Първата професионална актьорска изява на Робърт Редфорд – водещ на ТВ игра, му носи хонорар от 75 долара. Той е сред най-високо платените актьори на планетата досега. И сред най-желаните.


Робърт Редфорд се ражда на 18 август, през 1936 година в Калифорния. Израства в семейството на счетоводителя Чарлс Робърт Редфорд и съпругата му Марта. За съжаление Марта Редфорд умира твърде рано – точно когато синът ѝ завършва гимназия.


Красивият младеж е с буен нрав и често проявява агресия в характера си. Забърква се в дребни кражби в гимназията, а заради злоупотребата с алкохол губи бейзболната си стипендия като студент в Университета в Колорадо.


След като учи в института по изкуствата Pratt и живее известно време в Европа, се завръща в САЩ и започва да учи актьорско майсторство в Американската Академия за Драматични Изкуства. През 1958-ма се жени за Лола Ван Вагенен, която му ражда четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Развеждат се през 1985-а.


Дъщеря му Шона Редфорд е художничка, а синът му Джейми Редфорд е сценарист. Втората му дъщеря Ейми Харт Редфорд наследява любовта към актьорската професия.


Много са незабравимите роли на Робърт Редфорд. Първият му значителен успех идва след снимките на „Бъч Касиди и Сънданс Кид” през 1969-а, когато актьорът е на 32 години. „Такива, каквито бяхме” и „Ужилването”, и двата през 1973 г., правят от Редфорд актьор № 1 в боксофиса за следващите 3 години.Актьорът продължава да живее в обширно ранчо в Юта, където през 1980-а създава институцията „Сънданс“ за подпомагане на изгряващи кинотворци.


Ежегодният кинофестивал, който организира, е един от най-влиятелните в света. Режисьорски дебют Редфорд прави през 1985 г. с „Обикновени хора”.През 1992 г. печели овациите и на публиката и на критиката с „Там тече река”, а през 1994-а с „Телевизионно състезание” отново получава номинация за най-добър режисьор.


Единственият „Оскар“, който Редфорд получава през дългогодишната си кариера, е за филма „Обикновени хора“ (режисьорският му дебют по романа на Джудит Гест), въпреки че е номиниран още два пъти за златната статуетка.


Другата награда на Академията актьорът получава за цялостен принос за създаването на филмовия фестивал Sundance. За целия си творчески път до момента има 34 отличия и 47 номинации.Около името му винаги се плетат интриги. Той е яркото доказателство, че красивите мъже с гигантски талант извън големия екран трябва да се справят със спекулации, клюки и високомерие. И го прави. Справя се и продължава напред.



Тройният убиец от „Гео Милев” в София Димитър Кънчев, който уби най-близките си през 1997-а, бе осъден на 18 години след съдебна сага, продължила 16 години. 


След две прекарани нощи в Софийския затвор той твърди, че е невинен в интервю за предаването „Нека говорят… с Росен Петров”. Обяснява присъдата си с нечии засегнати интереси и не се разкайва, защото не е извършил нищо.


На 3 март 1997 г. 17-годишният тогава Кънчев застрелва баща си Николай Кънчев, доведената си майка Миглена и убива с нож 4-годишния си брат Николай след скандал за пари. Тогава той направи самопризнания и заведе полицията на мястото, където в контейнер за боклук бе изхвърлил окървавените си ръкавици, тефтерче и счупено огледало от апартамента. Заради нарушения на разследващите и привикването на пияни поемни лица, част от доказателствата се оказаха невалидни, а после Кънчев заяви, че направил самопризнанията под натиск.


„Когато човек е невинен човек, идва сам, когато е виновен, бяга. Не съм мислел да бягам”, казва той след като бе прибран в затвора тази седмица. Твърди, че по случая му има лъжесвидетелстване и фалшиви протоколи в следствието.


Записът с пълното му признание той определя като „прословут”, но като такъв, на който никой не вижда, че чете думите, които казва. „Явно съм засегнал нечии интереси”, обяснява присъдата си и допълва, че тогавашният вътрешен министър, чието име не си спомня, предизборно поискал случаят да бъде приключен за 24 часа.


Софийският градски съд първоначално оправда Димитър Кънчев. За 15 г. делото мина през 10 състава на три съда. Общо 5 пъти Кънчев беше оправдаван. Четири пъти Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане, за да се стигне до окончателната осъдителна присъда.



„Може би не съм единственият невинен тук. На 15-16 съдии мнението не е маловажно – да ме признаят за невинен и да си сложат подписите. После други да го връщат с особени мнения. Най-лошото в цялата ситуация, както с мен се случи, може да се случи с всеки един”, каза Кънчев и обещава случаят му да стигне до съда в Страсбург.


След тройното убийство той продължава да живее в апартамента, в който се е случило, защото така преценил. Имал приятелка и работа, искал да създаде и семейство. Не се разкайва, защото не е извършил нищо.

Братът на убитата Миглена Георги Лазаров призна, че след края на дългогодишната сага от плещите му е паднал товар, който досега до е отдалечавал от близките му, но загубата остава същата, независимо от присъдата.



Като "лъчезарни деца" са охарактеризирани задържаните в следствения арест за зверското убийство на 85-годишния нумизмат инж. Милко Златев 2 момичета и 2 момчета техните преподаватели в Стара Загора. 


Учителите от СОУ в кв. "Железник" и Техникума по електротехника научават от журналистите, че техни възпитаници са планирали и осъществили престъплението, станало на 5 май 2004г. привечер в жилище на бул. "Цар Симеон Велики" 65. 


С мярка за неотклонение "задържане под стража" за 72 часа са 15-годишните Мария Н. и Виктория Н. и с година по-големите Дончо Т. и Боян Д. И четиримата нямат регистрирани груби нарушения на училищния ред, ползвали се с добро име сред съучениците си. Директорите на двете училища до вчера предобед не са търсени от следствието, а от полицията отказали да им съобщят подробности, защото задържаните са непълнолетни.


Ако се съберат достатъчно доказателства за виновността им, те могат да бъдат осъдени на доживотен затвор, но предвид на това, че са под 18 г., максималното наказание може да е 12 г. зад решетките.


Трупът на пенсионера, бивш шеф на химическата лаборатория в гълъбовската брикетна фабрика, Милко Златев, е открит на 8 май. При извършения оглед е установено, че по тялото има множество контузни рани, около шията му е усукан телефонен кабел, а в гърба му е забит до дръжката 30-сантиметров кухненски нож. Престъплението е било с цел грабеж, при който от дома на убития са отнети част от нумизматична колекция, ръчен часовник "Сейко", видеомагнетофон, светкавица за фотоапарат и 1600 лв. Вещите са намерени и иззети от дома на едно от момчетата.


Според запознати майката на Мария Н. е почиствала жилището на жертвата. Той й бил дал заем от 65 лв. Парите трябвало да бъдат върнати на 5 май, но родителката била заета и дала сумата на дъщеря си да я отнесе на стареца. Момичето разказало на приятелите си, че Златев има доста скътани пари и богата колекция монети. Тогава всички се обединили около идеята, че могат да го "прослушат".

Източник:segabg.com



София, 29 септември 1995 г., петък, 21 часа. Един дребен, слабоват мъж се прибира у дома. Той е около 60-те, с артистична барета, носи детска книжка. Те са въоръжени с боксове и ножове. Тримата скинари оглеждат „хората“ с презрение, търсят някой „подозрителен“, „неблагонадежден“ и „небългарин“, жертва търсят, фиксират слабоватия с баретата и детската книжка, заобикалят го, единият пита „Ти турчин ли си, бе?!“, следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват. 


Спомнихте ли си? Жертвата е бате Асен, знаменитият български актьор Асен Кисимов. Биячите – студент по медицина, служител в частна фирма и момче на 17 години. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите. На тях не им се случва нищо. При разпитите повтарят обезумителния аргумент, че им приличал на турчин и затова го пребили.


После на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!“ и ще обясняват, че всъщност бате Асен приличал на евреин и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“.


„Героите“ от трамвай 8 потънаха в нищото. Безнаказано. Ако някой ден изплуват в мелето на поредната неонацистка бруталност, полицията ще се плесне по мъдрото чело – „Ей, да бе!!“. А той, актьорът, си остана за всички нас бате Асен.


По ирония на съдбата актьорът бе голям приятел на децата. Той е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Умира внезапно на 69 години през юли 2005-а в Благоевград. Смъртта застига големия творец на театрално изкуство в дома на приятеля му – фотографа Румен Жерев, когато се връща от откриването на изложба и след участие като конферансие в спектакъл на Камерен оперен театър. А на следващия ден го е очаквало детско матине.


До последния миг от живота си човекът, останал завинаги свързан с песента „Къде остана детството“ и с прозвището Бате Асен, беше ангажиран с участия.


Негови близки разказват, че последният му ден е бил много натоварен, както всички дни в последните години. След края на концерта от фаталната вечер той си тръгва в много добро настроение и казва, че с нетърпение очаква следващата си среща си с деца. „Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят“, казва Асен Кисимов в едно от малкото интервюта, които е давал през последните си години.


„Изглежда, безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба… И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот“, добавя актьорът.


До голяма степен любовта към децата се дължи и на неговия учител проф. Георги Стаматов, при когото през 1959 г. завършва актьорско майсторство. Учителят често е казвал на своя ученик: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра.“


През 1965 г. Асен Кисимов става водещ на „Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“. Последното предаване е водил на 26 юни 2005 г. С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи.


„Той беше едно парче добро, което се движеше из България“, казва Любомир Пеевски, сценарист на „Час на слушателя“ от създаването на предаването през 1964 г. Заради 50-годишния си стаж зад микрофона на „Час на слушателя“ екипът на предаването имаше намерение да се кандидатира за Гинес, но за съжаление, то повече не се излъчва, защото Бате Асен беше негова емблема, казва Пеевски.


Асен Кисимов или Асен Ангелов, както е принуден да се нарича в определен период от кариерата си, за да не бъде свързван с името на големия театрал Константин Кисимов, е играл за различни трупи – „Адриана Будевска“ в Бургас, Театъра на Българската армия и театър „София“. Участвал е в над 30 спектакъла на големия Леон Даниел. Има над 100 роли в театъра и над 30 в киното. За 60-годишнината си заедно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла „Чудото Чудомир“. Незабравима за публиката остава ролята на Николай в „Необикновен процес“, за която Кисимов е удостоен с първа награда на националния преглед на българската драма и театър през 1964 г. За втората българска постановка по Дюренмат – „Посещението на старата дама“ (1963), критиката посочва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва специфичния за Дюренмат трагикомизъм.


Сред запомнящите се филми с негово участие са „Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“, „Топло“ (1978).


Освен песента „Къде остана детството“ към „Войната на таралежите“ (1979) Кисимов изпълнява и рефрена „Всяко момче е бъдещ мъж“ към филма „Васко да Гама от село Рупча“, както и 60 други песни, представени на фестивала „Златният кос“.


През 2002 г. Асен Кисимов прави в Театъра на Българската армия моноспектакъла за ученици „Великите поети на България“ със стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя мисия възраждането на актьорските рецитали. „Децата, изглежда, не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях“, споделя той след свой спектакъл: „Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен“.


На въпроса, ако можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората, отговорът неизменно е : „Ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров – Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам – познайте какво? Надежда за всички“.

Автор:Велислава Дърева/в-к Дума



Колкото до злорадството, разпространено от групичка за "мокри поръчки" във Фейсбук, нека само после да не се вайкаме, когато някой друг Жулиен помете или пребие наши близки 


Все още не са напълно ясни всички обстоятелства около историята с пребития началник на ОДМВР-Русе стaрши комисар Николай Кожухаров. Какво се знае за момента.


Установените факти


Вследствие на побоя Кожухаров е загубил 1.5 л кръв. Направена му е животоспасяваща операция, с която лекарите са спасили и единия му бъбрек. Първоначално, вероятно и под влияние на алкохола, той се прибира у тях, без да разбира тежестта на нанесения му побой. Около час по-късно състоянието му рязко се влошава и е откаран в болница.


Всичко се случва буквално пред входа на блока, в който живеят сем. Кожухарови.  Установено е, че той е бил със съпругата си и 6-годишния им син. Тогава, внезапно, което ясно се вижда и от вече разпространения запис, се появява кола с несъобразена (спрели автомобили, пешеходци на улицата, лоша видимост) скорост, която криволичи.


Знаят се и извършителите, които са задържани - трима са на 18-19 години, четвъртият – на 15. Окръжният съд вече остави в ареста Жулиен Кязъмов, Виктор Иванов, Станислав А. и Кирил Гочев, като им наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ с мотиви, че са демонстрирали арогантно поведение и липса на респект, след като са разбрали, че срещу тях стои директорът на полицията. В допълнение, нападението е извършено на публично място, пред множество свидетели, сред които и деца.


Освен семейството на комисар Кожухаров, свидетели на инцидента са били и съседът му Георги Димитров, както неговата съпруга и дете. Комисарят не се е връщал от фитнес, каквато нелепа версия беше разпространена часове след побоя. Прибирал се е от заведение. Младежите не са били с тротинетки, каквато беше едно от твърденията, а с автомобил.


Версиите


Противоречията, които се появиха в първите дни, допринесоха за раздухването на различни теории и откровени измишльотини.


Разбира се, не закъсняха да се появяват по медиите както политици, така и близки на задържаните. Според бащата на Жулиен, той е пълен отличник и добър човек. "Децата са били провокирани. Жените на двамата нападнати са ги замеряли с домати“, твърдят родителите.


Всъщност, ако не бяха казали именно това, щеше да е доста нетипично за родните ширини – всички обвиняеми винаги се оказват страхотни хора, пример за връстниците си, любимите внучета на баба и дядо.


Кирил Гочев пък заяви, че се бил извинил веднага, че карал с несъобразена скорост. Не пропусна да заяви, че просто били отвърнали на ударите, общо взето, потърпевшите са той и приятелите му. Имал и белег на главата. Не помнил и целия бой... общо взето, ни лук ял, ни лук мирисал.


Вътрешният министър, както и други политици и представители на министерството, заявиха, че началникът на ОДМВР-Русе прави забележка на шофьора, но приближавайки го, следва агресивен отговор от младежите, които слизат от автомобила и започват да го бият. Кожухаров се легитимира, но получава още удари в бъбреците.


Днес (бел.авт. 09.09) за пръв проговори и съпругата на Кожухаров Диана Петрова. "Прибрахме се от вечеря с познати към вкъщи. Вървяхме от дясната страна, по посока на движението, когато отсреща излезе засилена кола. Дръпнах настрани детето и тя профуча покрай нас. Видях само, когато мъжът ми се държеше за кръста и отидох да го проверя - да не би някой да не го е наръгал с нещо. Тогава се върнах при детето. Видях момчетата, като се успокоиха нещата. Казаха, че са карали с 40, не повече. Аз казах, че ако е карал с 40 няма да си прибера детето".


Записът


Първоначално, въз основа на кадри от охранителна камера, разпространени във Фейсбук групата BG Elves (за които се установи, че са свързани с ДБ и по-конкретно Ивайло Мирчев, получавали са и финансиране от 300 хиляди евро от държавния Фонд на фондовете) се твърдеше, че се вижда удар, който се нанася от човек, който е извън колата, след което вратата се отваря и той пада на земята. Вероятно човекът е приятел на старши комисарят. Тоест, твърденията на Гочев, че те не са започнали боя, но са отговорили на атаките, може и да са истина. Но от този запис, неясно защо, са изрязани минутите от 00.22.05 до 00.24.29.


Дрифтове няма, поне не се виждат такива. Но се вижда несеъобразено с условията шофиране, минаване на сантиметри от майката с детето (да, които са на пътното платно, защото тротоарът е зает от автомобили). Нещо повече, при по-внимателно вглеждане се вижда, че има още една жена с дете, която при приближаването на автомобила, притеснено дърпа детето си от дясната страна и проследява колата с поглед, за да види дали  няма да обърне.


Преди него има знак СТОП, което ясно говори, че въпросните „добри момчета“ не са спрели на него, след като директно навлизат с 40-50 км/ч в улицата, като колата им даже поднася, което говори, че може да е имало дрифт метри преди него. С колко са се движили преди кръстовището, от този запис не е ясно, но всичко говори, че чак при навлизането в уличката намаляват – вероятно заради появилите се на пътя им хора. Очевидно е и че са в лентата за насрещно движение, забелязва се и че криволичат в двете посоки.


А на нов клип, изпратен до редакцията на 24 часа, се вижда, че  Димитров се приближава до колата, но отскача след като получава удар отвътре.


Цялата ни работа е такава


Неособено ясната информация, поднасяна няколко дни подред от властимащите, определено изигра лоша роля в целия случай. Появиха се и противоречия, някои от които нарочно подклаждани от заинтересовани по случая, като по този начин се позволиха и спекулации, довели до различни версии – коя от коя по-нелепи.


Разбира се, нямаше как да не се появи и една по-стара снимка на Кожухаров, на която той не изглежда в напълно подходящ вид за лице на неговата позиция, а златните пръстени, часовника му и синджира явно допълнително подразниха изрядния във всяко отношение коментатор. Донякъде с право, макар че това да е кусурът на родната полиция.


Но ако опитаме да се пренесем извън политическите си пристрастия, които напълно опорочиха иначе не много сложното тълкувание на разигралата се случка от въпросната нощ, явно става въпрос за подпийнал комисар, негов приятел и семействата им, които попадат – нещо напълно естествено (и тъжно за страната ни) на групичка арогантни младежи, които кръстосват - криволичейки и дрифтейки - улиците на града, нарушавайки ЗДВП, но за тяхна зла участ попадат на Кожухаров. С оглед на градуса, под който вероятно се е намирал, не им се получава просто да му теглят една майна и да му кажат, че ще си правят каквото си иска, а конфликтът се разраства.


А такива като Жулиен, Виктор, Станислав и Кирил са бъдещи Никола Бургазлиев(и), на които – поне за момента, само лошото стечение на обстоятелствата за тях и доброто за нас, им попречи по-бързо да станат. Колкото до публичното злорадство, че полицейски шеф е набит от група гамени, което злорадство беше публично разпространено и от страницата във Фейсбук на въпросната групичка за изпълнение на мокри поръчки на определени политици и партиите им, нека само после да не се вайкаме и скубем косите, когато някой Жулиен помете или пребие наши близки.

Източник:Флагман


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: