На матурата по математика получава Слаб 2. Тоест нямало да може да вземе диплома…А без диплома, единствените висши учебни заведения, в които можело да са кандидатства, били Художественото училище, Музикалната академия и ВИТИЗ. Той избира последното. Става артист и то какъв!
Само половин година преди да стане на 83, големият ни актьор си отиде от този свят през 2017 година. Тази година се навършват 90 години от рождението му.
„Чувал съм, че когато се раждаме, подписваме договор за времетраене с Оня горе. За съжаление никой от нас не знае срока на личния си договор“. Това са думи на героя на Стефан Илиев, ген. Пенев, в сериала „Под прикритие“, които сега звучат по особен начин, след като го загубихме.
Самият актьор научава още от своя преподавател във ВИТИЗ Николай О. Масалитинов, че и биологичният и творческият завършек на живота са неминуеми, и човек трябва да се приготви още като млад, че тези две смърти съществуват.
Когато през 2015 г. Стефан Илиев получава наградата „Икар“ „За чест и достойнство“, звучи доста посимистично в интервю по БНТ: „Чест и достойноство, тези понятия вече не съществуват. Хората ги е страх за насъщния им, а при нашата професия ти си изправен пред изпитания – теб трябва да те извикат, някой трябва да те хареса. Късметът е този който определя един актьор ще стане ли или не звезда през годините.
Трябва да ти кацне птичето на рамото и трябва да гледаш да не го изпуснеш. Изпуснеш ли го – си забравен. Тази професия е изключетелно рискова, само 15 процента „оживяват“ в нея след като минат 30-те си години“, разсъждава актьорът на 80, без да предполага, че му остават още само 2 години живот.
Когато го питат какво му е коствало да запази целостта на Съюза на артистите като негов председател толкова дълго и то през такива трудни години, той отговаря: „Много любов, но и усещането за много омраза. Без това не може…“
Ражда се в Истанбул. Майка му заминава през 1922 г. там като начална учителка в едно от двете български училища, а баща му завършил „Робърт колеж“ в града. Така се запознават и се женят. Живеят в града до 1944 г., когато той е на 9 години, когато екстрадират баща му като български поданик.
Към актьорството го тласка, колкото и да изглежда парадоксално с днешна дата, желанието му да се отърве от военно училище, за което го „набелязали“ от донаборната комисия.
А военните униформи после в ролите му във филмите, толкова му отиват…
На матурата по математика, а тогава матурите са задължителни, решил едното от трите условия и излязъл от класната стая, като получил уверението, че ще му пишат тройка. Вечерта, когато излезли резултатите, видял, че има „двойка“. Тоест нямало да може да вземе диплома…
А без диплома, единствените висши учебни заведения, в които можело да са кандидатства, били Художественото училище, Музикалната академия и ВИТИЗ. Знаел наизуст стихотворения за матурата по литература и приятели го посъветвали да кандидатства във ВИТИЗ.
Ректорът Д. Б. Митов веднага го усетил, и още след първия изпит го попитал защо кандидатства. Обяснил и той му казал: „Разбрах. Вече си студент“. Но го предупредил, че преподавателите могат да скъсат всекиго и се разбрали до януари да видят става ли за нещо, или не. Дотогава вече щял да си вземе дипломата от училище. После му я занесъл и му я показал. Д. Б. Митов го обучил какво трябва да знае за театъра, защото той не знаел нищо. А Митов бил професор от Сорбоната по литература, разказва актьорът в интервю.
За него учителят му Н. О. Масалитинов е изключителна личност. Бил в последния му випуск. Когато започват, той е на 72 години, а учениците му – по на 18. Виждал им се като изкопаемо, признава с усмивка Илиев.
Но им казал онова нещо за двата завършека на живота, което им направило огромно впечатление. „Не мислете, че всичките вие ще завършите в професията. Тя е жестока“, казал Масалитинов на младите си ученици.
В киното преживява една от най-страшните истории в живота си, след която го обявяват за медицински феномен. Когато се снимал във филма на Зако Хеския „Зарево над Драва“, бил ударен от взрив. Загубил зрението и слуха си. Има го в кадър от филма – как от взрива лети два метра и половина нагоре и пада с главата надолу. Трябва му половин година, докато се възстанови физически, и то не напълно. Публиката обаче не разбира това.
Вечерта след взрива играл с Коста Цонев в „Опера за три гроша“ в Театър „София“. Пели и танцували. Предупредил само Коста Цонев, че е ударен в главата и ако нещо му стане, да го изнесе навън. Но изкарал представлението. Лекарите не били оптимисти за зрението му, но организмът му се преборил. После го показвали по болниците като цяло чудо – как останал жив след взрив…
А той бил целият в кръвоизливи – и вътрешни, по тялото, по гърлото, не можел да диша…
Стефан Илиев е роден в Истанбул на 25 юни 1935 г., където живее до 1944 г., когато неговият баща е екстрадиран от Турция като български поданик. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Н.О. Масалитинов през 1958 г. Работи в драматичните театри в Габрово, Плевен и Перник, в Народния театър за младежта, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“. Изиграл е над 70 роли в театъра и десетки в киното.
Председател на Съюза на артистите в България в периода 1990 – 2005 г.
Уважаван от всички в гилдията за изключителната си почтеност и волята петнадесет години да защитава нейните интереси. Наричан от колеги и приятели просто Чечо. На официална церемония в Народния театър „Иван Вазов“ през 2015 годино Съюзът на артистите му връчи наградата „Икар“ – „за чест и достойнство“.
Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго в Габровския театър, където играе около година, толкова работи и в трупата Плевенския театър, четири години след 1960-а е в Пернишкия театър и през 1964-а стъпва окончателно на столична сцена: в Народен театър за младежта (1964 – 1966 г.). Играе няколко години в несъществуващия днес Театър на поезията и естрадата (1966 – 1969 г.), Стефан Илиев се установява за дълго в актьорския състав на Театър „София“ – от 1969-а до промените. От 1990-а влиза в трупата на Малък градски театър „Зад канала“.
Незабравими ще останат ролите, изиграни от него – на Авакум Захов в „Спящата красавица“ от Андрей Гуляшки, на Херцога в „Скъперникът рицар“ от Пушкин, на Поручика в „Поручикът и Марютка“ от Б. А. Лавреньов, на Браун в „Опера за три гроша“ от Брехт, на Гьоринг в „Червено и кафяво“ от Иван Радоев, на Вершинин в „Три сестри“ от Чехов, на Сър Оливер в „Училище за сплетни“ от Р. Шеридан, на Г-н Смит в „Плешивата певица“ от Й. Йонеско…
Стефан Илиев участва в известните на поколения зрители филми – „Пленено ято“, „На всеки километър“, „Между релсите“, „Конникът“, „Отклонение“, „Свобода или смърт“, „Осмият“, „Господин Никой“, „Един миг свобода“, „Откраднатият влак“, Трудна любов“, „Зарево над Драва“, „Този истински мъж“, „Магистрала“, „Малката русалка“, „Да изядеш ябълката“, „Снимки за спомен“, „Куче в чекмедже“, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай“, „Петък вечер“, „О, господи, къде си?“, сериала „Под прикритие“.
Изтопник:Impressio.bg
7:29
