Стюардеса оцелява след падане от 10 000 метра височина без парашут след невиждан въздушен инцидент през 1972 г.

Тази история, случила се преди повече от 45 години, наистина е невероятна. Някои не вярват в нея и дори има недоказана теория, че е изфабрикувана от тайни служби, които си измислят атентат. Но главата героиня и до днес е записана в Книгата с рекордите на Гинес.

Това е феноменалният случай със сръбската стюардеса Весна Вулович, останала в историята като най-дълго летелия без парашут човек в света - при свободно падане от над 10 000 метра височина.

Всичко се случва на 26 януари 1972 г. Самолет McDonnell Douglas DC-9-32 на югославските авиолинии JAT изпълнява редовен полет от Стокхолм до Белград с междинни кацания в Копенхаген и Загреб. Весна, която по това време все още е стажант-стюардеса, не трябва да лети с него, но се оказва на борда заради недоразумение - диспечерът слага на смяна нея, вместо друга Весна - Николич.По-късно Вулович си спомня, че докато пътниците се качват на самолета в датската столица, забелязва мъж, който изглежда видимо притеснен.

"Не само аз го забелязах. Другите членове на екипажа също, видя го и шефът на летището. Мисля, че е качил багаж в Стокхолм, слязъл е в Копенхаген и повече не се е качил на борда", разказва стюардесата.

Полет 367 излита в 15,15 ч. Изведнъж - точно в 16,01 ч., когато самолетът е над Чехословакия, експлозия избухва в багажното отделение. Самолетът се разцепва и пада край село Ческе Каменице. От 10 160 метра (33,330 фута). 27 души от общо 28 на борда - 23-ма пътници и 5-ма членове на екипажа, загиват.Взривът е чут и видян от много местни жители, които се втурват към мястото, макар да никой да не вярва, че може да има оцелели. Сред част от останките от машината в близката гора един фермер от немски произход - Бруно Хонке, открива единствената жива - Весна. Той чува, че някой вика и с изумление се натъква на младата жена. Първо вижда, че нейната тюркоазена униформа е покрита с кръв, а високите токчета на обувките й са буквално откъснати. Хонке, който е бил медик по време на Втората световна война, й оказва първа помощ, докато спасителите пристигнат.

Весна е в изключително тежко състояние - със счупени череп, таз, два крака, няколко ребра и три гръбначни прешлена, единият от които напълно смазан. Заради това тя е парализирана под кръста и дни наред е в кома. А когато идва в съзнание, се оказва, че има пълна амнезия. Научава за катастрофата в болницата от родителите си. Когато й показват заглавията във вестниците, тя припада.До 12 март стюардесата е лекувана в болница в Прага, след което е транспортирана в Белград. Предложена й инжекция, която да й помогне да заспи по време на полета, но отказва, защото противно на очакванията няма страх от летене - просто не си спомня нищо от преживения кошмар.

В болничната стая тя е поставена под 24-часова полицейска охрана, тъй като властите се опасяват, че извършителите на атентата може да опитат да я убият. Могат да я виждат само лекарите и майка й баща й. Остава там до юни, когато е изпратена в морски курорт в Черна гора, за да възстанови, а лекари я посещават на всеки два-три дни.

Весна претърпява няколко операции за възстановяване на движението си - отначало може да мести само левия си крак, а след месец успява и с десния. Родителите й - бизнесмен и фитнес инструкторка, са принудени да продадат и двете си коли, за да си платят всички медицинските грижи.

След 16 месеца лечение, 10 от които обездвижена, сръбкинята се възстановява почти напълно, накуцвайки леко. До края на живота си обаче тя има проблеми с гръбначния стълб."Никой никога не е очаквал да живея толкова дълго", казва тя през 2008 година, обяснявайки това със "сръбската си упоритост" и "детска диета, включваща шоколад, спанак и рибено масло".

Затова веднага щом пак е на крака, е готова да се върне към професията си. Ръководството на авиокомпанията обаче преценява, че известността й би създала проблеми и не разрешава това на Весна - дават й работа на бюро. Въпреки това, тя продължава да лети като пътник и разказва как хората, които я разпознават, са изумени и искат да седнат до нея.

Какво открива разследването?

Междувременно тече разследване на невиждания въздушен инцидент. Според официалните данни преди взрива самолетните системи са работили нормално и пилотите са били на местата си. Проверката не открива в кръвта им алкохолни или наркотични вещества. Не са предавани сигнали за бедствие или съобщения за повреди. А самолетът е нов - започва да функционира по-малко от година преди катастрофата.10 дни след нея Чехословашката държавна служба за сигурност обявява, че са открити части от часовник, който е идентифициран като част от взривно устройство. Обявено е, че най-вероятно става дума за терористична атака на хърватската крайнодясна организация "Усташи", която е поставила взривно вещество в багаж. Въпреки това, официално престъплението остава неразкрито и никой не е задържан.

Между 1962 г. и 1982 г. хърватските националисти извършват 128 терористични атаки срещу югославски граждански и военни цели. А точно в деня, в който самолетът пада, във влак от Виена до Загреб също избухва бомба. На другия ден мъж, който се представя за хърватски националист, се обажда в шведския вестник Kvallsposten и поема отговорността за атаката срещу полет 367.Обяснението за оцеляването на Весна е отново късмет. Следователите по авиационна безопасност смятат, че тя е била заклещена от количка за храна в корпуса на самолета, и затова не е изхвърчала като останалите пътници и екипаж. Смята се, тази част от машината, в който е Весна, се приземява под ъгъл върху силно залесени и покрити със сняг планински склонове, което омекотява удара.

Има обаче и още едно обстоятелство.

"Винаги съм имала много ниско кръвно налягане. Когато човек рязко се издигне на голяма височина, където почти няма кислород, умира практически моментално - сърцето му се пръсва. След взрива съм загубила съзнание. И това, съчетано с ниското ми кръвно, ме е спасило от бърза смърт във въздуха. А защо съм останала цяла, падайки на земята, това и самата аз не знам. Винаги съм спортувала. Тялото ми беше гъвкаво, извиваше се на всички страни... Вероятно затова съм получила по-малко счупвания, отколкото би трябвало да имам", казва години след инцидента самата тя.

Весна обаче е измъчвана от чувство за вина.

"Всеки път, когато мисля за инцидента, имам тежко чувство на вина, че не умрях заедно с колегите си и плача. Тогава си мисля, че може би не трябваше да оцелея изобщо", добавя тя.Отказва терапия при психолог, за да се справи с травмата и се обръща към религията.

Тъжната слава

Междувременно светът полудява по Весна - показват я всички телевизии и тя се превръща в нещо като национален герой на Югославия. Нейната репутация като "героиня от Студената война" достига дори до Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор. След катастрофата е наградена лично от югославския лидер Йосип Броз Тито, а сръбският фолклорен певец Мирослав Илич записа песен, озаглавена "Весна стюардесата".

Скоро тя става и почетен гражданин на Ческе Каменице. А фермерът Хонке, който а открива, кръщава внучката си - родена само шест седмици по-късно - Весна.През 1985 година стюардесата е вписна в книгата "Гинес", а лично сър Пол Макартн от "Бийтълс" й връчва наградата. Тя е особено щастлива от този факт, след като на стаж във Великобритания в младежки години е станала луд фен на Ливърпулската четворка. На сцената Весна иска от Пол автограф, но преди да й го даде, той казва: "Разбира се, но първо ти ми дай твоя!".

През 1977 г. Весна се омъжва за машинния инженер Никола Брека. Двамата обаче нямат деца. Макар лекарите да й казват, че няма да има проблем да забременее след катастрофата, тя преживява тежка извънматочна бременност, която се оказва почти фатална и не прави друг опит. След години тя се развежда.

Междувременно родителите й умират в рамките на няколко години от падането й. Така тя остава сама. А през 1990 г. губи и работата си, след като се включва активно в продемократичните протести на опозицията срещу социалистическия лидер Слободан Милошевич. В този момент тя е развенчана като героиня и проправителствени вестници започват атака срещу нея. Все пак избягва арест, защото властите се опасяват, че би се вдигнал твърде много шум.

Така, в последните години от живота си, тя живее с 300 евро пенсия в стария си апартамент. И казва, че катастрофата е разрушила и нейния живот, и този на родителите й, които вероятно не биха се споминали толкова рано. Весна Вулович умира на 66-годишна възраст през 2016 г. Сръбският вестник "Телеграф" съобщава, че трупът е открит в дома й в Блеград от полицията, която разбива вратата, след като нейни приятели подават сигнал, че от няколко дни не отговаря на телефона си. Намерена е във ваната, като основната версия за смъртта е сърдечен удар.

Теория на конспирацията

През 2005 г. падането на Весна Вулович е пресъздадено от американската телевизионна програма MythBusters. 4 години по-късно чешките журналисти Питър Хорнунг-Андерсен и Павел Тейнър излизат с теорията, че полет 367 не е бил обект на терористична атака, а е сбъркан с вражески самолет и свален от местните ВВС на надморска височина едва от 800 метра. Двамата твърдят, че чехословашката тайна полиция е измислила рекорда на Вулович, за да прикрие това, а обаждането до шведския вестник е измислица. 

"Смятаното по онова време от цял свят за "чудо" е само обикновена измама на тайните служби", заявява Андерсен.Чешката администрация за гражданска авиация обаче отхвърля твърдението на журналистите, наричайки го теория на конспирацията.

Андерсен признава, че доказателствата на двамата са само косвени, макар да твърди, че за разследването са използвани материали от тайните служби и разговори със специалисти и свидетели.

Самата Весна Вулович коментира, че е запозната с твърденията на двамата, но тъй като не си спомня инцидента, не може да потвърди или отрече.

Източник:dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какви рискове за здравето ни крие смяната на времето

Зимното часово време може да крие рискове за здравето ни. Тази нощ местим стрелките на часовника с час назад.

Смяната на часовото време, без значение дали от зимно на лятно или обратно, причинява изключително голям стрeс на психиката на човек.

При смяната на времето човешкият организъм изживява адаптационен дистрес синдром, коментира кардиологът д-р Жоро Николов:

"Аз съм против да се сменя времето. Като се смени времето всеки организъм, колкото и да е здрав, колкото и да е млад, колкото и да е силен, изживява адаптационен дистрес синдром. Трябва да минат две седмици, за да привикнеш към новото часово време. Сърцето работи с биоток и се разстройва неговата функция. Човек вече трябва да става в друго светлинно време и зрителното възприятие, и умственото възприятие, и емоционалното се променя", споделя той.

Смяната на часовото време, без значение дали от зимно на лятно или обратно, причинява изключително голям стрeс на психиката на човек. Това коментира за БНР проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрична асоциация.

До 1 април 1979 година България е била само на зимното часово време. След това се въвежда лятното, а аргументите са основно икономически. Един от тях е, че ще се спестява повече от осветлението. Тези аргументи обаче се поставят под съмнение и до ден днешен, а според повечето експерти в областта на психологията и психичното здраве дискомфортът за организма ни заради часовата промяна не е за подценяване. Проф. Христо Кожухаров, даде следния пример:

"Това е изключително голям стрес за психиката ни. Макар, че е спорно кое е нормалното часово време - зимното или лятното, то трябва да бъде само едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени на часа, каквито и икономически ползи да имат, ми напомнят за периода по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, но за времето, в което имаш ток, натоварваш сериозно системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо подобно се получава и с нашия организъм.".

При всяка смяна на часа е необходимо известно време за адаптация.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо „Гунди“ е шамар за киното ни

Ако НФЦ харчи разумно 40-те милиона за филми годишно, нивото на киното ни ще е неизмеримо по-високо

Имаше хиляди варианти този проект да се окаже провал. Продуцентите му – Иван Христов и Андрей Арнаудов – досега имаха снимачен опит само покрай реалити формати и сериали като „Съни бийч“. Но „Гунди“ преодоля целия възможен негативизъм и очакван хейт по начин, който няма аналог в българското кино за последните 35 години.

Трумфът на „Гунди“ е венец на усилията на всеотдаен и целенасочен екип, работил седем години по проекта си и устоял на много изкушения. Бюджетът на филма е 4,4 милиона лева, но всеки похарчен лев си личи на екрана. Реакцията на повечето зрители е шок – как е възможно това да е заснето у нас и по този толкова силно въздействащ професионален начин?

Но успехът на филма е и шамар за цялото българско кинопроизводство, както и за системата, по която то функционира вече няколко десетилетия. Продуцентите днес деликатно премълчават премеждията си с Националния филмов център, който през 2022 година отхвърли субсидирането на проекта. Един от аргументите бил, че сценаристът Емил Бонев е починал.Впоследствие държавната институция се присламчи към проекта, но символично, „от кумова срама“.

Публична тайна е, че субсидирането на филми от години става на шуробаджанашки принцип – аз на тебе, ти на мене. Финансират се основно проекти, които отиват на второкласни международни фестивали, откъдето гордо се завръщат със статуетки, а у нас ги гледат шепа зрители мазохисти.

Годишно държавата отделя 40 милиона за производство на филми. Ако тези пари отиват за 10 филма като „Гунди“, без да има нужда хазартни компании да спонсорират направата им, нивото на българското кино ще бъде много по-високо.

По коменар на Георги Неделчев, в. "Уикенд"/Източник:Флагман/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Подвигът на 19 годишната Уляна Громова-посмъртно получила званието "Герой на Съветския съюз"

След жестоки изтезания, на 16 януари 1943 г., 19-годишната девойка  е разстреляна 

Уляна Матвеевна Громова е родена на 3 януари 1924 г. в Краснодон, днешната Луганска народна република. В училище била отличничка и много четяла. Имала специален бележник, в който записвала изразите, които най-много й харесвали, от прочетените книги.

В бележника е записано следното изречение от Джек Лондон: „По-леко е да видиш как умират героите, отколкото да слушаш воплите за пощада на някой страхливец…“

Сред любимите цитати на Громова са думите на Павел Корчагин, героя на Николай Островски от романа „Как се каляваше стоманата“: „Най-скъпото у човека е животът му. Той му се дава само веднъж и трябва да се изживее така, че да не му е мъчително и болно за безцелно преживените години, да не го гори позорът за подличкото и дребнаво минало, за да може, умирайки, да каже: целия си живот и всичките си сили отдадох на най-прекрасното в света – борбата за освобождението на човечеството…“

Прем зарт 1940 г. Уляна Громова влиза в редовете на ВЛКСМ – младежката организация на болшевишката партия. Тя е в десети клас, когато започва Великата отечествена война. За това време за Громова си спомня И. А. Шкреба: „…тя беше изградила в себе си твърди понятия за дълг, чест, нравственост. Беше волева натура…“

Громова ценяла дружбата и колективизма; заедно с връстниците си работела на колхозните полета, грижела се за ранени в болницата. Завършила училище през 1942 г.

Когато започнава войната, Громова записала в бележника си: „Нашият живот, съзидателният труд, нашето бъдеще и цялата наша съветска култура са в опасност. Ние сме длъжни да ненавиждаме враговете на отечеството си, да ненавиждаме враговете на човешкото щастие. Ние трябва да се изпълним с непобедима жажда да отмъстим за мъките и смъртта на бащите, майките, братята, сестрите и приятелите си, за смъртта и мъките на всеки един съветски гражданин…“

Уляна Громова е един от ръководителите и организаторите на борбата на младежта срещу немските окупатори в миньорското градче Краснодон. От септември 1942 г. тя е член на щаба на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“, на която е посветена епопеята на Александър Фадеев.

Всеки младогвардеец давал клетва: „Аз, влизайки в редиците на „Млада гвардия“, пред лицето на своите приятели по оръжие, пред лицето на своята родна, многострадална земя, пред лицето на целия народ тържествено се кълна: безпрекословно да изпълнявам всяка задача, дадена ми от старшите другари, да пазя в дълбока тайна всичко, което се отнася до моята работа в „Млада гвардия“. Кълна се да отмъщавам безпощадно за изгорените, разорени градове и села, за кръвта на нашите хора, за мъченическата смърт на 30 миньори-герои. И ако за това отмъщение потрябва моят живот, аз ще го отдам без минута колебание. Ако наруша тази свещена клетва при изтезанията или от страхливост, некао моето име и моите близки да бъдат навеки проклети.

Кръв за кръв! Смърт за смърт!“

„Млада гвардия“ разпространявава листовки по пазари, кина, клубове, в сградата на полицията. С приближаването на съветските войски членовете й подготвят въоржено въстание и по различни пътища се снабдяват с оръжие. Ударни групи от организацията извършват диверсионни и терористични актове: убиват полицаи, нацисти, освобождават пленени съветски войници, изгарят документи.

„Млада гвардия“ е разкрита от полицията и членовете й са арестувани. На 10 януари 1943 г. е заловена и Уляна Громова. Майка й си спомня за арестуването й:

„… отвори се вратата и в стаята нахлуха немци и полицаи.

Вие ли сте Громова? – попита единият от тях и посочи Уляна.

Тя се изправи, огледа всичките и силно каза:

Аз!

Приготвяй се! – викна полицаят.

Не ругайте! – спокойно отговори Уляна.

Нито един мускул не трепна на лицето й. Леко и уверено облече палтото си, забради се, сложи в джоба си парче овесена питка, доближи ме и горещо ме разцелува. Вдигна глава и топло и ласкаво ме погледна, погледна масата с книгите, леглото си, децата на сестра си, които боязливо поглеждаха от другата стая; тя сякаш мълчаливо се прощаваше с всичко. След това стана и твърдо каза:

Готова съм!

Ето такава съм я запомнила за цял живот.“

В килията Уляна убедено говорела за борбата: „Борбата не е лесна работа, във всякакви условия, във всякаква обстановка не бива да се огъваме, а да намираме изход и да се борим. В тези условия ние можем да се борим, само трябва да бъдем по-решителни и по-организирани. Можем да организираме бягство и на свобода да продължим делото си. Помислете за това…“

Четяла стихотворения, с достойнство се държала на разпитите, не дала никакви показания за работата на нелегалните.

„… Громова беше окачена да виси на косите си, изрязаха на гърба и петоъгълна звезда, отрязаха гърдите й, гориха тялото й с нажежено желязо и раните посипваха със сол… Изтезанията продължаваха дълго и безпощадно, но тя мълчеше. След това, след поредния побой, следователят Черенков попита Уляна защо се държи така предизвикателно; девойката отговори:

Не влязох в организацията, за да ви моля за пощада; съжалявам само за едно – че успяхме да направим толкова малко. Но нищо, може би ще успее да ни спаси Червената армия…“ – откъс от книгата на А. Ф. Гордеева „Подвиг в името на живота“.

„Уляна Громова, 19-годишна, на гърба й беше изрязана петоъгълна звезва, дясната й ръка беше счупена, имаше счупени ребра…“ – из архива на КГБ при Съвета на министрите в Съветския съюз.

Преди смъртта си Уляна написала на стената на килията писмо до близките си:

„Прощавайте, мамо, тате, прощавайте, всичките мои роднини, прощавай, любими мой братко Еля. Повече няма да ме видиш. Твоите мотори ми се присънват. Твоята осанка винаги е пред очите ми. Любими мой братко, аз загивам. Стой здраво зад Родината си. Довиждане. С привет Громова Уля.“

След жестоките изтезания, на 16 януари 1943 г., 19-годишната Уляна Громова е разстреляна и хвърлена в шахта. Тя не доживяла до освобождаването на Краснодон от съветските войски само с четири седмици. На 13 септември 1943 г. посмъртно получава званието „Герой на Съветския съюз“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От сервитьорка до съпруга на арабски шейх – невероятната история на принцеса Наташа

Тази история сякаш е извадена от някоя холивудска продукция – обикновена сервитьорка се превръща в арабска принцеса!

Но всъщност сценарият е написан от реалния живот, а героинята в главната роля е сервитьорка от Беларус.Наталия се среща с бъдещия си съпруг в ресторант, но не като клиент. По това време тя работи в ресторант като обикновена сервитьорка и дори не подозира, че този „щастлив“ ден ще промени изцяло живота й. Саид ибн Мактум ибн Рашид Ал Мактум – това е името на шейха – се отбива в заведението със свитата си в най-добрия ресторант в Минск, за да обядва.

Наташа се приближава до мъжа, за да поеме поръчката му, Саид поръчва портокалов сок.Виждайки славянската красавица, той се влюбва лудо в нея. Разбира се, той не разкрива веднага чувствата си, но в главата му вече узрява план как да привлече вниманието на момичето.

Няколко дни по-късно Саид кани Наталия на стрелбището (всъщност той е в Минск на състезание по стрелба) – това е първата им среща, на която принцът пита какво е отношението на момичето към исляма.Наташа Алиева е наполовина азербайджанка по националност, така че няма нищо против религията на Саид. Не минава и седмица, и ето че Саид идва при момичето в невзрачното ѝ село и ѝ прави предложение за женитба. Разбира се, по всички правила, той първо се обръща към бащата на Наташа и му казва, че той и дъщеря му вече са се срещали шест пъти и че той е готов да се ожени за нея.

Наташа не отказва на Саид, тя е силно заинтересована от шанса да се потопи в луксозен живот, защото 16 милиарда долара (това е състоянието на Саид по онова време) не могат да оставят момичето безразлично. Тя дори не се смущава, че принцът вече има една съпруга и пет деца. Но, както изглежда, богатството на този етап е по-важно за Наталия.

Веднага след брака Наташа приема исляма и сменя името си. Сега нейното име е Айша. Тя живее в шикозен собствен дворец, вместо домашни любимци има леопард, разполага и с много слуги.Айша ражда дъщеря на шейха и сега малката принцеса с беларуски корени радва баща си. Всички роднини на Наташа идват да видят момичето и дори не се стесняват да вземат и приятелите си със себе си.Медиите редовно предават, че в семейството царят любов и щастие царят в семейството, но приятелите на Саид имат собствено мнение по въпроса. 

Някои от тях често идват в Минск, за да се отпуснат и разказват, че шейхът не се държи с Наташа като към любимата си съпруга, а по-скоро като любовница. Той присъства на всички събития само с първата си жена и рядко посещава Айша и при това, както изглежда, само с една едничка цел.

Сред слугите се носят слухове, че Саид мрази втората си съпруга. Наташа от своя страна не може да направи нищо, защото всяка инициатива от нейна страна може да свърши зле за нея.

Веднъж Наташа решила да отиде да пазарува и просто да се разходи из града, без да информира съпруга си за това, и за това ѝ своеволие той искал да я застреля. Оказало се, че момичето преследвало богат и безгрижен живот и буквално попаднало в златна клетка.

През 2015 г. арабският шейх Саид си взема и трета съпруга – гимнастичка от Азербайджан, която също му ражда две деца.Когато питат самата Наташа дали е щастлива, тя отговаря, че е щастлива и че много обича мъжа си. Освен това твърди още, че се разбира прекрасно с другите две съпруги на шейха. Родителите ѝ често я посещават, въпреки, че в началото са против брака, но в последствие се примиряват и виждат, че дъщеря им живее добре. Въпреки това, те отказват да се преместят да живеят при нея.

Как завършва тази приказка и колко сили трябва да има Наталия, за да издържи такава връзка, никой не може дори да предположи…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Албена Вулева-ето какво се случва с нея днес

Албена Валентинова Вулева започва кариерата си като „момиче на късмета“ на Къци Вапцаров. Телевизионна водеща е на българското телевизионно предаване „Сигнално жълто“. 

Вулева е работила в телевизиите „ВЕК“, „Евроком България“, а от 2002 г. работи в телевизия „СКАТ“. През март 2011 г., поканена от Люба Кулезич, на 3 април 2011 г. стартира новото светско развлекателно предаване „Панаир на суетата“ по TV 7. Предаването е свалено от ефир в края на януари 2012 г. В началото на октомври 2013 г. Албена Вулева се завръща в ефир с най-новото си авторско предаване „Психодиспансер“ по „Евроком“, което се излъчва всеки петък от 23 часа, като пилотният брой е излъчен на 4 октомври 2013 г.

На 15 септември 2014 влиза във „VIP Brother: Образцов дом“. Участието и се превръща в едно от най-запомнящите се. Стига до финал, завършвайки на пета позиция.

Майка ѝ е рускиня – Людмила Захажаева-Николова, а баща ѝ българин – Валентин Николов.

През 2018 г. влиза в Big Brother: Most Wanted.

Към края на 2021 г. Вулева се изявява в социалните мрежи, където споделя случките и неволите в живота си. Няколко пъти седмично излъчва на живо в популярната платформа за видеосподеляне YouTube, в която каналът ѝ има над 10 000 последователи.

Към днешни дни:

Албена Вулева смени попрището си и стана рецепционистка в хотел в Кипър. Бившата скандална  телевизионна водеща и риалити героиня емигрира в островната държава, за да намери спокойствие и нови възможности за кариерно развитие.

„Албена се засели в крайбрежния ни град  Пафос преди 4 години, а работата си на рецепция започна преди 2 години“, споделят пред „Ретро“ нейни колеги.Според служителите Вулева много рядко се прибира в България, а след това бърза да се върне в Кипър. Турската част на островната държава ѝ харесва повече, но я посещава главно за екзотични почивки.

„Албена се държи много добре с всички туристи и винаги е усмихната. Отзивчива е и се разбира перфектно с руснаците“, казват колегите ѝ, които са чували за кариерата ѝ у нас.

По всичко личи, че ексжурналистката се е устроила добре и живее по нейните правила.Според слухове Вулева не спирала да се оглежда за богат кипърец, който да ѝ осигури мечтаното охолство, спокойствие и сигурност. Самата бивша водеща на „Сигнално жълто“ признава, че нейните 48 години изобщо не били спирачка за мъжкия интерес.

Албена уточнила още, че чужденците я харесвали много повече от българите. Според нея мъжете в родината ѝ били не само мързеливи, но и невероятно стиснати.

Бившата  тв водеща е категорична, че не би се върнала отново към  телевизията заради голямата цензура. Предпочита да реализира творческите си пориви, като качва съдържание в интернет, където има по-голяма свобода на словото. Любопитна подробност е, че в последните години Вулева предпочита да държи майка си Людмила Захажаева далеч от себе си и тя нито веднъж не ѝ е гостувала в Кипър.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ