8:46
Решението да се построи такъв паметник е взето на 4 октомври 1949 г. от доминирания от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов. В протокола от заседанието на Столичната голяма община и Градоустройствения съвет от 6 юни 1947 г., когато е взето решението за построяването, пише, че паметникът се изгражда с цел „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политико-възпитателно значение“. Средствата за построяването му са набрани с доброволни дарения от работнически колективи и най-различни хора. Кампанията по набирането на средства продължава повече от 5 години.
Първата копка е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.
По композицията работят най-добрите български скулптори от онова време. Създаден е от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Паметникът и политиката
От началото на прехода на България към демокрация паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще. Както и на посегателства.
В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.
Противниците му подчертават, че въпреки оказвания от Германия натиск, България, която е страна от Оста, не обявява война на СССР, а в началото на септември 1944 г. обявява неутралитет, като дава ултиматум на германските части да напуснат страната и започва да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Изтъква се и ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи.
В хода на споровете противниците на паметника започват да го наричат съкратено МОЧА – от Монумент на окупационната Червена армия. Но едва ли случайно избират точно такава абревиатура, по-скоро се търси съвпадението с руската дума моча – пикня.
В пика на антикомунистическите настроения в началото на прехода – през 1993 г., Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В него пише, че Столичният общински съвет „възлага на кмета на Столичната голяма община да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на Съветската армия“.
Решението обаче не се ползва с обществена подкрепа и не е реализирано.
През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.
В споровете по премахването се намесват и правни аргументи. Като това чия собственост е паметникът. Допълнително въпросът е утежнен от това, че самият монумент е от 1954 г., а актът за държавната му собственост е от 1947 г.
И така до септември 2010 г., когато се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.
Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която без да има сериозен повод навлиза на българска територия, вследствие на обявена едностранно война срещу България. Така от международноправна гледна точка съветската армия е агресор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. събуди отново 30-годишния спор за мястото на паметника. Всички политически сили без БСП казват, че са съгласни ПСА да бъде преместен от центъра на София, но не успяват да постигнат съгласие по въпроса кой трябва да свърши тази работа. Тъй като паметникът е държавна собственост, се произнася и областният управител. Иван Кючуков (ИТН) изтъква, че според Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация трябва да има консултации с Москва.
И така до днес, когато по темата взе отношение лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. И поиска монументът да бъде разрушен, нещо, което и наричащите го МОЧА не са искали.
Историята помни, че докато е кмет на столицата, Борисов е на друго мнение. През 2007 г. посланикът на Русия тогава Анатолий Потапов му връчва орден „Михаил Ломоносов“ заради огромните му заслуги за укрепване на двустранните отношения. Посланикът изразява благодарност и за твърдата позиция на софийския кмет, че докато той управлява столицата, няма да се бутне Паметника на Съветската армия.
Поругателствата
Споровете къде да стои ПСА са съпътствани с поругателства върху него, най-скорошното е от 23 февруари, когато мъж счупи паметната плоча с надписа „На Съветската армия освободителка от признателния български народ“.
На 17 юни 2011 г. статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои: Маската, Жокерът, Върколакът, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд – символът на „Макдоналдс“, Капитан Америка, Робин – помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“.
През нощта на 10 февруари 2012 г. върху лицата на съветските войници от паметника са сложени маски на британския революционер Гай Фокс, които се ползват като символ на хакерската група „Anonymous“.
На 17 август 2012 г. на главите на няколко от скулптурните фигури са поставени цветни качулки. Акцията е в подкрепа на групата Пуси Райът, членовете на която носят подобни качулки при своите изпълнения.
На 1 февруари 2013 г., в деня за почит към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме – бяло, зелено и червено.
На 21 август 2013 г. паметникът на Съветската армия в София отново осъмва боядисан, като този път монументът е покрит изцяло в розова боя и е с надписи на чешки и български, съответно „Bulharsko se omlouva!!!“ и „България се извинява!!!“. По другите страни на паметника има призив „Извинете се, бе“ и „Прага ’68“.
На 23 февруари 2014 г. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.
На 7 септември 2014 г. през нощта четирима души, сред които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са арестувани от органите на МВР, след като написали „Окупатори!“ върху паметника.
Какво представлява паметникът?
Самият паметник представлява висока 37 м пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917“, изработена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформират Съветската армия. Орелефът на южната страна представлява композицията „Тилът“ („Всичко за фронта, всичко за победата“) и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан бойният устрем на Съветската армия във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив.
