През 1952 г. в Горна Оряховица се ражда грандоманският проект за Търголяс – сливането на трите града

 

Местният патриотизъм на „болярите” проваля идеята

Близостта в разстоянията (между Велико Търново и Горна Оряховица са 10 км, през Арбанаси – наполовина, а Лясковец и Горна Оряховица ги свързва тротоар), както и естествено наложилото се през вековете съжителство ражда през 1952 г. уникалния проект трите града да се свържат в един мегаполис.

Общо е трябвало да бъде и името, като един от вариантите е бил Търголяс. За да се скъси пътят между Велико Търново и Горна Оряховица по шосе, щяло да се прокопае уникален тунел от 500 метра под Арбанаси, разполагащ с четири ленти за автомобили и автобуси, а от двете страни – магазин до магазин.

Идеята за Триградието е на тогавашния кмет на железничарския град Петко Мирянов (1950 – 1955 г.), одобрена е и от секретаря на градския комитет на БКП Иван Дончев. През месец март започва усилена работа по проекта, който стига и до министър-председателя Вълко Червенков.

Мотивите за административното свързване на трите града са имали своите силни страни и тогава то никак не изглеждало невъзможно. Заедно със селата между тях – Шереметя, Първомайци и Самоводене, както и близките Долна Оряховица и Арбанаси, общо населението наброявало 130 000 души, а тенденцията била да се увеличава.

Горна Оряховица поемала икономиката, Лясковец – земеделието, а във Велико Търново се концентрирала културата.

Вълко Червенков е бил готов да подпише проекта, когато първият секретар на Окръжния комитет на БКП Димитър Стоичков дава отпор, защото великотърновци заявили пред него, че така старата столица се обезличава. Идеята не само пропада, ами Иван Дончев и Петко Мирянов са обявени за реваншисти, срещу тях се пишат доноси и ги обвиняват, че искат Горна Оряховица отново да бъде окръжен град, каквато е била през 1949 – 1950 г. Още оттогава е ироничното, дори осмиващо неосъществения град наименование Търголяс, което още се употребява вече като местен фолклор.

20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО РОДЕНИЯТ В С. ГОРНА ЛИПНИЦА ПИСАТЕЛ СЕРАФИМ СЕВЕРНЯК ПРАВИ ОПИТ ДА ВЪЗКРЕСИ ПРОЕКТА И ДОРИ НАМИРА СЪМИШЛЕНИК В ЛИЦЕТО НА ПЕНЧО КУБАДИНСКИ.

Само че не само „болярите” отстоявали своята самостоятелност. Като легенда звучи, но за една нощ партийната организация в Лясковец засажда 70 декара лозя и овощни градини между града и Горна Оряховица, за да бъдат раздалечени.

През 1982 г. пък се развива друга драма. Окръжният комитет на БКП взема решение

Горна Оряховица да стане кметство на Велико Търново,последната дума била на ЦК на партията. Това означавало в града и селищната система да бъдат закрити 18 институции, както и самолетното бюро. Три делегации – до Димитър Стоянов, от профсъюзите и от активни борци, претърпели неуспех. Оставал един ден до подписване на решението, когато Марин Гецов, оглавяващ общинското ръководство на БЗНС, се нагърбва да отстоява независимостта на Горна Оряховица. И успява, след като първо пише изложение за значимостта на града, а после делегация, водена от него, се среща в София с тогавашния зам.-председател на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов. Петър Танчев, който бил в чужбина, вече бил уведомен и се застъпва за горнооряховчани. Радостта им била неописуема, когато чуват по радиото изявлението на министър-председателя Станко Тодоров, че по решение на ЦК гр. Горна Оряховица и селищната система си остават независими административни единици.

Идеята за градската агломерация, макар и под друга форма, продължава и през XXI век.

През 2012 г. рaзpaбoтвaнeтo нa нoвия Oбщ ycтpoйcтвeн плaн нa oбщинa Beли?o Tъpнoвo вoди дo миcълтa зa изгoтвянe нa oбщ ycтpoйcтвeн плaн нa Tpигpaдиeтo, който ще ypeгyлиpa тepитopиятa на старата столица, Горна Оряховица и Лясковец. Това се подкрепя от тогавашния главен архитект на старата столица арх. Елена Абаджиева. Дори изказва мисълта, че е дoбpe дa ce пoмиcли зa eкcпepимeнтaлнo финaнcиpaнe нa тaкъв пpoeкт.

Днес въпросът с административното свързване на трите града въобще не стои, а и няма смисъл.

Официално от 1993 г. едно от малкото неща, което те правят заедно, и то с успех, е да организират Петропавловския събор на народното творчество. Всеки се развива в различна посока. Велико Търново бе обявен за историческа и духовна столица, а икономически се разраства към Шемшево и Леденик. В Горна Оряховица са едни от най-големите предприятия в областта и с гарата и летището, когато се намери концесионер, си остава транспортен възел от първостепенно значение в Северна България. Новите индустриални зони пък на Лясковец в недалечното бъдеще ще стигнат пътя София – Варна. По-логичното е Триградието да се представя като инвестиционна дестинация, обединявайки потенциала на трите общини. А иначе задълбочаването на връзките между хората от Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец – икономически, социални и културни, подсказва защо идеята за обединението им, но не под административна форма, не изглежда чак толкова безумна.

Ана РАЙКОВСКА 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как изглеждаха софийските квартали преди 10 ноември 1989 г.

 

Квартал Иван Вазов, един от най-старите софийски квартали

Жилищен комплекс „Владимир Заимов“- един от първите соц жк

Западен парк – първият жилищен квартал изграден в изцяло паркова среда

„Изток“ – дипломатическият квартал по времето на соца.

Квартал Гео Милев

Нови слънчеви жилища в южния квартал „Емил Марков“

Квартал „Дружба“. Строителството му започва през 1968 година

Квартал Младост. Една от най-големите спални на изток от центъра на София

„Младост“ гледан откъм булевард ‘В.И.Ленин“

Построили Люлин, за да разберат хората, че и на Запад се живее зле

Булевард „Комунистически манифест“ в квартал Красна поляна

София е столицата на България. С около 1 286 965 жители тя е най-големият град в страната с над 18% от нейното общо население, както и 14-ият по големина град в Европейския съюз.

София е разположена в централната част на Балканския полуостров, в оградената от няколко планини Софийска котловина, която е най-голямото и едно от най-високите Подбалкански полета. Тя заема средищно положение на Балканите, като няколко главни пътя я свързват с другите части на полуострова – през Вакарелската планина към Тракия и Истанбул, през Драгоманския проход към Белград и Централна Европа, по долината на Струма към Гърция и Северна Македония и през няколко прохода в Стара планина към Северна България и Румъния. Източно от града преминава река Искър, а през самия град няколко малки нейни притоци.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Падна една от мистериите в ъндърграунда – ясни са атентаторите, опитали се да убият Златко Баретата

Двама братя потънаха вдън земя месеци след неуспешното покушение срещу мафиотския бос

Разбулиха една от мистериите в ъндърграунда – ясни са атентаторите, опитали се да убият мафиотския бос Златомир Иванов – Златко Баретата преди 11 години.

Човек от високите етажи на МВР отсече, че на 29 януари 2013 г. зад атаката с „Калашников" срещу Баретата, който почти успя да го прати в отвъдното с 4 куршума в тялото, стоят братята Радослав и Николай Бикови, познати в подземна София като Византийците.

Позовавайки се на оперативни данни запознатият по делото за покушението, което макар и на трупчета все още може да бъде активирано, ако постъпи нова информация. Като например къде са Византийците и дали въобще са сред живите? Според мълвата в ъндърграунда те отдавна са ликвидирани.Криминалистите са наясно, че Николай и Радослав Бикови изчезват безследно само десетина месеца след атентата срещу Баретата.

Обиграни ченгета са на мнение, че братята очистени малко след неуспешния атентат срещу Златко Баретата, а телата им са заровени някъде във Витоша – обичайната практика от безскрупулните прийоми на мутрите. Причината е очевидна – след неуспешния опит за убийството на боса съществува реална опасност килърите Византийци да пропеят – ако не заради натиск, то заради изкушения в кеш.

Смята се, че поръчката за убийството на Златко Баретата идва от неговия бивш съратник Росен Драгнев, известен като Росен Капитана. В един момент двамата се скарват жестоко, а Капитана е обвинен, че е задигнал няколко милиона от петролна фирма, която му е поверена да управлява. Даден му е срок да върне парите, но притиснатият до стената престъпник е похарчил всичко. Така според криминалисти той решава да отстрани Златомир Иванов. 

За кървавата поръчка вербува братята Византцийци, които работят за Красимир Каменов – Къро. Смята се, че те получават сумата от 100 000 евро, за да гръмнат боса пред Съдебната палата в София, преди поредното съдебно заседание по едно от делата срещу Баретата като наркобос.Акцията обаче се проваля и Златан оцелява като по чудо. 

Той веднага започва проучване кой стои зад атаката и скоро разбира всички подробности по сценария. Малко след това братята Радослав и Николай Бикови изчезват безследно, като според някои са били ликвидирани по заповед на Красимир Каменов – Къро, който също искал да скъса връзката си с тях.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови подробности за едно от най-запомнящите се мафиотски убийства в България

В следващите редове връщаме лентата към едно от най-запомнящите се мафиотски убийства в България.Жоро Илиев умира щастлив в 23,12 часа вечерта на 25 август 2005 г., на централното сепаре на помпозното заведение „Буда бар“, част от комплекса „Мултиплейс" в Слънчев бряг.

 Там последният бос на ВИС-2 празнува победата на футболния си тим „Локомотив“ (Пловдив) над сръбския „ОФК Београд“. Главния, както е наричан кюстендилският борец, дава пищен банкет за над 70 приятели, когато е прострелян в сърцето от снайперист.

„Пали колата и идвай! Ела да пием по една ракия“, са последните думи на Жоро Илиев. Изречени са по телефона към тогавашния изпълнителен директор на „Локо“ – Емил Наков. Разговорът между двамата е прекъснат от изстрелян 22-милиметров куршум „Стингър“ с хидрошоков отвор, който се забива в сърцето на митичния гангстер. Дни по-късно ще стане известно, че убиецът е стрелял с рядка пушка, тип „флобер“ от храстите на хотел „Хризантема“. При огледа криминалистите откриват 2 статива и лазери – уреди, които се използват, за да се фиксира траекторията на куршума. Неизвестният наемник се е подсигурил като е насочил стативите към двете централни сепарета на „Буда бар“, които са били ползвани само от Жоро Илиев и свитата му.

39-годишният Георги Илиев умира почти веднага, след като е прострелян. Охранителите го отвеждат в МБАЛ-Бургас за рекордно бързо време от 14 минути, но докторите там само констатират смъртта на Главния.

Макар официално неразкрито за убийството на Жоро Илиев има заподозрени. Днес 19 години по-късно криминалисти и сподвижници на боса на ВИС-2, са категорични, че екзекуцията му е организирана от пернишкия наркобос Райко Алексиев – Кръвта и Красимир Станчев – Легионера, известен в ъндърграунда като снайперист №1 на мафията.

„За Легионера се знае, че не приема мокра поръчка за по-малко от 500 000 долара. Спрягат го и за екзекутор на Илия Павлов, а някои твърдят, че за това убийство той е прибрал 1 милион долара в брой.

Почеркът на Легионера личи и при убийствата на Васил Горчев – Кьоравия и Жоро Илиев, както и при екзекуцията на Димата Руснака. Всички те умряха с куршум от флоберка, изстрелян от над 100 метра разстояние”, спомня си столичен криминалист. Негови колеги са убедени, че Жоро Илиев умира заради Кьоравия – благоевградски наркобарон и лихвар, дългогодишен представител на ВИС-2 за Благоевград. Васил Горчев контролира производството на амфетамин в Югозападна България и раздава огромни суми срещу лихва на знакови фигури от ъндърграунда. Той е сред най-близките хора до Жоро Илиев.

На 20 януари 2005 г. Васил Горчев – Кьоравия е убит в центъра на Благоевград с куршум в главата. Месеци преди да се стигне до убийството на Кьоравия, благоевградският гангстер влиза в конфликт с пернишкия рецидивист Райко Кръвта.

Причината за скандала са 800 000 долара. Толкова са инвестирани във фабрика за амфетамин, разбита от антимафиоти край Разлог. При акцията са арестувани 9 души - Кьоравия, Иван Иванов – Ваньовия, Благой Мирчев, Пирин Хаджиев, Ангел Димитров – Чората, Силви Петров, Цанко Цанков, Пламен Илиев – Джудиста и контраразузнавачът Петър Миленов – Пухкав Петьо.

По-късно Кьоравия стоварва вината за разбития цех върху Райко Кръвта. Благоевградският лихвар настоява перничанинът да му възстанови загуби, както и да му върне дълг от близо 400 000 долара.

Вместо пари обаче Васил Горчев получава куршум в главата. Седмици след смъртта на Кьоравия, Георги Илиев привиква Райко Кръвта в офиса си на столичната къпалня „Мария Луиза“ и директно го обвинява, че е организирал екзекуцията на Васил Горчев.

„Трима човека ми казаха, че си ти. Искал си да сложиш ръка върху черното тото и върху амфетамините”, хладно отвръща Жоро Илиев на клетвите на Райко Кръвта, че не би се осмелил да вдигне ръка върху човек от „организацията”.

Следващите месеци са кошмарни за пернишкия мафиот Райко Кръвта. Ченгетата изведнъж се обръщат срещу него – арестуват над 20 негови дилъри на хероин, прибират и самия Райко. На 6 юни 2005 г. пернишкият наркобос е задържан при акция на РЗ БОП в пернишкото кафе „Елит", заедно Кръстьо Кръстев – Кръстето и Александър Стоянов – Муката заради отправени заплахи към служител на полицията, закопчал двама дилъри от бандата с 300 дози хероин.

 През месец юли пък е разбита група за нелегални залози на мачове в Благоевградския регион, за която е публична тайна, че организира черно тото под шапката на Кръвта. На 22 юли 2005 г. Райко за първи път не е сред поканените на рождения дн на Георги Илиев. Зачестяват и предупрежденията към перничанина от колеги висаджии, че Главния май му е вдигнал мерника.

В средата на август Райко Кръвта заминава на почивка в Несебър, където отсяда в дома на Митьо Очите.

Случайно или не, но в този период Димитър Желязков също е в немилост пред боса на ВИС-2. Разказва се случка на пристанището на Свети Влас – Жоро Илиев качва Очите на яхтата „Маями“ и то пребива почти до смърт на борда, след което го изхвърля в морето. Бодигардът на несебърския Ал Капоне – Христо Широков, спасява началника си. Той вижда от кея как шефът му е метнат във водата, яхва джет и успява с 300 зора да го качи на водния мотор. Според мнозина Жоро Илиев разжалва Митьо Очите, тъй като морският гангстер и бандата му отвличат и изнасилват брутално 4 проститутки, работещи в Слънчев бряг за сутеньора на ВИС-2 Светльо Пелтека.

Според оперативна информация, постъпила в МВР само месец след екзекуцията на Жоро Илиев, поръчката е платена от Братя Галеви или пък от сръбския мафиот Сретан Йосич.

Някой от тях плаща хонорарът от 1 милион долара на Красимир Станчев – Легионера. Чистач №1 на мафията също е засичан в Слънчев бряг и в Несебър в дните преди убийството на Жоро Илиев.

Информатори на МВР се кълнат, че са виждали нееднократно Краси Легионера заедно с Митьо Очите в Несебър непосредствено преди екзекуцията. Ролята на Райко Кръвта и хората му от Перник в тази поръчка най-вероятно е била свързана с обезпечаването на маршрут, по който да се измъкне наемният килър Краси Легионера.

 Други пък са на мнение, че убийството е извършено от самия Райко Кръвта, който е искал да изпревари издадената му смъртна присъда от Жоро Илиев. Пернишкият гангстер е бил известен в ъндърграунда с точния си мерник, заради това и мнозина са убедени, че лично Райко стреля с флоберката от храстите на хотел „Хризантема“.

 Перничанинът Райко Кръвта не живее много дълго – само няколко месеца след смъртта на Жоро Илиев, той също е застигнат от куршуми. Неизвестен килър убива Райко Кръвта с дъжд от куршуми на 13 октомври 2005 г. Криминалистите са категорични, че убийството на перничанина е с печат ВИС-2 и е за отмъщение заради екзекуцията на Георги Илиев.

 „Неписан закон на мафията е, че убийството на един кримибос, трябва да бъде отмъстено на каквато и да е цена. Заради това всички информатори от ъндърграунда са убедени, че именно Райко Кръвта е човекът, убил Жоро Илиев", категоричен е столичен антимафиот.

 През 2013 г. МВР проведе акция срещу бащата на Райко Кръвта – Васил Василев – бай Васо Златаря, който бе посочен от тогавашния главен секретар на МВР Светослав Лазаров като бос на престъпен синдикат, извършил над 15 убийства, сред които и екзекуцията на Жоро Илиев и на довереника му Васил Горчев – Кьоравия. Сред задържаните като заподозрени за убийството на Жоро Илиев освен бай Васо Златаря бяха Милчо Петров – Чироза, Борислав Николов – Кюлума и още седем от пернишката банда, а свидетел срещу тях се оказа осъденият на доживотен затвор сериен убиец Станислав Ангелов - Сиси, убивал хора за таткото на Райко Кръвта.

 В крайна сметка доказателства, че някой от оцелелите бандити от свитата на Райко Кръвта му е помагал при убийството на Жоро Илиев, не бяха събрани.

Така безславно приключи първият и единствен опит на МВР и прокуратурата да посочи виновни за убийството на Георги Илиев.

 Другият гангстер, сочен като възможен физически убиец на боса на ВИС-2 – Красимир Станчев, с прякор Легионера, пък е безследно изчезнал от години. Краси Легионера е издирван с червена бюлетина на Интерпол и периодически се появяват слухове, че е засечен някъде или че е приел поредната мокра поръчка. Има и версия, че Легионера също е ликвидиран от мафията. Други обаче смятат, че още е жив и до днес поема поръчки за екзекуции.

Източник: Уикенд

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Мариела Бончева

Мариела Бончева не успя да пребори рака и тази сутрин пое своя път към безкрайността. Отиде си на 54-годишна възраст, пълна с енергия и желание за живот, с нестихващ позитивизъм и надежда.

До последния си ден се бори и вярваше, че ще оздравее. Нито за миг усмивката не слезе от лицето ѝ, нито за миг не загуби чувството си за хумор и даде урок на всички как трябва да се приемат тежките изпитния, на които ни подлага животът.

Името й като журналист е свързано с работата й във вестник „Нова добруджанска трибуна“, в. „Труд“, „Добрич онлайн“ и „Про Нюз Добрич“, където разказа много вълнуващи истории, сподели съдбите на интересни и вдъхновяващи хора, работи с професионализъм и винаги търсеща доброто. Беше и учител в детска градина №10 „Слънчице“.Беше активна в неправителствения сектор, като бе сред учредителите на фондация „Детско сърце“ и „Сдружение „Ръка за таланта“, ангажираше се с много социални и културни каузи и се раздаваше максимално.

Мнозина я свързват и с курсовете по зумба, които с огромно желание и хъс водеше в Добрич и Балчик.

Мариела така и не издаде своя роман, за който споделяше само с най-близките си.

Да, Мариелка си отиде, но ракът не я победи, не я сломи, не ѝ отне вярата и усмивката. Тя го победи с любовта си към семейството, с куража да се изправи пред диагнозата и, въпреки всичко, да се бори с усмивка.Ще ни липсваш много!

Светлина по пътя ти, Мариелко!

Ще помним усмивката ти!

Екипът на Про Нюз Добрич поднася съболезнования на семейството и близките й!

Поклонението ще се състои утре, 4 декември, от 14,30 до 15,30 часа в Траурен дом „Харон“, Добрич

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Репресии и забрани в България и Югославия заради песента за Гунди и Котков

Българи пренасят нелегално плочата през границата, митничари правят пиратски презаписи.

Сериозният бум на филма „Гунди – Легенда за любовта“ възкреси много спомени за живота на легендарния футболист Георги Аспарухов. Смъртта на бившия нападател на Левски и националния отбор също е интересна тема, която не спира да вълнува обществеността вече 53 години.Едва ли има футболен фен в България, който да не знае, че съществува специално написана песен за трагичния инцидент в прохода „Витиня“ на 30 юни 1971г., при който загиват Аспарухов и съотборникът му при „сините“ и представителния държавен тим Никола Котков. Тя обаче не е на български певец. Автор е македонецът Наско Джорлев, а певец е Иван Узунов. Невероятното е, че плочата с „Балада за Гунди и Котков“, издадена в Югославия, е забранена едновременно в две държави и то поради съвсем различни причини.

Наско Джорлев е роден в Струмица през 1932 г. и умира на 27 октомври 2006 г. Внук е на революционера Христо Джорлев от национално-освободителната организация на българите в Османската империя ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация).

 Христо, заедно с други съратници и по заповед на Дамян Груев, през месец май 1898 г. в Гевгели пред очите на каймаканина убива влаха Христо Цицов, виден водач на гъркоманската партия в града и доносник на властите. След атентата по организационен канал е изпратен в България. Не след дълго заминава с четата на Кръстю Българията за Тиквешко. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в сборната чета на Кръстьо Асенов. Загива в сражение с турски аскер в Тиквешко.

Наско Джорлев учи фолклорна музика в Белград, а след това се връща в родния си град, където е дава уроци по акордеон и тромпет. Впоследствие сформира семеен музикален ансамбъл и започва кариерата си на певец. Бързо става много популярен и често е определян за великан на македонската музика.

Плочата с песента за Гунди и Котков му носи сериозни проблеми.Тя е забранена в бивша Югославия заради възвеличаването на двама българи.„Баща ми търсеше интересни, запомнящи се, вдъхновяващи, спиращи дъха истории от живота и ги превръщаше в песни. Това бе негова страст. Всички негови произведения са за конкретни хора, за дадена история или трагедия. Сред най-успешните му проекти бе и написаната от него балада за великите футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. 

Не е тайна, че „Балада за Гунди и Котков” е сред най-добрите му музикални начинания, както и че заради тази песен бяха най-големите му неприятности в тогавашна Югославия. По онова време, ако си привързан към България или към друга страна, не се подминаваше с лека ръка. Не се позволяваше и се преследваше“, разказа преди няколко години Зоран Джорлев – синът на музиканта, който почина през 2021 година. 

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ