Спомен за един от най-великите български щангисти загинал нелепо в автомобилна катастрофа

Най-силният мъж на планетата печели две световни и две европейски титли в най-тежката категория

Днес се навършват пет години от преждвременната кончина на един от най-великите български щангисти - Антонио Кръстев

Роден на 10 октомври 1961 година в Хасково, исполинът с голямото сърце се състезава в категория над 110 килограма във време, в което в тази теглова дивизия Съветският съюз се наслаждава на смазващо господство

Но именно Антонио слага край на това превъзходство. Един от най-ярките членове на знаменития тим на Иван Абаджиев, Кръстев успява да стъпи два пъти на световния връх, а освен това печели и две европейски титли

Златото заблестява на гърдите му на шампионатите на планетата в шведския град Сьодертале през 1985 година и в София година по-късно

Застава на най-високото стъпало на континенталните първенства в Карлмарксщадт през 1986 година и Реймс през 1987 година

 Печели и куп други златни медали в отделните движения – изхвърляне и изтласкване, като записва името си като един от най-силните атлети в историята на вдигането на тежести

Особено паметно е световното първенство в Острава през 1987 година. Тогава Кръстев изхвърля феноменалните 216 килограма, за се превърне в човека, заковал над главата си най-голямата тежест в това движение

Изумителният му рекорд оцелява 30 години. На Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година иранецът Бехдад Салими успява да изравни рекорда, а чак през 2017 година грузинецът Лаша Талахадзе съумява да изхвърли по-голяма тежест

Кръстев, чийто откривател е димитровградският треньор Иван Тенев, е обявен за най-силния мъж на планетата от американското списание Power Lift

Moже би единственото, което не успява да постигне Антонио по време на бляскавата си кариера е олимпийската титла. Фортуна сякаш му обръща гръб и той така и не стъпва на олимпийския подиум

През 1984 година България не участва на Игрите в Лос Анджелис заради цялостния бойкот на страните от Източния блок

През 1988 година Кръстев акостира в Сеул като огромния фаворит за титлата. Именно тогава обаче нашият национален отбор скандално е спрян от участие след олимпийските титли на Митко Гръблев и Ангел Генчев

Мотивът е до болка познат – положителни проби при направени тестове за допинг, които обаче са извършени в странни условия.

През 1991 година, когато вече е сложил край на активната си състезателна кариера, той заминава за Северна Америка

Дълго време ръководи клуб по вдигане на тежести в канадския град Торонто, а след това основава клуб в американския клуб Минесота. Работи и като шофьор на камион

На 9 юли 2020 година пристига злокобна вест. Антонио загива в автомобилна катастрофа…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Неговото име и до днес буди възхищение,той беше живата легенда в соц-киното

Спомняте ли си времената, когато милиони зрители бяха влюбени в индианците и най-вече във филмите за вождовете с пера. Е, поне един от тези индианци влезе трайно в сърцата на зрителите по света. Гол до кръста, Гойко Митич изгради кариерата си върху този образ. Днес, на 84 години, пенсионираният „индианец №1“ в света търси адреналин и все още се гмурка в дълбоки води.

Той беше живата легенда в соц киното

Романи с актриси, италианска дъщеря и горчива трагедия: ето как протича животът на най-известния „индианец“ от сръбски произход. Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Гойко Митич все още е в завидна форма, спортува всеки ден, „намира винаги време и за любов“, се хвали той. Миналата година легендата от „Оцеола” призна, че живее с нова жена в Берлин.

Роден е на 13 юни 1940 г.в село Стройковци, Сърбия (Югославия), в селско семейство. Ранното детство на момчето се пада по военно време. Бащата Живойин Митич е активен участник в партизанското движение. От малък Гойко Митич е влюбен в спорта, играе хандбал и футбол, занимава се с лека атлетика, гимнастика и гребане. Той дори е член на югославския национален отбор по гребане. „Това ми беше от голяма полза на снимачната площадка, докато управлявах дългата тясна лодка – „пирога“, спомня си той по-късно. Гойко завършва Белградския институт за физическа култура и се кани да стане спортен треньор, но фортуната е решила друго.

За първи път на снимачната площадка Гойко се появява като каскадьор – той дублира главния герой в английския исторически филм „Ланселот и кралицата“ (1960). Това е последвано от малка роля в италианския филм „Сеньор на нощта“. А в образа на индианец се пробва през 1964 г., участва като статист в поредица от филми за Винету, базирани на романите на Карл Май. Той изглежда много убедителен и през 1965 г. получава и първата си голяма индианска роля във филма „Синовете на Великата мечка“.

През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.

Очарователният Гойко Митич живее в Германия и до днес. Снима се в телевизионни сериали. Участва и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.

На него е посветена песента „Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.

Легендарният актьор живее в старинния берлински квартал „Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава ниска пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед – с него ходи на покупки и обикаля Берлин. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.

Оля Ал-Ахмед

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как бе създадено едно от най-гледаните предавания в зората на демокрацията у нас /Видео/

Преходът към демокрация в България бе период на значителни социални и политически промени. В този контекст, културният пейзаж също претърпя значителни трансформации. Едно от събитията, които оставиха трайна следа в популярната култура, беше създаването на телевизионното шоу „Каналето“.

Политически и социален контекст

След падането на комунизма в България през 1989 година, страната влезе в период на преход към демокрация. Това време бе белязано от политическа нестабилност, икономически предизвикателства и социални промени. В този контекст медиите играеха ключова роля за информиране и ангажиране на обществото.

Идеята за „Каналето“

Идеята за създаването на „Каналето“ възниква през началото на 90-те години на фона на нуждата от нов вид телевизионно съдържание, което да отразява духа на времето. Шоуто е замислено като сатирична програма, която да коментира текущите събития и социалните промени в страната по забавен и ироничен начин. Това го прави изключително популярно сред зрителите, които жадуват за нови и различни форми на развлечение.

Структура и съдържание

„Каналето“ се утвърждава като емблематично предаване благодарение на своите интелигентни и остроумни скечове, които често пародират политическите фигури и събития на деня. Шоуто включва комбинация от комедия, музика и интервюта, което го прави уникално за времето си.

Основни сегменти на шоуто

Сатирични скечове: Те са в основата на „Каналето“ и предлагат критичен поглед към политическите и социални аспекти на живота в България.

Музикални изпълнения: Включват пародийни песни, които осмиват известни личности и актуални теми.

Интервюта и гостувания: Често включват известни личности, които дават допълнителен контекст и разнообразие на предаването.

Влияние и значимост

„Каналето“ се откроява като едно от най-влиятелните телевизионни предавания от началото на прехода в България. Чрез своята сатира и хумор, шоуто успява да предаде важни социални и политически послания, които резонират с широката аудитория. То не само забавлява, но и провокира зрителите да се замислят за промените в обществото.

В заключение, създаването на „Каналето“ е символ на културната еволюция през зората на демокрацията в България. Чрез иновация и смелост, то успява да остави трайна следа в историята на българската телевизия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едва на 29, смъртта го застигна от третия път

Популярният с хитовете си през 70-те години на миналия век „Урок по танц“, Краят на всяка игра“, „Суранайка“, „Чин-чин“ синеок певец и актьор Стефан Воронов, загива в нелепа катастрофа, когато е едва на 29. 

Тогава заедно с други свои колеги се прибира от турне в Братислава и Виена. Навън е тъмно и на влизане в София, при Божурище, шофьорът на микробуса не успява да види спрял на пътя самосвал. В последния момент извърта волана и ударът попада точно при Воронов, който е задрямал в този момент.

С него загива и режисьорът Гриша Михайлов, с когото са близки приятели, останалите се отървават с различни наранявания. „Колеги на татко от Младежкия театър са ми разказвали, че той е обичал много черния хумор. С Гриша Михайлов са били в една стая на това турне.

Тръгвайки си от хотела, баща ми, който винаги държал да изглежда добре, се забавил. Тогава Гришата му викнал: „Айде бе, Стефане, какво толкова се бавиш?!“, а татко му отговорил през смях: „Да си взема един душ бе, Гриша, че като ни копаят, да сме чистички“.

Именно те двамата не стигат до София… Съдба!“, разказва синът на певеца – Александър, който тогава е бил 3-годишен. Днес той също като родителите си – майка му е Маргарита Бахчеванова, е актьор, а гласът му е популярен от дублажите на най-известните сериали у нас като „Спешно отделение“, „Малкълм“, „Грозната Бети“, „Семейство Сопрано“, „Щурите съседи“. Освен това е бил „глас“ на Робърт де Ниро, Дани де Вито и др.

Близките му дълго време крият от него за случилото се, за да го предпазят. Казват му, че баща му е на дълго турне в чужбина. Но всъщност има спомен за деня на катастрофата, макар тогава да не знае какво точно се случва. По това време той е в дома на Мария Никоевска – колежка на майка му в Младежкия театър. Докато си играят с дъщеря й Тони в детската стая, чуват викове и плач. 

След години майка му признава, че това е била вечерта, когато са й се обадили за Стефан. След като научава истината, дядо му по бащина линия Александър, на когото е кръстен, го води на гроба, в който сам е заровил сина си.

„Дядо решава баща ми да бъде погребан в мускетарския си костюм на Д’Артанян от „Тримата мускетари“ в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Само там разрешили. И по стар руски дворянски обичай, нали имаме такава кръв, дядо го е заровил сам. 

Не е дал на гробарите да пипнат нищо. Когато бащата надживее детето си, не дай боже, според този обичай си го заравя сам…“, разказва наследникът на фамилията емигранти белогвардейци, в чиито вени тече кръвта на руските графове Воронови.

Преди фаталната катастрофа русокосият певец два пъти се разминава на косъм със смъртта. Първият и най-зловещ е самолетната катастрофа, в която загива легендарната Паша Христова, до която той трябвало да седи. 

Директорът на театъра обаче не го пуска на турнето. „Самолетът пада и баща ми хуква със свой приятел с една жигула към Първа градска болница, където карат жертвите на катастрофата. И по пътя не взимат завоя на „Раковски“ и се забиват в някакъв стълб или лампа, но зарязват колата и продължават тичешком към болницата. 

Там разбират, че Паша е загинала! По ирония на съдбата баща ми е погребан пред гроба на Паша. Всъщност техните гробове са един до друг…“, споделя Александър, който, пак по ирония на съдбата, е отгледан от най-близкия приятел на баща си – актьора Васил Бъчваров – Бъчи, за когото майка му се омъжва три години след катастрофата. 

Нелепото е, че Васил е трябвало да пътува със същия микробус, както е било на отиване, когато седи до Стефан. Но на връщане той се прибира по-рано със самолет и Воронов седи на неговото място в буса.

„Бъчи ми казваше често: „Там трябваше да седя аз! Ако бях останал и не се бях върнал със самолета тогава, аз щях да загина!“. С баща ми са били неразделни, по турнета – все заедно. Той ми е казвал, че баща ми е искал и майка ми да пътува с него заедно на това, оказало се последно негово турне, въпреки че не е участвала в този спектакъл. Тя обаче е отказала, защото е трябвало да остане да се грижи за мен.“

Стефан се ражда през следвоенната 1945 г. в малка вила край София. Наследник е на руско графско семейство, дядо му получава графската си титла за военни заслуги в Казан. Баща му е един от основателите на хокея в България и като малък Стефан замалко да стане хокеист. Тренира активно и стига до вратар на младежкия отбор по хокей на „Локомотив“. За музиката го открива Вили Казасян в популярното си матине „Микрофонът е ваш“ в залата на БИАД. 

Там Стефан изпява на френски няколко шлагера и залата избухва в аплодисменти. Почти веднага става звезда и превзема публиката в България, а по-късно и по света. За краткия си живот той е бил на турнета из цяла Русия, Куба, Африка, Чехия, Полша и т.н. 

Тъй като освен певец и артист е добър пантомимист, две години работи във френска Канада по покана на Роял Мим Тиътър. Песните му се въртят непрестанно по радиото и телевизията, фенове колекционират плочите му, момичетата го боготворят.

Въпреки зашеметяващия си успех от самото начало на кариерата си той решава да кандидатства във ВИТИЗ заради любимата си – актрисата Маргарита Пехливанова, и е приет от раз. „Бил толкова влюбен в майка ми, че е искал да бъде максимално близо до нея. Той бил вече млада естрадна звезда, когато влиза във ВИТИЗ – само и само да бъде до нея постоянно… 

Пък той е бил и доста хубав мъж! Почитателките са го причаквали пред зала „България“, пред Младежкия театър, пред зала „Универсиада“ – навсякъде, където е имал представления и концерти. Но той не е обичал много тълпите – като му свърши представлението, феновете го чакали пред входа на театъра на „Дондуков“, а той излизал през служебния вход откъм ул. „Малко Търново“ и бързал да се прибере вкъщи“, разказва синът му.

Преподавателката му проф. Надежда Сейкова си спомня, че ръководството на ВУЗ-а се притеснявало от неговата известност, но певецът бил скромен и не се държал като звезда.

Когато решават с Маргарита да се оженят, и двете фамилии настръхват. Родителите на Стефан очакват той да си намери жена с благородна кръв, а не артистка от Плевен. Затова те подписват тайно, по дънки в Благоевград, където Маргарита е по разпределение. 

Кум им става Георги Минчев, който свири с китара и хармоника сватбения марш.

Източник: bgart.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Показния разстрел на Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“ остава загадка

 

Убийството потъна в историята на бурния криминален преход в страната и остана в графата „неразкрити“. За разследващите отдавна е ясно, че никоя от 4-те версии за ликвидирането й няма да бъде потвърдена, защото те са най-вероятни, но за никоя от тях не бяха събрани доказателства. Данните и предположенията не бяха потвърдени, макар че за някои от тях имаше оперативна информация, пише в. „Телеграф“.

Убийството на държавен служител на висок пост като Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“, развълнува властта за кратко, най-вече защото в бележниците й бяха открити телефонните номера на политици и висши полицаи. 

След екзекуцията депутатите спешно привикаха вътрешния министър Румен Петков, но като всяка буря в чаша вода и тази бързо премина.

В 9 часа на 10 октомври 2005 г. Манова, която е шеф на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“, излиза от дома си в столичния кв. „Гоце Делчев“ и се качва на луксозен джип „Тойота Лендкруизър“, водещ се на името на дъщеря й. Шофьорът й – 25-годишният Йордан Герговски, на когото плаща сама, потегля по ул. „Деян Белишки“. Около 9,15 ч. той намалява скоростта, за да премине през „легнал полицай“. В този момент до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет. Шинка Манова е улучена с 2 куршума в главата, шофьорът също е ранен. Стрелецът бързо се отдалечава. 45-годишната жена издъхва на място. Шофьорът губи контрол над управлението на джипа, той продължава да се движи няколко метра и се удря в пристройка до близкия блок. Мъжът почива по-късно в болница.

По думите на свидетели веднага след стрелбата между блоковете се измъкнал млад, висок и едър мъж с черни дрехи. Те го описват с черна коса, но разследващите ще установят, че е бил с перука и е носил повече дрехи. Изготвеният фоторобот е на мъж с дълга коса, четвъртито лице с широка долна челюст, голяма черна коса и очила с диоптри. Разпространяването му не помага на разследващите да стигнат до килъра.

При огледа на мястото са открити 3 гилзи. Гледката с окървавената свлечена в джипа жена е толкова стряскаща, че разследващите ограждат мястото на престъплението с найлон. Полицаите тогава обясняват, че това се прави за пръв път, в случая заради минаващите наоколо деца.

Разследващите изграждат 4 версии за убийството. Първата е, че то е свързано с бизнеса с лекарства, тъй като дирекцията, на която Манова е шеф, следяла дали обмитените на митниците медикаменти на фирми отговарят на действителния внос или износ. Освен това имало и проверки на вносители на лекарства за незаконен внос.

Втората версия е, че мишената на килъра е бил шофьорът Йордан Герговски, който през септември 2004 г. убива двама души в катастрофа в столичния жк „Люлин“. Криминалистите допускат, че е възможно близки на жертвите да имат общо с разстрела заради отмъщение. Шофьорът е работел за Шинка отскоро. Преди това е бил във фирмата на бившия й съпруг.

Третата версия е, че Манова е била поръчана от украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас. Като шеф на „Последващ контрол“ Манова засякла далаверата – от година се внасяло месо с фалшиви сертификати. По това време България не е член на ЕС, но като асоциирана страна вече спазва митническото законодателства. Месата от Русия, Украйна, Индия и Китай не могат да се продават в ЕС. Затова замразените продукти, които влизали с кораби през пристанище Бургас, се препакетирали и пласирали в страните от ЕС с етикети „Произведено в България“. За нелегалния внос на месото, което се купувало на ниски цени и се продавало на двойно по-високи, отговарял клан на украинската мафия. Печалбите били милиони евро. Манова и посредникът й решили да поискат комисиона, но това коствало живота й. Украинците вече плащали на митничари в Бургас и не били доволни да дават и на началниците им.

Четвъртата версия е, че митничарката е разстреляна от конкуренти на ВИС, за да елиминират каналите на групировките през границите. Неофициално Манова е наричана личната митничарка на взривения бос от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка, и на сочения за контрабандист № 1 Константин Димитров – Самоковеца. Именно в GSM на Самоковеца с турска карта е фигурирал и номерът на Манова, освен на други митнически началници и на служители на НСБОП, но това става ясно едва след години от доклад на Националната служба за сигурност за корупцията в държавата.

Никой не можа да докаже, че Манова е била покровителствана лично от Главния във ВИС – Георги Илиев. На 25 август 2005 г. снайперист го разстреля в сърцето пред любимото му заведение в Слънчев бряг и оттам нататък съдбата на митничарката е била решена. Конкурентите в контрабандния бизнес може би твърдо решават да изместят групировката, която печели стотици милиони, и затова премахват всяка пречка, а Шинка е една от основните.

След убийството й не са намерени големи суми пари в нейните сметки у нас и в Германия, където живее дъщеря й.

Пред депутатите Румен Петков обяснява, че убитата Шинка Манова е била наблюдавана от ГДБОП в разработката „Сателити“ за връзка със Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС. Според Петков обаче разработката е била прекратена през 2003 г., когато Манова става директор на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“.

Усилията на разследващите да намерят доказателства кой би могъл да поръча Манова и да изпълни разстрела й не са намерени. За извършител на убийството вероятно е бил нает професионалист, който е свършил перфектно работата си – следил е жертвата, знаел е кога излиза от къщи, какъв е маршрутът на колата й, къде тя ще намали и е атакувал внезапно и бързо. Стрелял е точно и отблизо. Бил е дегизиран.

Разследването на убийството на Манова е прекратено през март 2007 г., през 2013 г. е възобновено, но неуспешно. Разстрелът остава загадка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ