Млада жена излиза от вкъщи през 1961 г. и никога повече не се връща-истината излиза наяве цели 52 години по-късно

 

След 52 години дъщеря й узнава истината

Понякога животът ни предлага толкова неочаквани обрати, че дори майстор на перото не би могъл да измисли подобно развитие на нещата. Като историята, която ще ви разкажем – една майка напуска дома си през далечната 1961 г, за да не се завърне никога повече при децата си.

Истината излиза наяве цели 52 години по-късно !

Луси Ан Джонсън била обикновена жена от Аляска (САЩ), която след няколко премествания се установила в Съри (Канада). Тя живеела там със съпруга си Марвин и две малки деца, Линда и Даниел. Те били щастливо семейство, преди да се случи инцидентът, който променил целия им живот.

Странното изчезване

През септември 1961 г. 25-годишната тогава Луси внезапно изчезва безследно. Странно, но едва 4 години по-късно съпругът й съобщава на полицията за изчезването на жена си. Именно заради тази подробност полицията нямало как да не заподозре, че става въпрос за убийство, а Марвин бил главният заподозрян.

Всички съседи на Луси и съпругът й били призовани да дадат показания, но това било безполезно за разследването. Мистър Марвин не бил осъден, а местонахождението на Луси оставало загадка.

През следващите години се случили много неща: Марвин починал през 90-те години. През 2013 г. Линда, тогава на 59 години, почувствала, че трябва да се откаже от надеждата и да приеме изчезването на майка си завинаги. Но нещо й подсказало, че е твърде рано да се отказва.

Тайна, недаваща покой

Линда казва: „Не си спомням много за майка ми. След като баща ми се ожени повторно, брат ми и аз никога повече не я споменахме. Имах само три снимки.“

През юни 2013 г. Кралската канадска конна полиция обявила изчезването на Луси в публичния си регистър като едно от най-забележителните изчезвания през 50-те години на миналия век.След като видяла този проект, Линда решила по всякакъв начин да разбере повече за изчезването на майка си. Това я довело до информация, която била изключително полезна. Най-голямата улика била свидетелството за брак на родителите й, в което се посочва, че истинският дом на майка й е Юкон, Канада.

Линда приложила информацията за майка си, баба и дядо си и се свързала с местния вестник Yukon News, за да пусне реклама и да намери роднините си. По-късно Линда получила обаждане от жена от Юкон. Тя казала, че е видяла снимки на Луси във вестника и че знае коя е майка й.

Разгадаването

Оказало се, че това била полусестрата на Линда, Ронда Глен. Тя казала, че майка им Луси е още жива. Линда, разбира се, била шокирана от информацията, която току-що била получила. Ронда също.

„Никога не съм знаела, че майка ми е изчезнала. Винаги съм искала да имам по-голяма сестра и много се радвам, че Линда вече знае, че майка ни е още жива. Съжалявам за нея, защото тя не е е знаела нищо през цялото това време“, казва Ронда.

Събирането

След като получила телефонния номер, Линда се обадила на майка си. Въпреки че била изоставена от нея, тя очаквала с нетърпение да разговора им след всичко години на раздяла.

Линда избухнала в сълзи по време на първия си разговор с майка си. Тя отлетяла за Уайтхорс, Юкон, за да се събере отново с роднините си по майчина линия, включително по-малката си сестра Ронда. Изчезналата майка веднага разпознала момичето.

Линда прекарала няколко седмици с майка си и сестра си, преди да научи истината за миналото си. „Майка ми ми каза, че баща ми е бил насилник, че я е унижавал и е имал връзки с много жени, когато те все още са били женени. Тя каза, че баща ми я е изгонил от къщата. Тя се върнала, но татко забранил да вземе дъщеря си и сина си със себе си и тя си тръгнала сама “, казва Линда.

Това била трогателна среща. Сега Линда планира да се премести в Юкон, за да живее с майка си. Най-накрая тя намерила собствената си душа, с чиято загуба почти се била примирила.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 30.10 Кирил Маричков щеше да навърши 80 години

 

Докато има щурци, има надежда, че светът съществува.

От малък Кирил Маричков свири на пиано, кларинет, бас китара и китара. Като своя житейска грешка отчита факта, че учи във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), вместо в консерваторията. Но музиката все пак побеждава.

Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в рок групата „Бъндараците“,  в началото на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 г. групата се разпада, той създава „Щурците“. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“. Името на групата е избрано след конкурс в радиопредаване. Интересен факт е, че то идва под влияние на ливърпулската група The Beatles (от английски – бръмбари или буболечки).

„Щурците“ съществува активно 30 години и има 12 издадени албума и безброй турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума – „Зодия щурец“ (1997), „Искам да кажа“ (2002) и „75“ (2019).

АВТОР Е НА НАД 150 ПЕСНИ

Кирил Маричков е автор на повече от 150 песни. В списъка на създадените от него хитове са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ . На въпроса дали сега младите хора идват при него да искат съветите му, той отговаря: „Да, питат ме как се правят хитове. А аз им казвам: „Ей, Боже, не знам!“. Никога предварително не знам коя песен ще стане хит и коя – не“.

Маричков се изявява и като филмов композитор – във филмите „Вчера“ (песента „Клетва“), „Адио, Рио“, „Индиански игри“, „Вампири-таласъми“, „Дунав мост“ (песента „Моят свят“). Автор е на музиката към 14 български филма.

Депутат е в седмото Велико народно събрание. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията: „Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек!“.

На въпроса „Когато се смени времето, за кратко заменихте китарата с политиката, станахте депутат във Великото народно събрание“, Маричков отговаря: „Не, не съм я сменил. Просто реших, че това е мое задължение, когато в цяла Източна Европа падаше комунизмът и хората на изкуството помагаха за това. Ала, в първия момент, в който можех да се отърва, го направих. Напуснах“. На въпрос „Съгласен ли сте с идеята партиите да се обединят в името на обща кауза?“, казва „Абсолютно. Не точно да се обединят, по-скоро, да има съгласие между тях по няколко национални приоритета. Има национални каузи, които трябва да седят много по-високо от партийните различия и боричкания“.

През 1992 г. Кирил Маричков, заедно с басиста на група „Тангра“ – Константин Марков, основават рок радио „Тангра“.

ФОНДАЦИЯТА

През 2013 г. Кирил Маричков („Щурците“), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов („Б.Т.Р.“) и Венко Поромански („Те“)“ създават група „Фондацията“. Изпълняват песни на собствените си формации, като в репертоара им са над 20 емблематичните парчета. Списание „ЛИК“ на БТА посвети броя си през август 2023 г. на десетата годишнина от сформирането на „Фондацията“.

„На Дони му хрумна идеята, след като проектът „Бийтълс“ се оказва успешен (в проекта участват Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански). Обаждат ми се със Славчо, обясняват ми и се съгласих. Само че им казах: „Щом сме от три групи, дайте и да вземем и от ФСБ“. А те се засмяха: „Иван Лечев вече се присъедини“. Нарекохме групата „Фондацията“, пак по идея на Дони, защото това е фондация за изкуство – не за други неща, а за песни, които ние раздаваме на хората“, разказва Кирил Маричков.

Първият голям концерт на „Фондацията“ е на 2 април 2014 г. в зала 1 на НДК. „Интересно е, че когато нещо се случва, ти го преживяваш по един начин, а когато погледнеш в миналото – то вече ти изглежда по друг. Много е хубаво, че човек си спомня най-вече хубавите неща от миналото. И дори те да не са били толкова приятни, той си ги спомня с носталгия. Да речем казармата – да, отвратително беше, но сега, като се сетя, голям смях пада… Иначе си някакъв мизантроп и само викаш „Ууу“. Та и с „Щурците“ е така – да, спираха концертите ни, биеха публиката ни, какви ли не неща са ни се случвали, но аз си спомням веселите и смешните. Например преди концерт ни посрещаха комсомолски активисти – нали после трябваше да докладват – пристъпваха, покашляха се: „Хм, ще свирим ли, ще свирим ли?“. И аз отговарях: „Ами, някои ще свирим, други ще записваме в тефтерчето“. Имаха и дежурен лаф по повод дългите коси: „Абе, човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте!?“. Глупава смешка. Един ден обаче, някъде през 1979-1980 г., трима от нас бяхме с бради и мустаци и поредният комсомолец май се обърка и каза: „Абе, с тези бради и мустаци човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте?“. Не издържах и го попитах: „Защо, жена Ви има ли мустаци? Заради това изречение ни спряха концерта. Тогава никак не беше весело, но сега точно това си спомням“, разказва Кирил Маричков.

ПРИЗНАНИЕ

Кирил Маричков е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен) през 2010 г., на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Музика“, съвместно с група „Щурците“ (2017). През 2020 г. получава „Икар“ за изключителен принос към музиката от Гилдията на музикалните артисти.

На 31 януари 2020 г. Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. „Човек излиза на сцената, ако има да каже нещо много важно. Това ме е водило през годините – да казвам на хората нещо, да ги гледам в очите от сцената и да им казвам неща, които са важни за тях“, казва Маричков по време на награждаването.

На 10 май 2023 г. официално е представена автобиографичната книга на Кирил Маричков – „На прага на времето“. С нея авторът отбеляза и 55 години от основаването на „Щурците“. Книгата представя подробно житейския и творчески път на музиканта – от детството му до на най-силния период в историята на „Щурците“ – 80-те години на 20-и век.

На 8 септември 2024 г., „Фондацията“ и оркестърът на Държавната опера в Пловдив закриват 40-ото издание на празниците на изкуствата „Аполония“. Маричков посочва, че този концерт е специален за него, защото е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“, му връчва статуетка – знака на „Аполония“, с който награждават изпълнители, участвали през 40-те години на фестивала.

Източник:dariknews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Карта на три хиляди години разкрива къде е Ноевия ковчег

 

Снимка:Пиксабей

Учени дешифрираха най-старата карта в света, издълбана в глинена плоча преди около 3000 години, като откриха, че тя включва местоположението на „Ноевия ковчег“ сред рисунките.

Вавилонският артефакт, известен като Imago Mundi, показва кръгла диаграма със система за писане, която използва клиновидни символи, за да опише ранното създаване на света, предаде Дейли мейл.

Изследователи от Британския музей, където се съхранява плочата, разкриха какво са дешифрирали миналия месец , но по-задълбочен анализ на тяхната работа разкри библейската препратка в рамките на древния език.Гърбът на таблета действа като ключ, описващ какво ще види пътникът по време на пътуването си, като една част казва, че трябва да минат през „седем левги... [за да] видят нещо, което е дебело като парсикту-съд“.

Думата „парсикту“ е открита на други древни вавилонски плочки, специално за да обясни размера на лодката, необходима за оцеляване на Големия потоп.

Изследователите следват инструкциите, намирайки пътека до „Урарту“, където древна месопотамска поема твърди, че мъж и семейството му са кацнали ковчег, за да запазят живота.

Местоположението е асирийският еквивалент на „Арарат“, еврейската дума за планината. Ной разби библейския кораб , който беше конструиран за същата цел.

Д-р Ървинг Финкел, куратор на Британския музей, каза: „Това показва, че историята е била една и съща и разбира се, че едната е довела до другата, но също така, че от гледна точка на Вавилон това е факт.

„Че ако тръгнеш на това пътуване, ще видиш останките от тази историческа лодка.“Библията твърди, че ковчегът се е установил на „планините Арарат“ в Турция след 150-дневно наводнение, което е удавило Земята и всяко живо същество на нея, което не е било настанено в дървения кораб. А въпросната планина  се отличава с връх, който отговаря на формата и размерите на Ноевия ковчег. 

Твърди се, че плавателният съд е с размери „300 лакътя, 50 лакътя, на 30 лакти“, което означава до 515 фута дължина, 86 фута ширина и 52 фута височина.  

Идеята, че ковчегът е кацнал на Арарат, е заобиколена от противоречия, тъй като някои учени твърдят, че образуванието е образувано от природата, а други са сигурни, че е дошло от по-висша сила.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едва ли ще познаете Веселка от Биг Брадър преди да качи 50 килограма отгоре

 

Кадър Нова тв и ФБ

Plus size моделът Веселка Маринова от "Биг Брадър“ е била доста по-слаба преди 10-ина години. Година преди абитуриентския си бал през 2019-а инфлуенсърката е била поне с 50 килограма надолу, а в лице е почти неузнаваема.

Тогава е наричала себе си "леко закръглена“, а през 2016-а е била дори още по-слаба. Близки до Веси разкриват, че по онова време е спазвала диети и е полагала сериозни усилия да отслабне.

Към днешна дата се случвало точно обратното – като търсен и популярен Plus size модел дебеланката не се ограничавала в нищо и си хапвала в изобилие. 

Веселка от "Къщата на Инфлуенсърите": Хора, не си снимайте храната, ЯЖТЕ Я!

"Плащат ми, за да съм в тези килограми и с това тяло си изкарвам хляба. Не виждам причина да отслабвам“, разсъждавала Веси.

По-запознатите ще си спомнят Веселка от един от сезоните на "Къщата на инфлуенсърите“, в който бе заедно с друга участничка в "Биг Брадър“ – Анджела. Алекс Гърдева от "Ергенът“ също бе част от въпросния формат, а днес нейният баща Пламен Гърдев е съквартирант с Анджела и Веси, пише Intrigi.bg.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Над 446 села у нас само с едноцифрен брой жители,голям брой са напълно обезлюдени

Селата в България с едноцифрен брой жители е 446, а 171 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател, като сред тях е и „най-младото“ село у нас – Свети Константин. Селата без население се увеличават със 7 в сравнение с 2018 година. Общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители.

Това показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.Към края на миналата година в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през миналата година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.

От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.

С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.

Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.

Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /119/ има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325.

В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.

С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин /7 села/, Пловдив /4 села/, Варна /3 села/, Монтана, Силистра и Сливен /по 2 села/, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село.

В 1753 населени места  жителите са под 100 души

Справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година, показва още, че общо 1 753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1 924 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.

В 121 села населението е между 61 и 70 души, а в 111 – между 71 и 80 души. В 105 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 82 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2019 година 13 села имат по точно 100 души население.

Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 722 села, като в сравнение с края на 2018 година броят им нараства с 9. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 506 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 396 села.

В 263 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 205 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 140 села. В 106 села населението е между 801 и 900 жители, а в 85 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол, има точно 1000 обитатели.

В 365 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 73 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.

Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 145 града

И към края на миналата година, независимо че намалява с 20 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6168 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5465 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5116 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4667 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4545 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4233 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4153 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3961, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3849 души и Буковлък /обл. Плевен/, което със своите 3763 жители изпреварва Калипетрово /обл. Силистра/ – 3709 жители, което завършваше челната десятка в края на 2018 година.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2489 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 177 жители към края на миналата година. Точно девет села – Бели брод /обл. Монтана/, Бързица /обл. Варна/, Бърчево /обл. Силистра/, Желен /обл. София/, Изворово /обл. Хасково/, Каменяк /обл. Бургас/, Кукуряк и Плазище /обл. Кърджали/ и Ореше /обл. Благоевград/ имат население колкото Мелник.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Маргарит и Маргарита"-филмът който не бе допуснат на екран до 10 ноември 1989 г.

"Маргарит и Маргарита" (1987, България) на Николай Волев - във Филмотечно кино "Одеон" дн3ес от 14.15! Сценарий - Николай Волев по идея на Александър Томов. Оператор - Красимир Костов. В ролите: Христо Шопов, Ирини Жамбонас, 

Рашко Младенов, Васил Михайлов, Веселин Вълков, Илия Раев. IN MEMORIAM: Николай Волев

"Филмът е готов в края на 1987. Под всякакви предлози не излиза на екран, а на режисьора се правят внушения да го премонтира. Едва в началото на ноември 1989 неочаквано е пуснат в Перник - вероятно с цел добре подготвени представители на работническата класа да се възмутят и да бъде заклеймен. 

Но идва 10 ноември 1989 и настъпва хепиендът за творбата.  

Тя се оказва точният филм в точното време. Директното показване на крайният цинизъм, безскрупулност и корумпираност на висшите началници допада на зрителите точно толкова, колкото и романтичната безкомпромисност на Маргарит." 

Александър Янакиев 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ