Родителите на едно момиче са против тя да се омъжи за хубав младеж, който според тях е беден, затова баща му милионер се преструва на разорен и им дава урок.
Когато Сам Сътън открива начин да направи нечуплив уплътнител за двигатели, който всички искат, той никога не си е представял, че един ден това ще се отрази на любовния живот на невръстния му тогава син Уил.Откритието на Сам внася незабавни подобрения в живота на семейството, както и се случва. Той започнал да печели много пари от патента на този уплътнител. Сам, съпругата му и малкият му син се преместили в прекрасна къща и се сдобили с нова кола.
С течение на годините парите били повече, отколкото Сам някога си бил представял. Малкото му семейство се чувствало комфортно и това било всичко, от което се интересувал. Необикновените суми, за които адвокатът му постоянно съобщаваше, изглеждаха съвсем нереални.Тогава със Сам и семейството му се случило нещо ужасно и всички тези милиони, натрупани в банката, нямали никакво значение. Съпругата на Сам, Рейн, се разболяла тежко. Сам повтарял на лекарите, че парите не са проблем, но те само клатели глава.
В живота има две неща, които не могат да се купят с пари: любов и добро здраве. Сам разбра за първото по най-болезнения начин, когато Рейн почина, а за второто щеше да разбере, когато Уил порасне.Да бъдеш самотен баща на подрастващо момче не е лесно, така че може би Сам е допуснал няколко грешки. Уил беше толкова мил, любящ и неподправен, че Сам го обсипа с всичко, което можеше да си позволи – а Сам можеше да си позволи всичко.
Така че в гимназията колегите на Уил бързо разбраха, че баща му е много богат и щедър – както и Уил. Бързо Уил се превърна в най-популярното момче – не заради добротата си или невероятния си външен вид, а заради парите на баща си.Особено момичетата се рояха около Уил като пчели около гърне с мед. Отначало на Уил това му харесваше, но постепенно осъзна, че те не го искат. Те искаха парите на баща му и целия лукс, който можеха да си купят с тях.
Уил казва на плачещата Сам, че момичето, в което е влюбен, всъщност не се интересува от него. Тя се интересуваше само от това да пътува с частния им самолет за семейните пътувания на Сътън до Аспен, Вейл и Бахамите.
Сам утешава сина си и го насърчава да скъса с това момиче. Останалата част от последната година на Уил в гимназията беше доста самотна, но той имаше план. „Татко,“ каза той, “имам план.“
Сам се усмихна. „Добре! Какъв е планът ти?“ “Ще отида в Йейл през есента, но искам всички да си мислят, че съм стипендиант.“
Сам примигна учудено. „Стипендиант? Ти? Но защо?“
„Ами.“ Уил казал: „Ако съм беден и нося овехтели дрехи, хората няма да са ми приятели, освен ако наистина не ме харесват. Момичетата няма да искат да се срещат с мен заради парите ни“.
„Това е много вярно, Уил“, каза Сам. „Мисля, че това е брилянтен план!“И така те привеждат плана в действие. Уил и Сам купиха всичките му дрехи и оборудване втора употреба и Уил беше най-мършавият, най-бедно изглеждащият ученик, който някога сте виждали.
Планът проработи, защото Уил бързо намери много страхотни, искрени приятели и дори срещна момиче, което му хареса, а и тя изпитваше същите чувства. През третата година в Йейл Уил беше толкова влюбен в това момиче.
Тя се казваше Еди – за Едуина – и той реши, че иска да се ожени за нея. Сам малко се притесняваше, че Уил може да е твърде млад, но и той се беше оженил млад и беше много щастлив.
И така, Уил предложил брак на Еди и тя казала „да“. Еди заведе Уил вкъщи, за да се запознае с родителите си в Деня на благодарността, което беше катастрофа. Родителите на Еди, Марта и Фарлоу, бяха заможни и се гордееха със социалното си положение.
Те искаха красивата им дъщеря да се омъжи за богат мъж, а не за закъсал третокурсник, независимо колко е умен, красив или забавен. Те бяха деликатно неприятни за Уил, но не толкова, че Еди да се оплаче.Еди, който беше приел предложението на Уил, гордо показваше малкия диамант, който ѝ беше подарил, сякаш беше Кохинур. Тя настояваше Уил и баща му да се присъединят към семейството ѝ за коледните празници. Марта и Фалоу се ужасиха, но се усмихнаха, съгласиха се и направиха своя план.
Уил и Сам взеха хрътка от имението си в Ню Хемпшир до плажната къща на семейство Еди в Нарагансет, за да се присъединят към семейството за Коледа.
Бащата на Еди ги взима от автогарата и забавлението започва. Фарлоу погледна Сам нагоре-надолу и подсмръкна. (Сам беше отишъл да пазарува в местния магазин Goodwill и малко прекали.)Сам изглеждаше не просто беден, а почти бездомен. Фарлоу ги закара до голямата им къща и заговори за богатството си, за къщите си и за колите си. „Искам да знаеш – каза той на Сам, – че съм се справил много добре със семейството си. Живеем в комфорт – честно казано, живеем в лукс.
„Разбира се, не всеки е свикнал с това и ние го разбираме, но се надяваме, че ти и Уил ще успеете да се впишете. Коледа е много важна за нас.“
„Тя е важна и за нас“, каза Сам. Както се оказа, идеята на Марта и Фарлоу за Коледа беше да се нахвърлят на кули от скъпи подаръци и да покажат на всички, които познават, колко са успешни.
Следващите няколко дни бяха кошмарни. Фарлоу и Марта не пропускали възможност да покажат на Сам, че според тях дъщеря им е далеч от лигата на сина му.
„Еди е богата млада жена, Сам“, каза Марта. „И съпругът ѝ сигурно е в състояние да ѝ осигури същия начин на живот. Знам, че не си се справил толкова добре за Уил…“
Еди разбра за кампанията на родителите си за унижаване на Сам и се разяри. Затова тя поговори с родителите си. „Ще се омъжа за Уил“, каза тя. „А Сам ще бъде семейство, така че свиквайте с това“.
„Но, скъпа – извика майка ѝ, – този мъж е изоставен! Виждала ли си дрехите му? Той е срамен.“
„Повярвай ми, мамо – каза Еди ядосано, – ти си много по-голям срам, отколкото Сам би могъл да бъде!“ Еди не можеше да знае, че Сам слуша, и се усмихна. Тя обичаше Уил! Беше намерил своето момиче, което е едно на милион.
Същата вечер беше Бъдни вечер и когато в полунощ семейството се събра около елхата, за да си разменят подаръци, Марта каза с неприятна усмивка: „Не трябва да се чувстваш зле, Сам, знаем, че се бориш!“
Марта и Фарлоу подадоха на Уил кутия с ключ за кола вътре. „Това е ранен сватбен подарък – каза Фарлоу. „Помислихме, че имаш нужда от по-добра кола. Старият ти клошар е поне на двайсет години, Уил!“
Уил се усмихна, благодари на Марта и Фарлоу и всички излязоха навън, за да се полюбуват на Поршето, което стоеше в гаража с голяма червена панделка на него. Фарлоу хвърли триумфален поглед на Сам и се усмихна. Знаеше, че Сам никога не би могъл да надмине този жест, нали?
Тогава Сам извади плик от джоба си. „Еди“, каза той. „Уил ми каза, че двамата планирате да се преместите в Ню Йорк, когато се дипломирате“.
„Точно така, Сам! Знаеш, че той има предложение от нюйоркска изследователска институция, а аз имам стаж в Метрополитън…“„Е, да си намериш място за живеене в Манхатън не е лесно, така че се надявам това да ти помогне…“ Сам подаде плика на Еди.
Фарлоу се ухили. „Какво е това? Списък на приютите за бездомни в Горен Ийст Сайд? Пътеводител на най-добрите кухни за бедни в Бруклин?“
Еди отвори плика и изтръпна. „Сам!“ – прошепна тя. „Това наистина ли е?“ Тя показа на Уил снопа документи в плика и Уил изтича да прегърне баща си.
Фарлоу и Марта се спогледаха изненадано един от друг. После Еди се обърна към родителите си. „Сам даде на Уил и на мен нотариалния акт за един кафяв камък в Трайбека. Той ни подари дом.“
Марта и Фарлоу се погледнаха един друг, а устата им висеше отворена. „Но… но… но…“ – изпъшка Фарлоу. „Ти си БЕДЕН… Начинът, по който се обличаш… Взела си автобуса…“
„Е, Фарлоу – каза Сам нежно. „Искам синът ми да бъде обичан и приеман заради себе си, а не заради 570-те милиона долара, които евентуално ще наследи от мен.“
Родителите на Еди нямаха повече възражения срещу сватбата. Всъщност те се превърнаха в най-големите фенове на Уил и бяха много учтиви и уважителни към Сам. През следващото лято Уил и Еди се оженили и се преместили в Ню Йорк. Когато три години по-късно посрещнаха малката си дъщеря Рейн, Сам си купи къща в съседство, за да може да бъде близо до тях.
Тази творба е вдъхновена от реални събития и хора, но е измислена за творчески цели. Имената, героите и подробностите са променени, за да се защити поверителността и да се подобри разказът. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, или действителни събития е чисто съвпадение и не е предвидено от автора.
Авторът и издателят нямат претенции за точността на събитията или изобразяването на героите и не носят отговорност за неправилно тълкуване. Тази история е предоставена „каквато е“ и всички изразени мнения са тези на героите и не отразяват възгледите на автора или издателя.
Източник: amomama.com
8:37
