Откъде младите да знаят за Белчо и Сивушка като „На браздата“ вече не се изучава в училище?!

Между другото, онзи ден попитах едно познато момиче от 10 клас /отличничка/, за Белчо и Сивушка, заради „Стани богат“. Каза, че може би са в гората и направи асоциации за Белчо- котка и Сивушка – птица. Попитах я дали наистина не знае нищо и тя отговори че не ги е чувала. Оказа се, че този разказ на Елин Пелин изобщо не се учи в училище….в никой клас. 

От Елин Пелин са имали само няколко произведения в учебната програма и сред тях не е „На браздата“. Тъй че ми се изясни незнанието на момичето в предаването. Как един млад човек да знае цялата българска литература, ако вниманието не му се насочи конкретно към това, което ние някога сме учили ? Нека се замислим, че и ние също не знаем всичко, но сме запомнили това, което ни е преподавано. 

Може да осмиваме незнанието на младите, но то е продукт на осакатената образователна система, а всички знаем кои подменят историята ни и са двигатели за падението на България във всички аспекти от 35 години насам ! 

Да живее демокрацията, либерализма и глобализма ! Важното е  в училище да се изучава житие и битие на Бионсе и Ники Минаж ! И не, не са виновни децата, а нашето малодушие и мишене пред „съюзниците“ и пагубните им програми !“

Аз от свое име ще добавя,проверих и разбрах,че „На браздата“,по незнайни причини,не се изучава вече в училище.Но разказите на Елин Пелин не са прекалено много и могат да се прочетат за обща култура.Но почти никой не го прави.В държавата на златките сме според Патрашкова.

Автор: Мария Иванов, фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Веселин Маринов: Живях в мизерия, едва оцелях-Когато дошъл в София, певецът бедствал и се хранел само с шкембе чорба

 

„6 стотинки струваше и една шкембе чорба, която с 2 филийки хляб беше основната причина да издържам финансово в София. Това е и основната причина сега да не ям шкембе чорба, прекалено много съм изял“, спомни си певецът.

Въпреки трудностите той до ден днешен е благодарен на родителите си, с които винаги е бил много близък.

 

„Мога да кажа, че съм имал най-прекрасните родители на света. Те са ми дали всичко, от което е имало нужда едно дете, едно подрастващо момче. Израснах в едно прекрасно семейство и много бях привързан към моите родители. Много трудно преживях загубата на татко. Това беше 2018 г., когато просто опитах да се лъжа с живота чрез лекарите, които познавам, но в един момент разбрах, че животът тегли чертата. Баща ми е живял един живот, пълен с безкрайни трудности, бедни години. Това е поколението след Втората световна война, когато бедността е била ужасяваща. Баща ми си отиде на 87 години, аз още до ден днешен не мога да отида до къщата ни в Полски Тръмбеш“, разказа Маринов.

 

Певецът сподели, че дори всяко скърцане на дюшемето или някаква ненужна порцеланова вещ, която стои на шкафа, всичко това е спомен, който го връща в години на смях, на радост, на гости, на приятелства и най-вече на отношението между родителите му един към друг и към техните деца.

„Моята майка живееше само заради децата си. Тя не беше виждала морето, не беше виждала нищо. И за мен няма по-добър човек от нея. Много ми беше трудно. Когато си отиде тази година, разбрах, че наистина светът вече не е същият. И никога няма да бъде. Колкото и да ходя на гроба, колкото и да се обвинявам понякога дали съм успял всичко да направя. Минава време, но не забравяш, продължаваш да живееш с мъката. Затова единственото, което може като успокоение да кажеш, е, че са си отишли по пътя както трябва. Защото има случаи, в които родители изпращат децата си. И това е много по-страшното. Много бързо върви всичко. Просто като миг”, през сълзи разказа Маринов.

 

В интервюто естрадният певец си спомни и как е започнала кариерата му. Интересен факт е, че Веско не мечтаел да бъде музикант, а учител по литература или история.

„Започнах да уча китара, постепенно станах певец към оркестър, но никога не съм мислил, че ще стана професионален музикант, изпълнител, че ще уча академична музика. Мечтата ми беше да стана учител – по литература или история. Играех и футбол в отбора на Полски Тръмбеш“, споделя Маринов.

 

Съдбата обаче решава вместо него и поредица от случайности предопределят живота му.

„Не можах да взема матурата по математика, което не ми даде възможност да получа диплома заедно с другите и да кандидатствам. Ако бях кандидатствал и бях взел диплома, целият ми живот щеше да тръгне по съвсем друг път. Може би нямаше да срещна хората, които срещнах в казармата. Но всяко зло е за добро, както се казва. Имах абитуриентски бал, но нямах диплома. Не можех да я получа, тъй като имах двойка и трябваше да се явя на поправителен изпит, който беше в края на август. Взех математиката с отличен (3)“, каза със смях любимецът на публиката и продължи:

 

„И тогава вече нямаше къде да кандидатствам и какво да правя. Само 20 дни след това ме взеха войник“.

Една от най-големите болки на Веселин е, че днес сантименталните хора, които преживяват всичко емоционално, не успяват много в живота.

„Животът днес е зъл. Чувствата бяха в годините, когато аз израснах като младо момче. Хората тогава се обичаха. Женеха се по любов. Сега не е така. Приятелствата вече са по-интереси. Това е нещото, което не ми дава много надежда за бъдещето“, минорно заяви Маринов.

 

На въпроса кой е най-трудният момент в живота му, Веско се замисля и отговаря: „Трудни моменти всеки изживява. Аз например преминах през труден период, когато боледувах от Ковид. Имаше една нощ, в която не се знаеше накъде ще тръгнат нещата. Първо се сещам за болестите. Имал съм и автомобилни катастрофи. Дори и до днес на 5 юли гледам да направя курбан за здраве, защото тогава катастрофирах. Това е начин да благодаря, защото животът често минава по тежки пътища“.

 

Без да се замисли обаче, певецът заявява, че най-важното за него е семейството. „Обичам семейството си. Жена ми обичам, защото ми дава спокойствие, дава ми уют. Моята дъщеря, която всеки ден виждам, че възпитанието, което сме ѝ дали с майка ѝ, е основата да стане един достоен човек и гражданин. Работи си професията, реализира се, изгражда се. Зет ми също е страхотно момче. Обожавам внуците си. Имам и малко, но истински приятели“, казва Маринов и допълва:

 

„Ти трябва да изстрадаш живота, да намериш отговорите си как да продължиш, а тогава идват и истинските приятели. И в любовта е така. Много често се случва на млади години да се обвържем заради моментните чувства. Иска ми се да върна назад времето, за да поправя грешки, които съм направил, особено в любовта. Но няма кой да ми даде тази възможност. Затова ги използвам като урок, само дето времето върви много бързо“.

Източник:РЕТРО.БГ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Духът на Ванга спасил Мими Иванова „Развигор е моят Дон Кихот“, споделя естрадната прима

Мими Иванова отвори сърцето си в онлайн предаването на Александър Влог. Носителката на титлата „Певица на годината“ за три поредни години реши, че ще достигне до нова, по-млада фенска база, ако се появи в канала на едно от най-популярните интернет лица в момента.

Мими с умиление се връща към времената на красивите мелодии и смислените текстове. „Всичко беше истинско, спонтанно, чисто и създаде певци като мен“, казва Иванова, която въпреки спечелените награди не мисли, че е най-добрата сред колежките си. Не смята даже, че е най-добрата и сред „простосмъртните“ и че всичко е въпрос на късмет.

„След концерти, когато почитателите ми са пели заедно с мен, съм ходила да вечерям в ресторанти и се е случвало певците в заведенията, като запеят, да ми отнесат главата! Толкова са били по-добри, а са работели в заведения. А аз – концерти“, споделя искрено тя.

Имало е период в живота ѝ, в който е била много самотна.

„Дъщеря ми замина да учи в Германия. Колегите заминаваха все по чужбина... Нямаше с кой да изпия едно кафе“.

Въпреки че се разбира с колегите си, тя не смята, че с тях могат да бъдат приятели в истинския смисъл на думата, защото общуването им е все по служебни ангажименти и нямаш време наистина да опознаеш човека. По-близки са ѝ Кичка Бодурова, Тони Димитрова, както и хората, с които в момента пътува със сборната програма „Обич и песен“.

Тя казва, че щастливият ѝ живот е приключил по време на прехода, когато е навлязла друга музика у нас. Започнало се и с пеенето на плейбек. Рязката промяна е била трудна за нея и не можела да я приеме.

„Спомням си един концерт с групата през 1989-а в зала „Универсиада“. Тогава никой не можеше да си позволи да не пее на живо. То нямаше и как. След това обаче се започна с касетите, които си носехме на концерти, а те се късаха, пренавиваха... Ставаше грозно. Много късно се научих да работя така“, споделя Иванова.

Въпреки това естрадата, изглежда, се възражда, защото този жанр и изпълнителите му правят най-много концерти в последните години в сравнение с другите. „Преди бяхме ретро, бяхме соц. Времето беше такова. Наскоро се промениха нещата. Много хора обичат тази музика, това е истинската музика. Много сме щастливи с това завръщане“, усмихва се Иванова.

Обича обаче много стилове, дори попфолка. Малко известен факт за нея е, че е леля на една от най-известните изпълнителки в жанра – Десислава.

„Гордея се с нея. Тя може да изпее всичко!“, хвали се Мими.

Интервюто няма как да мине без въпроси за любовта на живота на певицата, който е и неин музикален партньор.

„Благодаря на съдбата за Развигор. Той е моят Дон Кихот! Без него нямаше да бъда доволна от това, което съм. Той е написал най-хубавите ми песни, защото знае точно къде ми е силата. Направил е най-доброто за мен“.

Личният им живот не е преминал без изпитания. „Развигор не е влизал в болница въобще. И преди три години му откриха диагноза. Толкова беше уплашен. И двамата мислехме, че той ще умре. А се оказа, че има изход. Ето, сега е здрав, прав“, казва с благодарност тя.

Мими Иванова опровергава слуха, че е била близка с Ванга, както навсякъде се пише. Но казва, че е изживяла чудо.

„Пътувахме за едни снимки в Сандански с Иван Балсамаджиев и Луна. Пристигнахме малко по-рано и той предложи да минем през Петрич, за да видим иконите на Светлин Русев в храма на Рупите „Св. Петка“, тогава имаше някаква полемика. Беше августовски, горещ следобед, аз бях облечена с много красива италианска рокля, с високи токове. Слизам, разхождам се из двора. Тогава вече беше починала леля Ванга, посрещна ни леля Катя, уредничката. Влязохме в църквата да разгледаме, обаче аз се залисах малко по-дълго. Иван и Луна тръгнаха с Катя да видят гроба на Ванга. Аз стоях, от двете ми страни на около два метра от мен два горящи свещника. Гледам картините и отстъпих назад, за да видя по-добре, без да знам, че зад мен има стъпало. В един момент усетих как политам назад и просто визуализирах как главата ми ще падне директно на каменния под и ще умра. Протегнах се и някак се хванах за свещника. По мен закапа восък, дрехите ми горят, залитам, но успях да се изправя почти в несвяст и в този момент се чу „пук“ и гледам – този свещник е на два метра от мен. Как се беше озовал до мен, за да го хвана? Как се върна после на мястото си? Не ме мислете за луда, съвсем нормален човек съм. Някаква сила там ме спаси“.

Допълва, че много е искала да се срещне приживе с Ванга, но я е било страх. Приема, че именно това е била тяхната среща./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лили Ванкова проговори за Гунди! Ето какви са били отношенията й с легендата и какви подаръци е получавала от него

Тв легендата Лили Ванкова действително е имала интимна афера с Гунди – слух, който се носи вече повече от пет десетилетия в светските среди в София. Покрай успеха на филма „Гунди – легенда за любовта“ пикантната мълва бе възобновена, а славната говорителка от едно време е подложена на истинска канонада от покани да говори с медиите.

Лили Ванкова обаче отклонява всички предложения, включително от „Уикенд“. 82-годишната дама дори е сменила номера на мобилния си телефонен, за да не бъде притеснявана от любопитни репортери.

Близка приятелка на едно от славните лица на БНТ обаче разкрива сензационно пред наш репортер, че Лили е признавала пред колежките си от телевизията за романтичните си отношения с Гунди. Двамата са имали страстна връзка в продължение на около година, след което са се разделили. Любовта им обаче била обречена и Лили Ванкова сама настояла да я прекратят.„Лили години наред не говореше по тази тема, но в един момент призна, че наистина е имала голяма любов с Георги Аспарухов. Лично на мен ми е показвала и снимки – били са заедно на море във Варна. Освен това още пази подаръци, които футболиста от „Левски“ й е подарявал – красив копринен шал, донесен от Унгария, и златни обеци. Казваше, че по-важни са й спомените, които има с него – те я топлят“, разказва пред „Уикенд“ колежка на славната говорителка от БНТ.

Лили Ванкова и Гунди започнали отношенията си през далечната 1968 г. По това време Георги Аспарухов преживявал поредната си криза в брака си с Величка и дори бил подал молба за развод, която обаче оттеглил по настояване на важни хора от МВР. Говорителката от телевизията пък вече била сключила брак с първия си съпруг Райчин Пръмов, но не била особено щастлива. Двамата с Гунди се стараели да крият отношенията си, но слуховете бързо пламнали в София. „Лили ми е доверявала, че са се срещали в апартамента на негов съотборник от „Левски“, като спазвали жестока конспирация – първо тя ходела там дегизирана с перука, след което идвал той с тъмни очила. Но пак ги разкрили“, разказва източника на „Уикенд“. В един момент вече всички знаели и те престанали да се крият чак толкова упорито. „Аз наистина бях готова да се разведа и след като той уреди отношенията си с Лита, да създадем семейство. Но се намесиха други обстоятелства и се наложи да преустановим да се виждаме“, признала й Лили Ванкова, без да уточнява какви са тези „обстоятелства“. Най-вероятно нареждането е дошло от върховете на държавата – по това време Гунди е вече национален символ и партийците бдят за репутацията му, а родителите на Лита са високопоставени хора.

Точно тогава тръгва слуха, че Лили Ванкова е родила незаконен син от Гунди. Тази клюка и до ден-днешен преследва говорителката и тя се кълне, че не е истина. Детето е от мъжа й. Заради слуха тв звездата си има сериозни неприятности и дори стига до болница, след като прави нервен срив. Тогава й се налага да отсъства няколко месеца от екрана на телевизията.

След като Георги Аспарухов загива в свирепата автомобилна катастрофа през 1971 г., Лили Ванкова също е съкрушена и плаче с дни. Тя дълго се чуди дали изобщо е уместно да отиде на погребението, където съболезнованията ще приема вдовицата на бившия й любовник Величка. В крайна сметка отива, прикрепяна от две свои колежки в телевизията, наметната с шала, подарен й от Гунди.

„Лили ми е разказвала, че години по-късно тя се е срещала с Лита. Обещала й е никога да не коментира публично какви са били отношенията й с Гунди – завет, който спазва и до днес“, завършва историята приятелката на Лили Ванкова. Говорителката не се изкушила и преди 15 години, когато я поканили да участва в един от първите сезони на „ВИП Брадър“. Тогава й предложили доста висок хонорар, за да разкрие истината за нея и Гунди. Лили Ванкова със страшно омерзение затръшнала телефонната слушалка на продуцентите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо на мъжете с бради не се гледаше с добро око по времето на СОЦА в НРБ

След като излезе от печат брой втори на сп. „Жената днес”, се получиха няколко писма, адресирани до главния редактор. В тях читатели недоволстват, че на първа корица и на страница 24 са поместени ликовете на двама мъже с бради. Ще започнем с едно признание: нямаме никакво лично предпочитание към брадите.

И с едно недоумение: може ли и трябва ли да се съди отрицателно за хората само заради това, че те сами се харесват, или онези, на които държат, ги харесват с бради. И с един въпрос: бива ли брадата да се преценява отделно от главата? От личността на човека – като морал, поведение, трудови и обществени изяви, цялостно отношение към политическите и нравствени ценности на нашето време?

Разбираме смущението на някои родители, чистите подбуди на някои честни и добри граждани, склонни да отъждествяват брадите с декласирани екземпляри из средата на хипитата, с рошави и обрасли безделници, с брадати негодници, дълбоко чужди на нашия народ с моралния си облик.

Но откъде накъде ще сравняваме всички, които носят бради, само с подобни типове? Нека опитаме да се върнем назад във времето и да си спомним, че много от българските хайдути и възрожденци носеха бради. А дали някой от нас би могъл да си представи Ботев гладко избръснат? Ами скъпите на всеки прогресивен човек образи на Маркс и Енгелс, на Димитър Благоев и негови съратници, на Георги Димитров от по-млади години? Или на рицаря на революцията и съветската държава Феликс Дзерджински? 

Не са ли брадатите смелчаци на Фидел Кастро дни от най-дръзките и обаятелни противници на северноамериканския империализъм?

Ами колко нежни поети, големи писатели, световноизвестни учени, велики музиканти и художници остават в съзнанието на поколенията със сътвореното от тях, независимо че са били с бради.

Ще оставим на читателите сами да си припомнят (инак би трябвало да изпишем един безкраен списък) колко много гладко избръснати хора са нанасяли, нанасят и днес неизброими беди на човечеството.

А ако се огледаме около нас, ще открием не един гладко избръснат мързеливец, който живее на гърба на близките си или на обществото; или хора, които не подбират средства, за да постигнат личните си цели, без да ги е еня за общото; или подлеци, които тровят живота на не един човек, макар и инак всички те са с външно „приличен” вид.

И на какво основание в края на краищата едно вълмо от косми, което стои не на горния а на долния край на лицето, е нещо като вълчи балет в очите на някои хора?

Млад специалист разказваше, че когато кандидатствал за работа, завеждащата „Личен състав” отрязала категорично: „Докато не си обръснеш брадата, не можеш да работиш при нас.” А ако си беше дала труд, вместо да се вторачва в брадата, да хвърли бегъл поглед на документите, щеше да види, че младежът е активист на Комсомола, но не от кариеристични подбуди като някои, а от дълбоко вътрешно убеждение; че е от първенците на своя випуск и иска да служи на обществото със знанията и способностите си. 

От 3 години същият млад човек е – по думите на директора на ведомството, в което работи сега, – един от най-талантливите и перспективни кадри. Ами ако и тук бе приложена „брадатата” мярка и развитието на младия човек бе спънато и обществото ощетено?

Източник: списание „Жената днес“, 1979 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шофьор на училищен автобус оставя момче в грешния град , то се обажда на майка си, казвайки: Аз съм в тъмна, мръсна стая

Един ден съпругът ми и аз не можахме да вземем сина си от училище поради работа, така че помолихме Кайл да вземе училищния автобус със съучениците си. Нещата обаче се объркаха, когато шофьорът на автобуса направи грешка с местоположението на спирките. Изглеждаше като нормален четвъртък, когато се сбогувах с Кайл, докато той отиваше на училище със съпруга ми Тристан. Кайл не беше свикнал да се вози в автобуса, защото или Тристан, или аз обикновено го вземахме. Но тъй като този ден и двамата бяхме заети с работа, уведомихме учителя му, че той ще вземе автобуса и ние ще го вземем от спирката, която беше по-близо за нас. Тя му помогна да разбере какво да прави, преди да се качи на автобуса.

„Добре, Кайл, шофьорът на автобуса ще обяви имената на автобусните спирки. Трябва да обърнеш внимание и да изчакаш той да ти се обади, нали?“ Г-жа Патерсън му каза, преди да се качи на автобуса. Кайл, който беше уверен и независим, отговори: „Благодаря ви, г-жо Патерсън. Ще бъда нащрек и ще го изчакам да извика Пфлугервил“, след което я прегърна, преди да се качи. Той намери мястото си, когато шофьорът затвори вратата, знаейки, че спирката му е по-далеч от останалите. И така, той започна да чете книга по време на пътуването.

Кайл знаеше името на нашия квартал, но не беше запознат с автобусната спирка, тъй като никога преди не беше взимал автобус. След няколко спирания шофьорът извика „Pflugerville“. Кайл се огледа и забеляза, че той е единственият, който слиза. Той благодари на шофьора и слезе, като се озова сам на спирката. Той извика: „Татко? мамо?“ но нямаше телефон, така че той седна, мислейки, че просто сме закъснели. Когато стана по-тъмно и по-студено, Кайл започна да се страхува и се луташе наоколо, опитвайки се да намери къщата ни, но скоро се изгуби. Докато вървеше, изведнъж се появи тъмна фигура и Кайл започна да плаче, ужасен, че е в опасност.

Този ден беше хаотичен за нас. Изгубихме представа за времето и с Тристан се втурнахме към автобусната спирка в съседния град, очаквайки да видим Кайл. Но когато децата слязоха, разбрахме, че го няма. Паниката настъпи, когато шофьорът на автобуса, пребледнял, се приближи до нас. „Много съжалявам, направих грешка. Обадих се на „Pflugerville“ твърде рано. Върнах се да го търся, но…” той млъкна. Бях обзета от страх и гняв.Въпреки че обещахме да предприемем действия по-късно, основният ни фокус беше да намерим Кайл. С падането на нощта Тристан и аз отчаяно претърсихме района, крещейки името му без отговор. Сълзи изпълниха очите ми, докато през ума ми се въртяха ужасни мисли. Изведнъж телефонът ми иззвъня, нарушавайки тишината. „Мамо?“ Гласът на Кайл, смесица от облекчение и страх, беше най-добрият звук, който някога съм чувала. „Скъпи, къде си? Търсихме те — казах, опитвайки се да запазя спокойствие. Обаждаше се от непознат номер. Чий телефон използваше? „Аз съм с Франк. Аз съм в тъмна, мръсна стая, но…”

Обаждането внезапно прекъсна и сърцето ми се сви. Някой да беше взел Кайл? Кой беше този Франк? Веднага се обадихме на полицията и те проследиха обаждането до западнала част на града. Когато пристигнахме в стар приют, намерихме Кайл в безопасност, но уплашен, седнал с бездомник на име Франк.

Тристан и аз бяхме ужасени. Франк изглеждаше груб и ние предположихме, че е отвлякъл сина ни. Тристан почти се нахвърли върху него, но Кайл ни спря. „Татко, мамо, защо му се сърдите? Трябва да му благодарите! Ако не беше Франк, все още щях да съм навън и да мръзна, или още по-лошо, някой можеше да ме вземе. Бързо осъзнахме, че Франк е защитил Кайл, когато най-много се нуждаеше от помощ. Чувствайки се засрамени от първоначалната си реакция, ние се извинихме на Франк, но той ни увери, че всичко е наред.

След това Кайл обясни как Франк е използвал последните си пари, за да му купи сандвич и дори му е дал одеялото си, за да се стопли. Бях преизпълнена с емоции не само от това, че почти загубих Кайл, но и от добротата, която Франк му беше показал. Същата вечер Тристан и аз заведохме Франк в местен китайски ресторант за хубава храна, за да покажем нашата благодарност. Франк беше толкова щастлив и повтаряше, че не трябва да го правим, но знаехме, че това е най-малкото, което можем да направим. — Ти спаси сина ни, Франк. Ние сме невероятно благодарни – каза Тристан и му наля малко чай.

Не искахме да спираме само с това да го почерпим с вечеря. Тристан, който работеше в голяма фармацевтична компания, дръпна някои връзки и намери работа на Франк в един от техните аптечни клонове. Освен това се погрижихме да има топли дрехи и храна, докато се адаптира към новия си живот. Животът на Франк се промени към по-добро – той успя да се изнесе от приюта, да наеме малък апартамент и да стане успешен охранител. Той намери нови приятели и се наслаждаваше на работата си.Франк никога не е очаквал, че помощта на Кайл ще промени живота му, но това се случи. Поглеждайки назад, виждам как това, което започна като момент на страх, се превърна в неочаквано приятелство и напомняне за добротата на хората. Франк, някога непознат, сега заема специално място в сърцата ни.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ