„Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (ВИДЕО)

Един страхотен мюзикъл на Хачо Бояджиев!

Едно от най-очарователните неща  е, че създателите са запазили оригиналния език, използван по времето на Сава Доброплодни, както и този мек говор, характерен за Североизточна България и по-специално Шумен, откъдето е авторът. Миряна Башева е написала чудесни текстове на песните, изцяло в стила на постановката.

А играта на актьорите, така като ги гледате кои са, мисля, че няма нужда от коментар.

Режисьор : Хачо Бояджиев

Действащи лица и изпълнители:

МИХАЛ - богат, безумен, сяка чи Радка го люби  - Георги Парцалев

ВИЧО  - Михалов ласкател и лъжлив приятел - Илия Добрев

БАБА МАРТА - женихла - Ружа Делчева

РАДКА - Събюва дъщеря и Славчова любовница - Мадлен Чолакова

СЪБИ - Радкен баща и Мариен мъж - Георги Раданов

МАРИЯ - Събюва жена и мащеха на Радка - Татяна Лолова

НИКОЛАЙ - докотр (хекимин) - Хиндо Касимов

СТОЯНКА - Радкена дружка - Анета Генова

ПЕТКО - Михалюв слуга - Иван Цветарски

ДРАГАН -  Събюв слуга - Трифон Джонев

Със специалното усмихнато участие на Стефан Данаилов

музика: Димитър Вълчев; текст на песните: Миряна Башева

Година : 1977

Резюме : Михал, човек богат и наивен, е влюбен в хубавата Радка. Вместо да отиде и да я посвети в чувствата си, той използва услугите на двама свои лъжовни приятели - Вичо и баба Марта.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любопитни дати от историята на Стара Загора 1879-1996 г

21.06.(3.07.) 1879 г. Приет е първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия специалист Любор Байер.

17(29).01.1880 г. В сградата на Общинското управление избухва пожар, но архивът и бюджетните средства са спасени.

1880 г. Построена е първата сграда на общината от тревненския майстор Боню Драгошинов.

1880 г. Създадена е Градска полиция

12(24).03.1881 г. Започва нивелирането на градските улици. Първата улица, която се нивелира и застила с калдаръм е ул. “Нова Загора – Чирпан” (дн. бул. “Цар Симеон Велики”).

1(13).09.1881 г. Открита е Областната девическа гимназия в Стара Загора.

1(13).09.1881 г. Освещава новата църква “Св. Богородица”.
3(15).06.1883 г. Открита е Градска болница с главен лекар д-р Т. Стоянович.
20.07.(1.08.) 1883 г. Построен е затвор в Стара Загора.
20.07.(1.08.) 1883 г. Построена е сградата на Мъжкото класно училище.
20.07.(1.08.) 1883 г. Открито е Акарджанското начално училище.
20.07.(1.08.) 1883 г. Открито е Светиниколско начално училище.
15(27).11.1886 г. Открит е Военният клуб.
21.10.(3.11.) 1892 г Излиза 1 брой на Старозагорски общински вестник.
21.10.(3.11.) 1892 г. Прави се първата канализация на града, отводният канал на Чифте баня.


27.01.(8.02.) 1893 г. Приема се първият Правилник за файтонджиите в града, който е и първият правилник за общественото движение в града.
февруари 1893 г. Докарани са първите три черковни камбани в града за камбанарията на църквата "Св. Богородица".
декември 1894 г. Градският съвет забранява прането на дрехи в градските чешми.
28.02.(12.03.) 1895 г. Тодоровден, започва залесяването на Аязмото.


30.09.(11.10.) 1895 г. Първите именувани улици в града са: ул. “Чирпан – Нова Загора” (дн. бул. “Цар Симеон Велики”), ул. “Казанлъшка” (дн. бул. “Патриарх Евтимий”), ул. “Станционна” (дн. ул. “Митрополит Методий Кусев”).
5(18).09.1900 г. Пусната е в експлоатация първата жп линия Чирпан – Нова Загора, гара Стара Загора е построена едновременно с линията.
7(20).03.1902 г. Застлана е с чакъл първата улица – ул. “Ген. Гурко”.
6(19).04.1902 г. Задължават гражданите да направят каменни тротоари пред къщите и дюкяните си.
1906-1909 г. Построен е първият модерен водопровод на града и е каптирана водата при местността Беш бунар.


1(14).05.1907 г. Откриват се първите вътрешноградски телефонни линии.
12(25).05.1908 г. Открива се първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе.
14.04.1912 г. Полагат се основите на сградата на театъра.
юни 1912 г. Открива се редовна автомобилна линия до Старозагорските минерални бани.
май 1921 г. Въвежда се безплатна медицинска помощ за всички граждани. Бедните, общинските служители и учителите получават и безплатни лекарства.

15.09.1921 г. Открива се Държавно търговско училище.

1923 г. Пуснат е първият генератор за 110-волтов електрически ток. Тази “електростанция” захранва с ток общинската сграда и по-централните улици на града.

1.07.1925 г. Първо оперно представление – операта “Гергана”на Маестро Георги Атанасов. Поставя се началото на Старозагорската опера.

януари 1926 г. Започва номерирането на къщите с четни и нечетни номера.

1.12.1927 г. Открит е Инвалиден дом.

1.05.1928 г. Преминава циклон.

22.02.1930 г. Пуснат е токът за осветление на старозагорските домове.

4.05.1930 г. За първи път се чества Ден на детето.

11.10.1930 г. Първата таксиметрова кола “Фиат 503”. Пиацата на таксито е пред хотел “Тракия”.

май 1931 г. Тържествено освещаване на електрификацията на града.

1932 г. Открита е нова пожарна сграда.

1932 г. Открита е сградата на пощата.

1932 г. Открива се служба “Бърза помощ”, която се изпълнява от Пожарната команда.

4.02.1934 г. Открити са градски хали.

8.09.1935 г. Открива се първата за страната автоматична телефонна централа.

1.02.1936 г. Пробно предаване на Радио Стара Загора.

1940 г. Закупена е автомобилна сметосъбирачка.

2.11.1943 г. Открита е сградата на Съдебната палата.

1945 г. Сключен е първият граждански брак.

2.04.1946 г. Възлага се изработването на общ градоустройствен план.

1.08.1947 г. За почетни граждани са обявени останалите живи опълченци от Освободителната война.

април 1948 г. Започва изграждането на канализационна система.

12.02.1951 г. Първата жена кмет на Стара Загора – Минка Стефанова.

18.04.1951 г Учредява се ТКЗС - Стара Загора.

27.09.1953 г. Открит е музей “Гео Милев”.

1954 г. Открита е аерогарата.

1955 г. Открит е Ветеринарен техникум.

февруари 1955 г. Продават се леки коли “Москвич”.

14.04.1955 г. Приета е Наредба за борба с просията.

6.09.1955 г. Открита е ВЕЦ – Стара Загора.

11.12.1955 г. Открит е новият водопровод.

април 1957 г. Създаден е зоопаркът.

26.04.1957 г. Взето е решение за изработване на герб на града.

септември 1957 г. Създаден е куклен театър.

1957 г. Въведено е луминисцентно осветление.

4.04.1959 г. Открит е стадионът.

1.07.1959 г. Открит е Институт за усъвършенстване на учителите.

19.10.1959 г. Направена е първата копка на АТЗ.

24.11.1959 г. Селата Дъбрава, Зора и Кольо Ганчев стават квартали на града.

1959 г. Открит е летен театър.

26.04.1960 г. Прожектиран е широкоекранен филм.

19.07.1960 г. Открита е картинната галерия.

26.02.1961 г. Открита е обсерваторията.

26.05.1962 г. Гледа се програмата на българската телевизия.

1964 г. Обзаведена е специална зала за бракосъчетания.

26.09.1966 г. Изработват се табелки с надпис “Образцов дом”.

9.07.1967 г. Въведен е ритуал за даване име на новородено дете.

12.10.1967 г. Роден е стохилядният гражданин.

1968 г. Въведено е безкондукторно движение на автобусите.

1968 г. Въведено е директно избиране на телефонни постове в София.

3.09.1969 г. Открит е хлебозаводът.

31.12.1969 г. Провежда се новогодишно общоградско тържество.

1971 г. Открита е сграда на операта.

26.04.1972 г. Открит е градският плувен басейн.

1.10.1974 г. Открито е висше учебно заведение – ВИЗВМ.

15.07.1975 г. Открита е авиолиния Стара Загора – Москва.

3.11.1976 г. Открит е Дом на инвалида.

29.07.1977 г. Открит е универсален магазин.

1979 г. Открит е музей “Неолитни жилища”.

1985-1986 г. Футболният отбор на “Берое” става Републикански шампион.

1987 г. Чества се 5 октомври като ден на града.

4-5.12.1992 г. Започва газификацията на града.

2.10.1995 г. Открит е Тракийският университет.

13.09.1996 г. Одобрен е проект за знаме на града.

Данните са от forum.all.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 14 март 1971 г. е открита сградата на Старозагорската опера (СТАТИЯ+СНИМКИ)

Значима е датата 14 март 1971 година за историята на Държавна опера Стара Загора. Днес преди 46 години е открита новата сграда на Операта. На тържеството заместник-председателят на Министерски съвет и председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов произнася реч и прерязва лентата.
В рубриката „Любопитно от света на Опера Стара Загора“ публикуваме части от уводната статия на Р.Йовчев във в.“Септември“ , бр.18, от 12.03.1971 г. – „Предстои откриването на новата сграда за опера и театър. КРАСИВА, МОДЕРНА, ИЗЯЩНА.Чудесен дар за старозагорци пред Десетия конгрес!“


„Тя е най-новият паметник на културата в старинния град. Беше само проект, мечта на стари и млади, надежда на много актьори и оперни певци, която най-после стана реалност.
Новият дом на Мелпомена вече е готов и скоро ще отвори вратите си за привържениците на оперното и театрално изкуство. Оркестрантите ще заемат местата си, гримьорните ще се оживят, публиката ще затихне, светлините на рампата ще блеснат. Но преди това посетителите ще изпитат първата естетическа наслада от великолепието на този истински храм на културата.
….Залата на новата опера и театър има 850 места. Но вниманието на инвеститори, изпълнители, актьори и публика по време на строително-монтажните работи бе насочено към сценичната уредба. Ще бъде ли тя модерна, според най-новите изисквания?

В двата странични джоба на сцената има по две подвижни колички /платформи/, върху които предварително може да се постави декорът за следващите действия на постановката. Такава подвижна платформа с въртящ се кръг има и в дъното на сцената, която може да заема и наклонено положение. Осем плюшени завеси /без голямата/ могат да се спускат през всяко време в зависимост от нуждите на представлението. Там, където са оркестрантите, има подвижен под, който може да се издига до равнището на рампата и да удължава сцената. А може да се постави и на едно ниво със столовете от залата и да се заеме от публика.
….Старозагорци могат да се гордеят, че имат най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър в нашата страна.“

В същата 1971 година, на 12 ноември – на сцената на новата опера е премиерата на „Момчил“.
ОЩЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА СГРАДАТА:
Модерната сграда на Старозагорската опера е построена по проект на архитектите Михаил Соколовски, Борис Камиларов и Цанко Хаджистойчев. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. Сцената и е една от най-големите и най-модерните на Балканския полуостров. През 1991 година пожар унищожава сградата. Изпепелени са сцената, салонът, безценни декори, сценични костюми, музикални инструменти.
След промените от 10 ноември 1989 г., с постановление на Министерски съвет от 1994 г. Община Стара Загора е собственик на сградата /от държавна/ и започва самостоятелно нейното възстановяване.


През 2002 г. след проведен търг Община Стара Загора възлага строително-възстановителните работи на опожарената сграда на Инвестиционно-строителен консорциум (ИСК), в който участват 5 старозагорски фирми – „Никон“, „Информат“, ДК-21, „Монтаж инженеринг“ и „Стройкомбинат“. Ремонтите в Държавна опера – Стара Загора усилено започват през 2005 г. със средства от общински заем.
На 5 октомври 2010 г. – 19 години след опожаряването и 85 години след създаването на Операта на Стара Загора, е първото представление във възстановената сграда – премиера на операта „Кармен“.

След реконструкцията Старозагорската опера отново разполага с най-голямата и най-модерна въртяща се сцена в страната. Специалисти от фирма SBS-Buhnen Technik, Дрезден ръководят обновяването на долната сценична механизация и монтирането на уникално съоръжение – комплекс от автоматизирано електромеханично оборудване, което осигурява движение на сцената в различни посоки и равнини.
Възстановената оперна сграда разполага с 599 седящи места и 6 за хора с увреждания /общо 605 места/ и е адаптирана към новите условия и изисквания за достъпна среда, енергийна ефективност и пожароустойчивост. На източната фасада е изградена нова асансьорна клетка за инвалиди, направени са и рампи и подходи към сградата и зрителната зала.
На 16 декември в същата, 2010г., са обявени победителите в деветото издание на конкурса “Сграда на годината”. В категория „Култура, наука, религия” наградата е за възстановената Държавна Опера – Стара Загора.

Уляна Кьосева :dolap.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Военното от едно време и как запасняците задиряха ученички

В средните училища при комунизма се изучаваше като предмет „Начално военно обучение“. Във висшето образование пък дори се полагаше изпит по ОЗННС – Организация на защитата на населението и народното стопанство. 

Трудна работа беше да минеш дори с тройка, ако не си наясно с дозиметричните кръгове, с алфа и бета лъчението при ядрен взрив, но особено, ако си си позволил волността да не посещаваш лекции.

Когато учениците при социализма завършеха 10. клас (на 16-17 годишна възраст), бяха длъжни да преминат военно обучение. В продължение на две седмици ги пращаха на военнополеви лагери, където се потяха в усвояването на тактическа за пехота, аналогична на войнишка, подготовка в казарма. Учеха се да стрелят с автомат „Калашников“, да пълзят с противогаз на лицето, да маршируват и да спят в общо помещение. Храненето ставаше в столова. А за хигиената имаше също общи умивални. Имаше и по-специализирани обучения като морзов радиообмен и безмоторно пилотиране. През тях обаче преминаваха младежите, които още от училищната скамейка си знаеха, че ще служат като радисти или в поддържащите части на ВВС, ако не като щурмани и пилоти.

Обучаващият персонал, т.е. началниците, бяха предимно запасни офицери на възраст 30-40 години, всички женени и с цивилна реализация като инженери, учители и лекари. С тези началници за две седмици ученичките често се впускаха в любовни афери. Защото шефът си е шеф, макар и само за две седмици. Разбира се, че задиряне имаше и в обратната посока – от офицерите към ученичките. Методически указания даваха и окръглени редови подполковници в армията, които разваляха иначе нелошия купон с вечерни проверки, на които порицаваха фриволното поведение и втълпяваха на лагерниците, че трета световна война е неизбежна. Още повече, щом са така разпасани и не спазват дисциплината и бдителността. Защото врагът не спи.

На учениците, разбира се, беше забранена употребата на цигари и алкохол, както и играта на карти и табла. Забрана за употреба на наркотици по време на социализма практически нямаше, защото нямаше наркомани. Случваше се обаче някой да прескочи оградата и да драсне нанякъде – я при гадже, я до вкъщи, за да си дояде или да го изперат.
Тези ученици, които командирите успяваха да заловят за употреба на алкохол, цигари и всевъзможни други прегрешения, бяха предавани на училищното ръководство за дисциплинарни наказания и евентуално изключване от училище.

Школа за запасни офицери (ШЗО) в България завършваха пък подбираните по благонадеждност. Това бяха синчета на привилегированата прослойка в НРБ и приетите за студенти преди казармата.

Никодим ЗАРЕВ, Стара Загора

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Ще дойде време, когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а разсипниците ще забогатеят”

Иво Андрич (9.10.1892 – 13.03. 1975) е безспорно един от най-значимите не само балкански, но и световни писатели.

И Нобеловата награда, присъдена му през 1961 г., е достойно потвърждение за таланта му, а не единствено политически акт, какъвто наблюдаваме през последното десетилетие.
Андрич е сложен писател, той не се чете в метрото или на плажа, необходима е мисловна дейност и познаване на историческите процеси, за да вникнеш във всеобхватността на уж камерното му от геостратегическа точка творчество. Ние се позоваваме на дисертацията на проф. Светлозар Игов, най-сериозния изследовател на Иво Андрич, предоставяйки на своите читатели откъс от „Обратните” ходове на Иво Андрич”.

„Но да се върнем към проблема за балканската идентичност, разгледан от Андрич чрез основния му структурен похват на "обратния ход" - за Андрич Балканите не са радикално "другото" на Европа, а само умален модел на "различията" в Европа и света, Балканите са "сгъстена" Европа. Андрич, разбира се - и не само поради великолепното си високо образование (завършва с докторска дисертация върху духовното развитие на Босна по време на турското владичество философския факултет на университета в Грац и цял живот работи в библиотеки и архиви в различни европейски столици) - знае великолепно историческите особености на Балканите като обществено и икономическо развитие, бит и култура, ментални нагласи, знае тяхната социално-икономическа изостаналост, вижда и сблъсъка, и срещата на Запада и Ориента на Балканите," "кръстопътната" им и "мостова" геополитическа ситуираност, историческите дисконтинуитети в развитието на балканските народи, но той не смята Балканите за радикално различни от Европа. Напротив, художествената му философия за Балканите е подчинена на разбирането, че светът въобще и земната действителност са поприще на злото и насилието, на страха и болката, че човек е "чужденец, захвърлен в историята", която е "долина на плача".

Андрич е исторически песимист, който смята, че, както стана дума, в историята няма историческо разрешение и че единственото спасение от историята е на метаисторическо и трансцендентно равнище. Затова той не мисли, че "тук" е по-лошо от "там" и че "ние" сме по-лоши от "другите", не мисли, че Балканите са прокълнато историческо място, а Европа е друго. Злото и насилието са земна и човешка съдба, а не проклятие на едно - което и да е - земно място. Рай на земята няма, животът е вечна битка, спасение е възможно не по-други земни "брегове", а отвъд тях. На земята и в историята е възможен само кратък миг на щастие и покой, но не и "вечно блаженство". И тези блажени мигове на изтръгнатост от земната и историческата съдба са възможни само в кратките мигове на екстазите на творчеството и любовта.”

Това е посоката към творчеството на Иво Андрич. Останалото е да прочетете поне „Травнишка хроника” и задължително „Мостът на Дрина”. Препоръка. Защото времето, за което говори нобелистът, ние го живеем.

12 цитата от Иво Андрич:

1. "Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията."

2. "Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!"

3. "Животът ни връща само това, което даваме на другите."

4. "Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите."

5. "Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят."

6. "Нищо не свързва хората така, както общото и щастливо преживяно нещастие."

7. "Каквото не боли - то не е живот, каквото не отминава - то не е щастие."

8. "Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем."

9. "Жената стои като порта, на изхода, както и на входа на този свят."

10. "Всички хора са ми необходими. Всички, от старицата, която ме е поела на ръце, когато съм се появил на този свят, до непознатия минувач, който ще свали шапка, ще се прекръсти и ще ми пожелае вечен покой и лека пръст, когато ме понесат към гробищата."

11. "Любовта живее по-малко дори от една пролет."

12. "Щом почне да зрее лятото, някаква сила, за която не знам дали идва от мен или от световете около мен, ме вдига както влагата кълновете към светлината, и аз пътувам, возя се, плавам, летя. С други думи, щастлив съм, защото не бих могъл да кажа къде съм."

Източник:AFISH.BG

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо халите в Стара Загора имаха кула (СТАТИЯ)

За младите наши съграждани уточнявам, че това е историята на сградата, в която днес е Художествената галерия на Стара Загора, намираща се срещу Регионалния исторически музей. В средата на 20-те години на миналия век започва дискусия относно нуждата от построяване на голям магазин, в който да се продават хранителни стоки. Такива сгради вече са имали повечето големи градове в България. Снежана Маринова, бивш директор на Регионална Библиотека „Захарий Княжески“, разказва за документалното наследство по темата, останало в архивите на библиотеката. В пресата от онези години са запазени статии, от които се вижда колко дълго местните обществени дейци са спорили къде точно да се построят градските хали.

 За удобство, понеже е в идеалния център, в крайна сметка избират халите да бъдат точно там, където по-възрастните старозагорци ги помнят. На това място, обаче,  се е помещавала Пожарната и ръководството на града взима решение тя да бъде преместена. Когато се обявява конкурс и се представят проектите, комисията решава, че няма да има първо място в него. И наистина проектът за сградата, който е одобрен, е класиран втори и точно той е реализиран. Зданието се отличава от тогавашната архитектура на града, интересна е и неслучайно е паметник на културата с регионално значение. Когато комисията предлага конкретния проект за реализация известният старозагорски арх. Христо Димов, автор на много обществени сгради, дава редица доводи против него.

 В няколко статии той подробно и компетентно обяснява защо тази сграда не би била удобна за гражданите. На първо място той критикува двете открити стълбища. Според него такъв тип голям магазин няма нужда от толкова труден достъп. Всички, които са пазарували в халите преди 90-те години, помнят неудобството особено в есенните и зимни месеци. Той се учудил и на кулата, която била предвидена в проекта. Според него, тя изобщо не е имала функционално приложение към общия замисъл на халите. Заради нея много наши съграждани, които знаят, че там се е помещавала пожарната, си мислят, че кулата е оставена в наследство именно от пожарната.

Не, кулата е била заложена в чертежите на новото здание. Арх. Димов има поредица от забележки и относно работилниците на касапите, които са били в долната част , така също и към помещенията на ветеринарните служби, намиращи се вътре на един горен етаж, където има малко балконче. Кулата е била построена с практична цел, но не и за да бъде сложен часовник на нея, както много хора от Стара Загора си мислят. На първо място е била нужна за водосборен резервоар, тъй като и в онези години на 20-ти век е имало режим на водата. При положение, че сградата е предназначена за хали, където ще се продава месо, риба, зеленчуци, плодове и т.н., вода за всякакви нужди е трабвало да има.

Втората цел, може и да е било под давление на това, че преди това на мястото е имало пожарна, а и предвид високото място в града, било да се използва за наблюдение. Третата причина е малко по-сантиментална и по-скоро историческа. Когато са строили основите на новите хали, отдолу са намерили останки на стара древна кула. Това разказа Марин Добрев, директор на Художествената галерия в Стара Загора. Халите са завършени през 1934 година и почти 60 години се използваха като най-големия магазин за хранителни стоки в Стара Загора. Те се бяха превърнали в институция. Хубаво е, че след затваряне на халите през 1994 година, сградата намери своя най-подходящ стопанин – Художествената галерия. Сега в културния център на града се оформи комплекс от театъра, операта, музея, античната улица с Форума, библиотеката. Това придава на Стара Загора много специфичен характер за изкуство и култура .

Източник:zarata.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ