Ето къде има най-много злато в България

Сдружението с нестопанска цел БАТСЗМ, обединяващо хора, чието хоби е търсенето и промиването на самородно злато, обяви, че страната ни е сред най-богатите на ценния метал в Европа, пише Actualno.com.

Сдружението има сайт, съдържащ ценна за златотърсачите информация, на който може да откриете и карта с точното местоположение на находищата на злато, които се оказват стотици – сериозен брой на фона на малката територия на страната ни. Оказва се, че самородно злато може да откриете както в реките, така и в планината, като то е разпръснато почти по територията на цялата страна.И все пак – къде има най-много злато в България и в кои райони са концентрирани най-много злати находища у нас?

Къде има най-много злато в България?

Находища на самородно злато откриваме в почти всички области на страната, като най-бедни на злато са източните части на страната – край морския бряг. Там находища откриваме само край Бяла и Албена, както и в Странджа планина, която извисява гръдта си над южните ни черноморски курорти.Бедна на самородно злато е и Северна България, където находищата извън тези в Русенско, Котел и Жеравна са струпани във северозападните части на страната, близо до границата в районите на Белоградчик, Вършец, Монтана, Врачанския балкан и Чипровци.

По-богати на златни находища са Централна и Южна България – областите Пазарджик, Смолян и Стара Загора и по-специално на запад от този областен град в посока Баня. С многобройни находища се отличават районите около Първомай и Хасково и на юг от този областен град – Кърджали, Крумовград, Мадарово, Ивайловград и Ивайловградските села, разположени близо до границата ни със съседна Гърция, Баните, Златоград. В Родопите находища на злато има и в района на Асеновградските села.Други родни планини, богати на находища на самородно злато, са Рила и Пирин, където също има разпръснати многобройни места, предпочитани от златотърсачите. Находища са струпани по маршрута между Благоевград и София, около Гоце Делчев, Огняново и Якоруда в Пирин.

Ако ви е нужен по-кратък отговор на въпроса къде има най-много злато в България, то бърз поглед на картата на златните находища красноречиво сочи струпване в централните, северозападните, югозападните части на страната и осезаемо по-малък брой находища в североизточните части на страната, в Дунавската равнина, по Черноморското крайбрежие. Вероятно обяснението на този факт е простичко – самородно злато се открива най-често в реките и в планините, което прави Дунавската равнина и бреговете на Черно море много по-бедни на злато.Какво да имате предвид при търсене на самородно злато?

Подобно на всяко хоби, търсенето на злато изисква време, усилия и средства, макар да не е скъпо оборудването. Необходимо е и познаване на действащото законодателство в страната с оглед недопускане на нарушаването му. Ако смятате да практикувате това хоби, имайте предвид, че търсенето на злато е забранено на територията на исторически обекти, археологически обекти, резервати, защитени местности и природни паркове на територията на страната.Най-голям шанс за откриване на самородно злато има:

В по-големите потоци и реки златото най-често се открива върху основната скала, но обикновено по дължината на тясната ивица, наречена блага ивица,в по-малките потоци златоносният чакъл най-често обхваща цялото дъно,в течаща вода златото се утаява най-често при завоите и при устията на притоците,в местности, богати на скали, образувани със самото застиване на земната кора, тоест пълни със стари скални масиви.

Като една от най-богатите на злато европейски държави България се посещава от гости от редица европейски страни с цел практикуване на хобито им, свързано с търсене на злато.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

България е първата страна зад Желязната завеса,която сключва договор за производство с американския гигант Coca-Cola

Не само че сме първи,ами заради нас компанията,предлагаща най-известната газирана напитка в света,прави прецедент в своята история,позволявайки надписът да бъде изписан на кирилица.🇧🇬

Самата история "Кока-кола в България" е прелюбопитна.В онези години ние сме една от най-верните държави,следващи съветската идеология,докато Coca-Cola е нарочена за най-голям враг на социализма.Пропагандата у нас действа с пълна сила,заклеймявайки напитката като алкохолна и изключително опасна.При всички тези условия връзката е абсолютно немислима.Как обаче се осъществява тя?

"Виновникът" за всичко това се казва Тенчо Михайлов - технолог в поделението за безалкохолни напитки на предприятие "Тексим".Тъй като през 60-те години желанието на "Тексим" е да произвеждат лимонада,Михайлов бива изпратен в Париж със задача да опита подобни напитки и да проучи производствения процес.Седнал в едно кафене,той си поръчва оранжада,а сервитьорката му донася "Фанта".Българинът е силно впечатлен от вкуса и желае да го заведат на мястото,където се произвежда и да го запознаят с управата.В онзи момент той си няма и на представа,че ще бъде отведен право при социалистическия враг - "Кока кола".

Преди да е разбрал конфузната ситуация, Тенчо Михайлов вече е поканил вицепрезидента на компанията на посещение у нас.От "Кока кола" не вярват на очите и ушите си - държавата най-близка до СССР проявява интерес към производство на тяхната напитка.Разбира се,въпреки изненадата,те се съгласяват.

У нас технологът вече е наясно с гафа,който е сътворил и се свързва с шефа на "Тексим", който пък от своя страна се обръща към Тодор Живков.На срещата в Партийния дом никой не знае как да процедира.Изведнъж присъстващият Пенчо Кубадински се обръща към управителя на "Тексим" и недоумяващо пита:

"- Абе,Гето,ти уж щеше да правиш лимонада,а сега го обърна на алкохол!

- Ами то и колата е лимонада,другарю Кубадински...

- Защо тогава правим такава пропаганда против нея?

- Не зная.Питайте тези,които ви съветват..."

Решението е взето - Живков дава позволение, а седмица по-късно договорът е факт.  Американците са в шок - тъкмо са водели дълги неуспешни преговори с Югославия,а с България дори не са си помисляли да започват.В израз на благодарност предлагат да плащат рекламата у нас.Тончо Михайлов се усмихва и отвръща:

"Ние тази реклама,антиреклама всъщност, която сме ви я правили толкова години,вие не можете да я изплатите,докато сте живи." Разбирайки,че не се интересуваме от пари,от компанията ни подаряват логото на кирилица и разрешават да го използваме вместо латинското - за пръв път на бутилките им в цялата история надписът няма да е на латиница.

Интересен факт е,че около 4 десетилетия по-късно,през 2017-та година,от "Кока кола" поставят началото на изключително интересна рекламна кампания,вдъхновена от българските носии.Американците решават да ги "вплетат" в етикетите на своите бутилки и така създават нещо уникално по рода си. Дизайнерските шишенца са общо 6 на вид и са "облечени" в носии от Пиринската, Тракийската,Родопската,Шопската, Добруджанската и Северняшката област.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА-Бунгалото,1976 година

Дървения сандък с размери 2,50 на 3 метра беше колкото селски курник, само дето нямаше полози за кокошките и курешки върху протрития балатум на пода. Срещу вратата на стената имаше малък двукрилен прозорец с липсващи стъкла . На черчеветата с кабърчета беше опъната найлонова зелена мрежа . 

От тавана висеше парче кабел с фасонка на която нямаше крушка . Две лепкави ленти висяха от тавана натежали от стотици мъртви мухи станали жертва на съвременната химия . От двете страни на курника имаше по едно тясно единично легло . По жълтите петна на дюшеците личеше ,че почиващите преди тях са били с малки деца . Върху харгасаните възглавници имаше по един комплект сгънати чаршафи и калъфки за възглавниците . Между леглата под прозореца имаше две нощни шкафчета застлани със вестници . 

От ляво на вратата имаше малка маса , а на стената над нея , двоен електрически контакт . Ръждясал електрически котлон поставен върху цигла (противопожарна мярка ) на масата , представляваше кухнята . Дървен стол заврян до облегалката под масата оформяше трапезарията на кокошата къща. За уюта на малкия дом допринасяха и двете шарени перденца нанизани на медна тел опъната между два ръждиви гвоздея . 

Парче плат от същата материя и същия цвят беше закрепено с кабарчета и на малкото прозорче на тясната врата, това даваше чувство за автономия на обитателите . От дясната страна дървена закачалка, с четири бронзови куки на които висяха няколко гардеробни закачалки . Чаршафите изтънели от дългата употреба, многократното пране и белината миришеха на хлорна вар .Илия откачи от островърхия таван двете лепкави ленти , станали смъртоносен капан , за стотиците мухи и комари дръзнали да споделят оскъдното жилищно пространство с бившите наематели и с погнуса хвърли лентите в кошчето върху боклуците които получиха в наследство , заедно с опърпана сламена шапка и консервата "Копърка в доматен сос" ( от 18 стотинки ) забравена в нощното шкафче . 

На стената под стъкло в рамка висеше опис на вещите за ползване, за които отговаряха морално и материално . Срещу номер едно беше описано, бунгало един брой с упоменати точни размери във сантиметри .Следваха леглата ,масата ,нощните шкафчета ,стола ,котлона, закачалките ,трите одеяла , чаршафите ,възглавниците ,дюшеците ,кошче,метла и лопатка за боклук , три броя пердета , тенекиен леген ( емайлиран)и поцинкована кофа . 

На последно място беше записано "Художествени картини (пейзажи) два броя в рамки" . Картините висяха от страни над леглата и представляваха цветни изрезки от списания с морски пейзажи под стъкла ,целите на черни едри точки, оставени от много поколения домашни мухи . В описа липсваше само циглата под котлона и битовия керамичния цървул (пепелник ) . От вътре на вратата висеше ключ вързан на дълга върва пригодена за носене като гердан

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Живков искаше България да се вижда от космоса

 

Генерал Тенев за пореден път се опита да прекъсне тишината в правителствения автомобил. Пътуваха от Пловдив към София, в късните часове на деня. Другарят Живков беше така тих, необичайно за него. По време на тези пътувания той слушаше радио Хоризонт и така си почиваше. Много обичаше да си чуе името в новините и да се засмее, че него хем го няма в София, хем в радиото знаят какво да кажат. Не и този път.

Кортежът на УБО наближаваше София, когато Живков помоли да спрат, защото иска да види нещо. Беше хладно есенно време, от последния автомобил хукна лекар и сестра с одеало, да завият Живков, който пътуваше само по официална риза и панталон.

Колите бяха спрели на пътя, а Живков с още двама от охраната и генерал Тенев вървяха по полето. Пред тях светеше София, столицата на България. Главният проговори най-накрая.

- Знаеш ли, питах космонавтите (връщаха се от посрещане на руски космонавти в Пловдив) какво се вижда от България в космоса. И те мълчат. Не ни стигат силите да ни виждат отгоре, нито нашите, нито американските космонавти. Но ще променим това, утре искам да събереш целия ЦК при мен.

Кортежът продължи, от втората кола звъняха вече по радиотелефона на всички от ЦК на БКП, за да ги уведомят за внезапното желание на Живков. Сънени, големите в държавата не знаеха какво се слува. Преврат или...

На другия ден в официалната зала бе тихо. Живков влезе усмихнат, защото бе решил нещо за себе си, за България.

- Другари, вчера посрещахме руските космонавти. Питам ги какво се вижда от космоса от България и те мълчат. Не може така. Ще променим нещата. На България й трябва небостъргач. Да се вижда не само от космоса, но и от цяла България. И да бъде на най-високото място в България.

Тишина последва думите му. Чу се нестройно мърморене. 

- Но другарю Живков...нямаме пари.

- Как да нямаме, просто ще стегнем малко коланите. Пенчо няма да ходи всеки месец на лов в Африка, вие по-малко ще крадете, ще помогнат другарите. Правим го за България. И отгоре ще има огромна звезда, да свети в тъмното. 

Беше 1970 година, а мащабният проект бе една от най-строго пазените тайни в малка България. Бе подбрано място - връх Бузлуджа, а височината бе специално избрана - 35 етажна сграда, 165 метра височина. С хотел, специална конферентна част, офиси, ресторанти, болница, както и резиденция на правителствено ниво. Огромен проект, който ще издигне България на световно ниво.

Но и парите не бяха малко. Живков се опита да вземе от СССР, като организира нарочна среща с Брежнев. Беше готов да даде всичко, от няколко реколти с домати, до безплатни почивки за всички руснаци на морето. Но срещата започна с хилене от страна на Брежнев, който знаеше всичко за проекта.

- Не растете ли малко повече, другарю Живков?

С този въпрос и приключи разговора, а Живков беше бесен. Но в главата му вече имаше план, да направим сградата сами. Да покажем, че можем. Отне десет години, но най-накрая над сградата засвети червена звезда, видима и от Космоса.

Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт за Гръцката православна църква в щата Уисконсин, САЩ.

Дом паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки (външно изглеждащи като обща петолъчка) с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд. 

Монументът на връх Хаджи Димитър се изгражда близо до местността Вътро поле (Узана), считана за географския център на страната. В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлината от тях може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия. 

И ако гледате какво говори Тодор Живков с българските космонавти през 1986, Главният пита:

- Вижда ли се?

Космонавтът отговаря по устав:

- Като на длан, другарю Живко.

Никой не разбра кое, но двамата си знаеха!Главният беше наистина щастлив.

Една от последните усмивки на другаря Живков, защото идваха тежки години за България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

А нягока преди не чак толкова много години беше така...

Кой ти е мислел за хотели олинклузив, които да са с изглед към морето и да са 5 звезди? Палиш влака и айде на морето... Картата ти е на бунгало - романтика, имаш пари за бира и цаца - кеф, а ако останат за разходка с лодка или "Комета" - божествено!

Носехме си газирана вода в малки зелени стъклени бутилки, защото водата в бунгалото не всякога беше добра... Прекрасни спомени от едно друго време, необременено от идеята за ненужен лукс, 5 звезди и олинклузив ...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

7 неща които съпътстваха бита ни по времето на Соца в НРБ

Да си спомним София през 80-те. Поредната неделна надвечер в сивото ни социалистическо ежедневие. В столичния жилищен комплекс „Младост“ бащата на малкия Иванчо, както обикновено, е отворил капака на москвича и пушейки цигара „Стюардеса“, си повтаря: „Ах, защо ли те купих“. Майка му, седейки на новата кувертюра в панелния им хол, си хапва лимонови резенки и гледа тв предаване на купения с връзки цветен телевизор „Рубин“. Дядо му се е скрил в спалнята и върти копчетата на ВЕФ-а с надеждата да хване някоя вражеска радиостанция. Малкият Иванчо пък разлиства с интерес новия брой на сп. „Дъга“, дъвчейки дъвка „Идеал“ с надеждата да направи най-големия балон в света.

1. Цъкни, майна, ВЕФ-а, да чуем Кидика!

ВЕФ е латвийска компания, а съкращението се превежда като Държавна електротехническа фабрика. Освен популярните преди 3-4 десетилетия радиоприемници тя произвеждаше телефони, фотоапарати, а в някои етапи от живота си дори…коли и самолети. ВЕФ е създадена през 1919 г. През 1924 г. тя произвежда и първото си радио. През 1934 г. вече носи името ВЕФ.

 

2. Дъвката за балончета „Идеал“

Последни остатъци на пазара от старата дъвка „Идеал“ е имало в далечната 1995 г. Тогава обаче сладкото изкушение за деца и възрастни бе твърдо, с неправилна форма и трудно за дъвчене. Балончета от тях почти не ставаха, освен ако не сдъвчеш 4 наведнъж. Въпреки това навремето повечето хлапета упорито събираха картинките от дъвките „Идеал“ с герои от приказки, които бяха мерило за детски комфорт и щастие.

 

3. „Москвич“ – най-масовият автомобил

„Москвич“, което на руски означава московчанин, бе дело на Автомобилния завод „Ленински комсомол“ (АЗЛК) между 1945 и 1991 г., а между 1991 и 2001 г. на ОАО „Москвич“. Житието и битието на марката „Москвич“ започва след войната, след като СССР пренася буквално цялата производствена линия на „Опел“ от Бранденбург. Във фабриката Московски завод за малолитражни автомобили (МЗМА) „Москвич“ започва производството на първите модели – „Москвич 400“, базирани на „Опел Кадет“. По-късните модели се разработват от съветски инженери. Автомобилът очевидно няма за цел да печели конкурси за дизайн и удобство. Предназначението му е да е здрав, надежден, издръжлив по доста тежките пътища на СССР и Източния блок. Винаги има дефицит на предлагането, така че снабдяването с автомобила е въпрос на „записване“ и дълго чакане. Петдесетте и шестдесетте години се смятат за „разцвета“ на марката, като през 2-3 години излиза нов модел.

 

4. Тракторите „Беларус“

След края на Втората световна война съветското стопанство е в тежко състояние, а липсата на техника – основен проблем. На няколко места в страната започват да се правят трактори, като първоначално за това се пригаждат танкове. Белорусия се оформя като основен производствен център, със своя Мински тракторен завод (МТЗ). Всички трактори, правени в завода, излизат под марката „Беларус“, макар често да се различават по дизайн. Тракторите бързо намират приложение в СССР и целия Източен блок, въпреки че от качеството им има какво да се иска. Трите основни концепции при производството им са да са прости, евтини и надеждни. През 80-те тракторите „Беларус“ се изнасят и на западните пазари, но не успяват да пробият заради ниското качество в сравнение със западните конкуренти.

5. „Каро“ – кремът за бръснене на българския мъж

Кремът за бръснене „Каро“, който и до днес навява спомени за младостта на всеки български мъж над 60 години, е марка на козметичната компания „Рубелла бюти“. Известна е както други популярни марки на фалиралия пловдивски завод „Ален мак“, като детските шампоани „Па-па“ и пастата за зъби „Поморин“.

Марките на компанията бяха популярни не само на българския пазар, но и на територията на бившия Съветски съюз. „Каро“ започва производство през 1969 г.

 

6. Цветни телевизори „Рубин“ – 850 лв. и само с връзки!

Във времена, когато по света гледат телевизия на приемници като „Сони“ и „Панасоник“, в България телевизорите основно са съветски и български. „Рубин“ са серия телевизори, които се произвеждат в Московския телевизионен завод „Рубин“. Те струваха около 850 лв. Най-популярните модели от цветната му ера, продавани и у нас, са „Рубин-401“, „Рубин-Ц 201“, Ц-260 и Ц-266. Както и „Рубин-714/Д“, който изкарва на конвейера 9 години – от 1976 до 1985-а. За този период от него са произведени 1,44 милиона бройки, като 172 хиляди са продадени в страните от Източния блок. Габаритите на това чудо са 550х545х796 мм и тежи 60 килограма, което е малко над средното тегло на нежната половинка през соца.

 

7. Цигарите „Стюардеса“ – мечтата на съветския пушач

Цигарите „Стюардеса“ със сигурност са една от малкото български марки, които бяха по-популярни извън България, отколкото у нас. Разбира се, основно в рамките на бившия Съветски съюз. Сигурно помните, че Белов и компания пушат именно „Стюардеса“ в първите серии на „Бригада“, преди да пробият в престъпния свят и да я заменят за по-високопрофилни марки. „Стюардеса“ е марка цигари с филтър, която се произвежда от 60-те години. Тя се продаваше в разновидности в и без целофан, като бе масова и не особено качествена. Кутията вървеше по 40 стотинки.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ