На 61 години почина легендарен български футболист

На 61 години напусна този свят една от емблематичните фигури на сливенския футбол от 80-те и 90-те Демир Демирев-Бебо, предаде gol.bg.

Демирев е роден на 18 октомври 1963 г. в Сливен. Футболният му талант проличава от най-ранна детска възраст. На терена се отличава с голяма техника, бърз спринт и маневреност. Титулярен нападател на ФК Сливен и Славия (София), като е използван от треньорите както на крилото, така и на върха на атаката.

В съзнанието на феновете в град под Сините камъни ще остане завинаги победният му гол за 1:0 в полза на Сливен срещу Железничар (Сараево) в турнира за Купата на УЕФА. 

Тогава само на 21 години, току що излязъл от казармата, Демирев вкарва победния гол в 89-ата минута. Това всъщност е и първото попадение за отбора на Сливен в европейски турнири.

Преди месец Демир Демирев получи сребърна значка по случай 110-годишнината на сливенския футбол. В негова памет всички футболни срещи от „A“ областнa група Сливен тази седмица ще започнат с минута мълчание.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Жоро Софкин от "ВИП Брадър" който издъхва при неясни обстоятелства в Стара Загора

Софкин изкара само 8 дни в най-известната къща в страната, като през цялото време ежедневно бе трън в очите на останалите звездни съквартиранти. 

Лидерът на малките хора възмути ВИП-овете с липсата на всякакви хигиенни навици, както и с пристрастието си към алкохолните напитки. А когато се разбра, че тайният бос Жана Бергендорф го е спасила от номинации, вместо да й благодари, той се опита да я измуфти за няколко цигари. 

Нервите на дребосъка на издържаха след скандал с Ути Бъчваров, който го "разстреля" с: "Ти си твърде малък за малките хора, нагъл, муфта!", и Софкин поиска доброволно да напусне риалити формата, като добави, че има и някои обезпокоителни симптоми относно здравето си.

Пред брадърите той призна, че преди началото на шоуто е бил на рентген, но не уточни каква точно операция му предстои. Предишните му две операции са били в Холандия през 2001 г. и във Варна през 2013-та.

„На кафе” с Георги Софкин VIP Brother (21.09.2016)

На 1 ноември 2020г. Софкин е издъхнал мистериозно - след падане, а по тялото му са установени множество травми.

Обстоятелствата около кончината са били неясни. 62-годишният мъж е намерен мъртъв в Стара Загора. Но не е ясно дали става дума за падане по невнимание или за побой.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 60-те години си делим първото място в света с Италия по износ на грозде

Малко хора си спомнят, а повечето въобще не знаят, че през 60-те години България си дели с Италия първото място в света по износ на десертно грозде. От над 2 милиона декара лозови масиви тогава около една четвърт от тях са заети с десертни сортове. Произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ. 

През 80-те години България пак се нарежда сред първенците като заема четвърто място по износ на десертно грозде в Европа. И това е!

Промените след 1989 г. предизвикват кардинално прекрояване и на този сектор, което предизвиква срив на продажбите. Големите промишлени лозови масиви са разпарчельосани, започва приватизация на винзаводите. В това време на световната сцена излизат вината от Новия свят, които печелят позиции с добро качество и ниски цени.

Така след 1990 г.настъпва срив на интензивните сектори в родното земеделие, сред които и производството на грозде.

Износът на десертно грозде практически спира. Намалява се и предлагането на вътрешния пазар. България губи водещите си позиции и на производител, и на износител на десертно грозде.

За сравнение – през последните 10 години сривът е катастрофален, като в България няма десертно грозде, включително и за вътрешномагазинната мрежа.

И ако това не е реалното отражение на срива на цялото българско земеделие от т. нар. реформа та до днес. Не просто е жалко, но е унизително за страната ни. Страна, която има изключително природно-климатични дадености за отглеждане на разнообразни земеделски култури. А какво се получи? Просто едно зърно. И нищо повече. Не сработиха и европейските програми, които уж трябваше да насърчат запазването на рисковите и трудни агропроизводства. Разбира се, у нас те се изкривиха и подпомогнаха „търсачите“ на субсидии. А изгледите, за съжаление, са да се продължи в тази насока. Но да се върнем към десертното грозде и реалностите при производството му.

Десертното грозде е сред най-ценните и търсени плодове. В сравнение с винените сортове десертните имат по-различна география на разпространение обаче. Те се нуждаят от по-дълъг период на узряване и изискват повече топлина, за да развият напълно качествата си. Ето защо и десертното грозде е застъпено основно в по-южните страни на Европа – Италия, Испания, Гърция.България също има тази привилегия

Да не забравяме, че у нас са селекционирани много качествени сортове, което също е голямо богатство. А разнообразието на почвата и климата позволяват в отделните райони на страната да се отглеждат различни сортове грозде, което е не по-малко ценно предимство.

И така имаме условия, имаме сортове, имаме традиции. Но какво се получава? Почти не са останали насаждения с десертно грозде, няма интерес сред производителите, но пък има търсене, тъй че пазарната ниша е налице. И въпреки това изгледите, за съжаление, не са никак оптимистични.През 70-те и 80-те години България е и сред топ износителите на вино в света, включително във Великобритания и други западноевропейски страни.

Днес експортът е на минимум, въпреки че качеството никога не е било по-добро.Причините за това са много: липса на маркетинг, малки обеми, скъпа продукция и т.н., а промяна би била повече от предизвикателна.

„О, вие сте от България. Някога имаше много българско каберне в нашите магазини. Защо изчезна?“ В подобен разговор е участвал, общо взето, всеки професионалист, журналист или винен любител, попаднал в международна тематична група. Има и друга вариация на разговора: „О, България. По едно време в магазините имаше толкова лошо българско каберне, че до ден днешен избягвам българско вино.“

И двете твърдения са факт. През 80-те години социалистическа България извършва винен подвиг и се превръща в четвъртия най-голям износител на вино в света и петия най-голям вносител на свръхконкурентния британски пазар. 

В пика си експортът достига 300 млн. литра. Тази интересна история завършва с крах на стария български винен сектор, срив в качеството и в износа.Днес България има стотици нови и модерни изби, които произвеждат по-качествени вина от всякога. Но въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът е на абсолютен минимум от едва 16 млн. литра през 2022 г. За този парадокс има обяснение – малките обеми, скъпата продукция и най-вече липсата на брандинг и маркетингова стратегия превръщат качественото българско вино в неподходящо за свръхконкурентния световен пазар. А най-предизвикателният въпрос е може ли това да се промени.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Между 1957 и 1976 г. е имало редовен автобусен превоз между Лондон и Калкута в Индия, като автобусът е преминавал и през България

Между 1957 и 1976 година, светът става свидетел на една от най-невероятните транспортни инициативи в историята — редовният автобусен превоз между Лондон и Калкута. Обслужвана от компанията Albert Travel, тази линия се смята за най-дългата автобусна линия в света, свързваща Великобритания с Индия през един невероятен маршрут, който преминава през множество държави и култури.

Автобусът е кръстен Indiaman – име с което през 17-19 век наричали платноходните кораби, осъществяващи търговията с Индия.

Първото пътуване на тази линия започва на 15 април 1957 година от Victoria Coach Station в Лондон. Автобусът преминава през Белгия, половин Европа, включително тогавашна Югославия, България, Турция, Иран, Афганистан и Западен Пакистан. В Индия маршрутът минава през Ню Делхи, Агра, Алахабад и Банарас, достигайки до Калкута след около 50 дни и обща дължина на пътуването от 32,669 километра​​ в двете посоки.

Маршрутът Лондон - Калкута - Лондон е бил с дължина от скромните 32 700 км и се е изминавал за общо 50 дни. Именно това е и най-дългата автобусна линия съществувала някога.

Автобусът е имал легла за спане и дори кухня! Цената на билета е коствал на авантюристите сериозните тогава £145 паунда. Рейсът е спирал на различни атракции по пътя, както и на места за пазаруване във Виена, Истанбул и Иран.

С автобусната линия са пътували не само пътници за Индия, а и такива от Англия за Белгия, Западна Германия, Австрия, Югославия, България, Турция, Иран, Афганистан и Пакистан! Било си е сериозна авантюра.

Автобусната линия от Лондон, Англия до Калкута, Индия (сега Колката) се смяташе за най-дългия автобусен маршрут в света. Автобусната услуга, която стартира през 1957 г., беше насочена към Индия през Белгия, Югославия и Северозападна Индия. Този маршрут е известен още като Маршрутът на хипитата. Отнемаше около 50 дни на автобуса да стигне до Калкута от Лондон. Пътуването беше над 10 000 мили (16 000 км) в едната посока и 20 300 мили (32 700 км) за отиване и връщане...

Той беше в експлоатация до 1976 г.[5] Цената на еднопосочното пътуване е била £85 през 1957 г. (еквивалентно на £2589 през 2023 г.) и £145 през 1973 г. (еквивалентно на £2215 през 2023 г.). Тази сума включва храна, пътуване и настаняване...

Източник: Wikipedia

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Красивата Ванеса от "Биг Брадър" в горещо ВИДЕО с Емануела и Джордан

Миловидната блондинка Ванеса, която е една от малкото тазгодишни участници в "Биг Брадър", която се оказа по-често харесвана от зрителите, изненада много с появата си в чалга клип.

Става дума за провокативното видео на фолкпевците Емануела и Джордан "Купих ти сърце", в което красивата плевенчанка се изявява доста смело и провокативно - но не като блондинка, а като брюнетка.

В клипа Ванеса го играе двойничка на Емануела - облечена е в същата рокля, има същата прическа и цвят на косата и определено се старае да имитира всяко действие на фолкизпълнителката.

Ролята й на прелъстителка е изненадала със сигурност последователите й.

Източник:show.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стефан Данаилов е определен за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

Преди 5 години загубихме Стефан Данаилов! Легендата на българското кино почина на 76 години. 

Стефан Данаилов е носител на множество международни отличия, награди „Аскеер“ и ордени „Стара планина“ и „Златен век“. Преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Бивш министър на културата и депутат от левицата. Данаилов бе и зам.-председател на БСП.

Ламбо, както го наричаха близките, беше наричан с обич Мастера от своите студенти.

Той се превърна в идол на поколения още от първия си филмов хит „На всеки километър“, където изигра майор Деянов.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.

Съпругата му е Мария Димитрова Данаилова. Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ