До 1940 г. в Пионерското движение участват близо 14 милиона деца, готови да дадат живота си в името на отечеството.
Руският фотограф Виктор Булла улавя в снимка образа на стотици деца с противогази - пионерите на Ленинград. Противно на очакванията, той не цели да покаже зловещата страна на войната или загубената детска невинност. Той прави снимката с цел тя да бъде повод за гордост, че страната е благословена с добре тренирани, екипирани и смели млади бойци.

Снимката е направена през 1937 г. в Ленинград, само няколко години преди блокадата на Ленинград от хитлеристките войски, продължила официално цели 872 дни, и довела до масов глад, лишения и смъртта на цели семейства. Много от децата на снимката загиват при блокадата, други оцеляват, ядейки лепило за тапети или останки от храните по окопите. И въпреки че през 1937 г. те изглеждат толкова готови да се изправят срещу реалността, си остават просто деца, попаднали в капана на войната. Пионерското движение е масова младежка организация в СССР и други социалистически страни. Движението съществува от 1922 г. до 1991 г. и включва в себе си деца от 10 до 15-годишна възраст. Подобно на скаутските организации на Запада, пионерчетата са обучавани на различни умения и са посещавали летни лагери.

До средата на 1923 г. в движението участват 75 000 деца, в началото на 1924 г. са вече 161 000, а през 1926 г. надминават 2 милиона. До 1940 г. вече 13.9 милиона деца са част от Пионерското движение, а до 1974 г. цели 25 милиона. 9 май 2015 г., Москва, Русия/ Млади пионери отдават почит към децата, загубили живота си по време на Втората световна война.

По време на Великата Отечествена война, военния конфликт между Нацистка Германия и Съветския съюз в периода 1941 – 1945 г., пионерите активно влагат всичките си усилия, за да допринесат във войната. Хиляди от тях умират на фронта като военен персонал или като част от Съпротивата в окупираните от нацистите територии.

Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Лееб. Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро. Повече от 900 дни жителите на града търпят убийствени лишения. Гладът и силните студове убиват цели семейства, но въпреки това Ленинград не се предава. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Неговата цел е първоначално да се пробие обръча, а впоследствие германската армия да бъде обкръжена между Красно село и Ропши, което е осъществено на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена. В обсадата на Ленинград участват немски, финландски и испански (Синя дивизия) войски. Тя продължава от 8-ми септември 1941 г. до 27-ми януари 1944 г. (блокадният пръстен е разкъсан на 18-ти януари 1943 година), или цели 872 дни.

През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941-1943 година са евакуирани към 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души. Четирима пионери получават "Златната звезда" и са отличени като герои на СССР заради изключителен принос във войната. Мнозина други получават медали за храброст и други почести за смелост и отдаденост на отечеството. Източник: vesti.bg.


Младежки туристически център "Орбита"

Цигов чарк е български планински курорт. Намира се на югозападния бряг на язовир „Батак“, който е шестият по големина язовир в България.Цигов чарк се намира на 7 km от град Ракитово и на 7 km от град Батак, на 19 км от Велинград и на 43 км от Пазарджик. Курортът предлага възможности за лов и риболов, водни спортове и забавления.

Настояще:

В курорта се намират няколко по-големи хотела, много малки семейни хотели и частни вили. Основната леглова база (около 17 000) е във вилите и хотелските комплекси тип „еднофамилни къщички“. Курорта е от типа семейно развлекателен комплекс. Има развит „пазар“, хранителни магазини и множество малки заведения, те се конкурират с луксозните ресторантски и бар комплекси в хотелите. Има две напълно оборудвани писти. Едната е до контра-стената на язовира, а другата е на пътя от Ракитово за Батак около два километра след разклона за центъра на к.к. тя има ски влек, ски гардероб, пластмасови шейни, чук-и-гек и ски учители. Цените са достъпни за всички желаещи да посетят това място.

Пистата е с дължина 1200 м. Има място за начинаещите и за вече утвърдилите се скиори. Около ски пистата има паркинг и места за хранене. Инфраструктурата е в развитие, като доста от върнатите земеделски земи не са в регулация. Това пречи за бързото израстване на курорта и заемането на място сред утвърдили се вече курорти като Банско и Пампорово.

Интересът на инвеститори в региона е осезателен. Пред старта на изграждането си са доста мащабни проекти – хотели, луксозни вилни селища с паркинги, ресторанти, басейни и всички удобства за туристите. Предстои добавянето на допълнителни писти, към вече изградената ски писта с модерни съоръжения.










Първият срок казвахме Другарко, а вторият вече трябваше да ги наричаме с Госпожо! Така  разбрахме ,че сме последните Чавдарчета.


Под пионерско движение се разбира дейност на детска комунистическа организация, съществувала в бившите социалистически страни. Членовете на тази организация се наричат пионери. Въпреки че и в някои капиталистически страни съществуват пионерски организации, те не са масови, не са контролирани от правителството, и не са свързани с конкретна политическа сила. Те са демократични и независими и изповядват марксистки идеали.

Буквално, пионер означава пръв, първооткривател. Пионери са хората, които първи прокарват път в неизвестното, поставят основите на нещо ново - заселват нови земи, извършват открития в науката, техниката, литературата, изкуството. Явно се е търсела такава аналогия при даване името на комунистическата детска организация като пионерска.

Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ (ДПО „Септемврийче“) е създадена през 1944 година. Децата преминават през няколко младежки комунистически организации: периода на чавдарче, последван от пионерче и най-накрая комсомолец. Чавдарчета са децата от I до III клас. Организацията носи името на Чавдар войвода, който според легендата е бил „крило за сиромаси“. Основните правила на поведение на чавдарчето са следните:

Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
Малките чавдарчета са добри другарчета.
Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: "Пионер ще стана аз!".
Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
Чавдарчето родината свободна обича - като своя майка родна.

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ е художествен музей в Плевен, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго.

В първите 3 години след нейното откриване панорамата е посетена от 2,5 милиона души. Тя е сред почти 200-те паметници, построени от плевенчани в памет на загиналите руснаци, румънци и българи. Включена е в Стоте национални туристически обекта.

Изградена е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.

Автор на живописната част и главен изпълнител е Николай Овечкин (Военно студио „М. Греков“, Москва). Колектива е от 13 руски и български художници : В.Щербаков, И. Кабанов, А. Чернишов, М. Ананиев, Н. Овечкин, Д. Дончев, В. Есаулов, В. Лемешев, Хр. Бояджиев, Г. Есаулов, В. Таутиев, Ю. Усипенко и А. Троценко.

Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ят пръстен е декоративно-пластичен фриз символизиращ обсадата на Плевен.

Туристите могат да се изкачат по асансьори на 2 зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: „Мъртвата долина“, редутите „Кованлък“ и „Исса ага“, Костницата в „Скобелевия парк“, Радишевските и Гривишките възвишения.

Тържественото му откриване е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен.

Роден е на 29 септември 1843 г. в Санкт Петербург, Русия в семейството на потомствения дворянин генерал Дмитрий Иванович Скобелев, чийто род произлиза от мешчьорските казаци. Завършва пансион в Париж (Франция). Учи в Петербургския университет, но е изключен поради участие в студентски вълнения (1861).

Ориентира се към военна кариера. Служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-1864). Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург и през 1868 г. е изпратен в Туркестан. Там прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива (1874) и в похода срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижан. Повишен във военно звание генерал-майор. Скобелев е първият руски губернатор на Фергана.



При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при Обсадата на Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч и командва лявата колона при превземането му. Участва в третата атака на Плевен. Участва с успех в зимното преминаване на Стара планина и в битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877), генерал-адютант (1878), генерал от пехотата (1880).

След войната
След Руско-турската война Михаил Скобелев се завръща в Туркестан, където ръководи завоюването на голяма част от днешен Туркменистан. В началото на 1881 г. превзема крепостта Гьоктепе, където избива цялото мъжко население в околността. Докато напредва с армията си към Ашхабад, е отзован и е назначен за командващ армейския корпус в Минск.

В края на живота си Скобелев се ангажира с активни политически позиции. След като в началото на 1882 г. произнася речи в Париж и Москва, в които се застъпва за крайния панславизъм и предрича сблъсък между славяни и германци, предизвиква недоволството на правителството и е извикан в Санкт Петербург. На път към столицата Скобелев умира от инфаркт в Москва.

След Руско-турската война в Плевен, на мястото на някои от най-тежките боеве по време на обсадата на града, е създаден „Парк Скобелев“, в който се намира Плевенската панорама и негов паметник. Село Скобелево и улици в Русе, София, Варна, Шумен, Плевен и Ловеч носят неговото име.

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: