Когато нямаше ол инклузив, а квартирите по морето бяха 3 долара

Времената, в които хотелите бяха кът, нямаше ол инклузив, а всяка къща по Черноморието беше частна квартира, не бяха толкова далеч, припомня ни нашата рубрика „Бургас преди 20 години”. Днес се връщаме през 1997 година и чрез архивите на регионалния всекидневник „Черноморски фар” откриваме интересна публикация за цените за нощувки в курортите по Южното Черноморие.

Те варират от 3 до 12 долара. Най-евтино е в Царево, а най-скъпо в Китен, маркира авторът на материала. Хазяите пък искат плащане в долари и марки, а не в несигурния към онзи момент български лев. „Долари и марки ще искат за нощувка това лято собствениците на квартири по Черноморието, са убедени кметовете на черноморските общини в Бургаска област. Цените варират между 5 и 15 долара на вечер.

Туроператорите в Несебър определят цени от 5 до 12 марки. Миналата година частните квартири варираха от 250 до 500 лева, съобщава "Флагман". Най-евтино може да се спи в Царево, там хазяите ще искат по 100 лева за нощувка, каза царевският кмет Стоян Йовнов. Той обаче се съмнява, че цената ще остане същата, когато сезонът навлезе в своя разгар. Много от наемодателите и собственици на заведения по Черноморието приемат туристи, без да са направили задължителната категоризация нв общината, алармират кметовете, а това създава проблем.

Основната конкуренция на бюрата по настаняване на туристи и туроператори през тази година ще останат предприемчивите хазяи, които дебнат за клиенти на жп гарата и по автобусите. Техните квартири понякога са два пъти по-евтини, отколкото категоризираните. Чужденците предпочитат частните квартири и малките хотелчета пред по-големите хотели, тъй като са по-уютни. Много от туристите летуват при един и същ хазяи от няколко сезона. Руснаците все по-убедително настъпват по Южното Черноморие, констатират туроператорите. Според предварително подписаните договори в Царево, Китен и Приморско се очаква да пристигнат руски, чешки, полски и украински туристи. В Несебър и Поморие разчитат основно на германци, руснаци и македонци.”

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Млад немски пилот-любител заблуждава съветските ПВО и каца насред Червения площад в Москва (ВИДЕО)

Точно преди 37 години младият немски пилот-любител Матиас Руст кацна насред Червения площад в Москва, осъществявайки полет от Финландия над СССР, въпреки смятаната за изключително сигурна съветска ПВО. Матиас Руст излита на моноплан Cessna 172R от летище до Хелзинки, където е пристигнал предишния ден.

В полетните документи като крайна точка на маршрута е посочен Стокхолм.  В 13.10 Руст получава разрешение за излитане, вдига самолета във въздуха и поема по разрешения маршрут. 20 минути след старта той докладва на диспечера, че всичко е наред, след което изключва бордовата радиостанция, завива рязко към Финския залив и започва снижаване до височина 80–100 м. 

Така на 28 май 1987 г., 18-годишният Руст в пълно радиомълчения, на пределно ниска височина и прикрит от облаците, стига до Москва и каца на Червения площад точно на празника на граничарите.  Естествено съветската ПВО засича самолета на Матиас Руст, дори е вдигнат изтребител МиГ-23, който трябва да го принуда да кацне. Но поради закъснели доклади и мудни решения на началниците операцията търпи провал.

След този инцидент ръководството на страната наказва над 30 офицери. Авиохулиганът, търсещ слава, е арестуван от милиционерите. Впоследствие е осъден на 4 години затвор, но още идната година му е разрешено да се върне във ФРГ, припомнят руските медии днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-кървавата катастрофа в историята на българските железници се случва на 1 май 1969 г

Случва се  край плевенското село Чомаковци. Загиват 27 души, а други 38 са ранени. 

Малко след 3 часа през нощта от жп гара Червен бряг тръгва претъпканата с пътници теснолинейка за Оряхово. Хората бързат да се приберат по домовете си за празника. Влакът започва да се клати още при потеглянето си и след шест километра - на завой край село Чомаковци, последният вагон се преобръща, но без да се откъсне от композицията и започва да се влачи на едната си страна. Уплашените пътници започват да скачат в движение, но изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака разкъсват телата им. 27 души губят живота си.

Сред тях 13-годишният Венци от София, майка му и току що омъжилата се Йорданка. Момченцето и майка му са намерени прегърнати, а телата им - прерязани. Други 38 души са ранени. Много от тях остават инвалиди.  Притеклите се на помощ хора от Чомаковци описват инцидента като "месомелачка". Линейки са изпратени от София, Враца, Кнежа и Луковит, за да превозват ранените.  Както и 3 години по-рано - при потопа във Враца, властта отново скрива инцидента заради името на влака. Теснолинейката се казва "Осми конгрес на БКП".

Съдебната експертиза показва, че немарливостта на машиниста е довела до тежката катастрофа. Композицията се движила с 1-2 километра по-бързо от ограничението от 30 км/ч във въпросния участък, пише Дир.бг. Делото е гледано от Врачанския съд, а машинистът е осъден на 10 години затвор. На подсъдимата скамейка седнал и ръководителят движение на гара Червен бряг, който е позволил на композицията да тръгне, въпреки че е била препълнена с хора. Той обаче получава само условна присъда. И двамата вече са покойници, а на 15 декември 2002 г. теснолинейката Червен бряг – Оряхово е закрита. Причината - нерентабилност на линията. В началото на 2004 година с постановление на Министерски съвет започва демонтирането на железния път и така завинаги се унищожава жп линията между Червен Бряг и Оряхово.
blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Налагат забрана на първият филм с Кирил Господинов!Години наред не приемат „Баш майсторът“ във ВИТИЗ..

Има филмови герои, които остаряват, други пък съвсем изчезват. Има и такива, които си остават вечни. Ако днес попрехвърлите няколко телевизионни канала или се поразходите из интернет пространството, няма как да не попаднете на кадър, който няма да отминете и който веднага ще ви разсмее. Дори да сте в най-лошо настроение. Става въпрос за филм, сниман в далечната 1973 година. И въпреки че това, което се разказва в него, отдавна да не е същото, а за младите, родили се в 21 век, е почти неразбираемо - „Баш майсторът“ винаги залепя погледът върху екрана. Една от причините за това е Кирил Господинов, актьорът, който блестящо изиграва ролята си. На 24 май той щеше да навърши 83 години.


Небето го прибра далеч по-рано - на 18 април 2003.Тогава бе само на 68. Кирил Господинов е роден в село Гроздьово, Шуменско. В тамошната беднотия никой не мисли за изкуство. Работи в завод, става моряк. Доста късно застава пред маститите професори от ВИТИЗ, за да се опита да ги убеди, че от него може да стане артист. Не успява. Ето и автентичния му разказ какво се е случило тогава, десет години след като останалите му колеги вече са завършили: Какво да правя, не ме приемаха. С Невена Коканова кандидатствахме заедно. Вървяхме отлично на приемните изпити, но ни върнаха, защото нямахме дипломи за средно образование. Ректорът Д. Б. Митов ни каза: дипломирайте се и догодина ще ви приема без изпити. После директорът Янаки Стоянов ни взе в ямболския театър като стажанти. При кандидатстването на следващата година ни скъсаха още на втория кръг. Невена се отказа. Вече имаше два филма и ученето не я интересуваше.

Аз продължих и влязох на 28 години. Борих се до края, защото да бъда актьор беше единственото ми желание. В Ямбол мизерията си остава постоянна компания на стажант-актьорите. Кирил Господинов живее на някакво таванче в театъра, но пък има щастието да се качва на сцената, където изиграва първите си роли. Тогава, буквално пред очите му, Невена Коканова на осемнадесет години взривява театъра, който днес носи нейното име, с блестящото си превъплъщение в образа на Жулиета от класиката на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. За първи път Кирил Господинов застава пред камера във филма „Дом на две улици“. Ролята му е незначителна, затова приема за начало на филмовата си кариера втория си филм. „ Бях студент последен курс във ВИТИЗ – разказваше той. - Ирина Акташева и Христо Писков направиха един сериозен филм, който се занимава с идиотския проблем, наречен „Бригади за комунистически труд“. Какво значи да се изпълнява планът 1002 процента, да се четат колективно две книги и пак колективно да отидем на кино. Безумие.

И филмът „Понеделник сутрин“ бе заключен. Въпреки това смятам, че с него изгря звездата ми. Бях на 31 години. През 1966 година в „Понеделник сутрин“ дебютира още една бъдеща звезда Пепа Николова. Там е и Асен Кисимов, в който тя се влюбва. Зад камерата е едно от най-големите имена сред българските кинаджии, операторът, който ще заснеме „Козият рог“, Димо Коларов. А музиката е на Милчо Левиев. Наличието на всичките тези таланти обаче не е в състояние да омилостиви цензурата. Филмът вижда екран двадесет и две години след създаването си, чак през 1988 г. Исак ГОЗЕС   „Шведските крале“ го правят известен  Един далечен спомен. Беше по време на кинофестивала „Златната роза“ във Варна през 2002 година.

Участниците: актьори, режисьори, техни кавалери и дами, дефилираха по холивудски върху разстлания още от улицата червен килим. Суета, светкавици, пресилени усмивки. Кирил Господинов с безразличие отмина цялата тази пушилка. Вече живееше във Варна и просто идваше да види какво и как правят колегите му. Тогава направихме това интервю. Седнахме на една пейка на централната варненска улица. Преди това дълго го молих. Каза, че вече не играе. Няма какво да каже. Всъщност това може би са и последните му думи пред пресата. За съжаление, когато бяха публикувани, той вече не беше между живите:  - Господин Господинов, видяхте ли във фестивалните филми някой актьор, който да напомня на вас? Който да бъде вашият наследник?  - Не съм гледал по този начин, не съм и търсил такъв човек.

Но видях, че в поне пет филма играят много сериозни момчета. Режисьори, които не познавам, са направили първокласни неща. Пет добри филма за един фестивал не са малко. Може би киното ни вече излиза от ямата, в която беше попаднало. - Вие сте се снимали в много филми. Имаше ли нещо, което не приемате в тогавашната система на кинопроизводство? - Цензурата. Аз съм преозвучавал по нареждане на ЦК на БКП една от сериите на „Баш майстора“. Причината е, че не трябвало да говоря на диалекта, който е характерен за моя герой. Няма да е справедливо, ако кажа, че цензурата непрекъснато ми е пречела, но такива случаи имаше. А една серия се преозвучава за 15 дни. Ако откажех, щяха да ми вземат 20 на сто от хонорара и да накарат друг да го направи. Веднъж отрязаха сцени с едно циганско семейство. Те бяха блестящо изиграни от актьорите. Но тогава бяха времена, в които официално в България нямаше цигани, турци, евреи. В „Баш майстора“ Петър Петров играеше много силно писател алкохолик.

Той работи във ферма, гледа прасета и цитира Достоевски. Но посегнаха и там, защото от Съюза на писателите щели да се обидят. Не, не искам да кажа, че през цялото време и с всички филми са се отнасяли така, но всичко, което се случваше, караше авторите да се съобразяват. Предварително да мислят кое ще мине и кое не. - Кога усетихте, че ставате популярен?  - След „Шведските крале“. Тогава бях във варненския театър и цялата компания заедно отивахме да гледаме филма. По улиците започнаха да ме разпознават. Но истински известен станах след „Тримата от запаса“. Зако Хеския дойде във Варна да ме покани. В театъра играех Странджата от „Хъшове“. Всеки ден пътувах с влака до Плевен. Оттам ме караха в село Бърдарски геран, където снимахме. Беше тежко. Работехме непрекъснато в студ, кал, лед, вода. Тогава се сближих с Парцалев. Страхотен човек. Философ. Всичко, което може да се събере в една голяма личност, го имаше Парцалев.  - Кога отидохте в София и как се чувствахте там?  - След „Тримата от запаса“ ме поканиха всички софийски театри. Първите три години стоях. Нищо не правих. После ме взеха в театър „София“ и това бе най-добрият ми период. Репертоарът бе добър, трупата - талантлива. Правехме забранени пиеси. Беше хубаво. Останах 17 години.

После се прибрах отново във Варна. - Как приемате битието си? - Тежко. Да се оттеглиш от професия, която си обичал цял живот, е болестно състояние. Съжалявам, но какво да се прави. Все пак благодаря на съдбата, че ме дари с тези 35-40 актьорски години. Кариерата ми беше успешна и това ме кара да бъда доволен от живота си. Всъщност Кирил Господинов подобно на много талантливи актьори от неговото поколение изпива докрай горчивата чаша на прехода. Той рано е пенсиониран. Принуден е да се занимава с нещо, които нито знае, нито може. Отваря малка бакалница в София. Големият хитрец на екрана в живота е наивен като дете. Лъжат го. Фалира. Тогава се прибира във Варна. Чувства се самотен и изоставен от съдбата. Така посреща края. Баш майсторът му обаче още е жив. Смеем му се, дивим се, чудим се и благодарим на човека, който с таланта и труда си го е създал и ни го е оставил, за да ни радва.
blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте кога и къде CCCР е воювал срещу Китай ? Двете велики сили не винаги са живели в мир!

Китай днес се смята за един от основните стратегически партньори на Русия.
Проверка на силата на Червената армия Конфликтът на Китайско-източната железопътна линия може да бъде отнесен към граничните. Самата линия и територията около нея според договора между Съветска Русия и Китай от 1924 година се смята за съвместна собственост. Линията даже имала свой флаг, "компилиран" от китайския петцветен флаг отгоре и съветския червен флаг отдолу. На Запад конфликтът се обяснява с това, че китайците не ги устройва обстоятелството, че през втората половина на 20-те години Китайско-източната железопътна линия носи все по-малка печалба, ставайки губеща именно заради позицията на Съветска Русия.

В СССР причините за сблъсъка се обясняват с това, че управникът на Манджурия (по територията на която минавала Китайско-източната железопътна линия и която в онзи момент де факто била независима от Китай) Джан Сюлян е подтикнат от "западните империалисти" и заселилите се в крайграничните китайско-манджурски градове бело-емигранти, жадуващи да проверят колко е силна Червената армия. Традиционно за руско-китайските конфликти, армията на Поднебесната империя е много по-многочислена. Манджурците изпращат на война със Съветска Русия повече от 300 хил. войници, а от съветска страна в бойните действия участват едва 16 хил. военнослужещи. Вярно, че са по-добре въоръжени. В частност, от съветска страна активно се използват аероплани.

Именно те съдействат за успеха на Сунгарийската настъпателна операция.   В резултат на въздушно нападение на 12 октомври 1929 година, 5 от 11-те китайски кораба са унищожени, а останалите отстъпват нагоре по течението. След това от корабите на Далекоизточната военна флотилия е  направен десант. При поддръжката на артилерията червеноармейците завладяват китайския град Лахасусу. При това тактиката на съветските войски е такава, че скоро след разгромяване на противника отстъпват на съветска територия. Така става и по време на започналата на 30 октомври Фугдинска операция.

В устието на река Сунгари 8 кораба на Далекоизточната военна флотилия с десант унищожават намиращите се тук кораби на китайската Сунгарийска флотилия, после два полка на 2-ра стрелкова дивизия окупират град Фуцзин (Фугдин), който удържат до 2 ноември 1929 година, а след това се връщат на съветска територия. Продължилите до 19 ноември военни действия убеждават противника в моралното и военно-техническо превъзходство на съветските войски. Според някои оценки китайците по време на боевете дават около 2 хил. жертви и 8 хил. ранени.

А загубите на Червената армия са 281 души. Характерно е това, че съветската страна проявява по-голяма хуманност към пленниците и провежда с тях идеологическа работа, убеждавайки ги, че "руснаците и китайците са братя завинаги". В резултат на това повече от хиляда военнопленници молят да бъдат оставени в СССР. Манджурската страна бързо поисква мир и на 22 декември 1929 година е подписан договор, според който Китайско-източната железопътна линия продължава да се експлоатира съвместно от СССР и Китай при предишните условия. Китайско-съветският конфликт.

На прага на голямата война В серията руско-китайски сблъсъци този далеч не е най-големият, но е най-значимият по своите геополитически и исторически последствия. Никога до тогава двете големи световни сили не са толкова близо до пълномащабна война, последствията на която биха могли да са катастрофални за двете страни. В боевете за остров Дамански загиват 58 съветски граничари и според различни данни от 500 до 3000 китайски военнослужещи (тази информация продължава да се пази в тайна от китайската страна). Но, както това се е случвало често в руската история, това, което е постигнато със силата на оръжието, е предадено от дипломатите.

През есента на 1969 година са проведени преговори, в резултат на които е решено, че китайските и съветските граничари ще останат на бреговете на Усури, без да навлизат на остров Дамански. Фактически това означава предаване на острова на Китай. Юридически островът преминава към КНР през 1991 година. Битката при езерото Жаланашкол Няколко месеца след Китайско-съветския конфликт китайците още веднъж (последен за момента) се опитват със силата на оръжието да проверят силата на "северния си съсед". На 13 август 1969 година в 5.30 сутринта около 150 китайски военнослужещи нахлуват на съветска територия в района на казахското езеро Жаланашкол.

Съветските граничари до последно се опитват да избегнат бойните действия и да започнат преговори. Китайците не реагират. Те заемат отбранителни позиции на хълма Каменная и започват да се окопават. Граничарите от заставите "Родниковая" и "Жаланашкол" при подкрепата на 5 БТР-а атакуват хълма. Само за няколко часа височината е превзета. От съветска страна загиват 2-ма граничари, китайците губят 19 души. По-малко от месец след този конфликт – на 11 септември 1969 година в Пекин, Алексей Косигин и Чжоу Енлай се споразумяват за мерки по прекратяването на бойните действия на руско-китайската граница. От този момент напрежението в отношенията между страните започва да намалява. В момента дължината на руско-китайската граница е 4209,3 километра, има сухопътна и речна част на граница, морска няма.
Източник: Руски дневник

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Абитуриенти трогнаха цяла България и ни накараха да се гордеем, че сме българи! (СНИМКИ)

Зрелостниците на ЕГ „Пейо Яворов" от Силистра показаха, че действително са един по-специален випуск, информира actualno.com.
Момичетата и момчетата излязоха от училището си за последен път, пременени в автентични носии, пише zajenata.bg.

„Един повече от забележителен випуск... Пожънаха много успехи, покориха върхове на различни форуми, справиха се блестящо на безброй състезания, изяви, олимпиади... И са безкрайно талантливи... Доказаха, че имат големи сърца и не се спират пред нищо.
Та те построиха училище в Африка! Преподадоха ни безценни уроци по човечност, сплотеност, искреност. Доброта. Всеки ден с топлотата си засвидетелстваха, че красотата и топлотата в човешките отношения не са само на думи.

Тъжно е... Но тръгвайте– животът ви очаква! Мечтайте много, мечтайте цветно, не спирайте да вярвате в себе си и в мечтите си. Отстоявайте смело това, което сте и сбъдвайте най-съкровените си желания с размах, защото имате потенциала да постигнете всичко желано. Бъдете щастливи и осъществени! На добър час в живота, прекрасни момичета и момчета!" Това e посланието на ръководството на училището към зрелостниците.

Снимки: actualno.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ