Коста Цонев в кадър от "Баща ми бояджията", 1973 г.

Коста Цонев е роден на 3 юни 1929 г. в София. Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „актьорско майсторство“.

Участва в редица театрални постановки, игрални и телевизионни филми. Става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване. Известен бохем и ценител на женската красота.

Работи като актьор в Младежкия театър (1952-1966) и в театър „София“ (1967-).

Член на СБФД.

През 2001 г. влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-тото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век " (отличие).

Бил е женен за известна телевизионна говорителка от времето на социализма Анахид Тачева. Последната му жена е Елена Цонева. Има две деца. Синът му Димитър Цонев е журналист, бивш говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Дъщеря му се казва Теодора. Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.

Издал е мемоарната книга „Дон Кихот от Красно село“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

28 април 1999 г.-Натовска бомба удря къща в Горна Баня

Снимка:Йордан Симеонов

"24часа"

Една от многото премълчавани истини относно факти около войната на НАТО срещу Югославия бяха непрекъснатите прелитания и нарушения на натовски машини във въздушното пространство на България през пролетта на 1999година. Лично аз през това време водих малка оперативна група за наблюдение на НЛО съставена от ентусиасти на дилетантско ниво и в рамките на наблюдателната дейност редовно водихме протоколирани наблюдения, в които се вписваха по правило и самолетите и констатирани видими данни за тях, преминаващи по трасета над и в известен периметър около София посредством използването на разнообразен арсенал от оптически прибори с увеличение 15-40Хпъти и диаметър на обектива 50-64мм инсталирани главно извън населени места. По време на военно-въздушните удари в рамките на операцията срещу Югославия и режимът на Милошевич, не съм успявал да засека и наблюдавам бойни самолети било то сръбски или натовски нито един единствен път, като изключение в това отношение беше един български СУ-25, който влезе в обективите на бинокъла ми и се позиционираше на около 10 КМ северно от София. Но на базата на “свидетелските показания” на един изключително сериозен човек с желязна репутация може да се заключи, че през пролетта на 1999г. над София са преминавали натовски военни самолети и изключително тревожно звучи неговият описателен разказ за два самолета - единият голям и тумбест(авиоцистерна с гориво?) следван плътно и непосредствено от друг значително по-малък самолет(изстребител?) наблюдавани да извършват полет в небето над София.

Този факт, който аз не подлагам на съмнение с оглед личността на свидетеля ми се вижда изключително интерес особено от гледна точка на общественият резонанс, който би предизвикало такова разкритие при положение, че обсегът на сръбските зенитни ракети напълно покрива небето над София(до границата са само 60КМ, обсегът на радарите - 150КМ) и последиците, които биха могли да произходят в случай не успешен ракетен пуск от страна на сръбската ПВО срещу пълната с тонове керосин авиоцистерна в небето над София…

Но по време на кризата в Югославия се случи един любопитен инцидент, когато на 28 април(ако не се лъжа) натовска противорадарна ракета ХАРМ удари покрив на къща в Горна баня причинявайки материални щети и фактът, че тя вероятно не беше само една единствена не беше официално оповестен. Главният обективен елемент тук е, че принципно натовските противорадарни ракети ХАРМ имат ефективен обсег на действие 20 КМ, а от софийският квартал Горна баня до сръбската граница разстоянието е точно три пъти по-голямо! Това означава, че официалните твърдения тогава, че въпросната противорадарна ракета ХАРМ е била изстреляна “случайно” над сръбска територия по посока към България са направо абсурдни. Порових се тук-там, разпитах военни от българската ПВО относно събитията от онази привечер и излезе следната история - българските военни са включи радарните си системи по западната ни граница с намерение да следят хода на военно-въздушните операции над част от територията на СРЮ, при което са облъчили двойка щатски Ф16 изпълняващи бойна мисия. В резултат несигурните и неопитните екипажи на американските бойни самолети са класифицирали погрешно облъчването на български радар разположен западно от танковото поделение Горна Баня като захващане от сръбската ПВО, навлезли са поне 40 КМ навътре в българска територия, захванали са облъчващият ги български радар и са осъществили пуск на противорадарна ракета клас “въздух-земя” по него класифицирайки го като представляващ активна опасност елемент от сръбската ПВО. Очевидно по думите на войници служили в българската ПВО през пролетта на 1999г., българските офицери са разбрали за осъществяването на атака и веднага са предприели изключване на въпросните радари, в резултат противорадарната ракета ХАРМ фактически изгубила целта си продължава да лети в посока изток, преминава над и около точката на целеното попадение(изключеният радар), достига квартал Горна баня и се удря в покрива на въпросната къща предизвиквайки материални щети. Очевидно мощната бойна глава на ракетата автоматично се е откачила, което е спасило горнобанското семейство от сигурно унищожение.
Да, но нещата определено не свършват дотук - вечерта когато това се случи аз бях на гости при познат в Бояна и чух ударът предизвикан от попадението на ракетата, който отчетливо дойде от северозападна посока по линия на Горна баня. Отначало помислих, че става въпрос за поредната жестока автокатастрофа не свързвайки нещата с текущата военна операция, след съвсем малко време(разстояние на минути) обаче дойде втори още по-отчетлив и ясен звук от попадение от посока югозапад някъде над квартал Княжево, след кратък период от време по телевизията пристигна извънредната новина за ударената от ракета къща в Горна баня…но какво да кажем за вторият звук от удар, нито дума не бе казана относно някаква втора ракета и второ попадение, което се чу още по-ясно и отчетливо ?…Когато публикувах първият вариант по-примитивен вариант на този постинг в клуб Авиация, оттам се появиха ясни потвърждения на хора, които живеят в квартал Овча Купел относно две а не едно попадения. И какво се получава в крайна сметка - очевидно тук се прикриват три обективни факта - 1) че българската ПВО е провокирала атаката на американските самолети посредством включване на радарно наблюдение в рискован и крайно неподходящ момент, 2) че ракетата ударила къщата в Горна баня е изстреляна не в сръбското а в българското въздушно пространство, защото обсегът й е едва 20 КМ а от ударената къща до границата са цели 60 КМ, 3) че противорадарните ракети са били две на брой(както и изтребителите Ф16 са били два - факт, който се знае) като първата е ударила къщата в Горна баня а втората е попаднала вероятно извън населено място в полите на Витоша над квартал Княжево.

Източник:clubs.dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ден на Народната Армия в София,23 септември,1953 г

На снимката армейски генерал Петър Панчевски министър на МНО


Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.

От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939) и във Втората световна война, когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.

П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972).

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спортна зала Варна-през 80-те и сега

Дворец на културата и спорта  е многофункционален комплекс, разположен на централно място в морската столица на България – град Варна. Той е един от символите на града и през годините се е наложил като точка за провеждане на културни събития, спортни мероприятия, изложения и конференции.

Неговото строителство трае две години - започва на 28 октомври 1966 година. Откриването е на 6 септември 1968 година.

Сградата е емблема на Варна. Работният проект е възложен на Териториална проектантска организация Варна, изпълнен от колектив с ръководител арх. Стефан Колчев. В него са включени архитектите Димитър Стоянов, Жечко Чолаков, Виржиния Попова и инж. Петко Милев, Христо Колев, Дочо Дочев, Стефан Червенков, Никола Никифоров. Тя разполага с възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, търговски център и шест многоцелеви зали.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте писмото на една майка което взриви социалните мрежи. Родителите останаха без думи!

Примерна снимка 

Няма определен начин, по който родителите трябва да възпитават децата си. Но едно е сигурно: днешното възпитание много се различава от това в миналото, пише zajenata.bg. Много от ценностите са криворазбрани, а за съжаление някои вече не съществуват. 

Следователно, под влияние на тези изменения на модерното време, една майка решила да напише писмо, което споделила с всички. Независимо дали сте родители или все още не, си струва да го прочетете. Уважаеми родители (настоящи и бъдещи), Знам, че вие като родители сте особено чувствителни, когато става дума за отглеждането и възпитанието на вашите деца и че им желаете само най-доброто. Но ми се струва, че грешим някъде. Изпуснали сме най-важното и свещено – възпитанието на нашите деца. Не ви осъждам. Напротив, разбирам ви и ви моля. Моля ви за доброто на моето, вашето и всяко друго дете, отворете си очите и вижте в какво израстват нашите деца, какви ценности получават, какви примери имат, към които да се стремят и за какво мечтаят.

Сигурна съм, че не искате вашите дъщери да станат леки жени, а синовете ви престъпници. Никой не иска това. Но в социалната надпревара за работа, пари и препитание несъзнателно тласкаме нашите деца по грешен път. Говорете открито с децата си, докато те са още малки. Ще ви разберат. Обяснете и им покажете. Задайте им ценностна система. Бъдете им за пример. Разговаряйте с вашите дъщери, че са красиви такива, каквито са. Че не им трябват големи гърди, нито по-големи устни и че са идеални точно такива. Научете ги, че всичко, което поискат, могат да постигнат сами. Кажете им, че е лошо и ненужно да продават тялото си, младостта и красотата. Защото нито една чанта, рокля, телефон, кола не струват повече от самите тях. Кажете им, че животът е магазин, който не връща ресто. Разговаряйте със своите синове, че интелигентността е по-важна от големите мускули.

 Кажете им, че баща им е спечелил майка им с чар, остроумие, постоянство и интелигентност, а не с хубава кола, скъп телефон или гардероб с известни марки. Че на нея е посветил много стихове, купувал е цветя и е подарявал вниманието си, а че тя безкрайно и искрено го е обичала и че след всички тези години, в кризи и конфликти, тя все още го обича. Научете ги да обичат себе си независимо от ширината на раменете и дължината на половия орган. Идеални са такива, каквито са. И винаги ще има някой, който ще ги обича точно такива. Говорете с децата си. Дайте им свободата, която позволяват годините им. Наблюдавайте ги. Обърнете внимание на това, което искат, на какво се радват, с кого дружат и как се обличат. Бъдете готови във всеки момент да скочите и да ги върнете към правия път. Кой друг би го направил, ако не самите вие. Знам, че времената са се променили, но никой не може да ме убеди, че е дошло време, в което бащата ще насърчава дъщеря си, която е на 12 или 13 години, да стои в кафенето полугола до 5 часа сутринта. Наясно съм, че понякога ви е трудно да бъдете строги с децата си.


 Но трябва! Вашето дете е само ваша отговорност. Поставете граници на децата си, един ден ще ви бъдат благодарни. Забранете всички телевизионни предавания, които имат неморално съдържание. Бъдете честни със себе си. Бъдете честни с тях. Когато решаваме да станем родители, ние даваме някакъв мълчалив завет към това, в което вярваме, че сме добрите ангели на нашите деца. Че във всеки един момент ще бъдем тук, за да им помагаме и да ги насочваме към правилния път. Както бдим над тях цяла нощ, когато имат температура, така трябва да бъдем над тях, докато растат. Да им помогнем да станат истински хора.  Дали несъзнателно или не, ние създаваме леки жени и комплексирани мъже. Ние ги аплодираме и ги стимулираме да продължат. Защото пиесата не се играе в празен театър (въпреки че това е повече цирк, отколкото театър). Така че, моля, сменете канала, изключете телевизора, изхвърлете вестниците. Погазете неморалното с морал. Кичът и безнравствеността никога не могат да бъдат култура. Нито дори комедия. Не позволявайте сами да насочите децата си по този път към пропастта. Поставете нещата ясно и реално.

 Нека простото наистина да бъде просто. Обяснете на децата си: Актьорът трябва да играе добре, певицата трябва добре да пее, лекарят трябва добре да лекува, хлебарят трябва да прави добър хляб, зидарят трябва да строи добре. Всеки друг вариант е фатален. А времето и животът минават, днес вече е късно да поправяме вчерашните грешки. Данъкът вече е взет. Вчера! Вероятно се чудите защо се обръщам към вас? Защо просто не възпитавам децата си по този начин? Откъде е тази необходимост да общувам с вас? Нужни сте ми! Не мога сама. Не мога без вас. Вашата дъщеря е може би най-добрата приятелка на моята. Нашите синове са може би приятели от училищната скамейка. Може би един ден моята внучка ще се влюби във вашия племенник. Така моето или вашето възпитание ще се окаже недостатъчно. Обществото ясно ни показва, че ако не сме добри като родители, не сме добри и като общество. Затова ви моля, обърнете внимание на децата си. Изключете “щастливите” и “розови” телевизии и им обяснете, че животът има много повече цветове. Научете ги, че щастието и мъката са добри, ако знаем как да живеем към тях.

Споделете това писмо с приятелите си!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Жената зад щанда", хитов сериал от 70-те

"Жената зад щанда", който е добре познат и в България разкрива в 12 серии живота на обикновена продавачка в супермаркет, мамена от съпруга си и изправена пред проблемите на битовото ежедневие.

Повторното излъчване на телевизионния сериал от 70-те години "Жената зад щанда" предизвика бурна полемика в Чехия. Филмът върна назад във времето тъгуващите по социализма, но възмути интелектуалците, които възнегодуваха срещу представянето на този "продукт на социалистическата диктатура".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ