Дворец на културата и спорта  е многофункционален комплекс, разположен на централно място в морската столица на България – град Варна. Той е един от символите на града и през годините се е наложил като точка за провеждане на културни събития, спортни мероприятия, изложения и конференции.

Неговото строителство трае две години - започва на 28 октомври 1966 година. Откриването е на 6 септември 1968 година.

Сградата е емблема на Варна. Работният проект е възложен на Териториална проектантска организация Варна, изпълнен от колектив с ръководител арх. Стефан Колчев. В него са включени архитектите Димитър Стоянов, Жечко Чолаков, Виржиния Попова и инж. Петко Милев, Христо Колев, Дочо Дочев, Стефан Червенков, Никола Никифоров. Тя разполага с възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, търговски център и шест многоцелеви зали.

Примерна снимка 
Няма определен начин, по който родителите трябва да възпитават децата си. Но едно е сигурно: днешното възпитание много се различава от това в миналото, пише zajenata.bg. Много от ценностите са криворазбрани, а за съжаление някои вече не съществуват. 

Следователно, под влияние на тези изменения на модерното време, една майка решила да напише писмо, което споделила с всички. Независимо дали сте родители или все още не, си струва да го прочетете. Уважаеми родители (настоящи и бъдещи), Знам, че вие като родители сте особено чувствителни, когато става дума за отглеждането и възпитанието на вашите деца и че им желаете само най-доброто. Но ми се струва, че грешим някъде. Изпуснали сме най-важното и свещено – възпитанието на нашите деца. Не ви осъждам. Напротив, разбирам ви и ви моля. Моля ви за доброто на моето, вашето и всяко друго дете, отворете си очите и вижте в какво израстват нашите деца, какви ценности получават, какви примери имат, към които да се стремят и за какво мечтаят.

Сигурна съм, че не искате вашите дъщери да станат леки жени, а синовете ви престъпници. Никой не иска това. Но в социалната надпревара за работа, пари и препитание несъзнателно тласкаме нашите деца по грешен път. Говорете открито с децата си, докато те са още малки. Ще ви разберат. Обяснете и им покажете. Задайте им ценностна система. Бъдете им за пример. Разговаряйте с вашите дъщери, че са красиви такива, каквито са. Че не им трябват големи гърди, нито по-големи устни и че са идеални точно такива. Научете ги, че всичко, което поискат, могат да постигнат сами. Кажете им, че е лошо и ненужно да продават тялото си, младостта и красотата. Защото нито една чанта, рокля, телефон, кола не струват повече от самите тях. Кажете им, че животът е магазин, който не връща ресто. Разговаряйте със своите синове, че интелигентността е по-важна от големите мускули.

 Кажете им, че баща им е спечелил майка им с чар, остроумие, постоянство и интелигентност, а не с хубава кола, скъп телефон или гардероб с известни марки. Че на нея е посветил много стихове, купувал е цветя и е подарявал вниманието си, а че тя безкрайно и искрено го е обичала и че след всички тези години, в кризи и конфликти, тя все още го обича. Научете ги да обичат себе си независимо от ширината на раменете и дължината на половия орган. Идеални са такива, каквито са. И винаги ще има някой, който ще ги обича точно такива. Говорете с децата си. Дайте им свободата, която позволяват годините им. Наблюдавайте ги. Обърнете внимание на това, което искат, на какво се радват, с кого дружат и как се обличат. Бъдете готови във всеки момент да скочите и да ги върнете към правия път. Кой друг би го направил, ако не самите вие. Знам, че времената са се променили, но никой не може да ме убеди, че е дошло време, в което бащата ще насърчава дъщеря си, която е на 12 или 13 години, да стои в кафенето полугола до 5 часа сутринта. Наясно съм, че понякога ви е трудно да бъдете строги с децата си.


 Но трябва! Вашето дете е само ваша отговорност. Поставете граници на децата си, един ден ще ви бъдат благодарни. Забранете всички телевизионни предавания, които имат неморално съдържание. Бъдете честни със себе си. Бъдете честни с тях. Когато решаваме да станем родители, ние даваме някакъв мълчалив завет към това, в което вярваме, че сме добрите ангели на нашите деца. Че във всеки един момент ще бъдем тук, за да им помагаме и да ги насочваме към правилния път. Както бдим над тях цяла нощ, когато имат температура, така трябва да бъдем над тях, докато растат. Да им помогнем да станат истински хора.  Дали несъзнателно или не, ние създаваме леки жени и комплексирани мъже. Ние ги аплодираме и ги стимулираме да продължат. Защото пиесата не се играе в празен театър (въпреки че това е повече цирк, отколкото театър). Така че, моля, сменете канала, изключете телевизора, изхвърлете вестниците. Погазете неморалното с морал. Кичът и безнравствеността никога не могат да бъдат култура. Нито дори комедия. Не позволявайте сами да насочите децата си по този път към пропастта. Поставете нещата ясно и реално.

 Нека простото наистина да бъде просто. Обяснете на децата си: Актьорът трябва да играе добре, певицата трябва добре да пее, лекарят трябва добре да лекува, хлебарят трябва да прави добър хляб, зидарят трябва да строи добре. Всеки друг вариант е фатален. А времето и животът минават, днес вече е късно да поправяме вчерашните грешки. Данъкът вече е взет. Вчера! Вероятно се чудите защо се обръщам към вас? Защо просто не възпитавам децата си по този начин? Откъде е тази необходимост да общувам с вас? Нужни сте ми! Не мога сама. Не мога без вас. Вашата дъщеря е може би най-добрата приятелка на моята. Нашите синове са може би приятели от училищната скамейка. Може би един ден моята внучка ще се влюби във вашия племенник. Така моето или вашето възпитание ще се окаже недостатъчно. Обществото ясно ни показва, че ако не сме добри като родители, не сме добри и като общество. Затова ви моля, обърнете внимание на децата си. Изключете “щастливите” и “розови” телевизии и им обяснете, че животът има много повече цветове. Научете ги, че щастието и мъката са добри, ако знаем как да живеем към тях.

Споделете това писмо с приятелите си!

"Жената зад щанда", който е добре познат и в България разкрива в 12 серии живота на обикновена продавачка в супермаркет, мамена от съпруга си и изправена пред проблемите на битовото ежедневие.


Повторното излъчване на телевизионния сериал от 70-те години "Жената зад щанда" предизвика бурна полемика в Чехия. Филмът върна назад във времето тъгуващите по социализма, но възмути интелектуалците, които възнегодуваха срещу представянето на този "продукт на социалистическата диктатура".

Предан син води в изискан ресторант своя доста възрастен баща. Иска да му поръча нещо вкусно и любимо за ядене. Баща му е доста стар и когато започва да консумира храната, тя пада по ризата и върху панталоните му. В това време хората, насядали по другите маси, започват да гледат с отвращение и обръщат главите си настрани. Въпреки всичко това, синът запазва спокойствие. След като приключват с вечерята си, синът помага на баща си да отидат до тоалетната. Преди това той изтупва падналата храна от панталоните на баща му, сресва косата му и му слага очилата.
След като се връщат от тоалетната, в ресторанта цари тишина. Чува се само шепот на възмутени хора за случилото се – как може на публично място да се разхвърля храна, да се разваля вечерята на хората. Синът вика сервитьора за да му плати, а когато тръгват да си ходят с баща си, от масата става възрастен човек и казва на висок глас:
– Извинете, но мисля, че оставихте нещо.
Синът бръкнал по джобовете си, поогледал се наоколо и му отговорил:
– Нищо няма, не сме оставили нищо!
Възрастният мъж продължава на висок глас:
– Напротив, оставихте по нещо за всеки, който седи в този ресторант! Оставихте им важен урок за всеки син или дъщеря и надежда за всеки родител!
Изведнъж всички млъкват. Всеки един, който стои в ресторанта, се замисля, осъзнава се и се засрамва, че е осъдил тази хора. Защото най-голямата награда за възрастния човек е когато неговите синове и дъщери се грижат за него дори когато е на преклонна възраст. Защото нашите родители винаги ще имат нужда от почит и уважение!
Благодаря на родителите си,че са ме създали,отгледали и за всички техни грижи към мен.
СПОДЕЛЕТЕ тази история,ако е поучителна и полезна за вас!

Тази малка пералня е производство от края на 70-те години и е дело на Завод Тодор Илиев Провадия. Означавана е като ,,пералня ел. пластмасова Диана 02. Разпространени са два варианта, описани като мод. 79013, мод. 79019 А.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Пластмасовата електрическа пералня Диана 02 е предназначена за домакински цели, за изпиране на дрехи, бельо и други, както и за по следващото им изплакване. Тя е особено пригодна за нуждите на малки домакинства и зa пране на бебешки дрехи и бельо.

 ОСНОВНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Номинално напрежение 220 V
Номинална мощност 160 VV
Времетраене на 1 цикъл 5 мин.
Номинална вместимост сухо пране до 1 кг.
Номинална вместимост перилен разтвор
Габаритни размери

25 литра
височина 550 мм
ширина 420 мм
дълбочина 475 мм
Маса 5.9 кг
Условия за работа: пералнята е предназначена да работи при нормални климатични услеовия съгласно БДС 4971 -71 и надморска височина до 1000 метра.

www.sandacite.bg

Окаяното състояние на бившия завод по корабостроене в Айтос засне Манол Манолов, българин, който от години живее в Калифорния, САЩ. Манол е родом от Айтос и разказва, че с голяма болка на сърце вижда какво се е случило със славния някога завод. Манол Манолов започва да снима през 2004 година, а оттогава е очарован от силата и свободата на изразяване в това визуално изкуство. Споделя, че изключително много обича да посещава изоставени места и да увековечава останките от тях. Прочетете неговия разказ за завод “Краностроене” в град Айтос и се потопете в атмосферата на това място чрез невероятните му кадри! Помня завод „Краностроене“ още от дните на детството ми. Израсъл съм в Айтос, в преходните години между социализма и демокрацията – период, който наред с други неща промени и облика на индустрията на България. Спомените ми от завод „Краностроене“ са свързани с моето детство: вуйчо ми е работил там, а дядо ми дълги години е бил заместник-директор в айтоския селскостопански техникум, намиращ се от другата страна на улицата.След промените в началото на 90-те, заводът в Айтос започна постепенно да потъва в забвение. Комплексът, състоящ се от няколко различни постройки, групирани заедно върху обща площ, поработи на бавни обороти още няколко години и лека-полека започна да затваря вратите си.


Не съм изцяло запознат с историята, а източниците на каквато и да е информация са почти несъществуващи, но доколкото знам, „Краностроене“, като много други фабрики и заводи в Айтос, произвеждаше и изнасяше продукт предимно за бившия Съветски Съюз. След разпадането на СССР, което съвпадна и с падежа на социализма в България, изглежда, че заводът просто не е издържал под натиска на промените в пазара, икономиката и обществото като цяло. През 2005-а и 2006-а година, заводът беше вече доста западнал. Тогава за първи път ми хрумна да се опитам да документирам останките от тази реликва на социалистическата индустрия. Когато най-после се озовах от другата страна на оградата, преживяването беше като пътуване назад във времето. Навсякъде личаха следи от едно ежедневие, което беше престанало да съществува, сякаш съвсем наскоро. Крановете, макар ръждясали и с тук-таме счупен прозорец, все още се извисяваха над просторния двор, сега вече обрасъл с всякакъв вид треви и бурени, провиращи стъбла през напукания асфалт. Останки от машини и разни части бяха изоставени край сградите.

Административните сгради бяха в по-напреднал стадий на разруха, но въпреки всичко, и там си личеше някакъв скорошен признак на живот. Сякаш някой бе извадил всичко от архивите (снимки, документи, дела, телефони, неизползвани ролки фотографски филм и пр.) и го бе оставил наяве, разпръснато по пода, на рафтове и полускрито в бюра и гардероби. Изведнъж видях мястото, което познавам от дълго време, в един друг, съвсем различен, апокалиптичен облик. Това преживяване ме накара да се замисля за някои неща.


От една страна, урбекс обекти като завод „Краностроене“ в Айтос предоставят тръпката да откриеш, разследваш и да се докоснеш до забравената история от ерата на социализма в България. Но от друга, тяхното изоставяне, разграбване и рушене представлява една огромна загуба за всички нас. Похабяването на ресурси и материали, разрухата на сгради, които биха могли да бъдат използвани и загубата на работни места са пагубни за малки градчета като Айтос, които вече почти нямат индустрия. Колкото и много да обичам тези изоставени обекти, тези призраци от близкото минало, заради техния потенциал от гледна точка на разследването, документацията и фотографията, те винаги също ми напомнят неизбежно за причините и последствията от тяхната гибел. Кадрите в тази история са колекция от различни посещения до обекта през последните няколко години. Днес дворът и сградите на завод „Краностроене“ в Айтос са вече почти изцяло празни. Източник:urbex.bg, снимки: Манол Манолов.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: