Любопитно за шоумен номер едно на България

Отраства в строго семейство, където майката има основна роля и държи много на образованието.Той и сестра му са отличници. В най-ранна възраст става отряден председател на класа. В началното училище той е по-затворен, често тормозен от връстниците си и участва в много сбивания. Обича да прекарва повечето време в четене на книги.
Това е Слави Трифонов

Приет е в музикалната гимназия в Плевен. Партийното ръководство го предлага за комсомолски секретар и в края на първата учебна година го пращат на пионерски лагер в Кайлъка. Въпреки че се чувства неловко и не на място си там, той решава да участва във т.нар. „вечер на таланта“, където се представят различните отряди. Слави казва няколко смешки, научени наизуст от апокрифна аудиокасета на Шкумбата, записана на ролка и въртяна многократно на магнетофон Юпитер от самия него. Трифонов е изненадан от положителната реакция на лагерниците и дори го извикват на бис. Това той определя като превратна точка в живота си, която го отваря към живота и хората.

Първата му поява в телевизионното предаване Ку-ку е в един скеч, пародия на хеви метъл група, сниман в Студио 4 на БНТ през 1992 година. Довежда го Влади Въргала, който е прекъснал срещата му с тогавашната му приятелка в кафенето на Сатиричния театър. Трифонов си спомня, че го окичват с топузи и едно казанче от тоалетна чиния на гърба. Той свири на виола и дори има една реплика: „Мразя Росица Кирилова!“. Нужни са само две години, за да добие достатъчна популярност, за да се ориентира изцяло към шоубизнеса в България.

На 1 април 1995 година от зала 12 на НДК на живо по Канал 1 стартира „Каналето“ (приемано като продължението на „Ку-Ку“). От лятото на 1996 година Трифонов е и копродуцент с Камен Воденичаров и Любен Дилов-син чрез тяхната обща компания „ТриВоДи“ ЕООД. През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов. Пред 1998 година при преподписване на договора за предаването с БНТ Камен Воденичаров се опитва да направи това не от името на „ТриВоДи“ ЕООД, а от едноличната си фирма „Камен Во.Студио“ ЕООД, което води окончателно до разпада на екипа на предаването.

Използвани са  материали  от wikipedia

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте каква е била характеристиката от БНА на войник служил в армията през 70-те

В редовете на БНА е от 30.IX.19… година. Още от началото на службата се изяви като дисциплиниран и скромен военнослужащ.
Всички заповеди и разпореждания, които му се поставят, ги изпълнява точно и в срок. За проявена отлична дисциплина е награден от командването на поделението с домашен отпуск.

През време на службата си досега се изяви като тих, скромен, вежлив и се ползва с голям авторитет сред своите другари от поделението. Много е трудолюбив и инициативен, има положителни навици към физическия труд.Със своя личен пример и организаторски талант съумява винаги да поведе целия личен състав след себе си.

Склонност към употреба на алкохол няма. Има правилно изграден политически мироглед, не се поддава на идеологическата пропаганда и западното влияние.

/соц.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 70-те години Държавният съвет обявява амнистия - емигрантите ни /тогава ги наричаха „невъзвръщенци/ да могат да се завръщат без да бъдат съдени

Акцията трябваше да бъде популяризирана, за да се види „милостта” на народната  власт, която „разбира и прощава”..  На вестниците бе поръчано да пишат за „разкаяли се" и завърнали се сънародници.               Падна ми се лекарка идваща от Канада. Посетих я в столичния квартал Бъкстон, посрещна ме тя заедно със сина си в прашна и  наблъскана с вехти мебели стая. Настани ме на изтърбушен диван, наля кафе и занарежда: Мъжът й заминал на работа в Куба,

там се залюбил с някаква и поискал развод.

Съпругата му пожелала да го посети за да се разберат и потеглила със сина си за Острова на свободата. На канадското летище Гандер зачакали прекачване за Хавана. В един момент рекла на сина си, че са изпуснали самолета и остават. Той се разярил - какво ще правят тук, пропада му студенството - ала накрая, що да стори, приел. Заживели в Монреал, в клошарско общежитие, сред наркомани и проститутки. Свършили парите, взели да се хранят с изхвърлени зеленчуци от пазарищата. На нея не й признали дипломата и едва я приели за болнична санитарка. Било й обидно - лекарка, а мие подлоги. Синът й /студент по скулптура/ също страдал. Все пак намерил връзка с нашенка, скулпторката Мерион Кантароф /Мария Кантарова/. Взела го тя да й помага, слугувал й, бъркал гипс, ковял макети,  режел стиропори, а му плащала мизерни центове. Сърцераздирателен  разказ. Публикувах репортажа, в който разкритикувах работодателката експлоататорка.     Дотук добре,

но нататък събитията се развиха другояче.

Повика ме главният редактор. Какво си написал, рече, в ЦК ме съдраха, тичай по службите да се оправяш.                     Явих се в Комитета за българите в чужбина при другаря Керванбашев, беловлас чичо, от чавдарците на Живков. В интерес на истината - прие ме добросърдечно. „Абе, момче, каза, защо не донесе статийката да я видим, всички така правят, виж сега как „настъпи котето”. А трябваше да разбереш че въпросната госпожа Кантарова е приятелка на другарката Живкова, гостувала й е в Евксиноград, изложба е правила, а ти я изкара кожодерка, надявай се да не са ти прочели материалчето”…               Треперих седмица. За радост, не ме извикаха, не ме заключиха.

Успокоих се и забравих.

А  след месец мой човек от службите ми се обади да се поинтересувам за лекарката, щяло да ми стане интересно. И ето що научих: задграничните ни резиденти се заели да изпълняват указа за амнистията като примамват с облаги неуспелите да се приспособят наши сънародници. Така и въпросната докторка е изтъргувала своето завръщане. Още факти около нея: в Канада съвсем не била санитарка, а след изпит по френски заработила като лекарка. Не е живяла във вертеп, а в добра квартира. Синът й не е слугувал, а е стажувал, и то при  световноизвестната авангардистка Кантарова, която е била сравнявана с Хенри Мур. И която не го е експлоатирала, а напротив -  плащала му е богато и дори му е възлагала проекти... А стаята на нашата среща в „Бъкстон” била аранжирана „специално за пред журналиста” квартира - мизерно жилище на още неустроили се имигранти... Научих и друго - че след като е изчакала публикацията „бедната емигрантка” е побързала да си купи скъпа западна кола,

назначили я в централна болница и й дали апартамент.

Ето така аз, наивникът репортер, клъвнах на въдицата на ДС. Но кой простосмъртен, па макар журналист, отбираше от въпросните конспиративни сценарии. За тях бяха запознати само главните редактори и партийните секретари. Пък да ме бяха светнали малко повече… Но навярно това мое свещено невежество ме спаси. И другарката Людмила Живкова, по-точно нейните съветници /в случай че съм им попаднал в полезрението/, са ме  съжалили и пожалили.

Наско МАНДАДЖИЕВ
Наборе.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Напусна ни една легенда на родното българско кино

Почина актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България Стефан Илиев. Поколения зрители го помнят от филмите: ”Господин Никой”, ”На всеки километър”, ”Васко да гама от село Рупча”, ”Куче в чекмедже”, ”Петък вечер”, сериала ”Под прикритие” и много други.

Роден е на 25 юни 1935 г. в Истанбул, Турция. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1958 г. Дебютира в ролята на Дженаро в "Лукреция Борджия" от Виктор Юго в Габрово. Работи в театри в Габрово, Плевен, Перник, Народен театър за младежта, Театър на поезията и естрадата, Театър "София", Малък градски театър "Зад канала".

Сред по-големите му роли в театъра са Авакум Захов в "Спящата красавица", Херцогът в "Скъперникът рицар", Поручикът в "Поручикът и Марютка", Браун в "Опера за три гроша", Гьорингв "Червено и кафяво", Вершинин в "Три сестри", Сър Оливер в "Училище за сплетни", Г-н Смит в "Плешивата певица".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любопитно за етрополските зетьове и видео от сватба в чирпанското село Зетьово през 70-те

През 1971 г. се ражда идеята за празника на Етрополските зетьове
Те имат няколко девиза: „Ние сме за мирно съвместно съществуване!”, “ Искаме малко мир в къщи и любов навън!”,
„Зетят е оцелял, защото е... мълчал !”. Постепенно празникът надхвърля рамките на местно празненство и придобива форма на „Национален събор на зетьовете“,
А ето какво пише в Правилника на завряния зет.
Дефиниция: Всеки съпруг, който живее на територията на жена си или нейните родители, се нарича заврян зет. Същият е длъжен да тича като кон, да работи като вол и да мълчи като риба. Длъжен е да събува обувките си и да ги поставя винаги да гледат навън.

Общи задължения на завряния зет:

I. По отношение на бабата и дядото:
1. Да ги нарича мамо и татко.
2. Да твърди, че ги обича повече от собствените си родители.
3. Да не им възразява гласно и наум.
4. Да хвали таланта на дядо си и красотата на баба си.
5. Да не се скъпи да купува подаръци на баба си и да черпи дядо си.
6. Да кръщава всички свои деца на техните имена.
7. Да уважава и цени великия им род.
8. Да се скара със всички свои роднини.
9. Да твърди, че не би могъл да направи по-добър избор в брака освен с тяхната дъщеря.
10. Непрекъснато да им благодари, че за зет са избрали точно него.
Специални задължения на завряния зет:
1. Да не гледа чужди жени, даже и на снимка.
2. Да твърди, че няма по-хубава жена от неговата.
3. Да следи женската мода и от всичко да купува на жена си.
4. Да предава на жена си или баба си цялата си заплата заедно с фиша, не по-късно от четири часа след като я получи.
5. Да представя отчет ежедневно за всички разходи, ако му се разрешават такива. Може да не дава отчет ако е успял да укрие няколко стотинки от получената заплата.
6. Да не пуши в къщи. Разрешава му се да пуши на балкона или в двора.
7. Да пере с пералня, а може и на ръка за икономия на тока.
Права на завряния зет:
1. Да яде от общата трапеза колкото му сипе бабата и да пие  колкото му сипе дядото. При наличие на гости е длъжен винаги да се усмихва и при сигнал от съпругата му да се хвали от добрите баба и дядо и милата му, незаменима съпруга.
2. Да ползва сутрин тоалетната последен.
3. Може да яде нагризана люта чушка, люта ряпа, кромид лук, праз и др.
4. Други права няма!
На завряния зет му се забранява:
1. Да кани и приема гости.
2. Да черпи приятели
След 45-50 годишна възраст завряният зет се отделя от съжителство със жена си. Настяването му се извършва по хуманни съображения в лятната кухня, пристройка, таванска стая или мазе.

ВИДЕО:

Централен съвет на заврените зетьове
/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 16 януари 1981 година,Бургас е скован от невиждана поледица

В сутрешните часове на 16 януари много служители и работници в Бургас закъсняват или въобще не могат да стигнат до работните си места. Улиците и тротоарите на града са заприличали на стъкло и хората се плъзгат като на шейна. След падналия дъжд и по-ниската температура се образува поледица. Още в 4,30 ч. от КАТ при МВР — Бургас, предупреждават дежурния в район „Чистота“ при „Благоустройствени строежи“ за опасността. Никаква реакция! Такива напомняния се правят и в 5, и в 6,30 ч., но пак безрезултатно.

Както се очакваше, много граждани трябваше да изпитат последствията от поледицата. При надлеза Бургас — Южното Черноморие автобуси, товарни и леки коли непрекъснато се пързаляха.

А според наредбите на окръжния народен съвет, всеки зимен ден дежурна кола на района е длъжна да проверява състоянието на този надлез и да разхвърля пясък или луга. Това обаче бе сторено с голямо закъснение. През това време в града и окръга стават 23 автопроизшествия.

Извършената проверка показва, че в район „Чистота“ разполагат с по 7 специализирани коли на смяна за посипване на заледените участъци с пясък и луга. Но тези коли не са били задействани в първите часове умишлено. Обяснението на ръководството е, че от опита през миналите години се знаело, че улиците замръзват едва след 6 часа. Меко казано, твърде странни разсъждения на едно ръководство. При това то е получило няколко предупреждения от отдел КАТ. Но кой да се вслуша в тях!

"Работническо дело",1981 година
*Използвана е илюстративна снимка

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ