Къща на рекордните 322 години може да се окаже една от най-старите годни за обитаване у нас. Досега по конструкцията й са правени само козметични ремонти, съобщава „Борба”.
Сградата до самото кметство на село Арбанаси е известна като Попянковата къща. Зa гoдинaтa нa cтpoeжa 1696 г. cвидeтeлcтвa нaдпиc c yкpaca нaд мaзaтa нa ceвepнaтa cтeнa нa пpизeмиeтo. През социализма тя е била стопанисвана от бившия автокомбинат, а впоследствие е дадена на Съюза на архитектите. Сградата, която е обявена и за национален паметник на културата, отскоро се стопанисва от Драгомир Йосифов.

„Изключително красива и здрава къща е. Наскоро я наех. Вложил съм около 15 хил. лв. за освежаване на вътрешността и двора. Планирам да я отворя за посещения, защото е световно богатство“, коментира Драгомир. Според експерти, Попянковата къща е типичен представител на архитектурата отпреди Възраждането. По онова време богаташките сгради са били своеобразни крепости без балкони и еркери, за да не могат да бъдат събаряни лесно, изградени предимно от камък на първия кат и със закрити чардаци.

Новият стопанин на къщата, който е и архитект по професия, е останал удивен от
изключителната здравина на основите, правени от дялан камък и зидани с глина с примеси. В подножието на основите имало даже скривалище и дам. Taвaнитe пък ca oт гpeди, oтгope нaкoвaни c дъcки, а гoлямa дъpвeнa и oткpитa cтълбa извeждa пoд cтpeхaтa дo oткpития чapдaк.В тази къща е сниман филмът „Крадецът на праскови“ през 1963. От това време е и един любопитен детайл, разказват очевидци. Тъй като трябвало да снимат в естествена среда, а не в декори, ce нaлoжилo дa зaкpeпвaт клoнки oт пo-млaди дpъвчeтa въpхy дpyгитe дъpвeтa. Въpзaли пpacкoви, кoитo пpoбивaли c тънкa тeл и после зaкaчaли пo дъpвeтaтa, кaтo зa цeлтa били зapeдили в хлaдилнитe кaмepи нa Гopнa Оpяхoвицa дeceтки кaceти c плoдoвe.

Амбициите на новите съдържатели са да отворят къщата още за празника на града и постепенно да оформят и музейна сбирка, представяща живота в Арбанаси.

БЛИЦ


На 1 март българите се поздравяват с думите "Честита Баба Марта"! Освен този празник обаче на тази датата са се случили много значими събития, а рожден ден имат и много известни личности.
Събития:

86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.

317 г. – Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.

1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.

1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.

1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.

1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.

1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.

1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.

1803 г. – Охайо става 17-я щат на САЩ.

1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.

1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.

1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.

1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.

1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.

1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.

1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.

1879 г. – Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.

1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руският цар и император Александър II.

1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.

1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“

1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.

1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.

1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.

1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.

1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.

1937 г. – Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, официално получава статут на град.

1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.

1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.

1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.

1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.

1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.

1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.

1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.

1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.

1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.

1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.

1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.

1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.

1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.

1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.

1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.

1980 г. – Открит е естествения спътник на Сатурн – Елена.

1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.

1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.

1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.

1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“

1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.

1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.

1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.

2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.

2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.

2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.

2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.

2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.

2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.

2009 г. – Официално е открито Радио Видин – най-новият проект на Българското национално радио.

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942 – 1943), убит от комунистическа терористична група.

Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ, Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.

В памет на Луков, от 2003 г. насам, крайнодесни активисти провеждат факелно шествие, известно като Луковмарш.

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Награден е с военния орден „За храброст” IV ст. 2 кл.; ордена „Св.Александър” V ст. с мечове по средата

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.[2] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Според Васил Митаков има силно напрежение между министъра на вътрешните работи Иван Красновски и генерала. Луков обвинява Красновски, че изпраща агенти да го следят. Напрежението между тях в крайна сметка води до там, че Луков удря три шамара на Красновски и го рита.

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски флорина – подарък от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.

Легендата разказва за младите и хубави влюбени Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи заедно с Баба Марта . Пижо и Пенда са вдъхновили изработването на многобройни мартенички с техния лик, защото историята на любовта им се предава от уста на уста в народното творчество. Тя става символ на новото начало и възраждащата се пролетна природа.

Пижо и Пенда живели отдавна на територията на нашата страна. Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с благия си нрав. Той бил най-личният момък в цялото село. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място – вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и бузите му били винаги червени. Пижо се влюбил в хубавицата Пенда още от първия път, когато я зърнал.

Пенда била най-красивата мома в цялата околия. Тя притежавала честна и скромна душа, била добра и много искрена девойка. Косите й били черни, а кожата й била най-бялата, която някой някога е виждал. Пижо бил запленен от нейната красота и я поискал за жена. Пенда също била избрала Пижо за свой спътник в живота. Така двамата млади вдигнали голяма сватба, на която поканили няколко села, а хората, възхитени от хубавата двойка, решили да ги обезсмъртят в две фигурки – на червен момък и бяла невеста. Така и до днес Пижо и Пенда ни наблюдават всяка година от мартеничките и ни напомнят, че силата на любовта облагородява човек и го прави безсмъртен.

purvite7.bg

Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km), също така и големи икономически центрове като Шумен, Търново и Русе го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокия релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския, например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Астрономическото положение на града се определя от координатите 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение, спомага градът да се оформи като оживен пазар. 

Антраник Арабаджиян - Астор е роден в Шумен на 18 ноември 1943 г. Фокусник №1 има 16 000 представления в цял свят. Първият си номер прави, когато е на 5 години, а на 10 вече мисли, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а не я бил учил!

........................................
- Астор, преди време един от учениците на Орфи постави под въпрос, че имате „Оскар” за магии?
- Чувал съм това многократно. Понеже аз съм много откровен човек, показах на един колега статуетката и без да ме пита никой, казах: „Ама диплома не ми дадоха”. И веднага - той няма диплома, той... Следващата година хората от „Оскар”-а ме канят на шоу като човек, печелил наградата и най-официално ми връчват дипломата - тя е много красива, с восъчен печат. Сега мисля да направя по едно хубаво копие и да ги изпратя на тези колеги, които говорят, че нямам „Оскар”. Вече имам диплома, но аз не съм я показал почти на никого. Нямам желание да доказвам нищо пред никого. Ако искат да вярват, ако искат да не вярват.

- Кои са най-опасните номера, които сте правил?
- Един номер с 8 топки. Най-обикновени пинг-понг топки. Щях да умра при него по време на репетиция. И то защо? В желанието си да вкарам още една топка в устата си, натискам навътре, за да видя дали няма възможност още и още... И като се залепва в гърлото ми –

не мога да дишам...

Натискал съм гръкляна си, беше посинял целият, бърках си с пръст в гърлото, въобще не искам да си спомням за този случай. Бях сам в апартамента, в който живеех, и нямаше на кого да кажа. Направо си отивах. То беше опасно, ако аз още малко бях натиснал с тъпата си глава, защото ако влезе по-навътре, щях да умра, да остана без въздух. И аз го намразих този номер.

- Колко ще ви струва номерът с летенето на Дейвид Копърфилд, ако решите вие да го изпълните?
- Гонеше половин милион, аз дори не попитах, за да не ми стане лошо. Но аз не искам да го правя, дори се шегувам, че за мен ще излезе по-скъп номер, защото аз съм много по-тежък от Дейвид Копърфилд. Той е примерно 80 кила,

аз съм стигал до 135 кг,

но сега съм 115.

- За колко пари купихте къщата на мистър Сенко?
- Много малко. В смисъл тогава бяха нормални цените. Аз я купих на 28 февруари 1983 г. Никой не допускаше, че може да се продава къщата. Аз бях в Италия и написах писмо на сина и на третата съпруга на Сенко, двамата бяха собственици: „Чух, че продавате къщата...”, което не беше вярно, откъде да чуя - и продължавам: „Ако това е истина, аз съм потенциален кандидат, готов съм – замяна на къща с апартамент, с нещо друго, с кола, левове, валута, каквото кажете, както кажете”. Никакво обаждане. Чаках един, два, три месеца и в Италия видях един мой приятел, който му разказвам това и той вика: „А, те я продадоха къщата на един автотенекеджия”. Викам –

Сенко като чуе, ще се обърне в гроба.

Защото беше голямо място, за гараж ставаше. И вече като знам, че е продадено, от Италия отивам в Египет, работя 6 месеца там, свършва ми турнето и в края на есента се прибирам. Идвам си с такси в жк „Люлин”, тогава живеех там с майка ми и дъщеря ми, и както свалям багажа, майка ми казва: „Андро, жената на Сенко те търси”. И аз веднага тръгвам със същото такси към къщата, сякаш ще изтърва разговора. Пристигам, звъня на вратата, отваря Елена и казва: „Айде, бе Асторе, къде беше, с Ицо решихме да ти дадем на теб къщата”. И аз като го чух това, щях да припадна. С Ицо се разбрахме да му дам пари, а жена му поиска апартамент и пари. Нормално едно такова нещо би се разминало с 25-30 000 долара по онова време, при мене стана много повече от тройните замени. Айде на този пари, на онзи пари, на нея й направих основен ремонт на апартамента. При мене може би двойно излезе – към 55-60 000 долара, много пари бяха тогава.

Една от причините аз да се върна от Америка беше, защото един мой приятел каза: „Ти знаеш ли, че в момента тази къща може да струва към 300 000 лв.?”. Аз имах едно кафене в САЩ, имах къща, зарязах всичко и се върнах. В Лас Вегас работих на хонорар, даваха ми пътни, храна, хотел и 1500 долара седмично. С мои пари отидох в Америка, доста пари спечелих и се върнах оттам без пари.

- Е, поне къща сте си купил в Америка…
- Аз я оставих на дъщеря ми. Тя се ожени, след това нещо не можаха да си плащат вноските за къщата и банката им я взе. Говоря за преди 15 години. Аз бях взел кредит от американска банка с туристическия паспорт, нали съм голям магьосник?

- По време на социализма как гледаха на вашите илюзии другарите?
- Много по-добре от сегашните „другари”. Тогава се обръщаше внимание на културата много повече.

Един от близките хора на Тодор Живков беше Мистър Сенко.

- Казвате, че сте пътували многократно до Америка, имахте ли проблеми с пътуванията?
- Имах забрана. Страхотен като финанси договор за Италия – не ме пуснаха; страхотен договор за Турция – не ме пуснаха. Не можах да отида в Бейрут, изтървавам страхотни договори. От 1970 г. до 1974 г. не ми дават паспорт. Отидох в милицията и дори един ми каза: „Много е писано за тебе”. Не можах да отида във фестивала във Виена и като капак не ме пуснаха на фестивала в Карлови Вари, по времето, в което аз съм председател на магьосниците у нас!? На „Лъвов мост”, дето е МВР, там беше паспортен отдел, много учтиво ми казват, че имам отказ. Направих си среща, помолих ги да ми обяснят и те ми казаха – изчистете си това, което е писано за вас.

- Сега в по-ново време ходихте ли да прочетете кой какво е „пял” за вас от познатите ви?
- Не. Не искам да видя нищо, може да ми е приятел. Нямам желание, но си имам своите съмнения…

- Не се ли опитаха и вас да ви вербуват?
- Аз съм с много дебела глава, не става. Те знаят, че няма да стане. Единственият човек, пред когото съм бил с наведена глава, беше баща ми. Никой друг! На 68 г. съм и в моя живот нито на един човек не съм направил нещо лошо.

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА www.blitz.bg

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: