9:06
Admin
1945-1989 ГОДИНА, Варна, Курорти
No comments
За някогашните хлапета пътуването с градския транспорт е носело приключенския дух на откривателството. „Като деца все искахме да се возим в ремаркето. Понякога родителите не искаха да се съобразят с нашите капризи и ни казваха: „Кондукторът е в ремаркето качвай се отпред“ Автобусите с ремарке са се движили в страната ни някъде докъм 1975 г., след което изчезват безвъзвратно от градския пейзаж.
10:45
Admin
1945-1989 ГОДИНА, Бургас, Созопол
No comments
По времето на социализма, корабите на подводни криле кръстосват неспирно родното Черноморие. Те стават изключително популярни през 70-те и 80-те г. на ХХ век с плаванията си между градовете Варна, Балчик, Несебър, Созопол, Бургас (вкл. о-в “Болшевик”) и Мичурин.
Съдбата на последната социалистическа "Комета"
Съдбата на последната социалистическа "Комета"
Собственост са на БМФ.
Спомняте ли си дългите опашки по пристанищата за сдобиването на заветния билет и цената му тогава ?
Детството е периодът от живота ни, в който искаме да останем вечно. Ако има нещо, за което съжаляваме, то това е, че в моменти на слабост и неопитност сме си мечтали да бъдем възрастни. И тъй като времето си тече, а ние в крайна сметка пораснахме (поне привидно), не ни остава друго, освен да си спомняме за онова вълшебно време. С носталгия и любов!
Споменът за детството се връща всеки път, когато:
Помиришем курабийките на баба.
Усетим аромат на окосена трева.
Замирише на цветя.
Или на топъл хляб.
Намерим прашните детски книжки и играчки.
Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.
Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.
Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.
Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.
През юни замирише на липи.
Искаме да вярваме в чудеса.
Споменът за детството се връща всеки път, когато:
Помиришем курабийките на баба.
Усетим аромат на окосена трева.
Замирише на цветя.
Или на топъл хляб.
Намерим прашните детски книжки и играчки.
Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.
Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.
Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.
Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.
През юни замирише на липи.
Искаме да вярваме в чудеса.
Абонамент за:
Публикации (Atom)





