Предлагаме ви 10 твърдения. Колко от тях са верни?

1. Точно едно от тези твърдения е вярно.

 2. Точно две от тези твърдения са верни. 

3. Точно три от тези твърдения са верни. 

4. Точно четири от тези твърдения са верни.

5. Точно пет от тези твърдения са верни. 

6. Точно шест от тези твърдения са верни. 

7. Точно седем от тези твърдения са верни.

 8. Точно осем от тези твърдения са верни.

9. Точно девет от тези твърдения са верни.

10. Точно десет от тези твърдения са верни.

   

Ето и отговорите:  Всяко едно от твърденията си противоречи с останалите. Следователно в най-добрия случай само едно може да е вярно. При това положение другите девет ще са грешни. Точно това твърди твърдение 1. Именно то е единственото вярно.
/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за едно екскурзионно летуване през 80-те

Последното, което мисля да правя, е да спя. Не мога да заспя, защото утре рано сутринта тръгвам на екскурзионно.
В спортното ми табсо е събран целият багаж:
1. Бельо
2. Четка и паста за зъби
3. Сапун и хавлия
4. Няколко тениски, анцуг и горнище
(всъщност горнището на анцуга трябваше да е анорак от непромокаем брезентов плат, но родителите ми нямат пари за такива туристически “глезотии“)
5. Резервни пътъци ( а  на похода ще ходя в любимите ми “бутонки“)
6. Книга ( “Смърт край Нил“ на  Агата Кристи –която ще прочетат почти всички големи момичета от екскурзионното, но не и аз)
7, 8, 9… Фенерче, комплект моливи и тетрадка, туристическо ножче и др. разни „принадлежности“.И Последно – дъждобран.

Дъждобранът го уши майка ми в последните часове на последния ден преди заминаването. От съвсем обикновен найлон, купен от магазина за градинарски стоки. Мама попълни съдържанието и на чантата според изискванията на ръководителката на екскурзионното.
А ръководител на нашето ексурзионно летуване е другарката Цветкова – класната ми. Заедно с мъжа й чичо Николай и с фелдшера на училището бате Мишо те ще ни заведат на 14-дневно пътешествие из Средна гора.
И ето че не мога да заспя от вълнение. Въртя се в леглото и искам колкото се може по-скоро да стане 5 часа сутринта и да тръгвам към гарата.Влакът бавно потегля от нашата провинциална гара. Няколко купета с деца от второ основно училище “Христо Смирненски“ се отправят на едно така желано пътуване. Последни наставления от майка ми, която ме изпраща на перона. “Добре, майко, ще се завивам, когато спя; ще се преобличам, веднага щом се изпотя след игрите; ще си изяждам всичко в столовата, ще слушам….“
Обаче накрая перонът с моята и всички останали майки леко започва да изостава назад и за нас, децата, това е началото на истинската свобода. Защото ваканция значи свобода, нали така? А как е да пътуваш във  влак, който вози в купетата си  около 40 деца по време на лятна ваканция?
В едно купе играят на филми, в съседното ( където има само момичета), си говорят за… не е важно за какво, важното е, да станеш  добре приет в момичешкото купе (  кое момче ще издържи на това изкушение mig_mig ). В коридора са любителите на “зяпането през прозореца“. А има и купе на “интелектуалците“ : там Симо и Митко  задават на останалите деца логически задачи или се заиграват на  партия шах.
В купето на “другарката“ са най-послушните ( почти само момичета), които с удоволствие разплитат кълбото прежда ( класната ще изплете по време на това екскурзионно почти цяла фланела на сина си Светли) и слушат разни историии от времето, когато другарката Цветкова е била дете.
А през прозореца се редуват планини и полета. Ниви, засяти с  пшеница и царевица, овощни градини, реки, малки и големи градчета… Всичко това, което е Бълагрия. Прекрасната, добрата, родната, нашата България, за която пише в “Родинознанието“ ни: “Хубаво си, мое мило Отечество!“И така, в игри, забавления и преминаващи пред погледа ни красиви гледки неусетно стигаме до крайната спирка на нашето пътуване. Малка гара, автобус, който ни превозва до някакво село. Оттук нататък е планината. Пътеката скоро ни завежда в прохладните горски пазви. Изкачването става все по-трудно. Чичо Николай е накрая на “индианската нишка“ и заплашва, че ако някой изостане след него, ще го подкара с туристическата си тояга. Разбира се, най-отпред вървят шестокласниците. Ние, дето сме от 4-ти за 5-ти клас, едва се влачим в края на колоната. А трябва за вечеря да стигнем до първата спирка на нашето екскурзионно летуване. Последно изкачване. Накрая на баира се чуват радостните викове на пристигналите първи. Едва влача изморените си крака и си мисля за партизаните, които някога са ходели по планините, криейки се от фашистите. Горките партизани, си мисля. Със сигурност ако живеех по тяхно време за нищо на света не бих се съгласил да отида в партизански отряд. Вече дори започвам да съжалявам, че тръгнах на екскурзионно. И накрая – ето я. Пред погледа ни се изпречва хубава висока сграда. Национален комплекс “Бунтовна“.Лежа на тревата без капка сила. До мен се търкаля табсото ми. Всъщност всичките ми връстници са налягали на поляната пред възпоменателния комплекс “Бунтовна“. По големите ни гледат с присмех как сме изнемощели от катеренето по баирите. Чичо Мишо, фелдшерът на екскурзионното, намръщен мърмори нещо за “деца, които не стават за туристи и само ще пречат на похода“. Но детските ни телца удивително бързо си връщат силите и след десет минути никой вече и не помни мъките на изкачването. Разхождам се сред разни паметници в този прекрасен исторически комплекс. Наоколо са положени големи камъни, на които с длето са издълбани имената на участници в априлското въстание. Сред тях се издига статуя на хайдутин, който замислено си чисти дългата пушка и въобще не обръща внимание на оглеждащите го деца. А точно на ръба на дола, който току-що изкачихме, е сложено истинско черешово топче. Съвсем истински – като от филма “Под игото“, който гледахме с целия клас тази година в киното. Стоя до топчето и гледам надолу към дола. Оттам някога сигурно са пълзели нагоре османлийте, а тук, горе, Буримечката ги е предизвиквал, викайки с длани, поставени на устата във формата на фуния. Поне така е във филма.Следва настаняване в стаите на една от околните жилищни сгради. Аз съм в една стая с Митко. Митко е момчето в нашата група, което може да играе много добре шах и затова всеки би искал да бъде  с него в стая. Защото през пролетта по телевизията даваха детския филм “Рицарят на Бялата дама“ и след това всички в училище се вманиачихме да играем шах. А Митко е такъв един слабичък и интелигентен – точно като Валери от филма.
След обяда другарката Цветкова ни строява на двора. Ще ходим на поход в планината. Никой да не се отдалечава от групата, да внимаваме за змии, да не викаме , да се движим в колона по двама… Тъкмо разбрахме всичко, което не трябва да правим, когато изведнъж се попритъмва и… бясва мълня, а след нея се излива свеж летен дъжд. Походът се отлага за утре. Бързо се прибираме в стаите. Дъждът трополи по перваза на прозореца, а ние с Митко редим фигурите на шахматната дъска. Митко ми обяснява коя фигура как се движи по дъската и така започва първият ми шахматен урок. Бяла пешка от “Е2? на “Е4?, черна пешка от “Е7? на “Е6?… И се чувствам като абдулабаец от “Рицарят на Бялата дама“Събуждали ли сте се сутрин в горска хижа, високо в планината? През отворения прозорец влизат в стаята звуците на птичите песни, ароматът на горски билки и един такъв свеж въздух, че ти се ще да го излапаш целия на едно вдишване.
Но няма време за помайване. Пред умивалниците в момчешката тоалетна има цяла редица от момчета с кърпи, четки и пасти за зъби и тоалетни сапуни в ръце. Вече отдавана съм свикнал с тази несправедливост – на разни екскурзии големите момчета да ползват чешмите без да чакат ред. Ние с Митко стоим на края на опашката, но не бързаме за никъде, защото си говорим за шахмат.
След малко от долния етаж се чува гласът на другарката Цветкова:“Децааа, на закускааа!“
На белите покривки в столовата на хижата са наредени железни чинии с ароматен билков чай. В по-малки чинийки дежурните по столова са сложили парче масло, конфитюр – колкото за една филия  и две резенчета салам. Лъжиците затракват и  гладните ни стомахчета се пълнят с вкусния чай и набързо наредените сандвичи.Бодри и сити се измъкваме навън. Първото събитие за този ден ще бъде разглеждане на етнографския музей на комплекс “Бунтовна“. Обикаляме захласнати покрай витрини с пушки кремъклийки и страшно изглеждащи ножове и саби. А после какво ни пречи да разиграем около черешовото топче на двора едно почти като истинско “априлско въстание“. Из дола се понася ревът на свирепите ни “бойни възгласи“, не по-малко впечатляващи от онази сцена от филма  с Буримечката. Отдолу по склона настъпват “османци“, но, скрити зад камъните с имената на априлските въстаници, ние отразяваме успешно атаката им с пушки от букови тояги и разни други „камъне и дръве“. След “кървавото сражение“, осъществено успешно под любопитните погледи на момичетата, всички “априлци“ се нареждаме пред фургончето за по един сметанов сладолед и след това си купуваме от сувенирния магазин картички с изглед от комплекса.
След обяда следва “тихият час“. Това е единственото лошо на едно екскурзионно летуване. Досадният, скучен, без игри , без смях и песни “тих час“. При това съвсем не е “час“, а цели два часа, през които трябва да си стоим тихо в стаите. Другарката Цветкова обикаля от стая в стая, за да предупреди всички деца да лежат кротко в леглата си. Ние с Митко седим на леглото  и играем шах. Кротко: “Е2?, “Е4?…
И ето пак. Тъкмо всички сме се строили за поход и отново притъмня. Гръм – и дъждецът заплющя по покрива на хижата. Е, нищо, има какво да се прави и по време на дъжд. Сгушени в беседката например да поиграем на филми, на “Магаре“  или “Дама“. Или просто да си попеем лагерни песни, без които не минава нито едно екскурзионо или детски лагер.
Източник: detstvoto.net
Автор: dani /Данаил Филипов/

Оригинално заглавие: ДЪЖДОВНОТО ЛЯТО НА 1983 ГОДИНА

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Уникално признание на бившият премиер за отношенията си с Тодор Живков (СТАТИЯ)

Запознах се с Тодор Живков след като той падна от власт. Не съм откривал негови паметници. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в сутрешния блок на bTV по повод обвинения от страна на лидерката на БСП Корнелия Нинова. "Не беше изгодно да си до него. Всички избягаха от Живков, когато падна от власт и бе под домашен арест, но тогава наеха моята фирма да го пази", уточни той. "По това време Нинова беше върл активист на СДС. Защо не отиде тя и не застана при него - при един човек, при когото никой не искаше да отиде", попита Борисов. Лидерът на ГЕРБ сподели и лична драма. "Майка и татко, Бог да ги прости, никога не ми бяха казвали какво се е случило с моя дядо. Навремето, когато станах главен секретар, отидох и си намерих досието. В него пишеше: "внук на враг на народната власт - монархофашист". Как могат да напишат такова нещо за едно 16-годишно момче каквото бях тогава", попита Борисов. Той уточни още, че вътре с червени букви е пишело: "Никога да не се допуска до власт".  Преди да се изповяда, лидерът на ГЕРБ попиля "смелата ездачка" Нинова и разкри какво трябва да направи новият кабинет в първия си ден. Все пак той призна, че уважавам Нинова за това, което направи в БСП. "Пребори много, за да си направи партията, така както на нея й е удобно", уточни той. "Сега полицай си хвърлят ордените и медалите - това е много грозно. Твърдо мога да заявя, че Румяна Бъчварова не беше провал като лидер на силовото ведомство", отсече бившият премиер по повод рокадите в МВР. "Моралът е най-важното нещо в политиката. Как след като загубихме президентските избори трябваше да останем на власт. Цецка Цачева беше лично моя грешка. Грях имам към нея и Цветан Цветанов, че само те обикаляха по градовете, а аз не. Хората го разчетоха като сигнал, че едва ли не аз не искам да спечелим изборите. Аз разглеждах президентската институция като място, на което трябва да е кадърен човек като нея, но..", така Борисов мотивира оставката на кабинета му. "Дали ще правим трети кабинет ще кажат хората - ние затова върнахме властта на народа, за да кажат какво искат. Ако искаме да няма задкулисие, то аз ще бъда премиер на следващия кабинет, защото лидерът на партията, която победи трябва да е начело", категорично заяви Борисов и уточни, че категорично няма да правят коалиция с ДПС. "Вижте БСП тук шикалкалят", отсече той. Бившият премиер предрече, че ГЕРБ ще спечели на изборите на 26 март, защото партията му е в кондиция и си е взела поуки от грешките, които са допуснали в миналото.
/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Студентска стачка пред Софийския университет, 1990 г.

Студентите окупират Ректората в София на 12 юни 1990 г. Протестът е срещу резултатите от първия тур на изборите за 7-мо Велико народно събрание, произведени на 10 юни. На следващия ден кръстовището на Софийския университет е барикадирано от кофи за боклук, движението на тролеите и автомобилите е напълно блокирано от привържениците на СДС, дошли да изразят недоволство и подкрепа на първата окупационна стачка на студентите. На 6 юли стачкуващите студенти искат оставката на президента Петър Младенов заради безнравствената му позиция. СДС в своя декларация подкрепя искането на студентите за оставка на президента.
Подготовката за студентския протест започва на 11 юни 1990 г., когато пред сградата на СДС в София привърженици на новосформиралата се партия заемат улицата и спират движението. Следват масови протести, митинги, стачки и барикадиране на булеварди като протест срещу изборните резултати. В Софийския университет започва Студентската окупационна стачка. Поставено е началото на движението „Гражданско неподчинение“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кючекът на прехода-- който пее, зло не мисли" (СТАТИЯ)

"Ромите винаги пеят и танцуват - значи те носят една добродетел в живота - който пее, зло не мисли", говореха си участници във фестивала "Циганска песен и танц" миналата седмица. За разлика от "Шератон"-ския контингент "музиканти-менте" с мечки и маймунки на четвъртия ромски сешън участваха оригинални майстори на петолинието. Тридневното джамбуре в Стара Загора мина под почетното председателство на Вили Казасян. Шефът на журито, най-добрият цимбалист в България и на Балканите Анжело Маликов, припомни, че основната задача на ромския "Златен Орфей" е да изчисти циганската музика от турските и арабските чалги, както и от натрапчивите сръбски мотиви. Чалга на турски означава музика. Сред българските цигани и съгражданите им думата е придобила популярност като *мелодия, която се изпълнява по сватби. (За по-голяма прецизност в джипси-нотния лексикон е добре да се знае още, че маане е инструментално соло по време на изпълнението). Според сина на автора на класическото парче "Чай Шукарие" циганската песен в основата си не е игрива, а баладична, защото "циганинът е лирик по душа". Типичният ромски танц е с ръце и се различава от турския кючек "по темперамента".

С описанието на истинската ромска носия циганолозите се опитаха да изтрият знака за равенство, който слагаме между шарениите, кича и циганския маниер на обличане. По принцип посестримите на жената, отгледала Касандра, трябва да са облечени семпло - широка пола и блуза с широк ръкав. Добре е мъжете да са издокарани в панталон, задължително с ботуши и риза с широка яка. Естетическите цербери на фестивала бяха разстроени от това, че традициите и в обличането се губят: "различните танцьори тук се обличат смешно, кабаретно, по начин, който въобще не е цигански".

Според по-тренираните гости на феста ромската шлагерна музика е станала жертва на нециганското потребителско търсене. Българското ухо не било настроено да слуша разтърсващите руско-цигански романси, а предпочитало по-палавите кючеци. Музикантите от оркестър "Шумен", които този сезон свирят на "Златни пясъци", разказаха, че на морето най-много вървят гюбек-парчетата, а понякога и унгарският чардаш. "Най-характерният инструмент за нашата музика е цигулката. За сватби и кючеци най-важен, професионален и богат е кларнетът", обясни ръководителят на бенда. Специално за репортера на "Капитал" той изпълни на кларнет популярната мелодия от "Треска за злато" така, че и Чарли Чаплин би защракал с пръсти с ръце над главата си. Хонорарът за свирене на сватба варира между 60 000 и 100 000 лева. Най-желаните парчета са "Богата булка", "Жица, жица", "Тоз кючек" и "Наляво-надясно". Грижите за тонуса на сватбарите се възнаграждават щедро и извън договорката: "По сватбите ни подаряват много. Най-голям дар получихме две агнета. Още ни дадоха веднъж златен пръстен и галонка от 5 литра уиски", спомниха си "Шумен"-ци. Най-актуалната им песен "за проблемите на ромите" е "На път към бизнеса". Българските имитации на кючек, които били създадени "за гевезе" - "Камъните падат", "Баровец, баровец", "На бургаската гара", също са в хит-листата при ромска венчавка. Пак в младоженски контекст музикантите споменаха любопитния факт, че сред циганите-катунари (има още и кошничари, калайджии, джамбаши и др.) има обичай булката да се купува. "Сватовете се събират и определят цената в зависимост от това дали е красива, работлива и какво умее", разказаха очевидци. Сумата за невестите напоследък тръгвала от 1 милион лева и дори можела да удари стойността на тристаен апартамент. Най-известните "тържища" за мургави моми били в Плевен, Червен бряг и Димитровград. Представители на други цигански общности обясниха, че при тях жената се годява само срещу кило ракия. Любопитно прозвуча информацията, че за да остане имането в рамките на рода, вече все по-често се женят братовчеди.

Следобед, часове преди официалното прослушване в летния театър, настанените в с. Старозагорски бани участници в циганския фест играеха белот или репетираха по стаите. В станцията на "Марица-изток" (на няколко километра от месторождението на бира "Загорка") приветливи синоними на продавачи на семки си говореха от балконите. Беловласата Флора Романова от Шумен, излязла на припек на терасата, радостно замаха за поздрав на представителите на пресата. Речникът й, с който не всички българи биха могли да се похвалят, се оказа резултат от дългогодишно образоване и четене на книги. "Циганите по принцип сме весел народ, не носим злоба в душата си. За добрина обичаме да се отблагодаряваме с цялата си душа. В нелеки ситуации и мъка музиката облекчава, затова тя има такова място в нашия живот", разкри г-жа Романова. "Специално българският циганин много държи на имиджа на страната си. Затова апелирам към управлението да погледне на нас като на хора, които дават всичко за България, и да ни даде шанс да оправим положението си." Според говорителката на няколкото съседни балкона циганетата са необикновено будни и паметливи и могат да учат по няколко езика. "Сега се насочваме към английски език", съобщи Флора Романова и добави: "Вече не сме онези заспали хора, които не бяха разбрали вкуса на образованието. Но за нас то все още си остава лукс, в материален аспект." Докато разумната циганка разсъждаваше за хала на ромите, принадлежащи към етноса тийнейджъри кършеха снага и виеха ръце по характерен начин на близката тераса. Впоследствие те решиха да слязат пред почивния дом, за да си направят снимки с "истински джурналисти". Децата от танцов ансамбъл "Ансел" споделиха, че имат къщи, живеят съвсем модерно и не чувстват някаква бариера между себе си и останалите им връстници. Техният хореограф обаче намекна, че "проблеми с българите има". От думите му обаче се разбра, че те са регионални. "Във Видин живеем съвсем спокойно, в сговор, а тук, в Стара Загора, разбирам, че не пускат ромите да се къпят в басейна", възмути се Методи Филчев. Талантливите по общо мнение момичета и момчета от "Ансел" стилизират автентичен цигански фолклор. "С танците си засягаме проблемите по интеграцията на ромите в съвременното българско общество", обобщи корепетиторът.

Сред викове "коз" и "терца" във фоайето на станцията сновяха ромският депутат от БСП Петър Георгиев и футболистите от ихтиманския цигански отбор. Халфът Любен Ангелов с гордост обяви, че неговият тим е в А окръжна група. Поради финансовите си проблеми и зрялата възраст ритни-топковците от Софийско не хранят илюзии, че отборът им ще стане шампион на България. "Искаме само, ако може някой от младите да успее, да тръгне, да изгрее", подсказаха те една съществена отлика с българите.

Ихтиманските колеги на Стоичков първи заговориха за най-сериозния проблем на циганите - безработицата. "Неволята, сестро, ни учи да крадем", каза мъж с брада като на Румцайс. За пример той избра бившето си работно място - чугунолеярния завод в Ихтиман: "Преди там имаше 2000 души работници, след съкращенията останаха само 200. Негов съотборник добави: "В завода на електродите работеха 3 смени, сега е само една. Просто нема работа." Ако не по наследство, то със сигурност с хроничната липса на постоянна работа "офис" на циганите стават чужди дворове, улици и полета. "Половината отбор краде. Крадеме картофи, крави и други работи", признаха мъжете в екипи. Те посрещнаха с шумна радост приближил се впоследствие към приказливата група ром. "Преди 20 дена ме пуснаха от затвора. Прибраха ме за изнасилство на две момичета. Направих го, щото беха много красиви, како", заобяснява остриганият. "Сред нас борци има, има даже щангисти и майстори на спорта - Борето", криво разбраха въпроса ромите. "Мутри?! Ти луда ли си! Ние много не ги обичаме", бяха категорични циганите. Близкостоящите смугли хубавици също решиха да се включат в разговора: "Ромите всичко обичат, госпожа, най-вече веселите работи и да има ядене и пиене. Като нямаме пари, пускаме музика." Запитана дали може да гледа на ръка, опитна дама погледна хитро и отвърна "зависи колко плащаш". "За нас гледането на ръка е абсолютна измама. Децата ги възпитаваме да не краде, да не лъже, да има любов, да обича ближния", издекламира 43-годишната Любка.

"Циганите, малцинството въобще, нямат никаква защита, никаква подкрепа. Нашият депутат само заплатата си получава. Елате при нас да видите колко хора гладуват, има мизерия", оплакваха се вечните кандидати за по-добър живот.

"Аз най-обичам да крада - това е бърза печалба. Ако още малко се задържите, ще видите как ще ви открадна микрофона и ще го продам за хляб и картофи."

www.capital.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бляскавата кариера на мутрите през 90-те

Бляскавата кариера на мутрите започва през 90-те години на миналия век. Те идват от спортния тепих, минават през хазарта, чейнджа на "Магура", рекета, популярните заведения и свършват до луксозни офиси в центъра на София. 

Голяма част от тях са с отлична спортна подготовка, като някои са бивши барети, борци, културисти, боксьори, каратисти. Начинът им на обличане варира  - анцуг, маратонки и златни ланци, впоследствие заменени от дизайнерски костюми и скъпи часовници. Характерно е носенето на тъмни очила, късо подстригани или с обръснати глави.

"Бригадите на борците" диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха рекет на търговци и богати хора с правото на бухалката. Към тази група бяха братята Васил и Георги Илиеви (убити през 1995 и 2005 г.), гребецът Иво Карамански (убит през 1998 г.), Поли Пантев (застрелян през 2002 г.), Димитър Димитров-Маймуняка (взривен през 2002 г.) и др. 

Вижте още:На 19 август 2003 година, показно бе разстрелян Малкия Фатик

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ