Студентите окупират Ректората в София на 12 юни 1990 г. Протестът е срещу резултатите от първия тур на изборите за 7-мо Велико народно събрание, произведени на 10 юни. На следващия ден кръстовището на Софийския университет е барикадирано от кофи за боклук, движението на тролеите и автомобилите е напълно блокирано от привържениците на СДС, дошли да изразят недоволство и подкрепа на първата окупационна стачка на студентите. На 6 юли стачкуващите студенти искат оставката на президента Петър Младенов заради безнравствената му позиция. СДС в своя декларация подкрепя искането на студентите за оставка на президента.
Подготовката за студентския протест започва на 11 юни 1990 г., когато пред сградата на СДС в София привърженици на новосформиралата се партия заемат улицата и спират движението. Следват масови протести, митинги, стачки и барикадиране на булеварди като протест срещу изборните резултати. В Софийския университет започва Студентската окупационна стачка. Поставено е началото на движението „Гражданско неподчинение“.
"Ромите винаги пеят и танцуват - значи те носят една добродетел в живота - който пее, зло не мисли", говореха си участници във фестивала "Циганска песен и танц" миналата седмица. За разлика от "Шератон"-ския контингент "музиканти-менте" с мечки и маймунки на четвъртия ромски сешън участваха оригинални майстори на петолинието. Тридневното джамбуре в Стара Загора мина под почетното председателство на Вили Казасян. Шефът на журито, най-добрият цимбалист в България и на Балканите Анжело Маликов, припомни, че основната задача на ромския "Златен Орфей" е да изчисти циганската музика от турските и арабските чалги, както и от натрапчивите сръбски мотиви. Чалга на турски означава музика. Сред българските цигани и съгражданите им думата е придобила популярност като *мелодия, която се изпълнява по сватби. (За по-голяма прецизност в джипси-нотния лексикон е добре да се знае още, че маане е инструментално соло по време на изпълнението). Според сина на автора на класическото парче "Чай Шукарие" циганската песен в основата си не е игрива, а баладична, защото "циганинът е лирик по душа". Типичният ромски танц е с ръце и се различава от турския кючек "по темперамента".
С описанието на истинската ромска носия циганолозите се опитаха да изтрият знака за равенство, който слагаме между шарениите, кича и циганския маниер на обличане. По принцип посестримите на жената, отгледала Касандра, трябва да са облечени семпло - широка пола и блуза с широк ръкав. Добре е мъжете да са издокарани в панталон, задължително с ботуши и риза с широка яка. Естетическите цербери на фестивала бяха разстроени от това, че традициите и в обличането се губят: "различните танцьори тук се обличат смешно, кабаретно, по начин, който въобще не е цигански".
Според по-тренираните гости на феста ромската шлагерна музика е станала жертва на нециганското потребителско търсене. Българското ухо не било настроено да слуша разтърсващите руско-цигански романси, а предпочитало по-палавите кючеци. Музикантите от оркестър "Шумен", които този сезон свирят на "Златни пясъци", разказаха, че на морето най-много вървят гюбек-парчетата, а понякога и унгарският чардаш. "Най-характерният инструмент за нашата музика е цигулката. За сватби и кючеци най-важен, професионален и богат е кларнетът", обясни ръководителят на бенда. Специално за репортера на "Капитал" той изпълни на кларнет популярната мелодия от "Треска за злато" така, че и Чарли Чаплин би защракал с пръсти с ръце над главата си. Хонорарът за свирене на сватба варира между 60 000 и 100 000 лева. Най-желаните парчета са "Богата булка", "Жица, жица", "Тоз кючек" и "Наляво-надясно". Грижите за тонуса на сватбарите се възнаграждават щедро и извън договорката: "По сватбите ни подаряват много. Най-голям дар получихме две агнета. Още ни дадоха веднъж златен пръстен и галонка от 5 литра уиски", спомниха си "Шумен"-ци. Най-актуалната им песен "за проблемите на ромите" е "На път към бизнеса". Българските имитации на кючек, които били създадени "за гевезе" - "Камъните падат", "Баровец, баровец", "На бургаската гара", също са в хит-листата при ромска венчавка. Пак в младоженски контекст музикантите споменаха любопитния факт, че сред циганите-катунари (има още и кошничари, калайджии, джамбаши и др.) има обичай булката да се купува. "Сватовете се събират и определят цената в зависимост от това дали е красива, работлива и какво умее", разказаха очевидци. Сумата за невестите напоследък тръгвала от 1 милион лева и дори можела да удари стойността на тристаен апартамент. Най-известните "тържища" за мургави моми били в Плевен, Червен бряг и Димитровград. Представители на други цигански общности обясниха, че при тях жената се годява само срещу кило ракия. Любопитно прозвуча информацията, че за да остане имането в рамките на рода, вече все по-често се женят братовчеди.
Следобед, часове преди официалното прослушване в летния театър, настанените в с. Старозагорски бани участници в циганския фест играеха белот или репетираха по стаите. В станцията на "Марица-изток" (на няколко километра от месторождението на бира "Загорка") приветливи синоними на продавачи на семки си говореха от балконите. Беловласата Флора Романова от Шумен, излязла на припек на терасата, радостно замаха за поздрав на представителите на пресата. Речникът й, с който не всички българи биха могли да се похвалят, се оказа резултат от дългогодишно образоване и четене на книги. "Циганите по принцип сме весел народ, не носим злоба в душата си. За добрина обичаме да се отблагодаряваме с цялата си душа. В нелеки ситуации и мъка музиката облекчава, затова тя има такова място в нашия живот", разкри г-жа Романова. "Специално българският циганин много държи на имиджа на страната си. Затова апелирам към управлението да погледне на нас като на хора, които дават всичко за България, и да ни даде шанс да оправим положението си." Според говорителката на няколкото съседни балкона циганетата са необикновено будни и паметливи и могат да учат по няколко езика. "Сега се насочваме към английски език", съобщи Флора Романова и добави: "Вече не сме онези заспали хора, които не бяха разбрали вкуса на образованието. Но за нас то все още си остава лукс, в материален аспект." Докато разумната циганка разсъждаваше за хала на ромите, принадлежащи към етноса тийнейджъри кършеха снага и виеха ръце по характерен начин на близката тераса. Впоследствие те решиха да слязат пред почивния дом, за да си направят снимки с "истински джурналисти". Децата от танцов ансамбъл "Ансел" споделиха, че имат къщи, живеят съвсем модерно и не чувстват някаква бариера между себе си и останалите им връстници. Техният хореограф обаче намекна, че "проблеми с българите има". От думите му обаче се разбра, че те са регионални. "Във Видин живеем съвсем спокойно, в сговор, а тук, в Стара Загора, разбирам, че не пускат ромите да се къпят в басейна", възмути се Методи Филчев. Талантливите по общо мнение момичета и момчета от "Ансел" стилизират автентичен цигански фолклор. "С танците си засягаме проблемите по интеграцията на ромите в съвременното българско общество", обобщи корепетиторът.
Сред викове "коз" и "терца" във фоайето на станцията сновяха ромският депутат от БСП Петър Георгиев и футболистите от ихтиманския цигански отбор. Халфът Любен Ангелов с гордост обяви, че неговият тим е в А окръжна група. Поради финансовите си проблеми и зрялата възраст ритни-топковците от Софийско не хранят илюзии, че отборът им ще стане шампион на България. "Искаме само, ако може някой от младите да успее, да тръгне, да изгрее", подсказаха те една съществена отлика с българите.
Ихтиманските колеги на Стоичков първи заговориха за най-сериозния проблем на циганите - безработицата. "Неволята, сестро, ни учи да крадем", каза мъж с брада като на Румцайс. За пример той избра бившето си работно място - чугунолеярния завод в Ихтиман: "Преди там имаше 2000 души работници, след съкращенията останаха само 200. Негов съотборник добави: "В завода на електродите работеха 3 смени, сега е само една. Просто нема работа." Ако не по наследство, то със сигурност с хроничната липса на постоянна работа "офис" на циганите стават чужди дворове, улици и полета. "Половината отбор краде. Крадеме картофи, крави и други работи", признаха мъжете в екипи. Те посрещнаха с шумна радост приближил се впоследствие към приказливата група ром. "Преди 20 дена ме пуснаха от затвора. Прибраха ме за изнасилство на две момичета. Направих го, щото беха много красиви, како", заобяснява остриганият. "Сред нас борци има, има даже щангисти и майстори на спорта - Борето", криво разбраха въпроса ромите. "Мутри?! Ти луда ли си! Ние много не ги обичаме", бяха категорични циганите. Близкостоящите смугли хубавици също решиха да се включат в разговора: "Ромите всичко обичат, госпожа, най-вече веселите работи и да има ядене и пиене. Като нямаме пари, пускаме музика." Запитана дали може да гледа на ръка, опитна дама погледна хитро и отвърна "зависи колко плащаш". "За нас гледането на ръка е абсолютна измама. Децата ги възпитаваме да не краде, да не лъже, да има любов, да обича ближния", издекламира 43-годишната Любка.
"Циганите, малцинството въобще, нямат никаква защита, никаква подкрепа. Нашият депутат само заплатата си получава. Елате при нас да видите колко хора гладуват, има мизерия", оплакваха се вечните кандидати за по-добър живот.
"Аз най-обичам да крада - това е бърза печалба. Ако още малко се задържите, ще видите как ще ви открадна микрофона и ще го продам за хляб и картофи."
www.capital.bg
Бляскавата кариера на мутрите започва през 90-те години на миналия век. Те идват от спортния тепих, минават през хазарта, чейнджа на "Магура", рекета, популярните заведения и свършват до луксозни офиси в центъра на София.
Голяма част от тях са с отлична спортна подготовка, като някои са бивши барети, борци, културисти, боксьори, каратисти. Начинът им на обличане варира - анцуг, маратонки и златни ланци, впоследствие заменени от дизайнерски костюми и скъпи часовници. Характерно е носенето на тъмни очила, късо подстригани или с обръснати глави.
"Бригадите на борците" диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха рекет на търговци и богати хора с правото на бухалката. Към тази група бяха братята Васил и Георги Илиеви (убити през 1995 и 2005 г.), гребецът Иво Карамански (убит през 1998 г.), Поли Пантев (застрелян през 2002 г.), Димитър Димитров-Маймуняка (взривен през 2002 г.) и др.
Страната е в дълбока криза. Липсват стоки от първа необходимост, рафтовете са празни, пред магазините се вият огромни опашки, а в тях се пазарува или с купони или с връзки. Избухва първата национална стачка, която води до оставката на правителството на Андрей Луканов на 29 януари.
През януари 1995 година БСП и коалиционните и партньори съставят правителство начело с Жан Виденов. Кабинетът забавя структурната реформа и приватизацията, не закрива губещите предприятия, не успява да се справи с престъпността. В криза изпада банковата и финансовата система. Инфлацията достига невиждани размери, банките фалират. Зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“. СДС оглавява недоволството на гражданите. На 10 януари 1997 г. е организирана политическа демонстрация пред парламента с искане за радикални промени. Напрежението ескалира. Голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опитът на полицията да ги спре се оказва неуспешен. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите. Виденов подава оставка от всички постове.
Масовите протести от зимата на 2013 г. срещу повишаването на цените на електроенергията и отоплението. Те обхващат над 30 града в България. Антимонополните протести срещу електроразпределителните дружества се насочват и срещу политическата система. Насилие между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари 2013 в София довежда до оставката на правителство на Бойко Борисов. Силен обществен отзвук оставя самозапалването на Пламен Горанов.
Протести срещу кабинета „Орешарски“, популяризирани в социалните мрежи под името ДАНСwithme. Те възникват като реакция срещу личностите от кабинета „Орешарски“, непрозрачните назначения на държавни постове, най-вече това на Делян Пеевски за председател на ДАНС, срещу задкулисния модел на управление. Кулминационният момент на нестихващите протести е "Нощта на белия автобус" на четиридесетия ден от началото им. След целодневна блокада на парламента, полицията опита да евакуира депутатите с бял автобус. Той бе обсипан с камъни от протестиращите, а депутатите се върнаха в парламента. Стигна се до насилие между протестиращи и полиция.
Ето това се казва истинска любов
В навечерието на 8 март, 52-годишен мъж изненада 44-годишната си приятелка не с букет, а с единия си бъбрек, съобщиха италиански местни медии. От болница Molinette в Торино съобщиха, че пациентка със сериозно генетично заболяване – поликистоза на бъбреците, се нуждаела от спешна трансплантация. Преди два месеца лекарите започнали да търсят донор, но скоро станало ясно, че приятелят на жената е готов да й даде единия си бъбрек. След изследвания се потвърдило, че двамата са съвместими и операцията била извършена. Сега и двамата пациенти са под лекарско наблюдение, а състоянието им се преценява като задоволително.
Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с деца-непрофесионални актьори. Началото се поставя с филма му „Капитанът”, после следват емблематични за българското детско кино творби като „Таралежите се раждат без бодли”, „С деца на море”, „Куче в чекмедже”. В тях най-често той си партнира с писателския дует братя Мормареви. Зад този творчески псевдоним стоят Мориц Йомтов и Марко Стойчев, които животът събира в далечната 1953 г. в Българското радио.
Истинската история по която е създаден филма „Оркестър без име“
Те работят в редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва започва първата си платена работа. Първоначално двамата не смятали да пишат за деца. „Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна”, спомнят си по-късно те. Удобна е възможността, макар и иносказателно през детската тематика, да се кажат някои нелицеприятни истини за мрачните страни на лустросания от пропагандата социалистически начин на живот. Например – поощряваното натегачество още от училищната скамейка под формата на примерно поведение, партийните връзки на родителите, привилегии, които те изпращат в елитна езикова гимназия.
Всичко това в бъдеще очаква героите от сериала – Васко, Женя, Фори и техните съученици от 7-ми „Б” на варненско училище. Но преди това тримата ги чака едно незабравимо лято на морския бряг – пълно с лудории, бомбастични басове, неуморно съперничество, свързано с неволите на израстването и с първите любовни трепети. Васко е палаво, будно момче, чийто баща е моряк (даже боцман), а майка му е бременна с трето дете. Той е умен и доста хитър. Скита насам-натам из варненските улици с приятеля си Женя и все се състезава с Фори за сърцето на Тинчето. Женя пък е пълничък и е син на диригент. Бащата е голямо нещастие за момчето, защото често налага мудния си син с палката. Освен да похапва, Женя обича да се разхожда с Васко и да събира кураж от него за съвместните им щуротии. Историята се върти около продънена лодка, която Васко и Женя откриват и решават да ремонтират. За целта им трябват пари, а само съперникът на Васко – Фори, може да им ги осигури. Примирието между момчетата трае точно толкова, колкото да пуснат лодката в морето, която злощастно потъва, пропуснала вода през десетки пробойни... След това враждата помежду им отново се разгаря.
Диалога между Васко и Женя, когато намират лодката, е запазен в Златния фонд на БНР:
-И какво смяташ да я правим?
- Ще я стегнем, ще теглим една боя. Знам какво си мислиш, тоя пак изкука.
- Не съм си и помислил даже, но е голям счупеняк, няма да е рентабилно.
- Еее, все такива ги пускаш.... Ще видиш, може и мотор да й сложим.
- Чичо, колко е ремонта на една лодка?
- Подай оная дъска. Дръж тука, натискай.
- Ей, ти, подай ми стягата. Дай ми стягата, какво ми зяпаш?
- Заповядай.
- На кого е лодката?
- На един негов чичо.
- Еми да дойде чича му, да се разберем.
- А горе-долу?
- Долу, 2 стотака, горе- и до 3 може да стигне.
- Ще му кажем.
- Ей, я остави дъската. Къде дават така, бе?
- Аз само исках да видя колко е тежка.
- Няма значение, поне видяхме как става.
За да се заплете историята докрай, Женя решава да бяга. И за да не е сам в своя протест срещу властния си баща-диригент, той предлага на Васко заедно да отплават тайно. На кораба „Елена” работят бащата на единия и братът на другия. В решителния миг обаче страхът у Женята надделява и Васко, с куфар и с китарата на своя приятел в ръце, се промъква сам на кораба. И наистина отплава! Приключението на момчето ще завърши благополучно, макар и не по начина, по който го е мислил. После… лятото свършва, идва есента. Васко, Женя и Фори отново са на училище и летните преживявания остават в спомените.
Сериалът е и първата голяма роля на Иван Ласкин, който по онова време учи в столичната Седма гимназия. Заради снимките две години и половина почти не влиза в клас, предизвиквайки завистта на съучениците си. Той е единственият от многото деца, играли в сериала, който не само продължава кариерата си в киното и театъра, но и се налага като един от най-търсените днес актьори, макар и да е известен с чепатия си характер. В ролята на комбинативния Фори пък се превъплъщава Георги Марков, който по-късно завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и сега е търсен режисьор на музикални клипове, оператор и фотограф.
Днес в рубриката „80 години в 80 седмици“ ви разказахме историята на един от най-обичаните български детски игрални филми „Васко да Гама от село Рупча”.
Източник:
bnr.bg
9:33
