16:35
Хроникьори твърдят, че ресиловският манастир възкръсва като птицата феникс благодарение на доста свежи пари, налети неизвестно откъде. Дупнишките мафиоти воглаве с Иво Карамански, а след неговата смърт и все още издирваните братя Галеви, изведнъж обръщат взор към светинята „Какви ли не мутренски физиономии съм видял тъдява, ум да ти зайде. За един час правят оборот, колкото за година смирените миряни. Но смея да говоря само за мъртвите, защото от живите ме е страх. В едно съм сигурен – всеки, стъпил накриво, търси да си купи лесни индулгенции за сторените грехове. Пълнят дискоса с пачки банкноти, които само на картинки съм виждал. Паднали на колене, се молят с часове, а разни там извънгабаритни субекти слухтят до входа, все се държат за патлаците, като че ли от купола на храма дебне някой снайперист”, недоумява клисарят бай Петко от близкото село Овчарци.
Според него староположените във вярата по-бързо изпитват върху себе си Божията милост. Спомня си за свой акран, с когото преди половин век учили в съседното село Самораново. Той бил по-окомуш, залюбил се с богата македонка от Кратово. Ударили го на живот. Когато се усетили, че трябва да оставят потомство, едва хванали последния влак. 40 и кусур-годишната лепотица все пак го дарила със син, ама нали пропуснали времето за точната „сеитба и жънене”, та отрочето им било сполетяно от неизлечими болести. Изръшкали де що има доктори по Балканския полуостров – полза никаква. Една нощ в съня на кратовчанката се явила Пресвета Дева. Съветва нещастната майка да заведе детето си там, където някога учил баща му, сиреч близо до манастира. На заранта жената разказва всичко на мъжа си.
Още същия ден потеглят към предначертаното място. Монахините четат на момчето за здраве, преспиват една нощ под купола на храма. И чудото става! Днес са най-щедрите ктитори на манастира. Ресиловчани все още изпитват добри чувства към дупнишкия Робин Худ Иво Карамански, родом от близкото село Бистрица. „Оставяше колите и горилите си още на пътя за Сапарева баня. Като самотен и отчаян воин той изминаваше като вълк единак тези 400-500 метра по баира. Никога не поглеждаше назад. С този си акт искаше да подскаже, че няма да бъде застрелян в гръб.
Обявеният за Кръстник и баш балкански разбойник присядаше като агнец пред лика на Дева Мария, смирен, навел поглед до земята, скръстил ръце пред гърдите си. Все нещо шептеше на Христовата майчица, по-скоро отправяше благодарности, отколкото горещи молби. Най-странното е, че „дочувах” откъслечни реплики от напътствията й. Ако искаш вярвай, ако искаш недей, но имах усещането, че Девата го… закриля, опитваше се да го вкара в правия Господен път. А бе, като че ли си имаше някакви симпатии към него въпреки многото му трески за дялане.
Последния път Иво напусна храма бял като погребален саван От мъжествеността му нямаше и помен. Обратния път измина като дрогиран. Тогава явно е разбрал какво го очаква. След месец прочетох, че Въжарски го е гръмнал”, открехва се дядо Куцар, старец с осанка на библейски мъдрец. Балканджията имал щастието да бъде съвсем близо под купола на храма до обявения за мафиот №1. Иво не само го поздравил смирено, но и пъхнал в ръцете му 100-доларова банкнота. Гордият планинец понечил да откаже милостинята, но останал закован от смразяващия му поглед.„Някаква сила ме накара да отида бързо-бързо до иконата, където преди миг Карамански се моли близо половин час. Вместо златоткания обков и лъскав ореол ликът на Дева Мария бе обграден с тъмна чернилка, наподобяваща смолата от адовите казани. Знак, че човечецът е обречен на гибел, че вече е пътник”, опитва се да разбули мистерията старецът. Пътека до манастира правят и Злати Златев-Златистия, покойните братя Васил и Георги Илиеви, кюстендилският разбойник Емил Кирилов-Крокодила, първа жертва в гангстерската война, гръмнати впоследствие ВИС-аджии и СИК-аджии, но за никого от тях не е оставян подобен „паметен” нишан, както за Кръстника, коментират до ден-днешен местните.
Селяни разказват как Сашка Васева неведнъж демонстрира мирски покой и се зарежда с енергия в храма и чудотворното аязмо които отстоят на неколкостотин метра от прословутото й имение. Хасиендата на Клара Маринова пък наподобява непревзимаема крепост. Композиторът Развигор Попов, съпруг на хисарската легенда Мими Иванова, проплакал за първи път в Ресилово. „Чудесата в нашата обител брод нямат – разказва млада монахиня. – Често ни навестява 70-годишната Лидия Бобошевска от Благоевград. Дойде с дъщеря си и внучката си да налеят вода от аязмото за болния Димитър. Човечецът бил болен от диабет, получил наченки на гангрена на единия крак, сиреч му предстои ампутация, макар и след време. През януари Лидка напълни туба от 5 литра. Страдалецът взел да пие от нея и се почувствал много по-добре, за изумление на докторите.” Проспериращ бизнесмен от Ихтиман пък се залежал на легло от болни бъбреци. Съпругата му чула за светената вода /свещеници твърдят, че всяка вода, която извира от църква, манастир или параклис, вече е светена/. Край манастирските порти се запознала с Бобошевска. Взели да обменят опит, после често се засичали.
Последния път дори се прегърнали и си споделили, че отново имат истински мъже до себе си. Като легенда звучи и следващият епизод. Семейство от Сандански дълги години не можело да се сдобие с рожба. На майката на нарочената за яловица бил присъден „небесен съвет” – да отиде в манастира, да налее вода, а от бора до чешмата да откъсне шишарка и да я постави в живителната течност. Шишарката да престои 40 дни във водата, след което семейството да пие от нея в продължение също на 40 дни. Всичко било направено според „указанията” от съня. И чудото станало. След една година санданчани идват в обителта с новородената си дъщеричка Екатерина, за да благодарят на Покровителката, чиито мощи се намират под амвона, за споходилото ги щастие. Георги АНДОНОВ, с. Ресилово, Кюстендилско
Източник и снимка: Блиц
