История на Тракторостроенето в България

Тракторостроенето в България започва да се развива в по-сериозни мащаби от 1948 г.. През 1949 г. е построен „Карловски тракторен завод“ (КТЗ) в град Карлово и в София – „Завод 12“ (по-късно преименуван в завод „Средец“). В този период колективът на „КТЗ“ разработва първия български колесен трактор „Мофак-2“ с дизелов двигател с мощност 30 к.с. За първи път тракторът се пуска в движение на 27 април 1949 г., по-късно е изложен на Пловдивския технически панаир. Сега този трактор се намира в музея в град Карлово.
В началото на 50-те години на миналия век развитието на селското стопанство в България налага широко използване на трактори. Наред с производството на български машини, осъществява се и дългогодишен внос от СССР, като един от най-масово използваните трактори е „Беларус“.


През 1958 г. заводът в Карлово усвоява производството на малогабаритен верижен трактор „Болгар ТЛ-30“, снабден с трицилиндров дизелов двигател. От 1963 г. започва да се произвеждат модернизираните трактори с търговска марка „Болгар“.
През 1962 г. Шуменският автомобилен завод (ШАЗ) започва да произвежда в един от своите цехове самоходното шаси СШ-22 с двуцилиндров двигател и мощност 22 к.с. Самоходното шаси се оказва отлично за българските нужди в селското стопанство и от 1964 г. производството се отделя в Завод за самоходни шасита – град Шумен с капацитет 2000 броя годишно. Производството продължава до 1971 г., когато заводът е преустроен в завод за производство на мотокари.
В семейството на производителите на трактори през 1968 г. влиза и тракторният цех в „Завод за производство на селскостопанска техника – Георги Димитров“ град Русе. Там по лицензна документация започва да се изработва едноосният трактор „Болгар – 112“ клас 0,2 t.

Едновременно с това Научноизследователският институт НИМТСМ-София на базата на едноосния трактор, разработва двуосен трактор „Болгар ТК-224“ и унифициран с него „Болгар ТК-224-У“, предназначен за работа в планински райони.


Към средата на 2008-а г. заводът за трактори в село Ведраре, община Карлово, не произвежда трактори. По време на действието на предприсъединителната Европейска програма САПАРД – 2001 – 2006 г. заводът е произвел 34 трактора Болгар ТК 80 и 71 трактора Болгар ТК 82 Л (лозарски). Очаква се при старта на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) заводът да възобнови дейността си. Към момента се произвеждат единствено мотофрези „Болгар“.
В края на 2007-а и началото на 2008-а г. Карловският тракторен завод води преговори със страни в Африка за износ на тропически модели трактори Болгар с мощност 40 к.с. Към юли 2008 г. няма окончателно развитие по преговорите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за незабравимия рок музикант Георги Минчев (ВИДЕО)

Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.


Пее от началото на 60-те години. Възпява биреното шише (турско бирено шишенце от международния влак Букурещ – Истанбул) с песента „Няма бира“. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.

След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.
През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Гилотина едва не отрязва главата на красивата актриса Ренета Дралчева

Гилотина едва не отрязва главата и при снимане на филма “От другата страна на огледалото”
Режисьорът Иля Велчев избра на рождения си ден в кино “Одеон” да бъде прожектиран филмът “От другата страна на огледалото” по сценарий на Антон Дончев.
Една драматична история по истински случай – за българката Кръстана Янева, член на антинацистката група “Червеният оркестър” в Германия. Янева е гилотинирана заедно с още 41 членове на групата през 1943 г.

Главната роля изпълнява Ренета Дралчева, една изключително красива актриса, за която днес малко хора си спомнят.
След прожекцията попитах Иля Велчев къде е сега Ренета Дралчева. Той повдигна рамене. Не знаеха нищо за нея и актьорите Юри Ангелов и Ириней Константинов, които й партнират във филма. Според сценария и двамата – тогава млади и красиви – са влюбени в героинята на Дралчева – Яна Манева. А според Иля Велчев и двамата се опитват да я “свалят” в свободното от снимки време, но без успех.
“Тя беше интровертен човек, държеше се студено и отчуждено и не показваше емоции. Играеше в Ботевградския окръжен театър”, каза ми Ириней Константинов.
Архивът на ВИТИЗ пази само следните данни за Ренета Русева Дралчева: родена на 3 ноември 1952 г. в София, завършва актьорско майсторство през 1974 г. в класа на проф. Моис Бениеш.
Дралчева дебютира в “От другата страна на огледалото”, сниман, докато тече скандалът за “Завръщане от Рим” – сериала на БНТ в копродукция с италианския канал “Рай Уно”, който коства свалянето на Борис Велчев от всички постове и уволнението на сина му Иля от Киноцентъра.
“От другата страна на огледалото” едва не завършва фатално за самата актриса.

Тъй като в ГДР (Германска демократична република) не разрешават на режисьора да снима убийството на героинята на истинската гилотина, която още се пази в Берлин, екипът прави същия модел на уреда убиец в България.
Снимат сцената с гилотинирането в Централната баня. Правят репетициите и се подготвят за първия дубъл. В паузата преди снимките Ренета, облечена в бялата хартиена дреха на осъдените на смърт, слага главата под гилотината, за да почувства още веднъж ужаса на героинята си.И само миг след отдръпването и ножът на гилотината пада с трясък!

Иля Велчев се обръща и вижда пребледнялата Рени, а зад нея вцепененото лице на актьора Борис Радивенски, който играе ролята на палача. “Той стоеше все още с ръка върху лоста за освобождаване на ножа. Реквизиторът не беше го застопорил добре и Борето, също увлечен в своята роля на палач, беше отишъл и той да репетира”, обясни Иля Велчев
Радивенски, едър мъжага със силно драматично лице, плаче и не може да си каже името, докато Ренета изживява ситуацията по-мъжки. След около час, в който реквизиторът е понабит, снимат екзекуцията и актрисата е изключително убедителна.
Красивото й лице изглежда като прозрачно, останало без капка кръв. Всичко е толкова въздействащо, че и екипът стои мълчаливо няколко мига след като епизодът е приключен.


Иля Велчев казва, че филмът е поискан от Берлинския кинофестивал и за Световния фестивал в Куба. Не му разрешават да замине. Свален е от екран и много зрители не могат да го видят. На председателя на Съюза на българските филмови дейци режисьора Христо Христов е поръчано да го заклейми и отрече в отчетния годишен доклад на конгреса на филмовия съюз.
След дебюта й в “От другата страна на огледалото” Дралчева се снима в още 4 филма. Режисьорът Веселин Бранев е впечатлен от играта и визията й във филма на Иля Велчев я и кани във филма си “Хотел “Централ”. Дава й ролята на красивата артистка Нели Зорина от пътуваща театрална трупа.


През 1983 г. играе малка роля в “Ако те има” на Иля Велчев и после два пъти е стюардеса. В “Наследницата” (1984), сниман по действителен случай, тя кара млад таксиметров шофьор (Николай Цанков), който е влюбен в нея, да убие богатата й леля (Стоянка Мутафова), защото пилее парите си. Разкрита е като подбудител и заедно с убиеца са осъдени на смърт.
В “Небе за всички” униформата й на старшата стюардеса Ирина Генина й стои великолепно, но в образа липсва драматургия и тя просто няма какво да играе. Както и повечето от актьорите, защото филмът е “юбилеен” – направен е за 40-годишнината на БГА “Балкан”.
След 1987 г., а може би и по-рано Ренета Дралчева изчезва. Потъва вдън земя!
Ето какво показа репортерското проучване.
Проф. Надежда Сейкова, живата история на ВИТИЗ: “Беше много красива, скромна, възпитана и работлива. Очаквах от нея да си развие таланта.”
Георги Новаков, състудент на Дралчева: “Наистина беше много красива, но и малко подмолна вода. След следването сякаш се покри. Омъжи се за един, на когото виках Гайдата. Не му знам истинското име, нито какъв е.”

Проф. Диана Борисова, състудентка на Дралчева, сега преподавател в НАТФИЗ: “Много я харесвах. Беше интересна като излъчване и не без качества. Не знам къде е сега”.
Нищо не знаеха за актрисата и състудентите й Мария Грубешлиева-Муки и Атанас Кънчев.
Говорих с повече
от 15 души:
Мария Каварджикова, Дочо Боджаков, Валентин Танев, Васил Банов, Иво Горчев, Марин Димитров-Мъра, Добри Добрев и др.
Всички веднага се сещаха за красотата й, но никой не знаше нещо повече за нея. Според едни била напуснала България преди 1989 г., според други – след това. Според едни била омъжена, според други – не, според трети – разведена, според четвърти – вдовица. Според едни е починала, но според други – жива.
“Рени е най-красивото женско лице, което съм снимал – спомня си Иля Велчев. – Редки са наистина красивите лица в българското кино. Рени създаде възвишен образ на обречена жена, която пази чувствата си за време, което няма да дочака…”
Ако някой знае къде е сега Ренета Дралчева, нека ни пише. Ще публикуваме разказа му.
А БНТ може да излъчи филма “От другата страна на огледалото”, защото досега не е показван никога.

Автор: Пенчо Ковачев  24chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

България е обезлюдена с параметрите на катастрофа! Гледката е апокалиптична!

Демографският вакуум се запълва само по 2 начина - или свръхраждаемост, което няма как да очакваме нито в Европа, нито в България, или свръхимиграци

България е обезлюдена с параметрите на катастрофа. Това обяви пред Дарик заместник-деканът на Геологогеографския факултет на Софийския университет и писател Георги Бърдаров.

По думите му тъкмо задълбочаващата се демографска криза е най-голямата заплаха за страната ни. "За мен лично най-голямата заплаха за България не са политическите промени и катаклизми, не е икономическият преход, който не е свършил, а е демографската ситуация, тъй като тя е с отложен ефект. Дори сега да тръгнат да се подобряват нещата, тя ще се промени след 15-20 години", добави Бърдаров.

"България има един уникален демографски дисбаланс, който няма аналог. Имаме концентрация на население в осите София-Бургас-Варна и София-Кулата. Оттам нататък имаме малки петна, където има повече младо население. Голяма част от България е тотално обезлюдена и това е с параметрите на катастрофа. Огромни пространства, цели села са тотално обезлюдени, това е апокалиптична гледка, за съжаление", каза още той.

Бърдаров коментира и идеята за трайно заселване на мигранти у нас: "Глобално се случва едно презаселване на Европа с хора от Африка и Азия. Моята прогноза е, че това е бъдещето на Европа, включително и на България. За съжаление, това е един глобален процес, който е много интензивен и мащабен".

"Демографският вакуум се запълва само по 2 начина - или свръхраждаемост, което няма как да очакваме нито в Европа, нито в България, или свръхимиграция. И това многократно се е случвало в историята", допълни той.

Източник:Епицентър

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Извадка от най-ужасните и страховити истории разказвани у нас

Легенди за зловещи истории с призраци съществуват във всеки фолклор. У нас от уста на уста през годините се предават разкази за страховити случки в малки селца и големи градове, чиито сюжети са достойни за холивудски трилър. Дали обаче те са истина, или са плод на въображението на скучаещи местни хора с вкус към мистериите? Ето някои от най-известните ужасяващи истории, от които ще ви побият ледени тръпки.

Умряло момче сее зараза:


Младо семейство от малък град се сдобило с дете. Тъй като не можели да си позволят нов дом, съпрузите си купили старо жилище и го ремонтирали. През първите месеци всичко вървяло нормално, но една нощ детенцето им внезапно проплакало в съседната стая. Жената тъкмо щяла да тръгне към него, когато плачът утихнал. В просъница обаче майката пак чула момченцето си да плаче и решила все пак да провери какво става. Отваряйки вратата на детската стая, тя останала вцепенена. Над бебето бдяло момченце на не повече от шест години. Неканеното гостенче изглеждало дружелюбно настроено и изчезнало също толкова внезапно, както се и появило. На следващата сутрин жената отишла да иска захар от съседката си и споделила какво е преживяла вечерта. Възрастната жена изведнъж придобила изплашено изражение. Тя разказала, че предишните собственици на къщата са имали малко момче, което починало от тежка болест. През следващите няколко вечери бебето отново плачело, но този път призракът на детето не бил при него. Разтревожената майка завела рожбата си на лекар. Оказало се, че бебето се е разболяло от болестта, виновна за смъртта на починалото момченце, но, за щастие, бързата реакция на родителите спасила живота му.

Призракът на отмъстителя:

В една гимназия в Пловдив учела прелестна девойка. Със своята ангелска красота тя омагьосвала всеки, който я погледнел, и всички момчета мечтаели тя да бъде тяхна любима. Само един съученик на девойката не я приближавал, тъй като бил беден, грозноват и прекалено срамежлив.
Веднъж три момчета от същия клас решили да се обзаложат кой ще я впечатли. След като тя не обърнала внимание на никого от тях, един ден те я похитили и я насилили в гората, където я изоставили. В продължение на няколко дни девойката не се появявала в клас, а когато го сторила, един от насилниците бил изчезнал безследно. През следващите дни изчезнали и другите двама. Когато момичето се върнало в училище, не се появил и срамежливият младеж.
Малко след това един човек се разхождал из гората и видял отрязани пръсти от човешки тела. По-далеч висели и осакатените трупове на момчетата, изнасилили момичето. Полицията намерила в същата гора и тялото на грозноватото момче. Оказало се, че в деня на изнасилването той също бил в гората, но не направил нищо, тъй като се страхувал. После обаче отмъстил на насилниците. След това се обесил сам, защото чувствал вина. Преди това оставил прощално писмо, в което обяснявал всичко. От този ден нататък местни хора разказват, че духът на момчето се появява и наказва хора, които извършват злодеяния.

Девойката с прерязаното гърло:

Тази история се случила през една пролетна нощ във Велико Търново. Две студентки наели квартира и прекарвали почти цялото си време, учейки. Във въпросната вечер те имали намерение да посетят голям купон, но малко преди да тръгнат, едното момиче се оплакало от силно главоболие. Тя не искала да разваля настроението на съквартирантката си и я отпратила сама на партито.
Тръгвайки за празненството обаче, другото момиче установило, че е забравило телефона си. Щом се върнало обратно, забелязало, че в стаята на приятелката му е тъмно и решило, че тя спи. Девойката взела телефона си и пак излязла. Щом се прибрала на другата сутрин, обаче заварила шокираща гледка – съквартирантката й лежала с прерязано гърло на леглото, а на лицето й била изписана зловеща усмивка. Тя държала бележка, на която пишело: „Благодари се, че не светна лампата“.

Нощ със Сатаната:

Жител на малко българско селце бил поканен в съседното село на събор. Приятелят му имал кола и решил да вземе госта си от селото му. На събора хапнали, пийнали и решили да си тръгват. Нощта била тъмна и водачът на автомобила шофирал бавно. Изведнъж обаче колата спряла рязко, все едно се е блъснала в нещо. Шофьорът излязъл да провери какво става, но само след секунди се върнал обезумял в колата. Под гумите имало странно червено същество, приличащо на козел, но с два крака и опашка. Двамата мъже били сигурни, че са прегазили дявола./Ретро/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сензация:Всемирният потоп описан в Библията се е случил в Черно море! (СТАТИЯ)

Той е погубил древен велик народ, смятан за основател на митичната Атлантида. Това доказват последните находки на български учени от БАН, съобщи доц. Димитър Димитров от Института по океанология.

За пръв тази теза е лансирана от проф. Петко Димитров през 1982 г., а след това е доразвита от американския професор от Колумбийския университет в Ню Йорк Уилям Райън. Доказателства за нея са намерени по време на двете експедиции край българските брегове, наречени „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“.

„През 2009 и 2011 г. ние направихме тези експедиции в търсене на потопени древни селища“, посочи ученият и допълни, че 5 години по-късно резултатите ще бъдат оповестени в международното научно издание Marine Geology. Там ще бъдат публикувани всички доказателства и най-новите изследвания, направени до момента. Това са радиовъглеродни анализи за определяне на възрастта на находките, които са направени в лаборатории в САЩ и Полша. Именно те потвърдиха надеждата на учените, че някога части от нашето море са били суша, а тя е била дом на велик изчезнал народ.

Още през 2001 г. по време на съвместната българо-американска експедиция с екипа на световноизвестния океанограф проф. Робърт Балард изследователите се натъкват на възможни очертания на селища под водата.

 Намерените артефакти са знак, че на мястото на сегашните дълбоки води на шелфа някога са живели представители на цивилизация, която е добивала и обработвала злато, строила е сложни мегалитни конструкции и храмове, създала е солната индустрия и е поставила началото на протописменост.

„По време на експедициите в дънните седименти на древните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина около 100 метра в района на старите брегови линии всъщност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст потвърждават тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените анализи вече сме сигурни, че всичко е било точно така – т.е. в този район е имало суша с растения, която е станала дъно на море“, разказа доц. Димитров.

След всемирния потоп оцелялото население, живяло в района на днешно българско Черно море. То се разселило по света и така е дало началото на великата шумерска цивилизация, на тракийската и среднодунавската култура Винча.

Хипотеза от миналия век

 Идеята на проф. Петко Димитров продължава да има много опоненти. Те смятат, че се спекулира с историята за потопа в Черно море, затова и сегашният екип не обича да изпада в подробности.

Издават обаче, че на научна конференция (UNESCO – IGCP – IUGP) през 2005 г. академик Панин от Букурещ прави презентация на хронологията на изследванията в Черно море. В ретроспекцията си той казва, че през 1982 г. по идея на проф. Димитров е създадена хипотезата за потопа. След това през 1997 г. в своята книга Питмън и Райън потвърждават, разширяват и доказват тази хипотеза.

Всичко това се увенчава от експедициите и категоричните находки за цивилизации под водите на днешното Черно море.

Нова експедиция търси още история

Екип от Института по океанология се отправя на още една експедиция в Черно море. Тя ще е последната за научноизследователския кораб „Академик“ тъй като на 31 юли изтича срокът му на експлоатационна годност, сподели ученият. По време на престоя във водата, който се очаква да бъде в края на месеца, специалистите ще тестват дистанционно управляем апарат и ще се извършват спускове с изследователска миниподводница PC-8B.

 „Задачата е да се сканира дъното, да се заснемат всякакви видове подводни обекти и да се търсят метални предмети. Нашата идея е да намерим подводни селища, останки от кораби и корабокрушения“, уточни доц. Димитров.

Екипът е избрал два полигона за проучвания – около нос Калиакра и нос Емине. Там апаратът ще бъде потопен на по-голяма дълбочина.

„Ако говорим за потопени дървени кораби, в сероводородната зона те се консервират. Говорим за дълбочина повече от 130-150 метра. Там дървото се запазва с векове, докато в кислородната зона разлагането става много по-бързо“, посочи още ученият и допълни, че селища, кораби и корабокрушения има страшно много в близост до брега. Те са в района на Варна, Несебър и Созопол.

Една от конкретните задачи ще бъде и да се открият артефакти от битката на адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. в близост до нос Калиакра. След битката той е канонизиран за свят воин.

Траките усвоили знанията на древните

Атлантида е имала свои територии по българските земи, смята водещият специалист по уфология и езотерика Стамен Стаменов. Той ги нарича предбазови територии, пише „Зодиак“. Според него земите ни са били атлантска провинция, тук атлантите са изпратили свои челни отряди, които от своя страна са поставили основите на познатата ни цивилизация.

 Предбазите на изгубения свят са били мощно устроени, атлантите винаги са се укрепвали добре, защото са били войнствена цивилизация, твърди той. „Категорично е, че културата на траките е повлияна от Атлантида. Констатирано е, че люлката на цивилизацията се премества насам“, пояснява експертът./ПИК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ