22:21
През цялата история на България до 1989 г. смъртното наказание се е прилагало безпрекословно. По времето на зрелия социализъм след като последната съдебна инстанция присъди смъртната присъда, последната дума е имал Държавният съвет на НРБ. Членовете му воглаве с Т. Живков са потвърждавали „висшата мярка“ и присъдата е влизала в сила. Можели са и да помилват. След това специалният куриер носел документа, в който пишело, че присъдата трябва да бъде изпълнена. В предвидения от затворническите власти ден за изпълнение, вратата на килията се отваряла и обреченият бивал извеждан почти насила оттам. Нередки били случаите, когато осъдените на смърт полудявали в очакване на екзекуцията и честите опити за самоубийство не били рядкост. В уречения ден, когато са били извеждани от килиите им, за да бъдат преселени в отвъдното, смъртниците са крещели с всичка сила. Дращели стените до кръв с нокти. Опитвали са се да побягнат, но охраната се е е нахвърляла върху тях и ги е усмирявала с жестоки ритници.
Имало е и случаи, пазачите да стрелят смъртоносно по време на подобни сборичквания, като разследването на инцидента приключвало с мнение, че става въпрос за законна самоотбрана, а тъмничарят е получавал награда за „проявена самоотверженост при изпълнение на служебния си дълг”.
Накрая осъдените са били отвеждани в „стаята на смъртта“. Тя се е намирала в подземията на централния корпус на столичният централен затвор. До нея се стигало по дълъг тъмен коридор. Отвън изобщо не се виждало какво става вътре, защото плътни червени завеси обгръщали стените на коридора. Помещението било разделено на две от огромна стена-огледало. Така служителите, отговорни за екзекуцията, наблюдавали непрекъснато обречения. Той пък, от своя страна, имал няколко минути, за да се „наслади“ на печалния лик отсреща. Никой не питал жертвата за последното й желание. Да не говорим за свещеник, който да я изповяда, или за присъствието на близки. Социалистическите закони обричали осъдените на смърт да се преселят в отвъдното изключително в „служебна компания“. Самите „екзекутори“ не виждали нищо тържествено или символично в разстрела. За тях това било просто работа – кървава, досадна, тежка, но, общо-взето, доходоносна, поне за ония години. На палачите държавата им давала по 20 лева на разстрел.
Които били с по-слаби нерви, просто не оцелявали в този занаят. Имало е и превъртели, които завършили живота си в лудница. Иначе пропиването си било задължително – както при моргаджиите и гробарите.
Източник:соцбг.
10:24
Admin
ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
No comments
В Татовите „морални” времена, към които имаме най-големи съмнения, са ставали и най-невероятни сексуални „изстъпления” – най-често между директор и подчинени, между партиен секретар и редова членка на БКП. Партийната политика е позволявала подобни отклонения в името на „сплотяването” на работническата класа. Да не се чувства разделение между върхушката и „низшите духом” и материално.
Самите стратези от тъй наречената ВОСР – Ленин, Сталин, Дзержински, а също Георги Димитров и прочее забравени вече от портретите величия, са кръшкали най-безцеремонно на благочестивите си „червени” половинки. По дачи, резиденции, закътани от простолюдието вили и вилички. В охранените им лапи първо попада нежният обслужващ персонал – най-уязвимата прослойка, обслужваща елита. В цялата йерархия всичко върви от горе надолу. „Малките” директно копират „големите” и си развяват пищималите като вождовете си, дори ги надхвърлят в щенията си. Брутално, обсебващо и нетърпящи никакви други мнения. Иначе оставаш зад борда на живота. Няма малка, няма голяма правда, има само една-единствена – тази на партията ръководителка, която дори и да съгреши, си остава права.
Годината е 1983-та.
На бай Манол Конакчиев, директор на кърджалийския месокомбинат, където дневно минават под ножа над 3000 говеда, остават само шест месеца за пенсия.Време, достатъчно да се оплеска и да остави ярка диря в местната кланица. За него работят към стотина души, от които 20-30 яки родопчанки. Каквото е минало под „ножа” на шефа, минало. За последно мята мераклийски погледи на главната си счетоводителка Невяна Петрова, само с три лета по-млада от него, но пък за разлика от жена му, къде-къде по-надарена – с гръд като харманлийски карпузи, с ханш като тракийска тиква, около четвърт декар. Сочна и апетитна, откъдето и да я погледнеш. Остава само да я побарнеш и… обладаеш.
Годините са пак кризисни, коли се добитък на поразия, за да се задоволи най-вече столичният пазар. Та покрай напрегнатото си всекидневие двамата сладострастници все изпущат времето да задоволят първичния си нагон. Намират го в една съботна утрин, когато поредната партида месища са изпратени по първо направление.
74Манол и Невяна търсят усамотение в… хладилен склад. Какви са ги вършили там, какви не, само те си знаят, дано поне са осъществили мераците си, но твърде скоро осъзнават, че така са хлопнали външната врата, че не могат да излязат от помещението. А температурата в него е два градуса по Целзий. Изпадат в ужас. Тракат зъби от студ. Дори и горещите прегръдки вече не помагат. Готвят се за бялата смърт.
Най-неочаквано към 22,30 ч., малко преди сексуално настроените гълъбчета окончателно да сдадат багажа от мраз, някой отваря близо двутонната порта на хладилното помещение. Оказва се Хасан , най-добрият коляч в предприятието.
Децата му останали гладни, та решил да ги нагости с малко мръвка, крадена, естествено
Снабдил се с необходимите урудки и преодолял препятствията. Но когато вместо тренажорите с куките висящо кърваво месо вижда полузамръзналите си началници, тотално сдава багажа. Не поема нито напред, нито назад. Онемява. „Снежните” любовници го приемат като манна небесна, прегръщат го и го целуват, щастливи от избавлението си.
След полунощ великолепната тройка се затваря в директорския кабинет – вадят се тънки питиета, топли кафета, изискани мезета, шамфъстъци и прочее екстри. Предстоят тежки преговори – нито Хасан циганинът е видял прелюбодейците, нито соц-директорът ще предприеме наказателни действия срещу крадеца. Крадец – спасител! И това ако не е социалистическа патология, здраве му кажи. Какво тук значи някаква дистанция на времето!
Източник :http://www.blitz.bg/
Абонамент за:
Публикации (Atom)
