19:13
19:13
Admin
ВИДЕО, СТАТИИ
No comments
- 16:43
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- No comments
Не плачи, майко, не тъжи,че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина-
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко – питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
„Нехранимайка излезе“,
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред назе, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка-
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина…
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене-
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади…
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат-
силно да любят и мразят…
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни-
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но... стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
(1871 година)
- 16:24
- Admin
- ВИДЕО, ЛЮБОПИТНО
- No comments
- 9:09
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- No comments
2,„Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика” — Жозеф Жубер
3,„До женитбата имах шест теории за възпитанието на децата. Сега имам шест деца и нито една теория” — Джон Уилмонт
4,„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки“ – Алберт Айнщайн
5,„Децата не са книжки за оцветяване. Не ги изпълвайте с любимите си цветове” – Халед Хосейни
6,„Доброто възпитание е най-доброто наследство” — Азербайджанска пословица
7,„Как се възпитават деца знае всеки, с изключение на тези, които ги имат” — Патрик О’Рурк
8,„Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство” — Мария фон Ебнер-Ешенбах
9,„Докато опитваме да научим децата си всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той“ – Ангела Швиндт
10,„Много неща научих с шамари. Още ги помня. Благодаря ти, татко, научи ме да приемам шамари и да ги раздавам” — из филма „Моят девер“
11,„Най-доброто, което можем да дадем на децата си, това е да ги научим да обичат себе си” — Луиз Хей
12,„Има два вида пътуване – първа класа и с деца“ – Робърт Бенчли
13„Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър”— Висарион Белински
14„Бебето е мнението на Бог, че светът трябва да продължи“- Карл Сандбърг
15„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето”– Франклин Рузвелт
16„Приемете за свое вътрешно правило никога да не давате за четене на дете книга, която вие самите не бихте прочели“- Джордж Бърнард Шоу
17,„Душата се лекува като бъдеш с деца” – Фьодор Достоевски
18„Децата трябва да бъдат учени как да мислят, не какво да мислят“ – Маргаред Мийд
- 8:36
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Първата среща с българския фолклор и с гласа на Валя бил 3 години преди записа - през 1965 година на Копривщенския събор. Заради тази българска народна музика Мартин Кьониг остава завинаги влюбен в България. Страстта му да да изучава народната култура се съпровожда с далновидността да документира всяка песен, всеки танц, всеки образ, всеки миг, до който се докосне докато обикаля българските села по всички кътчета на България през следващите 1966 и 1967 година. Записва песни и филмира танци, защото към онзи период от живота си е преподавател по танци. Досега си спомня упражненията за загрявка, с които започвали уроците му при българската му учителка по танци. Със същите упражнение започват неговите лекции по танци и днес, толкова ефективни и методически правилни се оказали те. Българските танци го покорили с идеалната "линия на танца". Независимо колко души са наловени за ръце, те винаги поддържат идеална линия в изключителен синхрон. Движат се като един под диктовката на ритъма на водача и опашката на хорото. Опознава спецификата на селския бит и култура в Тракия, Добруджа и Родопите. И разбира, че е попаднал във "време разделно", време на съдбоносни промени, на изчезването на една вековна патриархална култура с разпада на традиционното българско село и устремяването на хиляди млади хора като преселници в градовете на новостроящата се модерна България.
Имах шанса да опозная България на 60-те години и да документирам един миг от времето, което безвъзвратно изчезна. Бях щастлив да изживея този миг преди да го отнесе в миналото реката на времето, казва Мартин днес. Това, което го поразява в онези десетилетия на 60-те и 70-те години, е общуването на хората в българските села. Те се събират по домовете си, на седенки, донасяйки своята работа - предат, плетат, шият , бродират. Работейки общуват, споделят проблеми и радости. Високата естетика в облеклото на българите не могла да не предизвика възторга му. Дори когато се завръщали от полска работа от нивите, жените били с обици, с прибрани коси под красиви забрадки. По -възрастните поколения се движели в характерни облекла, тъкани и шити в домовете според етнографската традиция. И тази индивидуалност правела страната по-цветна, по-привлекателна, по-красива. А не унифицирана по модата на индустриалното общество.
Преди да получи разрешението да обикаля българските села и да прави записи, поставил пред българските власти 3 условия. Първото - ние да решаваме кои изпълнители и песни да записваме, защото по-добре можем да преценим какво ще предизвика по-голям интерес за американската аудитория. Второто - ние да се погрижим за писменото музициране с помощта на музикалните училища според американските стандарти, които тогава са се различавали с българските. Третото - да донесем собствена записваща апаратура и оборудване, обяснява американският фолклорист. Попаднал на разбиращи хора, с чиято подкрепа получил разрешението на държавните власти за събирането на фолклорен материал. Един от тези , които му помогнали е поетът Валери Петров.
Пристигнал екипът му през 1968 година в София и поискали да се свържат с Валя Балканска и да я запишат. Нейното свежо, виртуозно и емоционално и изключително въздействащо изпълнение на родопски песни помнели от Копривщенския събор. Тя тогава била млада певица от смолянския ансамбъл "Родопа" с ръководител Атанас Капитанов и не била известна. Нашенските столични чиновници в областта на културата ги попитали, коя е тя и вместо нея им препоръчали да запишат други певци с титли и звания. Американците обаче настоявали на своите предпочитания, отклонявали опитите да им бъдат натрапени други изпълинтели. Така се озовали в Смолян със своя "Фолксваген Мини Ван" и в класната стая, дълга 3- метра, широка 5 метра и висока 3 метра. Дори не направили звуков тест с микрофоните. Валя изпяла един единствен път "Излел е Делю хайдутин" и се получило. Макар че обикновено се правели по няколко опита докато се стигне до достатъчно добър резултат. Записали още няколко нейни песни и на хора на ансамбъл "Родопа". След снимките на Валя в народна носия в село Арда, си казали довиждане. Отново се видели след повече от 20 години при един концерт на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев в Сиатъл. И сега - 43 години след този съдбоносен запис на "Излел е Делю хайдутин".
През 1975 година получих обаждане от Алън Номакс, който беше изключително впечатлен от вокалните възможности на Валя, продължава разказа си Мартин. Алан е от род, който от десетилетия се занимава с автентична народна музика в САЩ. Той иска разрешението песента на Валя да бъде включена в селекцията със записи, които ще полетят с американските космически станции в междупланетното пространство като послание от Земята до друг разумен живот. Естествено, че казахме "да, разбира се", описва Мартин. Той чувства задължение да разкаже истинската история за това епохално събитие, защото се е наслушал на различни спекулации. После Алън изпраща Валината песен на Карл Сейгън, който подготвя "Златната плоча" за космическия полет. Междупланетните апарати носят много други земни звуци освен впечатляващи музикални творби от различти кътчета на планетата. Записан е поздравът "Здравейте" на 50 езици, звукът от капка дъждовна вода, която пада, знаците на различни земни писмености и много други символи, които създават представа за земния живот. Подборката за сдържанието на "Златната плоча" е извършена от голяма комисия от видни експерти от музикалните колежи, която изслушва стотици часове уникални записи от цял свят - Азербайджан, Мексико, Африка, Япония, Грузия... И това по времето на Студената война. Америка плати не малките разходи по този проект без да извлече каквато и да било комерсиална полза. Аз съм голям почитател на този проект, защото споделям философията на Алън Номакс, че добрата фолклорна творба е нещо необикновено, което е създадено от много на брой обикновени хора, казва Мартин. Той много пъти е идвал в България след онова първо посещение през 1965 година, но истинската история за българската песен, полетяла във Вселената не е добре известна. Със съдействието на известния български фотограф Иво Хаджимишев уникалните фотографии на Мартин Кьониг от 60-те години "Гласове и картини от България 1966 - 1979 " стават достъпни за българската публика през 2006 година. Същата изложба бива показана в Културния център на Чикаго, разположен до Милениум парк - за първи път културата на България попада във фокуса на неговите зали, през които преминават милиони туристи от цял свят.
Дължа изключително много на Иво Хаджимишев за осъществяването на тази изложба, признава американският фолклорист. Неговото желание било да публикува в някое издателство своите снимки от изчезналия свят на някогашна България, но българският фотограф се заел да организира изложбата в Националната галерия. Интересът бил невероятен. Много хора са допринесли за моето успешно общуване с българската култура, признателен е американецът. Екземпляри от луксозното издание на неговия дългогодишен труд вече могат да се намерят в Историческия музей и Държавния архив в Смолян. В него са и уникалните снимки на Валя Балканска от деня на записа на "Излел е Делю хайдутин". Към книгата има и диск с направените преди 43 години фолклорни записи. Изследователят и изпълнителката на "космическата" песен оставиха своите автографи в изданието. Двата екземпляра могат да бъдат разгледани от посетителите на двата института за съхраняване на историята.
www.marica.bg Автор: СМОЛЯН, Славка РАДИЧЕВА
- 21:40
- Admin
- СТАТИИ, СТУДИО Х
- No comments
След падането на комунизма през 1989 г., е имало повече от 150 поръчкови убийства над високопоставени мафиотски босове в България, често извършвани в центъра на София, посред бял ден. Налице е най-много 1 присъда тези случаи до момента, макар източници се различават. Това често се дължи на предполагаемата широко разпространена корупция на всички нива на съдебната система в България, включително прокуратурата.
Някои от най-изтъкнатите убийства през последните години:
Людмил Воденичаров, ликвидатор на местното ТКЗС. Взривен на 2 май 1993 г. насред с. Първенец, Пловдивско.
Георги Стайков – пловдивски бизнесмен. Взривен на 23 август 1993 г. край софийското с. Мрамор около 23 часа.
Стефан Мирославов-Крушата – На 4 септември 1993 г. на път от Ловеч за София е разстрелян от неизвестен снайперист.
На 6 декември 1993 г. в столичния ж. к. „Надежда" са разстреляни трима полицаи от сектора за борба с наркотрафика към РЗБОП към СДВР – на място е убит капитан Андрей Григоров, от раните си в болница умира капитан Дафин Тодоров, а колегата им Михаил Левянски оцелява по чудо.
Герман Винокуров – Застрелян на 11 януари 1994 г. пред дома си в столичния ж.к. „Дружба“ .
Деян Добрев – кредитен милионер. Открит мъртъв на 24 април 1994 г. в гората край сливенското с. Бероново. Със случая бяха свързани ямболските борци Тодор Боев (Картофа) и Стойко Шаламанов (Богата), които бяха разстреляни на 28 август 1994 година.
Доцент Цветан Цветанов – На 30 август 1994 г. пред дома на приятелката му (в района на столичното кино „Изток“) е убит с четири куршума в главата.
Цветан Илиев (Барото) – местен борчески тартор в Габрово. На 25 януари 1995 г. е застрелян в Габрово.
Емил Кирилов (Крокодила) – петролен бос. Убит на 1 февруари 1995 г. в кюстендилското с. Горановци.
Георги Калапатиров (Жоро Италианеца), бивш борец, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив и вицепрезидент на „Клуб 777“. На 6 април 1995 г. край гребната база в Пловдив е застрелян с един куршум в сърцето.
Валентин Митов-Карбида, Илия Върбанов-Даскала и Димитър Къшев-Джондера. Убити на 22 април 1995 г. край с. Габъре, Врачанско.
Васил Илиев (Императора) – основател и президент на ВИС, бивш републикански шампион по борба и по-голям брат на Георги Илиев. Нападнат и убит от неизвестни убийци по пътя си към ресторант „Мираж“ на 25 април 1995 година в София.
Георги Николов (Жоро Мечката) – основател на „Първа частна милиция“. Убит на 10 юни 1995 г. на излизане от спортен комплекс „Атлант“ в Бургас.
Доцент Ламбо Кючуков – преподавател по теория на познанието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и заместник-министър на образованието.
Иван Кудев – столичен борец и бивш съдружник на Иво Карамански. Убит на 17 септември 1995 г. с пет куршума в гръб.
Пламен Михайлов (Кимбата) – бивша „барета“. Убит на 24 октомври 1995 г. в столичния кв. „Дружба“.
Данчо Марков – шефът на СИК във Варна. Взривен на 21 ноември 1995 г. в асансьора на блока, в който живее.
Валентин Алексиев – Лисицата. Убит от наемни убийци в София на 12 февруари 1996 г.
Андрей Луканов – бивш български министър-председател (1990 г.). Убит на 2 октомври 1996 година в София от неизвестен убиец.
Петър Петров (Пешо Патерицата) – бивш борец и вицепрезидент в „Клуб 777“, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян с автомат „Калашников“ на 20 март 1998 г. Оръжието е открито една година по-късно в багажника на колата на Ганчо Въчков-Ганеца, който се самоубива на 6 юни 1999 г. след гонка и престрелка с полицията в София.
Иво Карамански, известен още като „Кръстникът“ – Застрелян от пиян познат пред дома си на 20 декември 1998 година.
Абдула Патаев – лидер на варненските чеченци. Убит на 20 септември 1999 г.
Яхия Хашаев – Убит в центъра на Варна на 22 август 2000 г.
Емил Димитров (Макарона) – собственик на „Унисон“. Застрелян на 24 януари 2001 г. в столичния кв. „Лозенец“ с два куршума в главата.
Пантю Пантев, известен още като „Поли“ – контрабандист на наркотици, първоначално свързан с ВИС, по-късно със СИК. Говори се, че е откраднал половин тон кокаин от руската или колумбийската мафия. Имало е няколко опита за покушение, включително един с ракета като всички опити са за различни причини от различни съперници. Той бе застрелян на карибския остров Аруба на 9 март 2001 година.
Лазар Анев и неговият бодигард Кирил Вълков – Убити на 10 август 2001 г. във Варна.
На 9 ноември 2001 г. – След взрив на автомобил в Несебър са убити са бодигардът, съпругата и шуреят на известния несебърски бос Димитър Желязков (Митьо Очите).
Димитър Димитров – Маймуняка – член на ВИС и дясна ръка на покойния Васил Илиев. На 29 януари 2002 г. е тежко ранен след бомбен атентат и умира три дни след това.
Красимир Станков – бизнесмен. Убит 2 май 2002 г. в жк „Лозенец“.
Румен Николов (Руснака) – търговец и един от свидетелите по делото срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов за източването на фонд „Земеделие“. Убит на 8 август 2002 г. във Велико Търново.
Бидзина Арушидзе – грузински гражданин. Убит на 1 септември 2002 г. във Варна.
Орце Коруновски – македонски гражданин. Убит на 22 септември 2002 г. във Варна.
Христомира Атанасова – собственичка на медико-стоматологичен център „Виталис“. Взривена на 9 октомври 2002 г. със самоделно взривно устройство.
Валентин Подмолов (Вальо Подмола) – известен като човек на шефа на несебърско-поморийската наркомафия Димитър Желязков (Митьо Очите). Убит на 4 ноември 2002 г. в Хасково.
Димитър Стаматов (Мастара). Убит на 21 ноември 2002 г. от неизвестен в Бургас.
На 26.11.2002 г. са показно разстреляни в столичния квартал „Лозенец“ Фейсал Мохамед Закка и Матар Фарай Ал Дулех – араби с българско гражданство.
Каро Акопович – варненски бизнесмен. Убит на 18 декември 2002 г.
Николай Колев – бивш прокурор. Убит на 28 декември 2002 г. в София.
Владимир Димов – заместник-шефът на охраната на СИБанк и бивш психолог на „баретите“. Убит на 29 декември 2002 г.
Илия Павлов – основател на Мултигруп и най-богатият бизнесмен в България. Няма официална доказателства за престъпна дейност, но той е смятан за един от босовете на мафията. Бивши служители твърдят, че той е участвал в проституция. Той бе застрелян пред офиса си в София на 3 юли 2003 г. (неуспешен опит за покушение е бил извършен през 1997 г.).
Филип Найденов, известен още като „Фатик“ – син на Исмет Тюркмен Шабан – високопоставен агент на ДС от сирийски произход, съдружник на братята Илиеви и смятан за основен бос на каналите за разпространение на наркотици и оръжия. Застрелян на 19 август 2003 г.
Румен Маринов (Нарциса) – един от основателите на ВИС, съдружник на Васил Илиев, кум и бизнеспартньор на Георги Илиев. Застрелян пред съседен блок в столичния квартал „Хладилника“ на 27 ноември 2003 г. Предполагаемите физически убийци – регистрирани за автокражби, са убити няколко месеца след убийството, а за поръчител на убийството е подозиран наркобосът Методи Методиев (Мето Илиенски), който безследно изчезва два дни след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г.
Константин "Самоковеца" Димитров – контрабандист на наркотици и милиардер, свързан с ВИС. Застрелян в Амстердам на 7 декември 2003 година.
Димитър Христов, известен още като Митко Дребосъчето – застрелян на 4 юни 2004 г. в кафене заедно с бодигардовете му Калоян Савов и Живко Митев от двама наемни убийци, маскирани като православни свещеници.
Милчо Бонев, известен още като „Бай Миле“ – Един от основателите на СИК и тясно свързан с Младен Михалев, известен още като Маджо. Той се смята, че е важно звено в трафикът на наркотици и дистрибуторската мрежа на Балканите, и е бил разследван от български и сръбски специални служби. Застрелян е посред бял ден в ресторант в София на 20 юли 2004, заедно с петима от бодигардовете му.
Георги Илиев (Главния) – Брат на Васил Илиев и ръководител на ВИС-2, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян пред клуба си в Слънчев бряг, България на 25 август 2005 година.
Емил Кюлев – бивш елитен плувец и банкер, свързан със СИК. Застрелян по време на шофиране надолу към Булевард България в София на 26 октомври 2005 г.
Антон Милтенов, известен още като „Клюна“ – контрабандист на наркотици, дясната ръка на Константин „Самоковеца“ Димитров. Застрелян в популярно кафене в центъра на София на 30 октомври 2005 г. (заедно с колегите му Иван Тодоров и Николай Добрев).
Иван Тодоров, известен още като „Доктора“ – контрабандист на наркотици. Застрелян на 22 февруари 2006 г.
Десимир Иванов – бивш бодигард на Георги Илиев. Убит пред блока си в жк „Младост“ на 17 ноември 2007 г.
Георги Стоев – бивш борец, свързан с ВИС и СИК. Беше написал девет книги за босове на мафията в България, много от които той претендира да е познавал лично. Застрелян в София на 7 април 2008 г.
Златко Баретата – Български мафиот. На стълбите на Софийския съд в центъра на София на 29-януари 2013 г. е прострелян няколко пъти от неизвестен извършител, но оцелява.
Димитър Стоянов (Митко Лудия) – шеф на пловдивския клон на ВИС. Застрелян януари 2015 г. пред жилището си и умира от раните си в линейка на път за болницата. Свидетел на нападението става съпругата на Стоянов – манекенката Роси Черногорова.
Използвани са материали от Уикипедия
Абонамент за:
Публикации (Atom)
