Той е републикански рекордьор на 200 м. гладко бягане с 20.20 сек., поставен на световното първенство по лека атлетика на открито в Токио на 26.08.1991 г. Класира се 7-ми на финала, но е единственият бял състезател с което си печели прозвището „най-бързият бял мъж на планетата“. Резултатът му е трети на Балканите след постиженията на гърците Константинос Кентерис и Анастасиос Гусис.

През 1991 г. става световен шампион в зала в Севиля. От европейските първенства в зала има два сребърни медала от 1988 (Будапеща) и 1990 г. (Глазгоу) а през 1992 г. е европейски шампион в Генуа. Същата година, пак в зала, побеждава последователно световния рекордьор Бруно Мари-Рос и великия Карл Люис. Доближава националния ни рекорд на 0.05 секунди до световния. Участва на летните олимпийски игри от 1992 г. в Барселона, където достига полуфинал (20,55 с.).

След края на състезателната си кариера спринтьорът живее в родния си град. През 2003 г. Антонов прави опит за самоубийство, прерязвайки си вените. Като вероятна причина се посочва тежкото му финансово положение .
                                                                
Той е един от най-успешните спортисти на България. В началото на 90-те години е сред най-високоплатените лекоатлети в света. Тогава е световен шампион на 200 метра в зала и най-бързият бял мъж на планетата.                                      SEVILLA-91
Сега Николай Антонов-Таланта е в родния си Разград. Пропилял парите си, загубил старите си приятели. Днес е на 48, но е живял като за три живота. След спортната кариера съдбата му е белязана от наркотици, побоища, опит за самоубийство, хазарт, грабежи, престой в затвора и фатални жени.
Кадри на Би Ти ви го показват в днешното му амплоа. Бие се на улицата. Стана заради 20 лева, целият съм в рани, обяснява той пред камерите непосредствено след побоя на улицата с друг мъж.
„В момента съм пенсионер по болест. Доходите са ми малки, но се справям”, каза Николай Антонов.

През 2011-та г. Антонов е осъден за въоръжен грабеж на микробус с цигари. Прекарва няколко месеца в психиатрична клиника към затвора в Ловеч.
„Това е една от най-големите ми грешки, които направих. Имах един приятел, който реши, че ще направим бързо една работа. Не знам защо се съгласих. Всичко стана много бързо. Дойдоха с кола, взеха ме, отидохме на едно място. Там получихме информация, оръжие и така се случи. Голям екшън.”, споделя преди няколко години Антонов.

Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга.


 Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.

За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета.

През 1989 г. певицата получава за втори път специалната награда "Златен лъв", която я отличава, като най-хитов и популярен изпълнител за изминалата 1988 година. Подобна награда имат и Модърн Токинг, когато са на върха на славата си през 1985 и 1986.

Въпреки развалените си отношения с Дитер Болен, Си Си Кеч работи с него до средата на 1989 г., напуска Германия и се премества да живее в Лондон. В същото време в Германия се появява албумът "Super 20". Това обърква феновете. В албума има само стари песни, като водеща песен пусната като сингъл е "Summer Kisses". Песента съвсем не е лоша, но не постига успеха, който са имали предишните и сингли.

На гостуването си в Испания певицата се среща с екс-мениджъра на Джордж Майкъл Саймън Бел. Той е заинтересуван от нейния глас. Поканва я в Лондон и я запознава с Енди Тейлър – продуцент и екс-участник на групата Дюран Дюран, с когото подготвя няколко песни за новия си албум. Запознава се с JO DWORNIAK и Дейв Клейтън, които също правят няколко песни за Каролина. В края на краищата е пуснат албума "Hear What I say" (Чуй какво казвам), издаден от нова звукозаписна компания – "Polygram Metronome". Във връзка с работата по албума Си Си Кеч споделя: „Чувствам се много щастлива. Това е първият път, когато съм била в производството на албум от началото до края. Никой не е взел никакво решение, без да иска становище от мен и съм в съавторство в 7 от песните“. Песните в албума звучат много по-различно от предишните.

В края на 1989 г. е пусната първата не Боленова песен от албума, озаглавена "Big time", чието звучене е съвсем различно от познатия ? дотогава стил Hi-NRG! Когато обаче това става, в Германия Дитер пуска контра-сингъла "Baby I need your love". Това е една от причините за неуспеха на "Big time". В същото време Болен предявява съдебен иск, тъй като той е регистрирал псевдонима "C.C.CATCH". Започват съдебни спорове между него и Каролина Мюлер и в крайна сметка съдът отсъжда псевдонима в полза на певицата, като нейно сценично право, а Каролина Мюлер е длъжна да заплати за него милион и половина долара на Дитер Болен. В клипа на сингъла "Big time" Си Си Кеч е представена с нова визия – тъмна къдрава дълга коса, а дрехите ? са изцяло черни. Песента обаче няма успеха на старите Боленови песни.

След пускането на втория сингъл от албума "Midnight hour" Дитер Болен пуска втори контра-сингъл – "Good guys only win in movies". "BMG" прави бойкот на "Polygram Metronome" и проваля успеха на албума. Си Си Кеч разбира, че Дитер Болен ще води тази война и занапред, за да провали всичките ? бъдещи проекти, доколкото може. В публичното пространство отекват думите му отправени към Каролина: "Аз те създадох и аз ще те унищожа!" По повод на това тя решава да прекрати за известно време музикалната си кариера. Въпреки това в годините от 1990 до 1998 откликва на всяка покана за концертни гостувания, като твърде често посещава бившия СССР, където се ползва със забележителен успех.

Жансак е играла в класически комедии като „Голямата ваканция“ (1966), „Полицаят се жени“ (1968), „Полицаят се пенсионира“ (1970), „Полицаят и полицайките“ (1982), „Замразеният“ (1969), „Оскар“ (1967)

След като Луи дьо Фюнес почина през 1983-а, актрисата известно време не получаваше предложения за роли. Излезе обаче успешно на театралната сцена, а до самия край на живота си се снимаше и в сериали.

През 2015-а Жансак стана най-възрастната актриса, номинирана за „Сезар“ – за ролята й в Lulu femme nue.


Саманта Фокс  е една от най-големите световни диско звезди през 80-те и началото на 90-те.
Плакатите и красяха всеки един ТИР и младежка стая през 80-те

Саманта Фокс  също е родена, за да се представя пред публика и да бъде известна и желана. Освен диско дива, британката е и актриса, еротичен модел, и дори талантлив автор на песни за други изпълнители. През 1986 г. музикалната и кариера се изтрелва в орбитата с хита
Touch Me (I Want Your Body), който става номер 1 в 17 държави, а тя се превръща в секссимвол за едно цяло поколение.

През 1988 г. получава номинация за най-добра изпълнителка на наградите Brit. Днес в кариерата и блестят 8 албума и десетки хитове, които я правят една от най-големите звезди от края на 80-те. Тя е и първата британска певица с три хита в американския топ 20.


"Пътят на наркотика" беше един от погледите
ни към забранения свят на Запада преди повече от 30 години. Тогава, бидейки невръстни тинейджъри, беше  голямо удоволствие , когато можехме  да гледаме прожекцията, забранена до 18 години. От сегашна гледна точка - смел филм, малко над средното ниво италиански "poliziottesco" продукции по онова време.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: