Бистра с неочаквани разкрития за участник в Островът на 100-те гривни след финала

Сочената неведнъж като „най-силна“ участничка в „Островът на стоте гривни“ – Бистра, успя да оцелее почти до самия финал на риалитито и очаквано се превърна в една от любимките на зрителите.

Припомняме, че в последния епизод тя получи възможно най-емоционалния жест от страна на друг участник, след като Дзами се отказа от играта в нейна полза. Оказа се обаче, че той далеч не е единственият, показал човечност и разбиране към Бистра и тя не пропусна да сподели това с последователите си в социалните мрежи, изливайки щедро чувствата си.Ще се изненадате за кого говори и какво точно разказва в поста си.

„Споделям нещо от сърцето си в публичното пространство: За първи път видях на живо Мая Пауновска на Терминал 2, 13/06/24г., заминавайки за Филипините. Видях я красива, фина, усмихната и земна.

Името й е записано в историята на най-силната в света Българска школа по художествена гимнастика с принос за високи спортни постижения за България! Бях респектирана!

Човек от екипа на Островът на стоте гривни ни държеше разделени през дългия и изтощителен път до пристигането на приключенския остров и първия снимачен ден.Двете спонтанно и интуитивно се събрахме, заедно с другите сълагерници, за да живеем в един лагер на този Остров. От първия ден с нея започнахме да си помагаме за адаптацията в новата среда и трудните условия за живот. Това е далечен остров, пясък, вода и джунгла, нов хабитат с опасен животински свят, тежък тропически климат с минимум храна за оцеляване…

Въпреки тези съпътстващи неща, ние се сближавахме приятелски и се разбирахме.

Мая демонстрира към мен силно приятелство, отдаденост, майчина грижа (сякаш усещах мама до мен, когато ме завива или ми прави прически..), вдъхваше ми спокойствие и в същото време увереност. Оценявам Мая, като Човек и Приятел! Обичана жена и обичаща майка! Нейният почерк личи в добре възпитаните й деца Елена и Ивчо. Откликнах на нейното приятелство от ден първи на чужда земя и всред непознати хора.

Тя беше единственият човек, който ме посрещна на българското летище в ранните часове на деня, когато играта на Острова свърши, закара ме вкъщи …и след няколко дни, когато бях в изтощено физическо състояние ме закара в Пирогов… и след няколко дни отново се случи…

И тук думите са излишни…

Обичам те Мая. Обръщам се към тези, които са увлечени в омраза към нея: Не я съдете! Не ѝ вменявайте вина! Не я упреквайте! Спрете с тези осъждащи коментари към нея! Тя е Личност със Сърце и Душа! Любяща и отговорна майка! Обичам те, Мая Пауновска, преди, сега и завинаги!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как изглеждаше ЦУМ преди Нова година в очите на едно дете през 80-те

По това време на годината, когато бях дете, страшно обичах да ме водят в ЦУМ. Целият магазин светеше, а от тавана, между етажите висяха и се въртяха огромни украси. Имаше и шаващ дядо Мраз и празнична музика… която не е джингъбелове…

На входовете, под прага на вратите, духаше топъл въздух. Навън клинчар, а в огромния магазин толкова топло, че хората си събличаха палтата. Да, да – хората ходеха облечени с палта, мъжете с балтони, пък с шалче! Жените с всякакви цветове палта и всякакви шапки – пък с периферии или плетени, пък с барети… Не с тъпи якета. Хич не ги обичам тия якета!

В ЦУМ най-много обичах етажа с детските обувки. Миришеше много приятно, на кожа… От там ми купуваха топлинки.. В ЦУМ освен ескалаторите, имаше и големи асансьори. Никога не ме качиха в асансьора, а така копнеех. Гледах разни деца-щастливци как се качваха и много им завиждах. Защо не са ме качили, не знам, а и няма кого да питам вече. Веднъж слязохме по едно стълбище до сутерена и там, за мое огромно разочарование, продаваха хранителни стоки. Ма как сирене и салам, бе, в тоя разкошен, празничен магазин?! Се едно в театър да продаваш сирене…

На мен не ми купуваха често играчки, само за празници, но май въобще беше така – играчки се купуваха само за празници! Но около Нова година винаги си купувахме играчки за елхата. Стъклени. Най-любими бяха, а и до сега са ми, едно сребърно прасенце и грозд от малки, шарени топчици. Когато пораснах, си ходех сама и се шляех поне час по етажите.

По едно време „пуснаха“ едни много хубави палта, на немската фирма Адлер, – от вълнен плат рибена кост. Ама не можах да си купя, въпреки, че ходих няколко пъти. Свършваха много бързо, а ем бяха бая скъпи /проверих, сега са още по-скъпи/. Мечтаех си за такова палто… Преди 5-6 години съседката от горния етаж, една прекрасна жена на възрастта на майка ми, ме извика да пием кафе и изведнъж извади един плик с палто Адлер, необличано, че ? било голямо и ми го подари… 

Сега си имам и аз палто Адлер, дълго, рибена кост, в сиво и черно, прекрасно… което така и не съм обличала. Остава да ида и да се кача и на асансьора. Ама не знам – ЦУМ какво е сега? Могат ли диванни хора да влизат там? Дали е топло?

Виктория Тинтерова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последните думи на Стив Джобс, милиардер, починал на 56 години

"Достигнах върха на успеха в бизнеса. " В очите на другите хора животът ми е успешен.

Освен работата обаче, малко радост съм имал.

В края на деня богатството е просто факт, с който свикнах.

Точно сега, лежейки в болничното си легло, спомняйки си целия живот, осъзнавам, че цялото признание и богатство, с което толкова се гордеех, са избледняли и са се обезсмислили пред лицето на предстоящата смърт.

Можете да наемете някой, който да кара колата ви или да изкарва пари за вас, но не можете да наемете някой, който да е болен и да умира вместо вас.

Изгубените материални неща могат да бъдат намерени отново. Но има едно нещо, което никога не може да бъде намерено, когато е изгубено: Животът.

На какъвто и етап от живота да се намираме в момента, след време ще посрещнем деня, в който завесата се затваря.

Обичайте семейството, съпругата, децата и приятелите си... Отнасяйте се добре с тях.

Ценете ги.

С напредването на възрастта и помъдряването бавно осъзнаваме, че носенето на часовник за $300 или $30 дава едно и също време

Независимо дали имаме портфейл или портмоне за $300 или $30, стойността  вътре е същата.

Независимо дали караме кола за 150 000 долара или кола за 30 000 долара, пътят и разстоянието са еднакви и стигаме до една и съща дестинация.

Независимо дали пием бутилка вино за $1000 или $10, махмурлукът е същия.

Независимо дали къщата в която живеем е 100 или 1000 квадратни метра, самотата е една и съща.

Ще осъзнаете, че истинското ви вътрешно щастие не идва от материалните неща на този свят.

Без значение дали пътувате първа класа или икономична класа, катастрофира ли самолетът, падате с него...

Затова се надявам да осъзнаете, когато имате приятели, братя и сестри, с които обсъждате, смеете се, говорите, пеете, говорите за север-югоизток или небето и земята,... това е истинското щастие!!

Един неоспорим факт от живота:

Не отглеждайте децата си да са богати.

Възпитавайте ги да бъдат щастливи.

Когато пораснат, ще знаят стойността на нещата, а не цената. "

- Стийв Джобс

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка!

На 12 декември легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години. Тя е родена през 1965 г. в Камено, Бургаско. Своите певчески изяви започва като ученичка.

Завършва музикалното училище в Котел със специалност “Кавал" и втора специалност “Народно пеене". Свири и на пиано. Известно време работи като учителка по музика в село Антоново. След това се отдава на кариерата си на певица. Била е и солистка на Странджанския оркестър. След напускането му работи в заведения в Бургас, София и бивша Югославия.

Истинският й успех обаче идва с музикална компания “Милена рекърдс", която издава всичките й албуми. За най-големия си хит “Две очи разплакани" Румяна споделя, че е написала музиката и текста на песента почти едновременно в много тежък момент, когато е изживявала раздялата със съпруга си и баща на двете й деца – Руси Андролов.

Трагичен инцидент слага край на живота й, когато певицата е в разцвета на своята музикална кариера. На 30 юли 1999 г. край Сливенското село Блатец, голфът, в който пътува Румяна, се удря челно в микробус Фиат.

Тя загива на място, а двете й деца Марияна и Илиян, които тогава са съответно на 10 и 12 години, са откарани в тежко състояние в болница. Там престояват месеци и чак след изписването научават за смъртта на майка си.

Автомобилът е управляван от приятеля на Румяна – музикантът Любо, който е виновен за катастрофата. Той оцелява, макар и с два счупени крака. Въпреки обещанието, че ще грижи за децата на покойната си приятелка, певецът изчезва и не изпълнява даденото обещание.

Дъщеря й Марияна, която наскоро стартира професионалната си музикална кариера с хита на майка си в нов аранжимент – "Колко те обичам", емоционално разказва за скъпите моменти с нея. Най-ярките й спомени са от годините, когато живеят в София.

"Мама беше много ангажирана, но винаги, когато имаше свободно време, играеше с мен и брат ми. Спомням си как ходехме в Южния парк, ритахме топка, а вечерно време гледахме филми, отдаваше ни цялото си внимание… Беше невероятна майка! Всички спомени с нея са безценни, но тези може би са последните, които имам – моментите, които тя прекарваше заедно с нас." – споделя с днешна дата наследницата на фолк звездата.

Въпреки че от трагедията е минал повече от четвърт век, Марияна още не е простила на Любо, който макар и неволно, убива майка й. "Зная, че той не е искал да го направи нарочно, затова не го обвинявам, но в същото време не мога да му простя!" – изплаква болката си тя.

Като малка често сънувала майка си, но през последните няколко години изведнъж тези сънища спрели. И така допреди месец-два, когато легендата на попфолка се появила в съня на дъщеря си.

"Тя беше изключително красива, усмихната, но не ми говореше, не ме и погледна, но аз я гледах през цялото време – Господи, колко беше красива! А сънят беше толкова реален, че като се събудих, започнах да плача, защото в действителност нея я няма!" – разказва дъщерята, наследила таланта й.

За болката, която Марияна носи в сърцето си от малка, няма лек. А и времето, според нея, не лекува. Точно обратното.

"Със сигурност, колкото повече минават годините, липсата й става все по-голяма. Независимо на колко години сме, майката е една и тази ласка няма кой да я замени" – емоционално говори тя, пише Signal.bg.

Тя би искала да каже на майка си, ако я гледаше някъде от небето, колко много й липсва и колко силно я обича.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ученици играят кючек и пият бира в класната стая

Това не било кючек, а подготовка за коледното парти, твърди директорът

Ученици играеха кючек в класната стая по време на учебни часове, сигнализира Нова ТВ, позовавайки се на зрителски сигнал. Случаят е от професионална гимназия "Васил Левски" в Ихтиман, където тийнейджъри пият бири и се кършат под звучни ритми, вместо да бъдат в час.

Изпратеното писмо от възмутен учител, който пожела да остане анонимен, твърди, че клипът от събитието е взривил мрежата и дори имало Live stream на "концерта" в социалните мрежи.

Ръководството на гимназията обаче твърди, че кючекът е изпълнен по желание на ученици, дошли на кастинг за участие в коледната програма на училището.Екип на Нова се срещна с младежите, заснети на клипа. „Дойде ми повече емоцията. Извинявам се, че се качих на чина”, заяви ученикът Сотир. Той обясни, че е помолил медиатора в гимназията да изсвири кючека.

Директорът на училището г-н Бонев подчерта, че случилото се е нарушение. „Може би емоциите на учениците не трябва да се изразяват по този начин. Снел съм обяснения от медиатора и учениците. Не съм против това да се свирят и изпълняват различни мелодии”, добави той.

Бащата на един от учениците се извини от името на децата, обяснявайки, че са тийнейджъри и са допуснали нарушения в нормите. Той добави, че момчетата се подготвяли за коледното тържество с традиционни ромски кючеци.

От РУО заявиха, че са се самосезирали от видеоклипа, публикуван в социалните мрежи, и започват проверка, за да установят условията, при които се е случило всичко.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ