Изучавам от доста време миналото на народа ни, но не спирам да се удивлявам на качествата на нашите предци. Удивени са били и много чужденци, които са посетили земята ни и са се запознали с българщината. Смелостта и необикновената сила на нашия народ са широко известни. Никой не може да оспори неестествената храброст и дързост на българите. Ние обаче притежаваме и други ценни качества. Пословични са също българското гостоприемство, доброта и благородство.
Би трябвало да се очаква, че след няколко подтисничества, през които са се провеждали жестоки геноциди, в нас не би останало нищо човешко. Ние сме клани, бесени, давени, разселвани и изтезавани от римляни, гърци, османлии и др.
Домовете и книгите ни са горени, собствеността ограбвана, децата ни отвличани…Въпреки всичко, въпреки стотиците години тъмнина и ужас, нищо не е успяло да унищожи светлината в душите ни. Дори и по време на най-страшното подтисничество ние сме оставали верни на себе си.
Преди около два века различни пътешественици посещават земите ни и остават удивени от видяното. Ето какво е казано за нас – “Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на божиите храмове и е толкова ревностен към светите места – към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдавци и дори русите.”
“Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им – безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства.”
“Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.”
Малко по-късно, когато вече сме свободни, необикновения ни характер е по-лесно забележим. Това са впечатленията на редица западноевропейци посетили Родината ни и успели да ни опознаят – “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ…”
“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат.”
“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие.”
“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа…”
Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме българите са народ, който е способен на велики дела.“
Може още дълго да се говори за необикновените качества на народа ни, но по-важно е да разберем как сме ги придобили. По-важно е да разберем защо дори тъмнината на подтисничеството не успява да угаси светлината бликаща от българското сърце. За тази цел трябва да се върнем назад във времето, в епохата, в която Орфей е омайвал хора и зверове със своите песни и мъдрост.
Няма съмнение, че в началото, както и при всички останали народи, в сърцата на дедите ни е имало жестокост. Времената са били такива – сурови и безпощадни, инстинктът за самосъхранение е диктувал поведението на всеки. Ние обаче сме първите, които са се измъкнали от лепкавата кал на примитивното и грубото.
Дивакът изведнъж е прогледнал и се е превърнал в същество на светлината. Това е станало с извършването на добро деяние. Някои от далечните ни предци е подал ръка на свой събрат, поделил е храната си с него, дал му е подслон и топлина и е станало чудото – дивакът се е превърнал в Човек.
Когато правим добро от сърце се случва нещо необикновено, което науката все още не може да обясни. Помогнем ли на някого било с думи, било с дела, в нашия мозък става нещо уникално – оформят се нови синапси, нови връзки, които спомагат за по-дългото запазване на здравия мисловен процес. Колкото повече правим добро, толкова повече проглеждаме, отдалечаваме се от примитивното и се докосваме до светлината на Господа, а от това няма по-голям дар. Този дар дава спокойствието което е в сърцето на всеки истински българин.
Този Божествен мир е уникален за нас, зная го от личен опит. Скитал съм по три континента, но не съм срещнал хора, които да имат излъчването на българите. Добри хора има навсякъде, но при нас доброто е естествено, то не е заучено, не е маска. В българина доброто идва направо от дълбините на душата.
За развитието на уникалните ни качества през вековете е спомогнало и нещо друго – постенето. Въздържането от месо е доктрина на траките. Страбон предава свидетелството на по-стария Посидоний за това, че мизите (наречени по-късно българи) се въздържат от ядене на живи същества. За храна дедите ни ползват мед, мляко, сирене, като водят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи.
Докато при правенето на добрини се постига възстановяване и дори обновяване на мозъчните синапси, в следствие на постенето протича също благотворен процес, но на друго ниво. Когато храната ни е бедна на калории нашата ДНК започва да се самопоправя, а това е от важност не само за телесното, но и за духовното ни здраве.
Нашата ДНК бива атакувана всеки ден и всеки ден търпи поражения от слънчева радиация, токсини проникващи в тялото ни с вода и храна и т.н. Учените са установили, че колкото по-повредена е ДНК на определени индивиди, толкова по егоистични, завистливи и злобни са те. От друга страна става ясно, че щедрите, добрите и веселите хора имат здрава, запазена ДНК.
Ето го разковничето – традициите на предците ни са ги направили чист народ, който може да се докосне до Господа. Вършенето на добро и постенето – придържането към бедна на калории диета, са спомогнали предците ни не само за запазят здрава своята ДНК, но дори и да я усъвършенстват. Дедите ни са станали чисти във всеки възможен смисъл на думата.
Така са наречени предците ни от гърците, за определени хора от траките е употребена думата ???????, която акад. Вл. Георгиев превежда като чисти. Благодарение на учени като Александър Брокет знаем, че Орфеевото учение е повлияло така силно стария свят, че ранни християни като Климент Александрийски наричат Христос втория Орфей. Свети Августин казва, че Орфей е предсказал истината донесена от Божия син, това, което Орфей е започнал, Христос е завършил.
Джон Блок Фридман изследва ранни християнски паметници и установява, че Христос е изобразяван с фригийска шапка, с лира в ръка и заобиколен от животни – точно както е представян и великия тракиец.
Умберто Утро също говори за влиянието на Орфей върху ранното християнство. Италианския учен казва, че както тракийския певец опитомява дивите животни, така и Христос преобразява живота на грешниците.
В нашите вени тече същата кръв като на великия тракийски певец и мъдрец. Ние сме потомци на хората, от които Омир, Херодот, Страбон и др. са се възхищавали. Наследници сме на тези, които първи бяха наречени чисти и първи се заеха да разпространяват светлината. Това е и причината да бъдем ненавиждани от силите на злото, които повече от две хиляди години се опитват да ни унищожат.
До този момент не е помогнало нищо. Нито кланетата, нито изтезанията, нито гаврите и разселванията са ни пречупили. Тъмнината обаче винаги търси начин да постигне своето. Ние можем да бъдем унищожени когато престанем да бъдем себе си, когато вече не сме българи, когато сме забравили старите си традиции и заветите на дедите.
Това е причината за борбата срещу християнството днес. Българските християни не са като западните. Колкото и да е променено учението на Спасителя, у нас то е запазено във вид най-близък до първоначалния. Постите и причастяването пречистват както тялото, така и душата.
Събирането на хората в църква спомага за осъзнаването, че сме братя и сестри и не бива да се делим и караме, а редно да се обичаме и помагаме един на друг.
Не само откъсването ни от християнството е атака срещу нашата идентичност. Представянето на национализма като нещо лошо, изостанало и агресивно е другата хитрост, с която ни убиват.
Истинския национализъм не е нищо друго освен Родолюбие – уважение към семейството, преклонение към предците, към техните подвизи, култура и обичаи. Да се откажем от своята идентичност е все едно да си сложим примка на шията. Без родова памет ние сме прах духнат от вятъра.
Поредното оръжие на злото е една хитра игра – внушението, че сме лоши, мързеливи и крадливи и заслужаваме съдбата си. Преди време с ужас установих, че чужденци се представят за българи по различни блогове, форуми, а и др. медии. С отвратителното си държание тези индивиди тровят съзнанието ни и се опитват да ни карат да се срамуваме, че сме българи. За жалост много сънародници са се хванали в този капан.
Слава Богу има и други хора, има истински българи като покойния Джоко Росич. Нека тези, в чиито души се е промъкнало съмнението да си припомнят думите на този светъл Човек:
“Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“.
Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпаднали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината.
Да, утайката не иска ние да видим добрите примери – добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в “пресата”, а дори и по форумите и блоговете.
Много от нас са отвратени от утайката в обществото ни до такава степен, че дори искат да прибягнат към насилие. Това обаче не е пътя. Не можеш да победиш тъмнината с нейните собствени оръжия, на нейна собствена територия. Тъмнината може да се победи само по един начин – като направим това, която тя не може – да станем хора на светлината. Не клането на бездушни марионетки би ни помогнало да достигнем по-добър живот, а подаването на ръце. Единството и любовта имат голяма сила, много по-голяма отколкото можем да си представим.
Когато престанем за слушаме утайката, когато престанем да се делим и мразим, тогава ще поставим и стабилната основа за едно ново общество. Ще можем да изградим общество, в което няма продажници и тихи убийци на българщината.
Разбира се само с благост не става. Добър може да е само силния човек, а силен не се става лесно. Нужна е воля, нужни са усилия, нужно е постоянство. Каляването на тялото и характера е жизнено необходимо. Как да порицаеш лошия и порочния, ако ти самия се поддаваш на пороците? Как да укориш крадеца, ако твоята съвест не е чиста? Как да кажеш на крадеца да се маха, ако мишците ти не са здрави?
Нападан бива слабият, обира се дом, чиято ограда е паднала, така е било, така и ще бъде. В нашите гени са закодирани силата, решителността и добротата. Тези качества няма как да ни бъдат отнети, могат само да бъдат потискани. Ако искаме да счупим веригите, които ни дърпат надолу към чернилката, трябва да се върнем към себе си, да бъдем българи. Дедите ни откриха пътя, осветиха го, ние само трябва да го следваме.
Сподели
Share on Facebook
Share on Google Plus
Send email
Изучавам от доста време миналото на народа ни, но не спирам да се удивявам на качествата на нашите предци. Удивени са били и много чужденци, които са посетили земята ни и са се запознали с българщината. Смелостта и необикновената сила на нашия народ са широко известни. Никой не може да оспори неестествената храброст и дързост на българите. Ние обаче притежаваме и други ценни качества. Пословични са също българското гостоприемство, доброта и благородство.
Би трябвало да се очаква, че след няколко подтисничества, през които са се провеждали жестоки геноциди, в нас не би останало нищо човешко. Ние сме клани, бесени, давени, разселвани и изтезавани от римляни, гърци, османлии и др.
Домовете и книгите ни са горени, собствеността ограбвана, децата ни отвличани…Въпреки всичко, въпреки стотиците години тъмнина и ужас, нищо не е успяло да унищожи светлината в душите ни. Дори и по време на най-страшното подтисничество ние сме оставали верни на себе си.
Преди около два века различни пътешественици посещават земите ни и остават удивени от видяното. Ето какво е казано за нас – “Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на божиите храмове и е толкова ревностен към светите места – към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдавци и дори русите.”
Как заличихме себе си и българското? Няма нищо традиционно, всичките табели са на английски, даже коледният базар е… немски!
“Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им – безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства.”
“Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.”
Малко по-късно, когато вече сме свободни, необикновения ни характер е по-лесно забележим. Това са впечатленията на редица западноевропейци посетили Родината ни и успели да ни опознаят – “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ…”
“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат.”
“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие.”
“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа…”
Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме българите са народ, който е способен на велики дела.“
Може още дълго да се говори за необикновените качества на народа ни, но по-важно е да разберем как сме ги придобили. По-важно е да разберем защо дори тъмнината на подтисничеството не успява да угаси светлината бликаща от българското сърце. За тази цел трябва да се върнем назад във времето, в епохата, в която Орфей е омайвал хора и зверове със своите песни и мъдрост.
Няма съмнение, че в началото, както и при всички останали народи, в сърцата на дедите ни е имало жестокост. Времената са били такива – сурови и безпощадни, инстинктът за самосъхранение е диктувал поведението на всеки. Ние обаче сме първите, които са се измъкнали от лепкавата кал на примитивното и грубото.
Дивакът изведнъж е прогледнал и се е превърнал в същество на светлината. Това е станало с извършването на добро деяние. Някои от далечните ни предци е подал ръка на свой събрат, поделил е храната си с него, дал му е подслон и топлина и е станало чудото – дивакът се е превърнал в Човек.
Когато правим добро от сърце се случва нещо необикновено, което науката все още не може да обясни. Помогнем ли на някого било с думи, било с дела, в нашия мозък става нещо уникално – оформят се нови синапси, нови връзки, които спомагат за по-дългото запазване на здравия мисловен процес. Колкото повече правим добро, толкова повече проглеждаме, отдалечаваме се от примитивното и се докосваме до светлината на Господа, а от това няма по-голям дар. Този дар дава спокойствието което е в сърцето на всеки истински българин.
Този Божествен мир е уникален за нас, зная го от личен опит. Скитал съм по три континента, но не съм срещнал хора, които да имат излъчването на българите. Добри хора има навсякъде, но при нас доброто е естествено, то не е заучено, не е маска. В българина доброто идва направо от дълбините на душата.
За развитието на уникалните ни качества през вековете е спомогнало и нещо друго – постенето. Въздържането от месо е доктрина на траките. Страбон предава свидетелството на по-стария Посидоний за това, че мизите (наречени по-късно българи) се въздържат от ядене на живи същества. За храна дедите ни ползват мед, мляко, сирене, като водят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи.
Докато при правенето на добрини се постига възстановяване и дори обновяване на мозъчните синапси, в следствие на постенето протича също благотворен процес, но на друго ниво. Когато храната ни е бедна на калории нашата ДНК започва да се самопоправя, а това е от важност не само за телесното, но и за духовното ни здраве.
Нашата ДНК бива атакувана всеки ден и всеки ден търпи поражения от слънчева радиация, токсини проникващи в тялото ни с вода и храна и т.н. Учените са установили, че колкото по-повредена е ДНК на определени индивиди, толкова по егоистични, завистливи и злобни са те. От друга страна става ясно, че щедрите, добрите и веселите хора имат здрава, запазена ДНК.
Ето го разковничето – традициите на предците ни са ги направили чист народ, който може да се докосне до Господа. Вършенето на добро и постенето – придържането към бедна на калории диета, са спомогнали предците ни не само за запазят здрава своята ДНК, но дори и да я усъвършенстват. Дедите ни са станали чисти във всеки възможен смисъл на думата.
Няма толкова заспал и затъпял народ. Доказва го обективната статистика – българската нация е най-бързо изчезващата в света*
Така са наречени предците ни от гърците, за определени хора от траките е употребена думата ???????, която акад. Вл. Георгиев превежда като чисти. Благодарение на учени като Александър Брокет знаем, че Орфеевото учение е повлияло така силно стария свят, че ранни християни като Климент Александрийски наричат Христос втория Орфей. Свети Августин казва, че Орфей е предсказал истината донесена от Божия син, това, което Орфей е започнал, Христос е завършил.
Джон Блок Фридман изследва ранни християнски паметници и установява, че Христос е изобразяван с фригийска шапка, с лира в ръка и заобиколен от животни – точно както е представян и великия тракиец.
Умберто Утро също говори за влиянието на Орфей върху ранното християнство. Италианския учен казва, че както тракийския певец опитомява дивите животни, така и Христос преобразява живота на грешниците.
В нашите вени тече същата кръв като на великия тракийски певец и мъдрец. Ние сме потомци на хората, от които Омир, Херодот, Страбон и др. са се възхищавали. Наследници сме на тези, които първи бяха наречени чисти и първи се заеха да разпространяват светлината. Това е и причината да бъдем ненавиждани от силите на злото, които повече от две хиляди години се опитват да ни унищожат.
До този момент не е помогнало нищо. Нито кланетата, нито изтезанията, нито гаврите и разселванията са ни пречупили. Тъмнината обаче винаги търси начин да постигне своето. Ние можем да бъдем унищожени когато престанем да бъдем себе си, когато вече не сме българи, когато сме забравили старите си традиции и заветите на дедите.
Това е причината за борбата срещу християнството днес. Българските християни не са като западните. Колкото и да е променено учението на Спасителя, у нас то е запазено във вид най-близък до първоначалния. Постите и причастяването пречистват както тялото, така и душата.
Събирането на хората в църква спомага за осъзнаването, че сме братя и сестри и не бива да се делим и караме, а редно да се обичаме и помагаме един на друг.
Не само откъсването ни от християнството е атака срещу нашата идентичност. Представянето на национализма като нещо лошо, изостанало и агресивно е другата хитрост, с която ни убиват.
Истинския национализъм не е нищо друго освен Родолюбие – уважение към семейството, преклонение към предците, към техните подвизи, култура и обичаи. Да се откажем от своята идентичност е все едно да си сложим примка на шията. Без родова памет ние сме прах духнат от вятъра.
Поредното оръжие на злото е една хитра игра – внушението, че сме лоши, мързеливи и крадливи и заслужаваме съдбата си. Преди време с ужас установих, че чужденци се представят за българи по различни блогове, форуми, а и др. медии. С отвратителното си държание тези индивиди тровят съзнанието ни и се опитват да ни карат да се срамуваме, че сме българи. За жалост много сънародници са се хванали в този капан.
Слава Богу има и други хора, има истински българи като покойния Джоко Росич. Нека тези, в чиито души се е промъкнало съмнението да си припомнят думите на този светъл Човек:
“Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“.
Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпаднали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината.
Да, утайката не иска ние да видим добрите примери – добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в “пресата”, а дори и по форумите и блоговете.
Много от нас са отвратени от утайката в обществото ни до такава степен, че дори искат да прибягнат към насилие. Това обаче не е пътя. Не можеш да победиш тъмнината с нейните собствени оръжия, на нейна собствена територия. Тъмнината може да се победи само по един начин – като направим това, която тя не може – да станем хора на светлината. Не клането на бездушни марионетки би ни помогнало да достигнем по-добър живот, а подаването на ръце. Единството и любовта имат голяма сила, много по-голяма отколкото можем да си представим.
Когато престанем за слушаме утайката, когато престанем да се делим и мразим, тогава ще поставим и стабилната основа за едно ново общество. Ще можем да изградим общество, в което няма продажници и тихи убийци на българщината.
Разбира се само с благост не става. Добър може да е само силния човек, а силен не се става лесно. Нужна е воля, нужни са усилия, нужно е постоянство. Каляването на тялото и характера е жизнено необходимо. Как да порицаеш лошия и порочния, ако ти самия се поддаваш на пороците? Как да укориш крадеца, ако твоята съвест не е чиста? Как да кажеш на крадеца да се маха, ако мишците ти не са здрави?
Нападан бива слабият, обира се дом, чиято ограда е паднала, така е било, така и ще бъде. В нашите гени са закодирани силата, решителността и добротата. Тези качества няма как да ни бъдат отнети, могат само да бъдат потискани. Ако искаме да счупим веригите, които ни дърпат надолу към чернилката, трябва да се върнем към себе си, да бъдем българи. Дедите ни откриха пътя, осветиха го, ние само трябва да го следваме.
Автор: Павел Серафимов
Източник:
sparotok
7:47
