Жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Тя остава в криминалните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за зловещи убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Откакто губи свободата си, Александрова живее с надеждата, че истината ще излезе на бял свят, пише „Борба“.
С тази мисъл започва всеки неин нов ден, нова седмица и нова година. Вече вижда светлина в тунела. При изтърпяване на 30 години от присъдата тя има право да напусне затвора.
Лятото на 1998 г. в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две жени и един мъж са пребити до смърт с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.Първоначално разследващите се насочват към жена от Самоводене като евентуален извършител на убийствата, но след това уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има диплома за фелдшер, икономическо образование и прекарва свободното си време в отглеждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени как е възможно именно една жена да отнеме три живота по толкова садистичен начин.
Осъдена е на доживотен затвор с право на замяна. Годините минават бавно, мъчително и тежко за Валя, чакайки справедливост. Категорична е, че е невинна и трябва да излезе на свобода, за да разкрие истината.
Александрова споделя, че преди присъдата водела напълно нормален живот.
„Ожених се много млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния баща на дъщеря ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „Раховец“, за да осигурявам прехраната.
Успоредно с това завърших за фелдшер в медицинския колеж във Велико Търново. По-късно взех и икономическо образование в Свищов. Срещнах втория си съпруг – Йордан, който беше ерген и ме прие с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой вкус и стил. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „Растителна защита“, разказва тя.
Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на домакинството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият син на семейството – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.
В онези години Валя и мъжът й влошили отношенията си с кмета на селото, който по думите й бил изключително арогантен и непрестанно търсел лични облаги от тях.
„Щом заколехме животно вкъщи, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всеки път. И той реши да ме стъпче“, твърди тя.
Точно в този период се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя казва, че именно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и опасна.
„Във времето, в което са извършени престъпленията, аз бях с момчетата в София при леля ми. Но кметът посочва мен на полицията. И така започна ходенето по мъките. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми отдолу и скалъпено обвинение. И така станах престъпник без вина. Пребиха ме в ареста, ако не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива“, заяви жената.
Разказва, че в съдебната зала е представен като улика огромен чук, който съпругът й използвал при смяната на гумите на фадромата. За неговото повдигане обаче били нужни двама, защото теглото му било много голямо. И затова не може да си обясни как съдиите са приели за достоверно, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.
Казва, че леля й дала писмени обяснения относно престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното алиби. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.
Следват с близо 20 експертизи, ДНК анализ на улика и два следствени експеримента. И така се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 г. пристига в затвора в Сливен.
„Дойдох много уплашена и притеснена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше огромна. Да бъда далеч от децата, си е голямото наказание за мен.
През 2009 г. убиха средния ми син – Владимир, защото на неподходящо място и в неподходящо време е казал на всеослушание заради кого майка му е в затвора. Същото се случва и с малкия ми син – Пламен, през 2013 г. А Иван – най-големият, почина тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и схващане“, споделя Валя.
Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала изработените изделия за инициатива в подкрепа на домове за сираци. Единствената й връзка със света е телевизорът в затвора и едно малко транзисторче, на което слуша радио.
Писала е тъжба до Европейския съд за правата на човека.
Върнали й отговор, че писмото трябва да е на английски език. От затвора успяла да организира превод и в момента казусът й е на ниво Горна камара.
Споделя, че обмисля да се обърне към вицепрезидента за помилване, но отчитайки тромавата административна процедура, докато получи амнистия, вече ще е изтърпяла 30 години от присъда и вероятно ще е на свобода.
„Копнея за деня, в който ще изляза от килията. Ще се прибера вкъщи. Ще продължа живота си там, където спря преди 27 години. Нищо обаче не може да ми върне пропиляното време, съсипаното здраве и изгубените деца. Влязох на 45 години, сега съм на 72…“, допълва тя.
Източник:www.zajenata.bg
21:25
