7 от най-големите мистерии на планетата, за които до ден днешен никой не може да даде обяснение

Историята ни е дала много мистерии, доста от които, благодарение на съвременните технологии и нивото на знания, са успешно разплетени. Но има и артефакти, които и до днес си остават  научна загадка. Решихме да ви разкажем за някои загадъчни предмети, които дълго откриването си все още предизвикат много въпроси. И досега съвременната наука не е успяла да им отговори.

Картата на Пири Рейсю

Как може на карта на света, създадена през 1513 г., за присъства  Антарктида, която е официално открита едва през 1820 г.? Този изненадващ факт и извънредната за времето си точност на въпросната карта измъчва учените в продължение на десетилетия. След проучване на артефакта един от учените дори заявява, че единственият начин да се създаде карта с такава точност е въздушна фотография. Не е известно какви мистериозни източници е използвал създателят на картата - известният турски адмирал Пири Рейс. Той в архивите си посочва, че е събирал и копирал данните от голям брой други карти, включително древни. Но това не променя факта: Картата на Адмирал Рейс сочи очертанията на Антарктида без лед. Такава, каквато тя може да е била само много преди нашата ера.

Пирамида в Антарктида

Мистериозната пирамида е била открита в Антарктида, благодарение на Google Earth. За първи път за пирамидите на Южния полюс на Земята се заговаря, след като една от тях е открита от изследователите на  Британската антарктическа експедиция от 1910-1913-те години. Оттогава учените по целия свят спорят, дали това е: планина с идеална форма или следи от древна цивилизация. В крайна сметка, според учените, преди около 100 милиона години Антарктида е била покрита с гори, подобни на тропическите.

Дискът от Фестос

По време на разкопките на двореца на критския град Фестос през 1908 г. в специален тайник открит диск и това откритие веднага заинтригува учени от различни страни. Това е първият в историята на човечеството запазен издялан текст.  Уникалната писменост  на диска е напълно различна от тази, която е съществувала в Крит през 1600 г.  преди новата ера, когато според учените дискът е направен. Споровете на изследователите са безкрайни: някои смятат, че артефактът е донесен на острова отвън, а други - че е създаден там. Трети пък виждат в него шифър, а четвърти са сигурни, че това не е език. Учените все още ентусиазирано работят по тайнствения диск, наричайки го най-забележителният и загадъчен паметник на древното Средиземноморие.

Криптограмите на Бейл  

За тези криптограми се споменава за първи път през 1865 година. Именно тогава се появила информацията за съкровище на стойност $ 30 милиона (по съвременните стандарти), което било заровено от миньори, водени от Томас Джеферсън Бейл. Местоположението му е криптирано в три съобщения, които станали известни благодарение на брошура от анонимен автор. В нея се разказва напълно правдоподобна история за появата на тези цифри. Древна измислица или реални координати - спорът за това продължава и до сега. Въпреки това, ключът все още не е открит нито от известни експерти, нито от обикновени иманяри. Между другото, вие също можете да си опитате късмета в дешифрирането - в мрежата са на разположение и трите листа с кода. А оригиналната книжка все още се пази в Библиотеката на Конгреса.

Римските додекаедри

Тези дребни вещи с размери от 4 до 11 cm са датирани обикновено към II-III век преди новата ера. Те изглеждат сходно - 12 плоски петоъгълни стени и дупки, които могат да се различават в диаметър. Около стотина подобни  додекаедри, изработени от бронз, камък, желязо и дори злато са открити от археолози в много страни, но най-вече в историческата територия на Римската империя. С всяко ново откритие възникват и различни хипотези, какво могат да представляват те. Предположенията са разнообразни: зарове, свещници, устройство за гадаене, накити, инструменти за калибриране на тръбите за вода и дори шаблон за плетене на ръкавици за различен размер пръсти. Най-интересното е, че старателните римляни в ръкописите си не споменават за тези предмети.

Дискът Сабу

Намереният от археолози в Египет диск още от деня на откриването си през 1936 г. води до куп предположения, които предизвикват още повече проблеми. За какво може да се е използвала тази 70-см каменна "плоча", създадена около 3000 преди новата ера? Ако това е чиния, то тя е изключително неудобна. Колелото се е появило хилядолетие и половина по-късно. Дискът прилича на парче от съвременните устройства за химичните процеси, но къде тогава са следите от корозия?  Вентилатор  или част от генератор е изключено, поради тогавашното ниво на развитие на технологиите, макар че наистина прилича. С една дума, все още няма реална версия.

Линиите на платото Наска

Гигантските изображения на платото Наска в Перу са открити в началото на ХХ век от самолет, въпреки че през XVI век източниците вече споменават великите пътища на инките, означени със знаци в пясъка. Около 30 загадъчни рисунки по повърхността на земята, ясно видими досега, благодарение на климата в полу-пустинята. Кой, кога, защо и как ги е създал - остава истинска мистерия. Единственото нещо, за което учените са съгласни, е че те са били там много преди в долината да пристигнат инките. Гущер от 188 метра, 50-метрово колибри са само част от съществуващите загадъчни символи наоколо  - всеки един от тях е формиран от една непрекъсната линия. Мистериозните знаци могат да бъдат видени от птичи поглед или да се потърсят в Google Earth на координати 14 ° 41'18.0 "S 75 ° 07'22.0" W.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1974 г. в България се задава криза с тока, Живков отсича:

Бързайте с АЕЦ „Козлодуй“, че загиваме!

Днес отново се спори дали там да не са реакторите на “Белене”Енергийната криза в Европа, изглежда, ще доведе до ренесанс в ядрената енергетика. България и още 9 страни в Европа, сред които и Франция, поискаха да изградят нови атомни мощности, за да се справят с недостига и с предизвикателствата, свързани със Зелената сделка.У нас все още се спори дали да се строи АЕЦ “Белене”,или реакторите да се поставят на лицензираната площадка на АЕЦ „Козлодуй“.

Това е добър повод да си припомним как бе открита тази централа, благодарение на която вече 47 години имаме достатъчно електроенергия на поносима цена. Подобна кризисна ситуация с фрапантен дефицит има и през 60-те години, когато токът не стига и се налага режим. Тогава Тодор Живков повтаря: “Давайте, бързайте, че загиваме”.Така на 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за искане на помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли следващата година с подписването на спогодба за сътрудничество между България и Съветския съюз. 

След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав в близост до Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от „Топлоелектропроект“ – Москва, и „Енергопроект“ – София. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

Първата копка е през 1969 г., а година по-късно започва мащабното строителство.Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен през 1972 година.

На 5 септември 1974 г. тогавашният държавен глава и първи партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ „Козлодуй“. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно – за по-малко от 5 години след първата копка.

Този момент е запечатан на старите ленти от фотографа Иван Григоров, който предостави снимките на „168 часа“. На събитието присъства целият град, както и всички висши партийни лидери. Тодор Живков изнася речта си пред огромен портрет на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Страховитите оръжия на вермахта: Танкоубийците Panzerfaust, Ofenrohr и Panzerschreck

Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия след 1943 г. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на съюзниците. 

Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).

Мемоари 

В мемоарите си ветерани танкисти на съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. -  бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуват и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитват самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.

15 000 

При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.

Юмрук

Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, оттам и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. - народното опълчение на Третия райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.

Корени

Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с.г. германците успяват да заловят няколко гранатомета Bazookа. Според една версия в Тунис при десанта на съюзниците (операция „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал.

Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точност е много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и пелерина.

Кумин

През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на немски - комин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата.

Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си.

Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълва с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.

Кошмар

Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя.

Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от немски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие).Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет. 

Цената

Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат със 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни. Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.Новаци

Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: 

„Фаустпатронът е едно от онези средства, които създават у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Източник:Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Евгени Минчев изненада мрежата със СНИМКА на Михнева и направи голямо разкритие

Бях приготвил тази снимка, за да я постна, когато с Маргарита Михнева всичко е наред. Днес я публикувам, за да обявя, че си е тръгнала от този свят.

Това написа в профила си пиар експертът и светски лъв Лорд Евгени Минчев. Ето какво още казва той:

„Някои неща звучат толкова неправдоподобно, че не искаш да повярваш в тях. Маргарита Михнева- моя съседка, приятелка, усмихната и дърдореща вече я няма. Тя беше гост на всичките ни тържества с Карло и ни беше подарила антични пръстени.

Смеехме се по улиците и лафа ни беше, че черешите станали по 16 лева. Беше стилна, умна, придаваше европейски вид навсякъде, където се появеше.

Ще ни липсваш, скъпа Маргарита и да знаеш- много майстори , но Маргарита е една.“

БЛИЦ припомня, че журналистката издъхна в клиника в Женева в понеделник сутрин след продължително боледуване.

Президентът Румен Радев също изказа съболезнования към Михнева с признание за работата й.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сашка Васева с неочаквано признание за Лили Иванова

Сашка Васева призна, че приятелите й са я предали в най-тежкия й момент, но най-голямата музикална звезда на България се отзовала на помощ.

Дупнишката Мадона успя да се пребори с тумор в мозъка. Певицата разказа, че някои нейни колеги са изразили подкрепата си във фейсбук, но това е било само, за да си направят сами пиар.

Изпълнителката, която явно е направила големите си равносметки след преживяното, подчерта, че е имала нужда не от това, а да говори с някого, защото се е чувствала много самотна в болницата.

„Примата на нашата музика Лили Иванова ми се обади единствена, просто за да ме попита има ли с какво да помогне“, разказа легендата на попфолка в ефира на bTV. И добави, че Лили Иванова продължава периодично да я търси, за да я пита как е.

„Вратите на приятелите се затвориха, но се отвориха вратите на българите. Може би защото усетиха, че ме губят“, каза още звездата. И добави: „Лошото е вече зад гърба ми“.

Сашка Васева подготвя свой моноспектакъл, в който да разкаже за живота си и 30-те години на сцената. Певицата призова хората да се обърнат към вярата и Библията, за да постигнат най-висшата ценност.

„Това е светлинен пръстен, в който получаваш и даваш любов“, обясни тя и поясни, че семейството е най-важно, защото когато си в беда, то те подкрепя, а не хората, които се кълнат, че те обичат./show.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ