След Десети ноември става модерно да имаш гадже мутра. Млади момичета мечтаят за мъже с дебели ланци, без да съзнават, че това може да им коства живота. Това разбира една ученичка, която по чудо оцелява под дъжд от куршуми, предназначени за известния й приятел – касоразбивач №1.

На 22 януари 2009 г. Йордан Цонков-Джиджи се прибира без да знае, че текат последните му минути. Той е прекарал вечерта с любовницата си Теодора, която още е ученичка, пише в. „Труд“ днес. Както обикновено, 44-годишният ъндърграунд герой първо закарва момичето с луксозния си мерцедес S-класа и двамата се уговарят кога да се видят на следващия ден. Близо до бл. 914 в квартал “Люлин“ скрит между блоковете го чака автомобилът с килъра. Когато лимузината на Джиджи приближава, зад нея изскача другото возило. В движение от отворения му прозорец се подава автомат „Калашников“. 

Куршумите надупчват мерцедеса и Цонков, но той продължава да натиска педала на газта. Заради високата скорост тежко раненият мъж не може да овладее колата, която се забива в стар паркиран „Москвич“. При удара лимузината отскача, блъска микробус, почти отсича метална улична лампа и се забива под 45 градуса в трети автомобил – „Опел Астра“.След катастрофата килърът слиза от колата си и пуска още един автоматичен откос от по-близко разстояние, за да е сигурен, че Джиджи няма да оживее. 

Като по чудо след дъжда от куршуми напълно невредима, само с няколко одрасквания от катастрофата, се отървава ученичката, която се вози в колата на Цонков. Дни народ момичето ще е в шок след убийството, което като на филм се разиграва пред очите му. От окървавената лимузина Теодора е измъкната от охранители от близкия магазин, които мислят, че е ранена. Те се обаждат в полицията и след 10-ина минути на мястото пристигат 2 патрулки и линейка.

Лекарите обаче не могат да помогнат с нищо на Джиджи. Той е издъхнал, надупчен на 24 места, 9 от куршумите са останали в тялото му. Мястото почернява от полиция. Жертвата е стар неин познайник, версиите за мократа поръчка са няколко. Той не само е касоразбивач ?1 в България, ное и тартор на всички крадци в София. Той не само ги познавал и обучавал, а и дава разрешение за всеки по-сериозен удар.

Всяка информация за богат офис, който може да бъде опразнен, минава първо през Цонков, който решава кой и кога да извърши обира. Самият Джиджи участвал лично само при много едри случаи и когато смятал, че няма риск следите да доведат до него. Част от парите си той влага в апартаменти в един вход на блок в столичния квартал „Люлин“, където настанява десетки свои роднини. Цонков започва кариерата си още преди Десети ноември като крадец – отначало на дребно. 

Куршумите го заварват като тартор и автор на обири от каси.Година преди да бъде убит, той е задържан за кражба на над 120 000 лева в различна валута от каса в офис на фирма за мобилни технологии. След ареста му обаче съдът преценява, че няма нужда да го оставя зад решетките, и го пуска под гаранция от 3000 лева. Джиджи започва да живее, както винаги досега, но той не знае, че смъртната му присъда вече е подписана. Криминалисти нищят и версията, че Цонков е участвал в кражбата на голямо количество хероин, което му е коствало живота.

По време на разследването, пред спец-прокуратурата проговаря един от групата на Джиджи – Николай Генов-Тавата. Той разказва, че разстрелът е дело на Вальо Бореца и Мартин Антов от „Килърите 2“, заради открадната от бандата на Джиджи пратка от 70 кг хероин през януари 2008 г. Дрогата е на кюрди и е предназначена за Холандия. Цонков научил от митничар, че камион с турска регистрация, по документи превозващ платове, ще влезе в България. Той организирал засада на пратката край Сливница.Според показанията, в „удара“ участвали Ванко Волуешки, Валери Дабата, Митко Горнобанския, Таци и Николай Стойков-Куфара. 

Камионът, управляван от турчин, е спрян от бандитите, облечена с полицейски униформи, край бившия мотел „Божур“. Шофьорът е пребит, вързан и захвърлен в полето край София, а камионът закаран в предварително нает склад в района на Волуяк. Групата прибрала пакетите с чист хероин и изчезнала. Месеци по-късно в крими средите се разчува, че именно Джиджи стои зад грабежа на наркотика. Той обаче не успява да пласира у нас толкова голямо количество, като за година продава едва 5 кг. Но за главата му вече е обявена награда – кюрдите и техните хора нагоре по веригата – косовари, търсят мъст.

Според разследващите, Цонков е предаден от свои хора – Бореца и Антов, които се съгласяват да го ликвидират, недоволни от факта, че не са получили нито лев от сделките с хероина. Тази версия обаче също не беше доказана. Най-малко вероятната възможност е Джиджи да е бил застрелян от някой от крадците, на които е бил тартор, за да бъде превзет разработеният му „бизнес“. Тя също е проверена от криминалисти, но не е намерено нито едно доказателство за това.

Бандата му задига 10 милиона от банка „Биохим“

Hеуловимата люлинска бригада на Йордан Цонков-Джиджи стои зад смятания за първи успешен обир на голям трезор у нас в клона на „Бихоим“ край столичния Южен парк, смятат полицаи, но така и не успяват да го докажат. В нощта срещу 23 март 2004 г. крадците се вмъква в трезора през пробита дупка в пода и успяват необезпокоявана да разбият и опразнят 44 сейфа там. Според данни на полицията и потърпевшите, бандитите са си тръгнали с 2,3 млн. долара, близо 2 млн. лева и 1 милион евро.

Касоразбивачите са прибрали и около 8 кила злато. Групата на Йордан Цонков въведе у нас и модата да се обират банкомати, твърдят в ъндърграунда. Полицаи си спомнят как при първия случай на ударено АТМ устройство била отмъкната цялата машина, за да се разучи. Бандитите първо заглушавали СОТ-а в помещението, където е гърбът на банкомата, после режели с оксижен заключващото устройство и си тръгвали с плячка между 40 и 80 хил. лева.



Поморийската луга навремето бе основен продукт в производството на култовата паста, на челно място в бранша на времето си в Източния блок.Лугата е течността над кората от сол в солницата в момента на събирането й.

Паста " Поморин" е разработена от екип на проф. Странски . Като химик бих казал ,че има логика в идеята , реакцията  на лугата  е почти неутрална, съдържа ценни магнезиеви соли, така ,че създава комфорт за устната кухина .Създадена е през 1955 година.Лугата има доказани лечебни свойства.


Една лична история:


През 1990 година ме включиха в работна група за Москва. Ставаше дума за Сивовска тема, в която и аз участвах.  Имаше сигнали, че ще се прекратява?  Надеждата беше, че включвайки ме в преговорите, ще повлияя на решението. Знаеха от София, че руснаците харесват работата ми като химик.Такова и поръчение получих- да ги убедя да продължим, работата е почти завършена, което бе и истина!

Разхождайки се из Москва на един рафт в магазин видях паста " Поморин" Изненадах се много и поисках да я видя. В Трояфарм бяха почнали да произвеждат пасти с микрогранули, тази смятах за антика. Жената от щанда веднага ми донесе видове, които не бях виждал дори. Попитах, по каква линия ги имат? Изгледа ме учудено.. В Москва ,във всеки магазин ги имало , така ми каза!

Е, проверката на казаното се оказа основната ми задача. Наистина, пастата " Поморин" беше един основен търговски продукт, в иначе оскъдната откъм стоки Москва по-това време! Това, което каза продавачката се оказа самата истина.

Паста " Поморин" владееше пазара на Москва, град с население по-голямо от това на България тогава!

Оказва се,че пастата "Поморин" е владеела и целия източен пазар тогава.



 

Кораб „Метеор“ на видинското пристанище, 1973 г. 

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.

След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.



Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и свой познат в гр. Добрич (по това време гр. Толбухин) и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да вардят касиерките. 

Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец).Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. 

Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред пронюздобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Източник:pronewsdobrich.bg



На 16 март 1978 г. сте случва най-мистериозната катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София – Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.

По поречието на малката рекичка Бриша между селата Габаре, Тлачене и Върбица по обяд е тихо и спокойно. В 13:20 часа от Летище София излита Ту-134 със 7-членен екипаж и 66 пътници. Разбива се на 85 километра от София.

Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите заминават за турнир в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева. Настоящата председателка на федерацията по художествена гимнастика тогава е само на 15 години, но часове преди полета вдига висока температура – 40 градуса. И не заминава, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.

Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа.

Това, което официално се знае, е, че самолетът ТУ-134 на БГА “Балкан” е покривал линия София – Варшава. В 13, 24 ч на 16 март в далечната 1978 г. командирът Христо Христов получил разрешение от контролната кула да издигне машината. Достигнал височина 4900 м и всичко било нормално. По въздушния коридор, някъде над с. Голяма Брестница, обаче самолетът внезапно взел западен курс и минути по-късно изчезнал от радара.

В 13, 52 ч със скорост 850 км/ч се забил почти вертикално в скала в дере край Габаре. На борда си е имал 11,5 т керосин.

Мистерия, неразгадана и до днес, а черната кутия на самолета не е открита….!

Мъка и скръб за близките, трагедия и непрежалима загуба за всички, без време погубени човешки животи, млади таланти и доказани имена!

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ!

Да си спомним за всички тях!



1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си син да излиза сам по тъмно.

2.  Като малка изяждаше по 3 филии с лютеница и сирене за обяд, последвани  от 2 пакета Севън Дейс и поне една вафла Мура. Сега даваш на децата си  само месо от пасищни животни и домашни десерти с мед и фурми.

3.  Оставяш търпеливо дъщеря си да си избере за 17-ти път различна рокля. И  неволно се сещаш как майка ти щеше да тe e смразила с поглед още на  втората.

4.  Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото.  За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка,  ховърборд, балансьор, трактор с педали, картинг кола и скутер.

5.  Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна, без  пържено, глутен, млечни и бяла захар и с плодове събирани само от  девици на лунна светлина. За това време баба ти щеше да ти пъха третата  мекица с пудра захар в устата.

6.  В детската градина на дъщеря ти има какички на не повече от 25, които  дори се усмихват. В твоята детска градина вирееха само сърдити лелки с  наднормено тегло и натрапчив мирис на белина.

7. Още на 6 сготви сама първия си шедьовър в кухнята. Но не даваш на 9 годишния ти син да държи нож, за да не се пореже.

8.  За да възпитаваш успешно децата си сега ти е необходима поне една  диплома по клинична психология и умело съчетаване на елементи от  авторитарния и либерален стил, комбинирани с уважение на личността му и  поощряване на автономността. Нищо общо с шамарите на леля Гиче от     детската ти градина.

9.  За да вземеш детето си от училище днес е нужно да отидеш с още минимум 3  члена на родата ви, кордон и позволение от премиера. Докато ти сменяше  тролей и два рейса за да се прибереш сама след часовете във втори клас.

10.  Обясняваш на 17 годишния ти син колко е опасно по дискотеките и как  алкохолът е вреден, докато в главата ти се прожектират флашбеци от  пребиваването ти в Ялта на 14, докато се наливаше с шотове, евтина  Текила в комбинация с бира.

11.  Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха по  поне една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти.  Сега в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се  оглеждаш за шведи.

12.  Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама   видеокасетка. Сега гледаш с изумление как двегодишното ти потомство  умело борави с ютюб, скайп и де що е тъчскрийн, преди да е махнало  памперса.

13.  Прекарваше по половин денонощие навън с ключ сръчно вързан на врата ти,  докато вашите нямаха ни най малка представа къде си. Сега в момента, в  който дъщеря ти прекрачи прага веднага ѝ пращаш 3 вайбър съобщения,  локейшън рикуест и дрон с камера.

14.  За разлика от детето ти, като малка дори не подозираше за     съществуването на манго и папая, още по-малко за чия и киноа.  Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и мандарини по  Коледа.

15. Но пък колко щастлива беше като ги ядеше! И до ден днешен миризмата на мандарини за теб значи само едно – Коледа.

16. През цялото ти детство не си виждала толкова играчки, колкото има в този момент в стаята на детето ти. В единия шкаф.

17.  Като малка си обелила повече картофи от целия персонал в кухнята на  Хепи за период от поне пет години. Не си сигурна обаче дали синът ти  знае къде е белачката.

18.  Сглабянето на играчка от шоколадово яйце в детството ти изискваше поне  20 свободни минути, сериозни инженерни усилия и кашон от пералня за  съхранение. Сега с нескрита погнуса гледаш миньоните, които се излюпват  от почти всяко яйце.

19.  Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато  палецът ти умело си пробиеше път до настилката отдолу. За сметка на това  дъщеря ти има около 12 чифта обувки - с Елза, еднорог, дъга, светещи  подметки, лепенки, пайетки, пухчета и не дай си Боже, Пепа Пиг.

20. Но точно заради всичко това не би заменила и 1 минута от детството си с това на днешните деца."


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: