Филмът за Гунди се радва на невиждан интерес. Не само феновете на Левски щурмуват кината, за да изгледат лентата, а и привърженици на други отбори. 


Всъщност, сред зрителите има и такива, които не са почитатели на най-популярната игра. Факт, говорещ достатъчно красноречиво за харизматичността на Георги Аспарухов. В тази връзка в рубриката ХИТ БЛИЦ ви предлагаме още една публикувана в нашия сайт история.


Разказва я ветеранът Стефан Павлов-Фифи Перото, който е голямо име в тима на Левски, съотборник и приятел на Гунди. Това са откъси от интервю за Стефан Павлов пред колегата Милен Димитров, взето през 2012 година.


-Бил си близък приятел на легендите Гунди и Котков, какви бяха те като хора и футболисти?

-Това са двама велики българи. Изключителни мъже и футболисти. Обичах ги и ги обичам! Българският футбол загуби много от преждевременната им смърт. Три години съм бил в една стая с Гунди. Бяхме семейни приятели. Често го водих на риба край Годеч.


-Можеше ли да бъде избегната трагедията на 30 юни 1971 г.?

-Не зная. Понякога си мисля, че всичко е било предопределено и трагедията е била неизбежна. Но ще ти кажа нещо, което много малко хора знаят. Дясната спирачка на колата на Гунди беше повредена. Това му го казаха няколко души. Иван Попов – също бивш наш футболист, който лично се грижеше за “Алфа Ромео”-то, го дръпна настрани и му вика: “Да знаеш, че дясната спирачка не държи”.


Гунди само се усмихна по своя си начин. Явно не обърна внимание на предупреждението. И после всички знаем какво се случи. На Петрохан спират с Котето да заредят бензин. Там качват и капитанчето, дето загина на задната седалка. Това спиране може да се е оказало фатално. След трагедията милиционерите правиха следствието, което доказа всичко. Гунди прави опит да изпревари камиона отдясно обаче в последния момент вижда ремаркето. Бие спирачки, 18 метра “Алфа”-та се е движела на две гуми, и се праска в резервоара (просълзява се).


-Ако Аспарухов беше обърнал внимание на предупреждението за спирачката, всичко сигурно щеше да се размине?

-Нали ви казвам, че май всичко си е било писано. Гунди не беше и особено добър шофьор.Няма какво да се лъжем. “Алфа Ромео”-то беше твърде бърза кола, спортен модел. Не беше за нашите скапани пътища.


-И с Котков сте били неразделни…

-Уникална личност! Мъжкар! Една вечер сме се събрали приятна компания в една кръчмичка до пазара “Ситняково”. Влиза по някое време един як мъжага с огромен шаран в ръце. Дойде до нашата маса и плясна Кольо по гърба: “Мастика, те тая риба е за тебе!” Котето побесня, тегли як шут в задника на фена и поръча едно шише мастика от бара. “Давай му тая бутилка и го махай от очите ми!”. Толкова бесен не бях го виждал.Беше се ядосал, че оня го излага пред толкова хора. Смешното беше, че Котето никога не е пил мастика, а му излезе такъв прякор. Никога няма да забравя как до последно се колебаеше дали да тръгва с Гунди за Враца в оня фатален ден на 1971-ва. Лично аз бях на “Герена” и видях как Котков си биеше дузпи с Гошо Каменски. Два пъти Котето се обличаше и събличаше.


Чудеше се дали да тръгва, не му се пътуваше за Враца. Сякаш е предчувствал нещо. Ама като е писано нещо да става, то става. Накрая ни каза: ”Айде, тръгвам”, и това беше. И Сашо Костов със сина му Вальо трябваше да се качат в колата с тях, ама по някаква причина нещо закъсня и те тръгнаха без тях. Явно някой отгоре е пазил Сашо и детето./БЛИЦ/




При все, че през януари Йордан Караджов ще стане на 73 години, продължава да е сред най-активните наши музиканти. С колегите му от „Сигнал” постоянно са по участия, а им предстои и пореден мегаконцерт в зала 1 на НДК.


По повод кончината на колегата му Кирил Маричков преди броени дни, Караджов отбелязва, че всеки човек го чака това, което застигна него, но е категоричен, че не трябваше да става така с падането му. Жалко! Но пък това, че е починал на сцената, би казал, че е най-съвършеното нещо за един популярен музикант – перфектният край. В случая говорим за легенда, каквато беше той. Винаги когато го споменава, гледа да си припомня историите, с които са се забавлявали и смели. С Кирил били добри приятели от много години. Познават се още от времето, когато бил певец в легендарната за България група „Златни струни“.


С Кирил Маричков и Пеци Гюзелев от „Щурците“ имали отлични отношения. С другите от групата им – Валди Тотев и Георги Марков, е общувал по-малко през годините, но Кирчо и Пеци били отворени хора и когато се виждали, все имали поводи да се посмеят. Преди 30 години например Пеци казвал, че агитки на „Щурците“ и „Сигнал“ се бият в една градинка коя от двете групи и питал коя е по-добра.Връщайки времето назад отбелязва, че един ден Кирчо му разказал история, на която и двамата се смели много. Качил се той в такси и усетил, че шофьорът го гледа много настойчиво. Поискал да разбере с какво му е толкова интересен. „Човекът зад волана казал: „Приличате ми на Данчо Караджов“.


„Възможно е, вдигнал рамене Маричков, а онзи поискал да му изпее „Да те жадувам“. Запял Кирчо, а след като свършил, таксиджията добавил доволно: „Знаех си аз, че ми приличате на Данчо“.


След инцидента с Кирил Маричков на сцената, тръгнаха версии, че получил микроинсулт и затова е паднал, но Данчо Караджов твърди, че не е чувал да има някакви здравословни проблеми. Разбира се 80 години биха тежали на всеки един човек, който ги достигне. Единственото, което знае е, че преди 6 месеца, Маричков пак е паднал лошо и имал счупени ребра, но се възстановил и отново продължил да работи с „Фондацията“. Не е наясно с други подробности.


Предвид, че Данчо Караджов е на 72 години, все още му е трудно да отговори категорично дали го плаши мисълта, че ще дойде момент, в който ще се наложи да слезе от сцената. Отговаря, че докато Господ иска ще го държи на сцената. Хем го плаши мисълта за оттегляне, хем не. Категоричен е обаче, че ако дойде момент, в който публиката разбере, че няма нужда от „Сигнал“, от тяхното изкуство и от него самия като личност, ще се примири по някакъв начин и ще слезе тихомълком от сцената, защото няма смисъл да се раздуват подобни проблеми. Щастлив е обаче, че засега хората все още ги искат и в този ред на мисли не смята да слага край на кариерата си.


Не пропуска да отбележи, че на концерта в НДК хората в залата ще останат доволни.


„Музиката на „Сигнал“ е съвършено различна със симфоничен оркестър от тази, която изпълняваме само като рок банда. Въпреки това до изненади едва ли ще се стигне“, смята той. Разбира се и този път ще изпълнят златния си репертоар, който хората искат да слушат години наред. Освен това спрели да правят нови парчета, защото установили, че каквато и песен да пуснат в сегашно време, публиката си харесва основно старите хитове.


„Сигнал“ правят концерти със симфоничен оркестър от 2018 г., след като дошло предложение от Русенската опера да изнесат два концерта с филхармонията им. И двата концерта се получили много добре и имали голям успех. Това било достатъчно, за да отворят този проект. Имали десетина участия преди пандемията от КОВИД-19 да затвори страната и да спре работата им. Тази година концертите на „Сигнал Symphonic“ преминали при грандиозен интерес, хората харесали различния рок спектакъл, изнесен от групата, съвместно с Русенската опера с диригент Димитър Косев.


Група „Сигнал“ е създадена преди 46 години, но никога не е била пред разпадане. През всички тези години не са си и помисляли да се разделят, както направили редица други техни колеги. Не са имали и сериозни спорове помежду си, не са делили нищо… Данчо Караджов твърди, че при тях чергата е една и никой не я придърпва към себе си. Живели са и продължават да живеят като много близки хора. Винаги са правили албумите си с голямо желание, за да могат да внушат на почитателите си това, което искат.


Признава обаче, че гласът е слабото му място. Винаги, щом пипне някой вирус или настинка, го удря в гърлото. Към момента обаче няма такива проблеми. Задължително провежда адекватно лечение и до седмица успява да се справи с вируса. Именно гласът му станал причина за отпадане на концерт преди броени дни във Варна. Колегите му, са наясно, че някой трябва да изпее песните и когато има проблем с гласа, концертът отпада. При все, че както отбелязахме и по-горе, гласът е слабото му място, досега за щастие не се е налагала никаква оперативна намеса.


Първия си хонорар в размер на 17 лева взел през 1970 г. Никога не е мислил да се отказва от музиката и да поеме в друга посока, а и съпругата му твърди, че не може да прави нищо друго и ще е втората Лили Иванова като дълголетие на сцената. Никой от групата не е имал намерение да търси късмета си зад граница през годините. Знаят си мястото – на българската сцена с почитателите им. Дава си сметка, че навън едва ли щяха да постигнат това, което са успели тук.


Градската легенда носи, че социализмът е бил против рока, но всъщност според Караджов, те са дело на хора, които по онова време не успявали да се вместят в любовта на народа. Твърди, че те, „Щурците“, ФСБ и „Диана Експрес“ не са имали никакви проблеми и успехът им бил налице, не им пречили чак толкоз много. Имали проблеми с разни случайно попаднали лица в концертните зали, на които нещо не им харесвало – панталонът бил широк, обувките остри и т.н. На следващия ден се обаждали в Концертна дирекция, откъдето им забранявали да работят за 2-3 месеца, но като цяло всички музиканти са преживели такива „тъпотии“, подчертава Караджов.


Не може обаче да си криви душата, че по времето на соца им се е пречило кой знае колко и пеели както на български, така и на английски. Имали над 500 концерта в Съветския съюз, обиколили неколкократно тази огромна държава. Там всеки български изпълнител бил длъжен да изпълни по 1-2 руски песни, но те не го направили и се получил голям прецедент.


Разбира се станал проблем заради договореностите с културното министерство, но така или иначе групата осъществила концертите си, без да изпълнят и една руска песен. След това дори не били наказани. Причината да им се размине била, че имали невероятна сметка от тях и залите били винаги препълнени. По онова време в СССР били по-големи звезди, отколкото у нас.


Китарите в колекцията му, са точно 40 на брой като от известно време насам не я увеличава, тъй като си набавил всички модели китари, които искал да притежава, а и вече няма място за съхранение. Често им забърсва праха и посвирва на някоя от тях.


Към днешна дата не може да каже категорично дали някое от внучетата ще поеме по неговия път, а и подчертава, че не е задължително. За него няма да е проблем, дори и да не стане така – всеки ще прави това, което му е отредила съдбата.


И тази година не им останало време за почивка и затова с колегите му се шегували, че си почиват най-пълноценно, когато са на сцената. За малко успели да отскочат до Равда със семейството му, но и много пътувал из страната със „Сигнал“.


Прави му впечатление, че напоследък започва да става все по-сприхав по отношение на шофирането. Все повече го дразнят хората, които не знаят какво правят зад волана. Явно и при него има някаква промяна с възрастта. Преди помагал доста на съпругата си, докато сега не го прави чак толкоз. Само пазарува, когато се налага и се надява тя да не му се сърди.


Продължава да си пие хапчетата за диабета и кръвното и се чувства добре. Не спазва никакви диети и не спортува. Когато е на сцената през лятото, обикновено сваля по 2-3 килограма. Убеден е, че концертите влияят добре на формата му.


Пропуснал е да гласува и на тези избори (27 октомври) и отбелязва, че от 90-те не е ходил до урните, тъй като не вижда човек, за когото да пусне гласа си. Счита, че ако гласува за някого, той трябва да тежи в пространството. В този ред на мисли е категоричен, че „в парламента е пълно с тъпанари“. Жалко е, че ни управляват такива хора, а алтернатива няма, посочва той.


Макар да признава, че биха пели на предизборна кампания, отбелязва, че стоят далеч от популистки и проруски формации.ВИЖТЕ ОЩЕ:Злополучния концерт на група “Сигнал” в Бургас през 1982 година

Източник: Уикенд



След години Аня Пенчева направи такова умопомрачително признание в ефир, че остави с отворени уста мнозина зрители. Не за друго, а защото, освен нея, в споделената история участва и Тодор Живков!


„Аз съм първия човек, който се е явил публично в съда да благодари на другаря Живков за доброто, което ми е направил. Исках и да го целуна“, признава Аня Пенчева в интервю за Гала на 12 април 2002 година.


Видеото бе излъчено наскоро в предаването „На кафе“ по случай 30-годишнината на телевизията.

Актрисата, която дълги години бе определяна като безспорен сексимвол, споделя защо е била благодарна на социалистическия лидер, както и как е продължила историята след това.


„47 актьори имахме възможност да си закупим апартаменти заради него и ценеше работата ни. Отделно по този начин съм възпитана“, разказва Пенчева. И продължава така:


„Най-смешното беше, когато питах дали мога да целуна Тодор Живков за доброто, което ми е направил. Българската телевизия снимаше това и има запис как Рени Цанова се удря по главата, защото някаква луда актриса не само иска да му благодари, но и да го целува (смее се).


Разбрах, че не съм сбъркала, като професор Марко Семов ме поздрави. Каза ми: „Браво моето момиче, много достойно беше поведението ти.“ Това наистина ме зарадва“.

Източник:show.blitz.bg



На ръба на Кавказките планини, скрито от човешки поглед, лежи загадъчен некропол, който носи името “Градът на мъртвите”. Това не е просто място за покой, а портал към забравена епоха, където историите на повече от 10 000 души са заключени в камък и тишина.


Местните жители на отдалеченото руско село Даргавс споделят легендата, че всеки, който осмели да влезе в Града на мъртвите, никога няма да излезе.


Въпреки многото мистерии, които заобикалят това гробище, разположено в непосредствена близост до границата с Грузия, историците постепенно разкриват неговата история, датираща от стотици години, пише ВВС, цитирани от Вести.Този изолиран район започва да се използва като гробище през 16-ти век, но произходът му остава неясен. Една от теориите предполага, че по време на монголо-татарското нашествие през 13-ти век, местните жители, заселени в 17-километровата долина на Кавказките планини, започнали да изграждат надземни крипти, за да опазят територията.

Въпреки многото мистерии, които заобикалят това гробище, разположено в непосредствена близост до границата с Грузия, историците постепенно разкриват неговата история, датираща от стотици години, пише ВВС, цитирани от Вести.


Този изолиран район започва да се използва като гробище през 16-ти век, но произходът му остава неясен. Една от теориите предполага, че по време на монголо-татарското нашествие през 13-ти век, местните жители, заселени в 17-километровата долина на Кавказките планини, започнали да изграждат надземни крипти, за да опазят територията.


Историята на “Града на мъртвите” е неразривно свързана с епидемии от чума през 17-ти и 18-ти век. Има доказателства, че заразените жители са били поставяни под карантина в криптите, докато смъртта им наближава. Някои от телата са погребани в дървени ковчези, наподобяващи лодки, а един труп дори е открит с гребло до него. Понеже в близост до некропола няма плавателни реки, някои историци предполагат, че древните жители са вярвали, че човек трябва да пресече река, за да стигне до отвъдното.

Докато много посетители идват на това грамадно гробище, за да се възхитят на изумителната средновековна архитектура, историкът Людмила Габоева смята, че те получават нещо в замяна.


“Хората, които идват тук с възхита от красотата на това място, постигат мир с вечния страх от смъртта”, каза тя.




Владимир Карамазов е едно от най-големите имена в българския свят на изкуствата. Кратка статия от екипа на Veselqk.com. Той е роден на 1 февруари 1979 г. в София и се нарежда сред най-талантливите актьори в страната. Карамазов се отличава с многостранен талант, който го превръща в любимец на публиката и колегите му.


Актьорът стана известен на широката общественост благодарение на някои от най-успешните български филми и сериали. Той се превъплъщава в различни роли с лекота и натуралност, което го прави изключително обичан от зрителите. Някои от неговите най-популярни проекти включват участието му в „Стъклен дом“, „Джамайка“ и „Под прикритие“.


Владимир Карамазов не се ограничава само до актьорската сцена. Той се проявява и като режисьор и продуцент, сътрудничейки във филми като „Коледарка за василиса“ и „Светът е голям и спасение дебне на хоризонта“.


Този изключителен актьор и творец не само залага на изкуствата, но и активно подкрепя различни обществени и благотворителни инициативи. Той се стреми да даде обратно на обществото и да вдъхновява младите таланти да следват своята страст.


Владимир Карамазов продължава да ни впечатлява със своя професионализъм и ангажираност в изкуствата и обществото. Той остава вдъхновение за мнозина и непрекъснато развива своята кариера като актьор, режисьор и продуцент.



Фидел Кастро бил същински бройкаджия на младини, пишат изследователи на живота и делото му. Понякога легендарният кубински вожд въртял по три жени едновременно. 


Всяка от любовниците си карал да се чувства специална и посаждал в нея надеждата, че ще я направи своя съпруга. Под венчилото обаче Фидел Ел Команданте минал само веднъж, и то още преди да оглави Острова на свободата,пише сайта senzacia.net


Първата си и единствена съпруга Фидел свалил в университета, в който следвал право. Изгората му Мирта Диас Баларт била студентка по философия. Двамата сключили брак на 12 октомври 1948-а -няколко месеца след запознанството им. Заминали на дълъг меден месец в Щатите, а година по-късно се родило единственото им дете – Фиделито.Бракът просъществувал до 1954 г. За разпада на семейството има няколко версии. Според едната Кастро се ядосал на жена си по времето, когато лежал в затвора по политически причини. Зад решетките научил, че за да се издържа, половинката му вземала по 100 долара месечна помощ от режима на Батиста. Същият този Батиста, срещу чиято власт се борел яростно Фидел и когото през 1959-а свалил с революция. „Кастро не можа да преглътне, че съпругата му се е продала на най-омразния му враг“, споделяли са в миналото сподвижници на брадатия кубински ръководител.



Друга версия за развода гласи, че още преди да попадне в пандиза, Ел Команданте започнал да кръшка, на съпругата си със страстната си сънародничка Нати Ревуелта. Той дотолкова хлътнал по нея, че пожелал да напусне официалната си половинка и да създаде ново семейство.През 1955 г., вече разведен и освободен от затвора, революционерът поискал ръката на любимата си. „Ще заминем за Мексико и що се оженим“, заявил Фидел на Нати. Тя обаче отказала да го последва зад граница и се разминала с венчалната халка. Сеньората била бременна от бъдещия държавен глава, но избрала да роди и отгледа детето си на родна земя. Така на връзката й с Кастро бил сложен край.През 1956 г., докато бил в Мексико, Ел Команданте се влюбил за пореден път. Главата му завъртяла 18-годишната местна девойка Исабел. На нея Фидел също й предложил брак. Дори поискал благословията на родителите й. И я получил. Исабел тръгнала да си избира булчинска рокля, но такава всъщност не й била нужна. Кастро се фокусирал изцяло върху кубинската си революция и започнал да крои планове как ще нахлуе в родината си. Приятелката му го умолявала да се откаже и да остане в Мексико, но той нe щял и да чуе. В резултат в отношенията им настъпил разрив.


Някои биографи на Ел Команданте подозират, че той никога не е обичал истински Исабел. Хванал се с нея като реакция на новината, че първата му и единствена съпруга Мирта ще се жени за заможен бизнесмен.



Йорданка Христова

Завърнал се в Куба, Фидел се установил в балкана. От планината готвел последната си офанзива за свалянето на Батиста. Тогава срещнал Селиа Санчес – докторска щерка. С нея бил интимен от 1957-ма до 1980-а, когато тя починала от рак.Никой не бива да си мисли, че през 23-те години, в които бил със Селия, Ел Команданте не е поглеждал други жени. Дори напротив! Още на втората година от връзката им той си хванал поредната млада любовница – 19-годишна гражданка на ГДР. Тя била дъщеря на капитан на източногермански кораб, акостирал на Острова на свободата. Мери първоначално отклонявала атаките на кубинския вожд, но после склонила да му стане гадже. В обкръжението си Кастро представял немкинята като своя телохранителка.


В същия този период Фидел имал и още една изгора. Американката Лидия Вексъл – Робъртсън омаяла Ел Команданте при негово посещение в Щатите. След първоначалното им ухажване, аспирантката по детска психиатрия се преселила в Хавана. Тя се надявала да стане първа дама на Куба, но с времето разбрала каква наивница е била. „Лидия научи, че Фидел има сериозни връзки и с други две жени и го заряза. По-късно се омъжи за човек от обкръжението му“, свидетелства пред US списание бивш сътрудник на Кастро.Особено активен в интимните си отношения с жените кубинският лидер станал в средата на 60-те. В онези години той бил секс символ в оглавяваната от него държава и местните момичета се надпреварвали да се доберат до леглото му. А имало и чужденки, които Фидел дарявал с ласките си.


През 60-те с Кастро се запознала и естрадната ни певица Йорданка Христова. Тогава тя за пръв път посетила Острова на свободата с наша делегация и Ел Команданте останал очарован от гласа и визията й.


Дали двамата са имали романс, каквато мълва се носи от десетилетия, най-добре си знаят те самите. Факт е обаче, че Йорданка Христова отказва да опровергава този пикантен слух. Не коментира и кой го е пуснал да циркулира в общественото пространство. „Нека има митове! Фидел е невероятна личност, една от най-забележителните на XX век. Благодарение на него Куба не слиза от световните новини. А какви магнетични очи има…Кафяви, прозрачни… факт е, че ние с него се познаваме. Но за подробности няма да говоря. По това си приличаме с Фидел – нищо не разказваме за личния си живот! Моята публика така и не разбра кога се омъжих, кога се разведох…“, споделяла е Данчето.


Дългогодишният първи съветник на Кастро по животновъдството Желяз Петев не знае дали Йорданка Христова и кубинският ръководител са били интимни. Твърди обаче, че Ел Команданте си е падал нескрито по други две нашенки – някогашните ни топ грации Мария Гигова и Нешка Робева. Те също минали през сърцето му, но упорито пазят в тайна емоциите си. Очевидци се кълнат, че са виждали Нешка в скута на Фидел по време на една от официалните делегации, а след тържествената част кубинецът се оттеглил в покоите си със славната гимнастичка.

Източник:senzacia.net


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: