България е обезлюдена с параметрите на катастрофа! Гледката е апокалиптична!

Демографският вакуум се запълва само по 2 начина - или свръхраждаемост, което няма как да очакваме нито в Европа, нито в България, или свръхимиграци

България е обезлюдена с параметрите на катастрофа. Това обяви пред Дарик заместник-деканът на Геологогеографския факултет на Софийския университет и писател Георги Бърдаров.

По думите му тъкмо задълбочаващата се демографска криза е най-голямата заплаха за страната ни. "За мен лично най-голямата заплаха за България не са политическите промени и катаклизми, не е икономическият преход, който не е свършил, а е демографската ситуация, тъй като тя е с отложен ефект. Дори сега да тръгнат да се подобряват нещата, тя ще се промени след 15-20 години", добави Бърдаров.

"България има един уникален демографски дисбаланс, който няма аналог. Имаме концентрация на население в осите София-Бургас-Варна и София-Кулата. Оттам нататък имаме малки петна, където има повече младо население. Голяма част от България е тотално обезлюдена и това е с параметрите на катастрофа. Огромни пространства, цели села са тотално обезлюдени, това е апокалиптична гледка, за съжаление", каза още той.

Бърдаров коментира и идеята за трайно заселване на мигранти у нас: "Глобално се случва едно презаселване на Европа с хора от Африка и Азия. Моята прогноза е, че това е бъдещето на Европа, включително и на България. За съжаление, това е един глобален процес, който е много интензивен и мащабен".

"Демографският вакуум се запълва само по 2 начина - или свръхраждаемост, което няма как да очакваме нито в Европа, нито в България, или свръхимиграция. И това многократно се е случвало в историята", допълни той.

Източник:Епицентър

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Извадка от най-ужасните и страховити истории разказвани у нас

Легенди за зловещи истории с призраци съществуват във всеки фолклор. У нас от уста на уста през годините се предават разкази за страховити случки в малки селца и големи градове, чиито сюжети са достойни за холивудски трилър. Дали обаче те са истина, или са плод на въображението на скучаещи местни хора с вкус към мистериите? Ето някои от най-известните ужасяващи истории, от които ще ви побият ледени тръпки.

Умряло момче сее зараза:


Младо семейство от малък град се сдобило с дете. Тъй като не можели да си позволят нов дом, съпрузите си купили старо жилище и го ремонтирали. През първите месеци всичко вървяло нормално, но една нощ детенцето им внезапно проплакало в съседната стая. Жената тъкмо щяла да тръгне към него, когато плачът утихнал. В просъница обаче майката пак чула момченцето си да плаче и решила все пак да провери какво става. Отваряйки вратата на детската стая, тя останала вцепенена. Над бебето бдяло момченце на не повече от шест години. Неканеното гостенче изглеждало дружелюбно настроено и изчезнало също толкова внезапно, както се и появило. На следващата сутрин жената отишла да иска захар от съседката си и споделила какво е преживяла вечерта. Възрастната жена изведнъж придобила изплашено изражение. Тя разказала, че предишните собственици на къщата са имали малко момче, което починало от тежка болест. През следващите няколко вечери бебето отново плачело, но този път призракът на детето не бил при него. Разтревожената майка завела рожбата си на лекар. Оказало се, че бебето се е разболяло от болестта, виновна за смъртта на починалото момченце, но, за щастие, бързата реакция на родителите спасила живота му.

Призракът на отмъстителя:

В една гимназия в Пловдив учела прелестна девойка. Със своята ангелска красота тя омагьосвала всеки, който я погледнел, и всички момчета мечтаели тя да бъде тяхна любима. Само един съученик на девойката не я приближавал, тъй като бил беден, грозноват и прекалено срамежлив.
Веднъж три момчета от същия клас решили да се обзаложат кой ще я впечатли. След като тя не обърнала внимание на никого от тях, един ден те я похитили и я насилили в гората, където я изоставили. В продължение на няколко дни девойката не се появявала в клас, а когато го сторила, един от насилниците бил изчезнал безследно. През следващите дни изчезнали и другите двама. Когато момичето се върнало в училище, не се появил и срамежливият младеж.
Малко след това един човек се разхождал из гората и видял отрязани пръсти от човешки тела. По-далеч висели и осакатените трупове на момчетата, изнасилили момичето. Полицията намерила в същата гора и тялото на грозноватото момче. Оказало се, че в деня на изнасилването той също бил в гората, но не направил нищо, тъй като се страхувал. После обаче отмъстил на насилниците. След това се обесил сам, защото чувствал вина. Преди това оставил прощално писмо, в което обяснявал всичко. От този ден нататък местни хора разказват, че духът на момчето се появява и наказва хора, които извършват злодеяния.

Девойката с прерязаното гърло:

Тази история се случила през една пролетна нощ във Велико Търново. Две студентки наели квартира и прекарвали почти цялото си време, учейки. Във въпросната вечер те имали намерение да посетят голям купон, но малко преди да тръгнат, едното момиче се оплакало от силно главоболие. Тя не искала да разваля настроението на съквартирантката си и я отпратила сама на партито.
Тръгвайки за празненството обаче, другото момиче установило, че е забравило телефона си. Щом се върнало обратно, забелязало, че в стаята на приятелката му е тъмно и решило, че тя спи. Девойката взела телефона си и пак излязла. Щом се прибрала на другата сутрин, обаче заварила шокираща гледка – съквартирантката й лежала с прерязано гърло на леглото, а на лицето й била изписана зловеща усмивка. Тя държала бележка, на която пишело: „Благодари се, че не светна лампата“.

Нощ със Сатаната:

Жител на малко българско селце бил поканен в съседното село на събор. Приятелят му имал кола и решил да вземе госта си от селото му. На събора хапнали, пийнали и решили да си тръгват. Нощта била тъмна и водачът на автомобила шофирал бавно. Изведнъж обаче колата спряла рязко, все едно се е блъснала в нещо. Шофьорът излязъл да провери какво става, но само след секунди се върнал обезумял в колата. Под гумите имало странно червено същество, приличащо на козел, но с два крака и опашка. Двамата мъже били сигурни, че са прегазили дявола./Ретро/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сензация:Всемирният потоп описан в Библията се е случил в Черно море! (СТАТИЯ)

Той е погубил древен велик народ, смятан за основател на митичната Атлантида. Това доказват последните находки на български учени от БАН, съобщи доц. Димитър Димитров от Института по океанология.

За пръв тази теза е лансирана от проф. Петко Димитров през 1982 г., а след това е доразвита от американския професор от Колумбийския университет в Ню Йорк Уилям Райън. Доказателства за нея са намерени по време на двете експедиции край българските брегове, наречени „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“.

„През 2009 и 2011 г. ние направихме тези експедиции в търсене на потопени древни селища“, посочи ученият и допълни, че 5 години по-късно резултатите ще бъдат оповестени в международното научно издание Marine Geology. Там ще бъдат публикувани всички доказателства и най-новите изследвания, направени до момента. Това са радиовъглеродни анализи за определяне на възрастта на находките, които са направени в лаборатории в САЩ и Полша. Именно те потвърдиха надеждата на учените, че някога части от нашето море са били суша, а тя е била дом на велик изчезнал народ.

Още през 2001 г. по време на съвместната българо-американска експедиция с екипа на световноизвестния океанограф проф. Робърт Балард изследователите се натъкват на възможни очертания на селища под водата.

 Намерените артефакти са знак, че на мястото на сегашните дълбоки води на шелфа някога са живели представители на цивилизация, която е добивала и обработвала злато, строила е сложни мегалитни конструкции и храмове, създала е солната индустрия и е поставила началото на протописменост.

„По време на експедициите в дънните седименти на древните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина около 100 метра в района на старите брегови линии всъщност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст потвърждават тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените анализи вече сме сигурни, че всичко е било точно така – т.е. в този район е имало суша с растения, която е станала дъно на море“, разказа доц. Димитров.

След всемирния потоп оцелялото население, живяло в района на днешно българско Черно море. То се разселило по света и така е дало началото на великата шумерска цивилизация, на тракийската и среднодунавската култура Винча.

Хипотеза от миналия век

 Идеята на проф. Петко Димитров продължава да има много опоненти. Те смятат, че се спекулира с историята за потопа в Черно море, затова и сегашният екип не обича да изпада в подробности.

Издават обаче, че на научна конференция (UNESCO – IGCP – IUGP) през 2005 г. академик Панин от Букурещ прави презентация на хронологията на изследванията в Черно море. В ретроспекцията си той казва, че през 1982 г. по идея на проф. Димитров е създадена хипотезата за потопа. След това през 1997 г. в своята книга Питмън и Райън потвърждават, разширяват и доказват тази хипотеза.

Всичко това се увенчава от експедициите и категоричните находки за цивилизации под водите на днешното Черно море.

Нова експедиция търси още история

Екип от Института по океанология се отправя на още една експедиция в Черно море. Тя ще е последната за научноизследователския кораб „Академик“ тъй като на 31 юли изтича срокът му на експлоатационна годност, сподели ученият. По време на престоя във водата, който се очаква да бъде в края на месеца, специалистите ще тестват дистанционно управляем апарат и ще се извършват спускове с изследователска миниподводница PC-8B.

 „Задачата е да се сканира дъното, да се заснемат всякакви видове подводни обекти и да се търсят метални предмети. Нашата идея е да намерим подводни селища, останки от кораби и корабокрушения“, уточни доц. Димитров.

Екипът е избрал два полигона за проучвания – около нос Калиакра и нос Емине. Там апаратът ще бъде потопен на по-голяма дълбочина.

„Ако говорим за потопени дървени кораби, в сероводородната зона те се консервират. Говорим за дълбочина повече от 130-150 метра. Там дървото се запазва с векове, докато в кислородната зона разлагането става много по-бързо“, посочи още ученият и допълни, че селища, кораби и корабокрушения има страшно много в близост до брега. Те са в района на Варна, Несебър и Созопол.

Една от конкретните задачи ще бъде и да се открият артефакти от битката на адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. в близост до нос Калиакра. След битката той е канонизиран за свят воин.

Траките усвоили знанията на древните

Атлантида е имала свои територии по българските земи, смята водещият специалист по уфология и езотерика Стамен Стаменов. Той ги нарича предбазови територии, пише „Зодиак“. Според него земите ни са били атлантска провинция, тук атлантите са изпратили свои челни отряди, които от своя страна са поставили основите на познатата ни цивилизация.

 Предбазите на изгубения свят са били мощно устроени, атлантите винаги са се укрепвали добре, защото са били войнствена цивилизация, твърди той. „Категорично е, че културата на траките е повлияна от Атлантида. Констатирано е, че люлката на цивилизацията се премества насам“, пояснява експертът./ПИК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Войнишки спомени:Какво ми даде и какво взе от мен родната казарма ? (СТАТИЯ)

Аз когато бях войник…


Милиони разкази, един от друг по-невероятни, започват така. Нищо не е изпило толкова вино и ракия, както тези разкази. Те се разказват бързо, защото около теб цялата компания дебне да направиш пауза и да се вклини: „А пък аз…”. Щото обратното на говоренето не е мълчанието, както неправилно се смята, а прекъсването.Изобщо казармата е доброкачествен сюжет за разкази за мъже и само между мъже. Жените не могат да вникнат в тяхната ирационалност. За тях те са нещо като science fiction, но без science.
Имахме на село един такъв действителен случай. Един Иван всяка вечер се отбиваше в хоремага. (Хоремаг, да поясня за младите, означава ХОтел-РЕсторант-МАГазин.) Седне с приятели, пие две-три, раздуят по некой масал и си ходи. Жена му веднъж му рекла: „Абе, Иване, остави се от тая пуста кръчма, бе! Ела си, ще купя ракия, ще направя салата”. Кандисал Иван да опита. Дошъл си навреме, на масата – зелена салата, нарязана на конец, шишето с каменарка потно… Седнал Иван, пил една, пил две, на третата му дошла музата: „Ех, булка, ако знаеш на фронта какво беше…”. „Какъв фронт, бе, ти в казармата не си ходил, фронт…”

„Много ми следиш мухабета, ма!”, рекъл Иван и теглил една от най-добрите, а в нашия край има доста добри, и се върна в кръчмата, сред хора, които го разбират.

Този Иван беше другоселец и наистина не беше ходил войник. Но беше насъбрал от родното си село толкова разкази и разказваше така пленително, че ако жена му не беше го изложила, никога нямаше да разберем, че не е служил. Изобщо много хора познават казармата, без да са служили. Като евродепутата и патриот Ангел Джамбазки, който не бил войник, но това не му пречи да иска връщането на задължителната наборна служба. Не знам, а и не ме интересува особено какви са мотивите на ВМРО да иска да я връща. Предполагам, че са традиционните: характерите се каляват, младежите стават мъже… Такива дрън-дрън. Каквото и да се става в казармата, няма как да знаеш, ако не си го изпитал на собствения си… гръб.

Не казвам, че в казармата нищо не се научава. Напротив. Там се научих да пия. Влязох трезвеник, а като излязох, вече пиех по четири мастики и карах колело. Просто взводът ни беше рекрутиран от пазарджишките села, а там тия занятия се почват рано. На клетвата родителите на колегите (6 души) донесоха съвкупно 50 л вино и 20 л ракия. И цигарите там научих. Преди това припалвах от келешлък, но се уволних пушач. В казармата някои дори станаха мъже в буквалния смисъл. С помощта на Хирошима. Хирошима е важен персонаж в разказите на служилите край Аязмото в Стара Загора. Викаха й така, щото имаше външен вид на претърпяла едновременно бомбардировките и в Хирошима, и в Нагасаки. Обикаляше край казармите да забавлява войската. Сержантът ни, един хубав човек от Аскьово, викаше, че нямала пъп, изтрил й се бил вече. Веднъж я хванаха да прави нагъзаки с едно войниче през мрежата. Един новобранец по време на наряд не устоял на загатнатата й женска природа. Обаче разследването установи, че тя не е прониквала в охранявания обект, войникът не е напускал поста, нито пък се е разделял с повереното му оръжие и униформа. Много сложен казус. Размина се само с мъмрене. И дребни венерически усложнения. Щото уставът не беше нарушен. В казармата това е най-важното – да се спазва уставът. Спазва ли се уставът, може да ти се разгони фамилията, меко казано. Затова никой войник не се оплаква от неспазването на устава, щото знае, че от уставната гонка нема по-страшно.

В казармата се научава, че един мъж може да е мъж и без жена. Изобщо мъж, който е служил, не се чуди какво да прави със себе си. То си е вродено, но там се доразвива. Знаете ли защо мъжете карат с една ръка, а жените с двете? Изследване на британски психолози твърди, че 46% от мъжете си слагали свободната ръка върху скоростния лост, а 27% – направо в скута. В поделението имахме малка библиотека. И на рафта, където държаха списание „Лада”, библиотекарят беше турил табела: „Списанията се разглеждат с две ръце!”. Щото дори и бромът, който комунистите ни туряха в чая, не можеше да укроти младото и непрекипяло либидо. Пенсиите, ако имате проблеми с вдигането на самолета, да знаете, че е от брома. Той така действа, 30-40 г. след поемането се появяват първите симптоми… Мамка им комунистическа!

Лека служба изкарах и нямам от какво да се оплача, като се изключат първите няколко месеца, когато новопроизведените стари войници още не бяха ни се нарадвали. Излежахме две години под сенките, погледахме хубавите еснафки, попихме изстудена в р. Бедечка бира… Е, имаше и глад, имаше и студ, имаше и ставане с белите мечки, марш на скок, нощни тревоги…

Бях почнал да казвам какво се научих в казармата. Да спя прав. Спал съм и на пост пред знамето. Научих се да спя в диапазон от 55 градуса – от минус 20 до плюс 35. Научих се също да марширувам добре. Колкото и просто да ви се струва, някои не можаха. Така и не запомниха кое е ляво, кое е дясно. А по наше време вече не беше прието, както преди Девети, да се учи войската с паролите „сено” (дясно) и „слама” (ляво). От тогава е останало, че лявото е сламата. Няма по-затъпяващо занятие от маршируването. Затова много се учудих, когато гл. секретар на МВР Бойко Борисов каза, че му се марширувало по плаца. От Айнщайн знам, че „който обича да марширува, напразно има мозък в главата си – гръбначният би бил достатъчен“. Да де, но към днешна дата се вижда, че не е…

Да стрелям обаче не се научих. Веднъж само съм стрелял с бойни патрони. И веднъж ме пратиха да озвучавам една заря, та изстрелях 4 пълнителя халосни. Лъскахме автоматите по цял ден. Даже имаше лаф, дамите да прощават, че животът на войника минава наполовина в лъскане на автомата, наполовина в лъскане на бастуна… Всъщност стрелбата не беше важна. Защото докторът служеше във взвод за оптическо разузнаване. Насочвахме огъня на артилерията. Беше ми зачислен теодолит, с триногата 32 кг. Но като му свикнеш, не тежи. Дали щото съм бил млад, но качвах баира на Аязмото с теодолита на гръб и по една каса бира във всяка ръка. Всъщност само веднъж насочвахме огъня в условия, близки до бойните. И отнесохме камбанарията на селската църква. Разбира се, веднага коригирахме огъня, вследствие на което снарядите почнаха да падат около нас. И уж учебни, ама си се натаковаш от страх като едното нищо… Но пък мога с чиста съвест да разказвам какво усеща войник на фронта, когато снарядите падат около него. Цялата ни войска беше такава. Ако някой ви разказва друго, то той е или като Джамбазки и през плета не е гледал, или просто лъже. Замислете се само защо се казваше „Отбих военната си служба”. Ами щото просто отбивахме номера, затова.

Та 2 г. загубени в лежане по Аязмото, безсмислено загубени! Ставало се мъж в казармата… От лежане никъде не се става мъж! Веднъж се замислих, че животът на мъжа, който и без това е по-кратък от този на жената, минава в глупости. Две години казарма, 3350 часа, или 418.75 дни за бръснене, 3 г. в тоалетната, 6.4 г. да чака жената да се облече и гримира, 4 г. да я убеди, че точно тая вечер не я боли глава…
И това, че характерът се калявал в казармата, е лъжа. Пречупва се. С безкрайни унижения. Започва се от наборната комисия. Свалят ти всичко, даже и чорапите. И командват: „Наведи се, разтвори бузи!”. А чорапите се свалят уж за дюстабана, но всъщност за да се види дали не са ти лакирани ноктите на краката. Щото тогава днешната толерантност не беше още в употребление.

От старите войници много не съм тормозен. Сержантът беше интелигентно момче, прието да следва. Друг пък беше художник, също бъдещ студент. Под негово влияние докторът се зае с пирография. Три портрета на Нефертити от това време пазя в мазето. Е, не е съвсем Нефертити, но си прилича. Само шофьорчето беше просто като гъдулка и се опитваше да ни действа по селски. Много обичаше да се забавлява с нещо, което наричахме «Параграф 22». Пита те: “Ти ебаваш ли старото?”. И ако кажеш, че го ебаваш, излиза, че го подиграваш. Ако кажеш, че не го ебаваш, значи, че не го бръснеш. И така, и инак – все чембери по канчето.

Фатмакът, влах от Медковец, обаче ме тормозеше. От първия ден разбра, че не сме от една порода. По рождение си имам една усмивка, която някои писатели определят като „усмивка на пиян непрокопсаник”, и той мислеше, че непрекъснато му се подигравам. А то не беше непрекъснато…

Викаше ми: „Филипов, знаеш ли каква си диария!”. И аз от тогава да не я чуя тая дума… Как почнат за диария по телевизора, и веднага го гася.

За бита в казармата какво да ви кажа, 60 души в едно помещение. Вонята на партенки и до днес ме преследва. Подът – застлан с паркет, който новобранецът лъска до припадък. На баня веднъж седмично, но не задължително всяка седмица. Но тоалетните няма да забравя никога. Наскоро цитирах Селин, там дето героят му отива в Америка и открива, с извинение, „жизнерадостния комунизъм на срането”. Е, аз открих Америка в казармата. Дупки, отделени една от друга с метър ограда. Тоалетната хартия още не беше открита, а вестник в казармата се намираше трудно. И не беше рядкост некое старо да се обслужи с кепето на клечащия до него новобранец.

Никога няма да разбера защо един младеж, тийнейджър още, трябва да мине през всичкия този ужас! Много от това, което представлява българинът, е усвоено в казармата. Там човек научава да се подчинява на по-простите. Научава се да мълчи, дори и да е прав. И да си трае – „инициативата убива войника”. Да мачка слабите и да четка силните. Научава се на залудо работи (Копайте засега тук, пък аз ще ида да питам къде трябва!). Научава се, че собствеността е нещо относително, не се знае кое на кого е и докога… Че успехите винаги са на началника, а вината се разпределя от долу нагоре.
С една дума, на нищо хубаво не се научава

Източник:Ретро
Препечатан от:/dailypress.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Страховито пророчество на Людмила Живкова вещае потоп през 2017-та

Страховито пророчество е донесла след един от воаяжите си до Индия Людмила Живкова. Вещанието, дело на местен гуру, гласяло, че двете години между 2016-а и 2018-а ще бъдат много тежки. Направо библейски потоп щял да удари Стария континент.

„Ще вали 40 дни безспир. Само високите страни на Балканския полуостров ще оцелеят, останалите ще се издавим като в приказката за Ной“, гласяло откровението, писано на санскрит.Това сензационно разкритие направи Страхил Митов, родом от Пловдив. Човекът се свърза с „Мистериите” на „Ретро”, за да разкаже за прелюбопитен момент от своя живот.

Митов сподели, че навремето е бил прикрепен към една от задграничните делегации в качеството си на човек от сигурността. Пенсионерът си спомни, че през 1975 г. дъщерята на Тодор Живков е отишла в далечната страна в компанията на Иван Славков.

Слънце и Луна

Принцесата на комунистическия режим била на голяма почит в Делхи …
/ПИК/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Секретарката на Людмила Живкова проговори: Предложиха ми да я предам! (ВИДЕО)

Дългогодишната лична секретарка на Людмила Живкова Катя Чалъкова е била притискана да шпионира дъщерята на Тато.Това разказа самата тя пред Нова тв.
Тя била проучвана един месец за длъжността секретарка.Чалъкова е била от малцината, които имали нейния телефон.

"Нея я търсеха, тя не търсеше никого, възприемаха я като едно цвете, което винаги откликва на чуждата болка. Завиждаха й също, подценяваха я в партията, защото е млада. Предложиха ми да я предам - в почивката на един симпозиум във Велико Търново бившият министър ми предложи микрофон и едни касети, с които да ходя у тях, да я подслушвам. Мислеха, че тя се занимава с клюки и всичко донася на баща си, а тя мислеше само за България", каза Чалъкова.
Тя била проучвана един месец за длъжността секретарка.

168часа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ