Златни пясъци,1961 г

ОЩЕ СНИМКИ ОТ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ ТУК >>>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дружба-Плажа през 1960 година

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Милиционери пред Мавзолея в София,80-те

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият!

Кирчо е герой от филма „С деца на море”, в който играе незабравимият Георги Парцалев. Макар основно снимките да са били на Златни пясъци, режисьорите са използвали за някои от кадрите и плажа на Слънчев бряг.  За първата част на кинолентата екипът е избрал Несебър – Стария град, църквата, пристанището с лодките и рибарските мрежи, тесните улички и старите къщи. Във втория епизод Парцалев влиза в ролята на гид, който забавлява децата в Слънчев бряг. Хиляди българи са се хващали за коремите от смях пред кадрите, на които актьорът позира, качен на камила или се състезава с блъскащи се колички.  „Колко коня е лодката? Трийсет коня и шест магарета!” Или: „Имам да спя още десет минути и идвам”, обяснява героят, наказан да спи следобед, на приятелите си, които го чакат на улицата
.Целият филм може да видите тук >>>

Стари Български филми гледайте тук >>>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Снимачната история на филма "Оркестър без име "

Малцина от феновете на култовия филм „Оркестър без име”, които знаят наизуст репликите му
са се вглеждали по-детайлно в кадрите, където е показано ежедневието на  малък провинциален град. Оказва се, че авторите на филма режисьорът Людмил Кирков и операторът Виктор Чочов се спират на Айтос. Малкото градче на 30 км. от Бургас по времето на соц-а се вписва чудесно в идеята да се разкаже животът на музикантите от един оркестър, които имат желание за  изява, а и е близо до морето.Тогава през далечната 1980 година продукцията се снима по Южното Черноморие. Преди 34 години целият снимачен екип отскача периодично до Айтос за кадрите в началото на филма преди героите да тръгнат за турнето до Златни пясъци с големи надежди.Айтозлии са горди, че е запечатана тяхната малка сладкарничка, лимонададжийница, магазин за дрехи, дори и улицата, която води до Автогарата, с магазин за плод и зеленчук.  През годините колкото повече се върти филмът, толкова повече нараства  самочувствието на местните жители, че са били част от родната киноиндустрия. Така и с времето се ражда легендата, че песента във филма „Нашият град”, изпята от група Тангра, е писана за техния град. Всъщност тя приляга на всеки малък провинциален град от онова време, „в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи”. Авторът на текста Александър Петров, който наскоро отбеляза 60 години и е един от най-известните текстописци на рок песни в българския ефир, получава задача от Окръжен комитет на партия да възпее  малък град в Северна България. След това композиторът Борис Карадимчев пише мелодията, песента влиза във филма,  като става набързо популярна. За нея спорят няколко градове в страната. Дори официално се води и химн

на Шумен.Айтозлии си спомнят, че  идването на снимачния екип се е превърнало в една от местните атракции по онова време, когато студио „Бояна” бе от ранга на Холивуд в представите на хората, а родните актьори бяха досущ като холивудски звезди.Единият от участниците – статисти му се налага няколко пъти да изяде пасти и да изпие модния по онова време битер лимон, докато се снима кадърът в сладкарничка „Роза” срещу Читалището, където героите на Георги Мамалев и Филип Трифонов  прекарват следобеда си в обсъждане на бъдещето турне.„Спомням си, че ме откриха пред киното заедно с моя приятел, аз съм момчето с жълтата блузка във филма. Направихме два дубъла, защото първият не се хареса на снимачния екип”, разказва Кирил Борисов. Тогава той е бил 15 годишен, в момента живее и работи в чужбина. Репортер на вестника се свърза с него по телефона в кратките обедни почивки. Беше страхотно усещане да влезеш във филма, продължава Борисов. С годините не е пропуснал нито веднъж, когато е в България и излъчват филма, да го гледа и да се върне в онова време.Управителката на въпросната малка сладкарничка, не е професионален актьор, а отново местна жена. Калудка Митева тогава работи в „Роза”и също участва като статист и продава лакомства на героите във филма. До 1983 година тя работи като управител там, после се премества на други търговски обекти, завършва трудовия си стаж като продавач на вестници. Откриваме я у дома. „Това са наистина много мили спомени, преди дни, когато отново показваха филма се върнах  в онова време, а съпругът ми каза: „Ела, дават те пак по телевизията”, разказва жената.Повечето от хората обаче са категорични, че с филма са вдигнали популярността на града си и самочувствието им, че са били творци в родната ни киноистория се е повишило.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ