарния трафик в участъците Септември – Добринище и Пазарджик – Варвара. Заместват дизеловите мотриси серия 81 и серия 82 при обслужването на далечни пътнически влакове и на парните локомотиви от серия 60076 при товарните превози. В разписанието за 1966 г. са пуснати в движение ускорени пътнически влакове. Те не спират на спирките и на някои гари, като така времепътуването е намалено с 1 час в сравнение с парните локомотиви.

През 1973 г. е замислена доставка на допълнително количество теснопътни дизелови локомотиви за линията Септември – Добринище. Поради исканата двойна цена от страна на „Henschel“ – Kassel и нареждането да се ограничат търговските контакти с „капиталистическите страни“ по политически съображения, се налага да бъде направена доставка на дизелови локомотиви от Румъния, произведени в завода „23 август“ в Букурещ, произвеждат се по лиценз на Майбах-Мерцедес. 

Сключен е договор за доставка на 15 броя дизелхидравлични локомотива с колоосна формула B'-B'. На 7 ноември 1976 г. е получен прототипен локомотив за извършване на изпитателни пътувания, след което се изпраща отново в Румъния за усъвършенстването му. През 1977 – 1978 г. са доставени пет локомотива за линията Септември-Добринище от новата серия 76, тип B'-B'. Това са локомотивите с номера 76 011, 76 012, 76 013, 76 014 и 76 015, като по-късно локомотив 76 013 е бракуван. Между двете серии локомотиви е осигурена максимална еднаквост в конструктивните и в експлоатационните показатели. 

При серия 76.00 машинната инсталация се състои от един дизелов двигател с мощност 1100 к.с., който реализира мощността си чрез хидропредавка с вграден хидрообръщател. Двигателят е 12 цилиндров V-образен. Локомотивите са с дължина 13 334 mm, широчина 2470 mm, височина 3520 mm, тегло 53 t, максималната им скорост е 70 km/ч.

В сравнение със серия 75 при експлоатационни възможности, ремонтопригодност и откази на отделни агрегати, качество на изработка, те се представят значително по-слабо.

източник:bg.wikipedia.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Задава се сняг, който не сме виждали скоро! Зимата се развихря с неочакван размах

„Миналата година в София валя един път и половина, ако трябва да сме по-точни.

Нека така да го кажем – нямаше никакъв сняг. Скоро в един метеорологичен сайт прочетох, че още няколко дни му трябват, за да стане една година откакто във Враца не е имало снежна покривка!

Враца има специфичен климат и през зимата там имаме големи валежи от сняг. А сега ще отбележим година без сняг!? В четвъртък и петък се задава една по-интересна синоптична обстановка“, прогнозира проф. Георги Рачев пред „Факти“.„Доста е далече засега, но валежи ще има по всяка вероятност на местата около 600-700 метра надморска височина, към което прибавям и София.

Там валежите ще бъдат изцяло от дъжд, а над 1000 метра валежите ще бъдат от сняг и се надявам в планините да се формира снежна покривка, но вече по-устойчива.

А това е нещо, което не сме виждали скоро. Визирам това, че през последните години толкова рано не е падал сняг над 1000 метра.

През декември винаги на студентския празник 8 декември е валяло сняг около тази дата, колкото да направиш един малък снежен човек на Боровец, а след това всичко се превръща във вода, коментира климатологът.В дните около Никулден – от четвъртък до събота, ще има нова валежна обстановка с преминаване на пореден циклон. Валежите ще са предимно от дъжд. С понижението на температурите в петък-събота се очаква да превали сняг във високата част на Западна и Централна България.

Около студентския празник, 8 декември, ще премине фронт с кратки интензивни валежи от дъжд, във високата част на планините – от сняг, с условия за силни южни ветрове. Нахлуването на по-топъл въздух ще повиши дневните температури до нива в източната половина на страната около и над 15 градуса. Към средата на декември ще последва период със спокойно време – повече слънце и минимални валежи.

По отношение на температурите първата седмица на декември ще е с дневни максимални температури между 5 и 10 градуса. Затопляне се очертава в дните 8-10 декември с температури в топлите часове около и над 15 градуса в Източна България. Към средата на месеца – отново по-хладно с дневни показания на термометрите между 3 и 8 градуса.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1952 г. в Горна Оряховица се ражда грандоманският проект за Търголяс – сливането на трите града

 

Местният патриотизъм на „болярите” проваля идеята

Близостта в разстоянията (между Велико Търново и Горна Оряховица са 10 км, през Арбанаси – наполовина, а Лясковец и Горна Оряховица ги свързва тротоар), както и естествено наложилото се през вековете съжителство ражда през 1952 г. уникалния проект трите града да се свържат в един мегаполис.

Общо е трябвало да бъде и името, като един от вариантите е бил Търголяс. За да се скъси пътят между Велико Търново и Горна Оряховица по шосе, щяло да се прокопае уникален тунел от 500 метра под Арбанаси, разполагащ с четири ленти за автомобили и автобуси, а от двете страни – магазин до магазин.

Идеята за Триградието е на тогавашния кмет на железничарския град Петко Мирянов (1950 – 1955 г.), одобрена е и от секретаря на градския комитет на БКП Иван Дончев. През месец март започва усилена работа по проекта, който стига и до министър-председателя Вълко Червенков.

Мотивите за административното свързване на трите града са имали своите силни страни и тогава то никак не изглеждало невъзможно. Заедно със селата между тях – Шереметя, Първомайци и Самоводене, както и близките Долна Оряховица и Арбанаси, общо населението наброявало 130 000 души, а тенденцията била да се увеличава.

Горна Оряховица поемала икономиката, Лясковец – земеделието, а във Велико Търново се концентрирала културата.

Вълко Червенков е бил готов да подпише проекта, когато първият секретар на Окръжния комитет на БКП Димитър Стоичков дава отпор, защото великотърновци заявили пред него, че така старата столица се обезличава. Идеята не само пропада, ами Иван Дончев и Петко Мирянов са обявени за реваншисти, срещу тях се пишат доноси и ги обвиняват, че искат Горна Оряховица отново да бъде окръжен град, каквато е била през 1949 – 1950 г. Още оттогава е ироничното, дори осмиващо неосъществения град наименование Търголяс, което още се употребява вече като местен фолклор.

20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО РОДЕНИЯТ В С. ГОРНА ЛИПНИЦА ПИСАТЕЛ СЕРАФИМ СЕВЕРНЯК ПРАВИ ОПИТ ДА ВЪЗКРЕСИ ПРОЕКТА И ДОРИ НАМИРА СЪМИШЛЕНИК В ЛИЦЕТО НА ПЕНЧО КУБАДИНСКИ.

Само че не само „болярите” отстоявали своята самостоятелност. Като легенда звучи, но за една нощ партийната организация в Лясковец засажда 70 декара лозя и овощни градини между града и Горна Оряховица, за да бъдат раздалечени.

През 1982 г. пък се развива друга драма. Окръжният комитет на БКП взема решение

Горна Оряховица да стане кметство на Велико Търново,последната дума била на ЦК на партията. Това означавало в града и селищната система да бъдат закрити 18 институции, както и самолетното бюро. Три делегации – до Димитър Стоянов, от профсъюзите и от активни борци, претърпели неуспех. Оставал един ден до подписване на решението, когато Марин Гецов, оглавяващ общинското ръководство на БЗНС, се нагърбва да отстоява независимостта на Горна Оряховица. И успява, след като първо пише изложение за значимостта на града, а после делегация, водена от него, се среща в София с тогавашния зам.-председател на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов. Петър Танчев, който бил в чужбина, вече бил уведомен и се застъпва за горнооряховчани. Радостта им била неописуема, когато чуват по радиото изявлението на министър-председателя Станко Тодоров, че по решение на ЦК гр. Горна Оряховица и селищната система си остават независими административни единици.

Идеята за градската агломерация, макар и под друга форма, продължава и през XXI век.

През 2012 г. рaзpaбoтвaнeтo нa нoвия Oбщ ycтpoйcтвeн плaн нa oбщинa Beли?o Tъpнoвo вoди дo миcълтa зa изгoтвянe нa oбщ ycтpoйcтвeн плaн нa Tpигpaдиeтo, който ще ypeгyлиpa тepитopиятa на старата столица, Горна Оряховица и Лясковец. Това се подкрепя от тогавашния главен архитект на старата столица арх. Елена Абаджиева. Дори изказва мисълта, че е дoбpe дa ce пoмиcли зa eкcпepимeнтaлнo финaнcиpaнe нa тaкъв пpoeкт.

Днес въпросът с административното свързване на трите града въобще не стои, а и няма смисъл.

Официално от 1993 г. едно от малкото неща, което те правят заедно, и то с успех, е да организират Петропавловския събор на народното творчество. Всеки се развива в различна посока. Велико Търново бе обявен за историческа и духовна столица, а икономически се разраства към Шемшево и Леденик. В Горна Оряховица са едни от най-големите предприятия в областта и с гарата и летището, когато се намери концесионер, си остава транспортен възел от първостепенно значение в Северна България. Новите индустриални зони пък на Лясковец в недалечното бъдеще ще стигнат пътя София – Варна. По-логичното е Триградието да се представя като инвестиционна дестинация, обединявайки потенциала на трите общини. А иначе задълбочаването на връзките между хората от Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец – икономически, социални и културни, подсказва защо идеята за обединението им, но не под административна форма, не изглежда чак толкова безумна.

Ана РАЙКОВСКА 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ