Легендарният футболист на дупнишкия Марек Сашо Паргов почина на 79 години.

Скръбната вест съобщиха феновете на страницата си „Марек завинаги“.„Скъпи приятели на ФК „Марек 1915“. Днес завинаги ни напусна легендата Сашо Паргов, който завинаги остава номер 1 за всички времена за „Марек“.

Всички приятели и фенове изразяваме своите искрени съболезнования към семейството и близките на легендата.

С усмивката си и строгият тон , той ни научи да бъдем последователни, борбени и винаги на пътя на успеха.

Момент, в който с благият си тон даде сили на футболистите на „Марек“ за още повече успехи.

Светла ти памет, легендо…“, написаха феновете.



Жоро Милионера – в чужбина или закопан 

Обирджия изчезна, след като излежа присъдата си

За 10 години никой не разбра къде потъна задигнатият милион и половина


Не поиска предсрочно освобождаване


Известният пловдивчанин Георги Енев, който задигна милион и половина от инкасов автомобил, изчезна вдън земя, след като беше пуснат от затвора. Той излежа присъдата си за обира на 1 471 058,52 лв., но 10 години никой не разбра къде са парите. Жоро Милионера получи присъда от 12 години затвор и я излежа примерен и мълчалив. Всичко опити на полицията или съкилийниците му да го разговорят, удариха на камък. Той беше освободен през април т.г., получи си личните вещи, излезе зад портала и повече никой не го видя нито в Пловдив, нито където и да е из страната.


Според запознати, Енев или е в чужбина, където си харчи милиона, или вече не е между живите. Полицаи смятат, че мерак към лесните пари са имали бандити, които са следили изкъсо придвижването му навсякъде, след като е излежал присъдата си. Той изкара зад решетките почти 10 г., защото там е работил и така е редуцирал наказанието си.


Милионера обаче не пожела да подаде молба за предсрочно освобождаване, каквото право имаше, след като излежа половината от присъдата си. Запознати с казуса коментираха през цялото това време, че причините за желанието му да стои зад решетките са две. Първата е, че той призна вината си, но не каза и дума къде са парите, и се предполага, че след излизането си от затвора той ще бъде преследван от целия криминалния контингент – от уличния клошар до мафиотските босове, докато предаде укритата крупна сума.


Задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки и са имали застраховки, като щетите за самите банки са покрити. Застрахователните компании могат да си търсят парите от Георги Енев и не е изключено точно това да е мотивът му да се скрие. И както стоически изтърпя години, за де се върне и прегърне пачките си, така стоически да изтърпи и още години, токато изтекат всякакви давностни срокове.


Но криминалисти смятат, че освен версията за спотайване, има и друга - бандитите да  са „разговорили“ Милионера с всички известни методи на средновековната инквизиция, той да ги е завел до тайника с парите, където те са го екзекутирали и заровили.


Разследващи коментираха, че по-твърд „клиент“ не са имали. На разпитите и в съда Жоро признавал вината си, но въпреки капаните, които са му устройвали, така и никой не е  разбрал съдбата милиона и половина, изчезнал на 22 юни 2012 г. пари. 

Планът на Милионера за обира беше гениално прост, признават МВР служители, работили по случая. В Пловдив посред бял ден, без един изстрел. Енев работел като инкасо-охрана и заедно с колегата му били на смяна. По пътя към една от банките бъдещият милионер го помолил да слезе да купи дюнери. Това често се случвало и колегата му не се усъмнил. Минути по-късно свидетели забелязали Енев да прехвърля торбите с пари от инкасовия автомобил в личния си „Опел Кадет“, оставен на съдента улица “Петрова нива”. После се преоблякъл, качил се в колата си и отпрашил. Докато колегата му се върне, Енев вече е бил извън Пловдив, смятат полицаи.


От този момент цели 10 дни никой не знае нищо къде е бил и какво е вършил. Обирджията е обявен за национално и международно издирване, защото разследващите предполагат, че е напуснал страната към Гърция или Румъния. Възможно е да е пътувал и до други страни с предварително подготвена фалшива лична карта. В дните на неизвестност някой оставя на майка му 25 хил. лв. от името на сина й, които тя не приема. Предполага се обаче, че това са направили полицаи с надеждата, че жената ще потърси контакт със сина си, ако има такъв.


Смята се, че Георги Енев е бил напълно готов за обира и само чакал удобен момент. Планът му е трябвало да бъде осъществен дни по-рано, но тогава колегата му охранител не се е съгласил да спирта и малко да се отклонят от маршрута. Бъдещият милионер не е настоявал, търпеливо останал да чака.


Според психолози Жоро имал желязна нервна система и бил много добре обучен. Той е служил като рейнджър в нашите мисии в Афганистан. Неслучайно е избрал начин за обир без екшъни и стрелби, а с тактическа хитрост. Така се и предал на полицията на 10-ия ден. Появил се най-неочаквано в едно от районните полицейски управления на Пловдив заедно с адвоката си, който минути по-рано звъннал на окръжния прокурор. Беглецът носел раница, в която обаче нямало пари, а четка и паста за зъби. Всичко останало било мълчание.


Подозренията са, че пачките са закопани около манастир в Асеновградско. Местните жители в района са разпитвани няколко пъти дали не са видели нещо съмнително, чужд човек или непозната кола в деня на обира или след него, но напразно. Асеновград има славата на „Малкия Ерусалим“ поради най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна и е възможно скривалището на Милионера да е около някой от тях. 


Всички опити на психолози и психиатри да разговорят Жоро и да разберат къде са парите, удрят на камък. В килията му е внедрен полицай под прикритие, но бившият рейнджър не говори за обира, не бълнува дори и насън. Зад решетките не създава проблеми, надзирателите го сочат за пример. Той обаче отказва срещи със свещеника на затвора, за който криминалисти мислели, че може да го разговори. 


И досега полицаи подозират, че Георги Енев има съучастник. Те смятат, че планът е бил измислен от друг човек, а Милионера само го е осъществил.


Не му стигала заплатата на охранител


Имал кредит към една от обраните банки



След ареста Георги Енев отслабнал невероятно, но твърдо запазил тайната къде са пачките.


Георги Енев само веднъж отваря тема за пари през всичките 10 години зад решетките. Това е, за да обясни мотива на престъплението си. Той казал, че не съжалява за обира, защото със заплатата си на охранител - около 600 лв., нито можел да си плаща кредита от 40 000 лв., нито да помага на майка си, нито да живее нормално. Той бил разведен, но много държал на семейството си и особено на детето си, на което помагал постоянно финансово. Бил е и изключително привързан към баба си и дядо си по майчина линия, които посещавал всяка седмица, за да провери дали са добре и имат ли всичко необходимо.


Милионера обаче искал отново да има семейство и много деца, а не виждал бъдеще. В затвора страдал единствено за това, че бившата му жена категорично отказвала да заведе детето им на свиждане. Според познатите му, Енев никога не би си позволил да ограби никой човек, но нямал угризение да посегнал на парите на банките, една от които била тази, на която трябвало да изплаща кредита си.

Източник:trud.bg



Колелото "Балканче" е емблематично за българската култура и е оставило траен отпечатък в спомените на поколения българи. Произведено е в България през втората половина на 20-ти век и е било популярно сред децата и тийнейджърите.


Колелото "Балканче" се произвежда от завода "Балкан" в Ловеч, който е известен и с производството на мотоциклети и автомобили. Започвайки през 60-те години на миналия век, "Балканче" става символ на свобода и приключения за младите хора в социалистическа България.


Колелото "Балканче" се отличава със своята здрава конструкция и характерен дизайн. Ето някои от основните му характеристики:


Рамка: Здрава метална рамка, която издържа на интензивна употреба.


Гуми: Обикновено с по-дебели гуми, които позволяват каране по различни терени.


Цветове: Предлага се в разнообразие от ярки цветове.


Динамика: Лесно за управление, което го прави подходящо дори за по-малките деца.


Интересни факти за "Балканче"


Символ на детството: През годините "Балканче" се е превърнало в символ на свобода и безгрижие за много българи, които си спомнят лятото и игрите на улицата с носталгия.


Българска гордост: Колелото е било изнасяно и в други социалистически страни, което го прави символ на българското качество.


Колекционерска стойност: Днес оригиналните модели "Балканче" са търсени от колекционери и могат да достигнат високи цени на пазара.


Завръщането на "Балканче"


В последните години се наблюдава нарастващ интерес към ретро колелетата, включително и "Балканче". Това е част от тенденцията на връщане към ретро стилове и носталгията по миналото. Някои ентусиасти дори реставрират старите модели, за да им придадат нов живот.


Колелото "Балканче" не е просто средство за придвижване, а част от културното наследство на България. То продължава да бъде обичано и ценено, както от по-старите поколения, така и от младите хора, които откриват неговото очарование.



Мотопедът „Балкан“ е емблематичен символ на българската мотоциклетна индустрия, който завладява сърцата на поколения млади и стари. В следващите редове ще се потопим в историята на този забележителен мотопед и ще разкрием някои любопитни факти, които може би не знаете.


История на „Балкан“


Производството на мотопедите „Балкан“ започва в заводите на „Балкан“ в град Ловеч през 1958 г. Първоначалната цел е била да се създаде лесно достъпен транспорт за хората в България, който да бъде икономичен и надежден. С течение на времето, „Балкан“ се превръща в символ на свобода и приключения за много българи.


Технически Характеристики


Мотопедът „Балкан“ е известен със своя прост, но ефективен дизайн. Основните технически характеристики включват:


Двигател: Едноцилиндров, двутактов


Обем: 50 куб. см


Мощност: Около 1.5 конски сили


Максимална скорост: Около 50 км/ч


Любопитни факти за „Балкан“


Първият мотопед „Балкан“ е произведен изцяло на ръка – В началото производството е било ръчно, като всеки мотопед е бил внимателно сглобяван от квалифицирани работници.


Популярен извън България – Макар че е създаден в България, мотопедът „Балкан“ е изнасян и в други страни от Източния блок, където също се е радвал на популярност.


Символ на младост и независимост – За много млади хора в България притежаването на мотопед „Балкан“ означава първата стъпка към независимост и разширяване на хоризонтите.


Любим обект за реставрация – В наши дни „Балкан“ е предпочитан обект за реставрация от ентусиасти, които обичат да връщат към живот този класически символ на българското инженерство.


Заключение


Мотопедът „Балкан“ не е просто машина; той е част от културното наследство на България. Неговата история е преплетена с тази на страната и хората, които са го използвали. Днес, когато се срещнем с някой реставриран „Балкан“, ние не просто виждаме мотопед, а съживени спомени и мечти за приключения.



През 70-те години животът в България беше различен, както по отношение на икономика, така и по отношение на социални отношения. Макар че заплатите не бяха високи, хората успяваха да се справят с малко средства. Ето как аз успявах да изкарам седмицата с два лева и дори да ми остават пари.


Първата стъпка беше пазаруването на стоки от пазара. През тези години пазарите предлагаха разнообразие от пресни плодове и зеленчуци на достъпни цени. С няколко стотинки можех да купя картофи, моркови и лук, което беше основа за много ястия през седмицата. Доматите и чушките бяха също евтини и добавяха свежест към всяко ястие.


С наличните продукти готвенето у дома беше задължителна част от ежедневието. Супите и яхниите бяха основни ястия, които можеха да се приготвят с малко съставки, но да са питателни и вкусни. Една тенджера с боб или леща можеше да ме изхрани за няколко дни.


Забавленията не изискваха големи разходи. Често се събирахме с приятели у дома, където играехме настолни игри или просто разговаряхме. Понякога ходехме на кино, но билетите тогава бяха значително по-евтини. Вечерните разходки из парка също бяха чудесен начин да се прекара времето безплатно.


Умението да се спестява от малките разходи беше ключово. Например, вместо да купувам закуски от магазина, приготвях си сандвичи у дома. Така, след като приключеше седмицата, все още ми оставаха пари, които можех да използвам за нещо по-специално или да ги спестя за бъдещи нужди.


Два лева през 70-те години може би не звучат като много пари днес, но тогава тези средства бяха напълно достатъчни за скромен и балансиран начин на живот. Умението да се справяш с малко и да извличаш максималното от наличното беше истинско изкуство, което много хора владееха. Тези времена ни учеха на стойността на парите и на истинската стойност на простите удоволствия в живота.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: