Великият Фреди Меркюри почина от усложнения, причинени от вируса ХИВ на 24 ноември 1991 г., на 45-годишна възраст, а единственият човек, който знае къде е урната с праха му, е бившата му годеница Мери Остин, на която той също остави къща в лондонския квартал Кенсингтън.


Известният музикант, покорил планетата с талант, харизма и хитове, роден на 5 септември 1946 г. в днешна Танзания в семейство на парси, което принадлежи към зороастризма, прекарва детството си в Индия и след това се премества в Англия през 1964 г. От малък проявява интерес към музиката, но едва когато среща Брайън Мей и Роджър Тейлър, бъдещи членове на групата „Куин“, започва истинската му музикална кариера.Групата Queen е създадена през 1970 г. и скоро се превръща в една от най-известните рок групи в света. Фреди беше вокал и автор на много от хитовете й. Записва 18 албума с групата.


Въпреки че беше изключително открит и изразителен на сцената, Фреди беше по-сдържан в личния живот и рядко говореше за него. Той беше известен с хедонистичния си начин на живот, но винаги успяваше да запази фокуса си върху музиката.


Той поверява най-голямата си тайна на Мери Остин, жената, която обича до гроб. Eдинственият човек, който знае къде е прахът му, е бившата му годеница. Мери беше неговата „съпруга“, любовта от младостта му. Тя беше негова годеница, докато той намери сили да ѝ каже, че е гей.


След шест години връзка, през които той ѝ предложи брак и след това обяви, че е гей, той започна да сменя партньорите си и да живее порочен живот, но любовта му към Мери никога не спираше. Тя разказва, че веднъж той ѝ казал, че всички влюбени го питат защо не могат да заемат нейното място, а той им отговаря „защото никой не може да заеме нейното място“.


„Единственият приятел, който имам, е Мери. Нямам нужда от никой друг“, казваше Фреди приживе, а Остин заяви, че никога не го е предала, докато е бил жив.


Когато Фреди почина, тя изпадна в криза. Фреди не искаше никой да знае къде е урната му, за да не бъде осквернен гробът му. А именно той се страхуваше, че заради сексуалната си ориентация паметникът му ще стане обект на атаки.


В завещанието си той пише, че Остин трябва да се грижи за пепелта и никога да не разкрива какво се е случило с урната, тоест къде се намира. Мери оправда доверието на Фреди и до днес не разкрива тази тайна нито на родителите му, нито на партньора му в живота Джими Хътън.


Фреди остави половината си състояние и имение в Кенсингтън на стойност £25 милиона на Мери.


„Накъдето и да се обърна, всичко ми напомня за него. Чувам една специална песен и ме завладяват емоции. Живяхме под един покрив двайсет години“, казва Мери и добавя, че Фреди е бил много забавен.


Тъй като филмът за живота на един от най-добрите певци на всички времена, Фреди Меркюри, „Bohemian Rhapsody“, видя бял свят, обществеността отново се заинтересува да разбере коя е единствената жена, която фронтменът на групата „Queen“ е обичал, пише Ona.rs.



Някога Борисовата градина е била разположена в покрайнините на София. Или за да сме по-конкретни това е било преди около 130 години, когато тогавашният кмет на столицата Иван Хаджиенов възлага създаването на парка на швейцарския градинар Даниел Неф.


Първата смърт сред алеите

През 1903 г., в престрелка между слатинските шопи от една страна и полицията и военните от друга загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк.


Днес Борисовата градина вече се намира в сърцето на София, а ежедневно в нея играят и се разхождат хиляди деца и софиянци. Това, което не се е променило е кръвта по алеите.


Въпреки, че в парка бе поставено видеонаблюдение, а осветлението бе подменено изцяло, агресията в парка не спря. През 2017-та там бе извършено нападение на журналиста Иво Никодимов от БНТ, който бе пребит от трима души посред бял ден.


Само ден преди това, двама маскирани пребиха известен нотариус и дъщеря й на улицата в непосредствена близост до парка. Отново посред бял ден.Посред бял ден, докато сирените виеха в памет на Ботев на 2-ри юни една пейка в Борисовата градина се оказа лобното място на 17-годишният Георги Игнатов, наръган с нож в гърдите.


Момчето умира на място, успява само да се обади на майка си: „Мамо, наръгаха ме!“, казва й той преди да издъхне.Година и половина по-късно полицията арестува студента по право Йоан Матев, който прокуратурата обвини в убийството на Георги.


8-ми срещу 9-ти юли 2011-та.

Борисовата градина е пропита с кръвта на 28-годишната Яна, изнасилена и убита жестоко в храстите на една от алеите.Тялото й е открито от клошар, който също е заподозрян за участие в престъплението, но вината му така и не бе доказана. За смъртта на момичето бе осъден на 20 години затвор Николай Русинов – Чеци. Той признава, че е правил секс с момичето на зазоряване, но твърди, че я оставил жива в храстите.


Един ден, през късната есен на 2008-а, 26-годишния Михаил е нападнат от двама младежи на 19 и 20 години, докато върви из Борисовата градина. Двамата редовно биели мъже в парка, които им изглеждали на хомосексуалисти. Правели го за забавление. Студентът по право им заприличал на гей, затова и не го пожалили – по тялото на Михаил са открити множество охлузвания и кръвонасядания, а аутопсията показала, че е починал от задушаване.На 8 юли 2014-та един човек намери смъртта си под повалено от летен ураган дърво в алеите на парка. На 23-ти октомври на следващата година 40-годишен мъж също почина след като бе затиснат от изсъхнало дърво, което паднало в една от най-оживените части на Борисовата градина.

Източник:intrigi.bg


Роси Кирилова и Георги Начев

Понятието „брак“ в днешно време съвсем не е онова, което беше преди 20-30 години. Днес приемаме за естествено, когато човек има зад гърба си няколко бракове (и съответно разводи) и без страх се впуска в поредната изпепеляваща връзка.


Особено характерно е това за известните личности, при които „изкушенията“ са в пъти повече и често пъти не могат да устоят. Ние обаче решихме да ви покажем тези родни звезди, за които думите „докато смъртта ни раздели“ действително означават доживот.


Някои от най-големите и обичани български звезди могат да ни научат на любов и разбирателство. Те са заедно сякаш от цяла вечност, но не парадират с отношенията си, както е модерно да се прави. Предпочитат да се обичат тихо и щастливо.


Някои от тях се намират повече в светлината на прожекторите от други, но общото между всички тях е, че любовта им е устояла на теста на времето.


Вижте в галерията кои са българските звездни двойки с най-дългите бракове и научете историите на тяхната любов:


Росица Кирилова и  Георги Начев



Бащата на певицата Росица Кирилова не ѝ говори цели 3 години от яд, че тя се е омъжила за 17 години по-големия от нея композитор Георги Начев. Двамата се запознават през 1982 г., когато Роси е 19-годишна. С общи усилия тя се превръща в суперзвезда редом с братя Аргирови и робинята Изаура през 80-те.


След 4 години връзка Роси и Жоро, който е неин импресарио и автор на повечето от песните ѝ, решават да се оженят. Заради славата на изпълнителката на “Боса по асфалта” сватба в София е невъзможна. Двойката подписва при изключителна секретност в Пловдив. Кумуват Тома Спространов и английската му съпруга Джуди.


Румен Бояджиев и Даниела Кузманова



Румен Бояджиев от ФСБ и Даниела Кузманова (музиковед, журналист, поетеса) живеят в мир, разбирателство и толерантност от 1972 г., защото… разговарят на един и същи език. Двамата са 19-годишни, когато любовта им пламва в Консерваторията. След 5 години вдигат сватба, а след още 5 се появяват и децата им – първо Румен-младши, а после и Борислав, които също са в музикалния бизнес.


Общите им възгледи за живота и ценностната им система държат здраво заедно Румен и Даниела вече 51 години. Музикалното семейство често кани приятели на вечеря, а Даниела не спира да експериментира в кухнята, като нейната стихия са подправките. Музиката и еднаквите интереси карат Румен и Даниела все още да се чувстват влюбени като студенти.


Цветана Манева и Явор Милушев



Пловдив още помни най-красивата двойка по Главната улица от началото на 70-те години – Цветана Манева и Явор Милушев. И тяхното начало е много романтично – двамата са ужасно влюбени и пълнят салона на театъра, за да ги гледат в “Двама на люлката”.


Цветана и Явор са неразделни от 1973 г., но решават да се оженят след като дълги години са живели заедно. Случило се точно на 9 септември, защото това се оказала единствената свободна дата, в която можело да сключат граждански брак. Цветана интуитивно усетила, че това е човекът, с когото иска да остарее. Каква е тяхната формула за истински силна и здрава връзка? Когато и двамата не заобикалят проблемите, а ги решават заедно и продължават нататък.


Цветана за кратко време успява да се превърне в емблема на родното кино и театър. Играе Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана. Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по майчина линия. Повечето го помнят като Яворов от филма “Дело № 205/1913 г.”


Съпругът на Манева умее да я изненадва и до ден днешен притежава дарбата да превърне в празник и най-сивия ѝ ден. Явор умее да поражда чувството у Цветана, че му е необходима, и винаги знае как да я избави от лошото настроение. Не крият, че са безкрайно чувствителни на тема независимост и всеки има своя територия.


Анета Сотирова и Борислав Стоянов



Разпределението във Врачанския театър след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за актрисата Анета Сотирова. Там самоуверената млада софиянка среща любовта на живота си Борислав Стоянов, с когото са заедно от 50 години. А плод на тяхната силна любов е певицата Белослава.


Но не толкова лесно е началото на познанството им, защото и двамата са семейни. Тя е направила семейство с ученическата си любов Росен Босев (син на детския писател Асен Босев), а той с хубавица, с която имат близнаци. Анета среща Боби в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат е бил режисьор в театъра.


Анета смята, че срещата ѝ с Боби е предопределена кармично от предишни животи. Заради любовта Боби минава през купища изпитания. Държи много изпити и пристига като научен сътрудник в Суходол. Борислав е талантлив психиатър, но след промените се хвърля в бизнеса, за да издържа семейството


Мнозина ще запомнят Анета Сотирова с изключително сполучливата роля на Венетка, съпругата на Стефан Данаилов във филма “От нищо нещо”.


Мими Иванова и Развигор Попов



Няма как да кажем Мими и да не продължим с Развигор. Една от най-емблематичните двойки в естрадата работи заедно от 1973 г., но семейство стават по-късно след доста перипетии.


Мими от година и половина е омъжена щастливо за първия си съпруг Юрек Рабински, много известен в близкото минало полски музикант от групата “НоТоЦо”. Развигор пък е приятел с Юрек и също има щастлив брак и син. Мими става солистка на българския оркестър “Стакато”, в който свири Развигор, и често пътува до Полша при съпруга си.


След 2 години съвместна работа Мими и Развигор се влюбват безумно. Отдават се на бурни страсти на тримесечно турне в бившия Съветски съюз, а когато се прибират в България, си дават клетва, че спират да се виждат, но това не се получава. Двамата се срещат тайно в дома на композиторката Зорница Попова, която един ден ги съветва… просто да се съберат. В името на голямата любов правят остър завой в живота си, искайки болезнен развод от половинките си. Но не съжаляват, защото смятат, че са се намерили и никога не пропускат да празнуват на 26 октомври – когато имат годишнина от сватбата.


Всъщност Развигор се запознава с Мими още през 1966 г., когато тя е гадже на илюзиониста Астор, но така и не я запомнил, защото по онова време му представяли по няколко талантливи певици на ден. А формулата за успешен брак според композитора на десетки български хитове е “Ако един мъж не мълчи, а една жена не гълчи – не става!”


Кристина и Михаил Белчеви



Михаил Белчев е един най-обичаните съвременни поети, а Кристина Белчева пък е известна актриса. Артистичното семейство може да се похвали освен с много награди, но и с любов, уважение и сплотеност над 40 години.


Историята на тяхната любов е достойна за възхита.


Кристина кандидатства пеене в Консерваторията и във ВИТИЗ. В музикалната академия е приета първа в списъка, но завършва театралната – актьорско майсторство, при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, но го преживява тежко. Периодът съвпада и със смъртта на Филип Филипов – трагедия, която я покосява жестоко.


Когато се върнала от Ловеч за няколко дни, чула по радиото песента на Лили Иванова „Самота“ с текст на Михаил Белчев. Помислила си, че този човек, за да пише такива думи, е много сантиментален! Съдбата ги събрала няколко дни по-късно по време на гости. И двамата били в тежки периоди, но това не попречило на любовта да пусне стабилни корени. По-късно актрисата била разпределена в Младежкия театър в столицата. След това се омъжва за Мишо Белчев. Дълго време участва в програми и пее сама и с него.


Двамата имат син – Константин, който също върви по стъпките на артистичните си родители. Семейство Белчеви признава, че винаги са гледали момчето им като божество, но това определено не им е изиграло лоша шега. Самата Кристина признава в свое интервю:


„Когато стана това забавяне с бременността и спонтанния аборт, който направих се притесних да няма усложнение, но после, вече дори не го мислех. Ние с Мишо като че ли на онзи етап си бяхме достатъчни. Не ни липсваше дете, а и бяхме сигурни, че ще се появи. Дори сега съжалявам, че не си направихме и второ. Но аз имах чувството, че ако родя второ ще бъде изневяра към първото. Не мислех, че мога да си деля чувствата си към Косьо.“


Катя и Здравко от дует “Ритон”



Любовта на Екатерина Михайлова и Здравко Желязков от дует “Ритон” е горе-долу набор на тяхната кариера – 46 години. Музикалното семейство е едно от най-стабилните в българския шоубизнес. И за двамата бракът е първи и единствен, което си я голямо постижение.


Тяхната история започва през 1975 г. в Музикалната академия, където двамата учат за солисти. Катя е най-красивото момиче в Академията, а Здравко – слабичък, но вечно усмихнат младеж. Както всички останали момчета, и Здравко бил заслепен от чара на Катя, но на нея ѝ трябвало време да изпита чувствата му. В началото той си мислел, че тя е надута заради гордата осанка и атрактивния ѝ бюст, но после открил, че всъщност е много земно момиче. Докато излизали с обща компания, постепенно дружбата им прераснала в любов.


Преди да се дипломират, свирят заедно в група, но им написват дуетна песен и това предопределя техния музикален път. В началото се изявяват като “Студио 2”, а с името “Ритон” за първи път гастролират на Златни пясъци. Там ги забелязва полски менажер и ги кани, а оттам и руски – така тръгва славата им из бившия социалистически блок, а благодарение на доброто самоменажиране са на върха и до днес.


Маргарита Хранова и Кирил Бойчев-Кико



Певицата Маргрита Хранова и съпругът ѝ Кирил Бойчев-Кико също са заедно “в добро и зло” и стриктно следват дадените преди 46 години брачни клетви.


Двамата се запознали покрай Емил Димитров, докато Маргарита записва вокалите на песента “Каква невеста си била ти, мамо”. В студиото наднича млад симпатичен мъж и у Марги трепва нещо. И непознатият не остава безразличен. Оказва се, че брат му живее във Франция и се познава с Емил. По това време кариерата на Хранова е в подем и симпатичният мъж от студиото, Кирил Бойчев, започва да посещава концертите ѝ. Когато той се появява на нейна изява даже в Културния дом в Бухово, Марги вече е наясно, че Кирил просто я следва, защото е влюбен в нея. Чувствата я връхлитат.


Като всяка голяма любов обаче и тяхната среща сериозни пречки. Родителите на 23-годишната певица абсолютно заклеймили връзката ѝ с женения мъж, макар че бракът му бил в криза. Двамата се срещали тайно, но това положение омръзнало на Кико и той предложил на Марги или да се оженят, или да се разделят. Вричат се един на друг на тайна сватба. На следващия ден Хранова заминава на национално турне с Лили Иванова, а Кико взема решение да стане мениджър на благоверната си.


Днес Марги е в прекрасни отношения с бившата съпруга на Кико, и първородният син на Кирил – Николай, е близък приятел с двамата си братя от втория брак на баща си.


Георги Мамалев и Ели



Актьорът Георги Мамалев изобщо не се замислил как да подходи към сладкото миньонче Ели, а директно се спуснал през глава да го омайва.


Бурната им любов започнала покрай филма “Оркестър без име”, когато Жоро е млад и доста перспективен актьор. Ели, студентка по право, нямало как да откаже чаровната покана за първа среща на панорамата на хотел “Хемус”. За всеки случай Жоро пуснал и други тайни оръжия като шоколадчета “Мориц”, които в социалистическите години можеха да се купят само в “Кореком”. В сваляческия инструментариум Жоро включил и красив букет от рози, дори я поканил на танц.


Двойката е заедно от 29 март 1981г. и има двама сина – Мартин и Александър. И за двамата е първи брак. Не спират да се смеят у дома, особено когато Жоро се опитва да бъде строг родител – изражението му разсмива всички, дори самия него. Лъчезарната Ели, адвокат по професия, с нищо не отстъпва в шегите на известния комик у дома.



Въпреки цялото напрежение, грубостите и критиките по негов адрес, Гибона си оставаше чистосърдечен и верен приятел. Наско обичаше неговата компания. Нищо чудно, че когато се прибра от Копенхаген през лятото след равенството с Дания и реши да отскочи до Гърция за един ден, за да напазарува за Славея, взе точно Божидар за компания. 


Илиана още лежеше в „Шейново“ след раждането и Наско искаше да я изненада с подаръци за бебето. Уговори се с Тошко Барзов, който риташе за „Докса“ (Драма) да преспят у тях и на сутринта след пазара да се върнат в София. На Гибона точно му бяха направили операцията на глезена и лежеше в клиниката на проф. Кожухаров в „Пирогов“. Понеже беше известен с буйния си нрав, по нареждане на Шпайдела Искренов имаше забрана да напуска болницата и професорът му беше уредил легло в неговия кабинет, където нощем го заключваха. Иначе софийските барове щяха да станат свидетели на куцукащия с патерици Божидар.

– Професоре, ще го пуснеш ли с мен до Гърция да купим някои неща за дъщеря ми? Аз гарантирам за него, утре ти го връщам.

На Наско определено не му се пътуваше сам.

– Няма проблем, щом е с теб. Взимай го тоя тиквеник, но утре до обяд да сте се прибрали, че иначе аз ще имам проблем. И Вуцата, и Шпайдела ще ми пилят на главата – професор Кожухаров махна облекчено с ръка, че поне един ден клиниката ще се отърве от футболиста, който не спираше да задява сестрите и да се шегува с лекарите.

По пътя към границата срещнаха Бойко Щерев, брат на Симо Щерев, и Гибона веднага се изпъчи:

– Братле, утре гледай на границата да няма никакви проблеми, че със стока ще се връщаме!

На Наско му призля:

– Престани да говориш, баща ми всичко е уредил. Наши приятели ще са на смяна на митницата, стига си дуднал!

Малко по-късно спряха за по кафе в Австрийския хотел в Сандански и Божидар пак си знаеше неговото:

– Пичове, вижте там на границата утре, като се прибираме, да няма проблеми!

„Леле, тоя идиот, ще ми ебе майката!“, помисли си Наско, докато го риташе по гипса под масата. В Драма пристигнаха привечер, но се оказа, че Тошко е заминал на лагер и ги посрещна съпругата му Краси. Вечеряха, пийнаха по едно узо и легнаха да спят. На сутринта Наско стана рано и отиде да купува памперси, дрешки и играчки за Славея. След което се заби директно в един магазин за дрехи и инвестира в 110 чифта дънки. 


Беше разработил системата перфектно. От пътуванията в чужбина с „Левски“ и националния отбор изкарваше повече пари, отколкото като футболист. Нямаше лагер, от който да е на печалба с по-малко от 2-3 хиляди лева. А като футболисти им даваха по 30 долара на пътуване, без значение колко време ще стоят в чужбина. Благодарение на връзките и явките на баща си Сираков знаеше отлично къде какво се търси и въртеше нелегална търговия в солидни мащаби. 


В Гърция носеше кашкавал и прахосмукачки, които продаваше на тройни и четворни цени, а оттам купуваше дънки и еспадрили, за които у нас се избиваха. За една контрола с юношеския национален отбор още през 1979 г. откри, че в Турция вървяха ленти за фотоапарати и китайски гуменки. Направи такава пачка, че не можеше да я събере в джоба си. Веднага обърна мангизите в два луксозни кожуха и съотборниците му го гледаха завистливо. Не всички, защото някои си откраднаха по един кожух, но на Наско не му се налагаше да краде. Просто влезе в магазина и си ги купи.

След закуската при Краси Барзова, натовариха покупките в багажника на колата. Наско вече караше синя „Лада 1500“ – държавата щедро беше подарила по една кола на Илиана и съотборничките й в националния отбор по художествена гимнастика. Той и по тоя параграф беше прецакан, но не се оплакваше. Заради жена си така и не получи апартамент, защото се смяташе за буржоазно извращение едно семейство да има две жилища. Нищо че всичките му съотборници в „Левски“ взеха. Натика дънките в багажника и отгоре сложи памперсите, бебешките дрешки и играчки. Не че очакваше проблеми, митничарите трябваше да са негови хора, но все пак стоката не трябваше да се набива на очи.

– Айде да идем да се изкъпем в морето, бе! Така и така сме тука! – на Гибончето не му се прибираше много, та гледаше да си направи кефа. За да не му чупи хатъра, Наско отби в Кавала, където се топнаха в морето. Всъщност, къпа се основно той, защото Божидар не можеше да влезе заради гипса. Само се топна малко и тръгнаха за София. По пътя към границата обаче Гибона не спря да мърмори:

– Братле, дай да скрием малко дънки под задната седалка!

– Престани да ми говориш глупости! С баща ми съм се разбрал, няма да ни проверяват.

След пет минути пак:

– Абе ти си се разбрал, ама дай да скрием малко под задната седалка за всеки случай!

Накрая на 10 километра от границата, Наско не издържа и отби в един черен път.

– Добре, хайде, ще скрием колкото се събере.

Задната седалка на ладата се придържаше за купето от две големи пружини и Сираков се измъчи, докато я извади. Оказа се, че отдолу се събират едва 10 чифта. Другите 100 трябваше да си останат в багажника. На всичкото отгоре седалката не искаше да се закрепи обратно на мястото си. Докато се мъчеше, Наско си поряза палеца на дясната ръка до кокал в едната пружина.

– Мама ти да еба, пор такъв! – обърна се към Божидар. – Видя ли сега заради тебе какво стана!

Шуртеше кръв навсякъде, с триста зора я спряха и накрая закопчаха седалката. На границата обаче ги очакваше изненада – смяната беше съвсем друга. „Е, сега си еба майката!“, помисли си Наско, докато един от митничарите се приближаваше към ладата. Познаваше и него, но не беше от тия, които трябваше да ги чакат. Като ги видя, митничарят се ухили:

– Наско, Гиби, какво става?!

Гибончето това и чакаше. Скокна от колата и с патериците изкуцука до митницата, където дежурните взеха да го тупат по рамото и да му честитят трите купи. Сипаха му и уиски. В това време Наско трябваше да се оправя с проверката.

– Отбий тук встрани, трябва за пред колегите да се направя, че те проверявам поне – прошепна му митничарят. Спокоен, Наско паркира и отвори багажника. Униформеният хвърли едно око, поразрови и се направи, че не вижда претъпкания с дънки багажник.

– Дай сега да видим в купето.

Наско затвори багажника с въздишка на облекчение и отвори задната врата, посочвайки празната седалка. Митничарят пъхна глава и се подпря на седалката, която в този момент излетя като тапа от шампанско нагоре с трясък. За малко да му отнесе ченето. Явно пружините едва бяха удържали до границата. Отдолу зейнаха мижавите 10 чифта дънки.

– Насе, какво правим сега? Камери ли да викаме? Това вече не мога да го скрия!

Е, сега се видяха в приключения. Започна се щателно броене на дънки. От едната страна митничарите броят, от другата Наско дърпа на всеки 10 чифта по два-три и ги връща обратно в колата. Успя да спаси 40-ина чифта под благосклонния поглед на смяната, но останалите 70 заминаха за конфискация. А Гибона седеше отстрани на сянка, пийваше си от уискито и нареждаше:

– Ей, ще се обадя на Иван Славков и утре всички ще сте уволнени бе, да ви еба майката, да ви еба!

– Млъкни, тъпанар! Заради тебе сме на тия пачи яйца! Да скрием дънки, та да скрием дънки! На ти сега! – Наско не можеше място да си намери от яд. Ядът му се засили още повече, когато се прибраха в София и баща му научи за авантюрата. Бай Петко прихна да се смее с цяло гърло:

– Как може да сте такива глупаци, бе?! Срамота! Ще ви вкарат в затвора от глупост!

За Наско това беше по-голямо унижение дори и от преживяното на митницата и финансовите загуби, които беше претърпял. Мразеше да се излага пред баща си.

И все пак Гибона, макар и не особено интелигентен, беше истински мъжкар и на него можеше да се разчита в напечени ситуации. Докато Наско беше болен от хепатит, „Левски“ замина на турне в Кувейт, където властваше строг сух режим. Баща му имаше схема и за там – 6 бутилки уиски се равняваха на едно видео. А видеото в България по това време струваше 3000 лева. Нямаше откъде да се купи, дори в „Кореком“ се чакаше ред по половин година за видео. Наско нямаше да пътува, но светна съотборниците си на далаверата с молбата да му донесат поне едно. Само Гибона се нави. Иначе повечето от тях реализираха операцията и се прибраха с купища пари, с които си купиха чисто нови лади.

Откъс от книгата „Единакът“



След тежко боледуване, на 77-годишна възраст си отиде основателят на Мис Свят у нас и бивш шеф на рекламата по БНТ – Страхил Гановски.


Тъжната новина съобщи неговата спътница Венета Кръстева във Фейсбук:


„Не казвам сбогом, а до скоро! В памет на моя духовен учител и баща, на моя спътник, най-верен, скъп и мил другар.


Като юноша е състезател в националния отбор по водна топка, четирикратен български републикански шампион по плуване, бивш шеф на рекламата по БНТ, офицер във военната рота на ЦСКА 20 години, През началото на 80-те поставя основите на модната индустрия у нас и конкурсите за красота.


Първенците “Мис Българка” и “Мис Родина”. През 87-ма приобщава България като членство към международните състезания за красота извън граница и изпраща първата българка участвала на международен конкурс за красота – Мис Свят.

Приятели и близки ще изпратят Страхил Гановски във вечния му път – тази неделя в столичната църква „Свети Седмочисленици“. Поклонението ще се извърши на 1 декември от 12:30 часа.



Той излита за да изпълни ритуалния си „прощален” полет. Всъщност полетите с пътници окончателно са прекратени месец преди това. „Конкорд” е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France. Построени са само 20 машини, превозващи едва по 100 пътници. Най-забележителното преживяване е, че това е единственият самолет, който „изпреварва залеза”. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът излита по тъмно и настига слънцето – от кабината се е виждало как то изгрява.


Най-забележителното преживяване с „Конкорд“ било, че той „изпреварвал залеза“. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът е излитал по тъмно и е настигал слънцето – от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад.


Производството на „Конкорд“ е разделено между Франция и Великобритания, и приблизително съответства на разпределението при проектирането.


Разпределението на производството изглежда по следния начин:


Sud Aviation (фр.) – централната част фюзелаж, основната част на крилата, ръбовете на крилата, вътрешните елевони (комбинирани елерон и кормило), хидравличните системи, системата за управление, навигационната система, автопилотът, радиооборудването, системите за кондициониране на въздуха и за осигуряване налягането на въздуха в кабината.

BAC (англ.) – предната част на фюзелажа заедно с спускаемия носов обтекател, опашната част на фюзелажа с вертикалното оперение, външните елевони, въздухозаборниците на двигателите, електрическите системи, кислородното оборудване, горивната система, системите за управление на двигателя и тяхното контролно оборудване, противопожарната система, въздуховодите за климатизацията и за системата за поддържане на налягането, системите против заледяване.

Rolls-Royce (анг.) – двигателите.

SNECMA (фр.) – форсажните камери, соплата на двигателите и системата за реверс.

Dassault (фр.) – краищата на крилата.

Hispano-Suiza (исп.) – основните стойки на шасито.

Messier (фр.) – носовата стойка на шасито.

Окончателният монтаж на „Конкордите“ става едновременно в два завода – в Тулуза и във Филтън (предградие на Бристъл).


Първият сериен самолет (№ 201, F-WTSB) се вдига във въздуха на 6 декември 1973 г. в Тулуза, след него, на 14 февруари 1974 г. го последва първият английски сериен „Конкорд“ (№ 202, G-BBDG). Общо, без да се смятат прототипите и предсерийните самолети, са произведени 16 серийни „Конкорда“, от които първите два, № 201 и 202, не са предавани за търговска експлоатация, а са служили за тестване и сертификация. Заедно с прототипите са построени общо 20 самолета (по 10 във всеки от заводите), както и редица комплекти резервни части за тях, след което производството е ограничено. Последният самолет, сериен номер 216 (G-BOAF), напуска завода във Филтън на 9 юни 1980 г.


По време на полет фюзелажът на самолета се удължава с около 300 mm заради нагряването на корпуса.

Фаталният полет

При полет 4590 на „Ер Франс“ от летище „Шарл де Гол“ в Париж до летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк на 25 юли 2000 г. 16:40 ч. лявото крило на самолета се запалва при излитане и той катастрофира. Всички пътници и екипажът загиват, както и 4 души на земята. 

Причината е метално парче върху пистата, отчупило се от DC-10 броени минути преди полета на „Конкорд“. При излитането на самолета една от гумите му се пука от отломката и, поради въртящата се с висока скорост и под налягане гума, откъснато парче от нея пробива един от резервоарите на лявото крило, откъдето потича гориво. Последва пожар в лявото крило и самолетът губи мощността на двата си леви двигателя. Въпреки че успява да излети, той се разбива малко след това, като причинява смъртта на четирима души на земята, както и на всички 109 души на борда (100 пътници и 9-членен екипаж).



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: