Извънредният  съд, наречен „Народен съд“ е  действал в България в периода от  декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор.  Той е създаден с Наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от установената след 9-ти септември 1944 г. власт  на т.нар. Отечествен фронт.
Официално ‘Народният съд’ е създаден,  за да бъдат осъдени управлявалите страната от 1 януари 1941  г. до 9 септември 1944 г.,  за  унищожаването  на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима установен след окупацията и преврата от 9 септември.
От 20 декември 1944 г.  до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна.

За Народния съд и една паметна плоча..

За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които са  осъдени на смърт  2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Именно в тези процеси,  спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от ‘Народния съд’ на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“, а Константин Муравиев е единствения оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес  в Германия  са
Митинг в подкрепа на Народния съд в
София
осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е ‘Народният съд’.
По „Дело № 1? от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-то Обикновено народно събрание. 13-членния Първи състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър председател, ген. Никола Михов,  тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност.
По Дело 1 са осъдени на  смърт и екзекутиран  на 1 февруари 1945 година княз Кирил Преславски,  Богдан Филов – министър-председател,  Никола Михов – български офицер,  Александър Радолов – политик, Александър Станишев – политик, Борис Йоцов – учен, Васил Митаков – политик, Добри Божилов – министър-председател, Иван Русев – политик,  Иван Бешкков – политик,  Иван Багрянов – министър-председател,  Иван Вазов -политик /племенник на народния поет/, Иван Горанов – политик, Павел Груев – юрист, Петър Габровски – министър-председател, Първан Драганов – политик, Рашко Атанасов – военен, Руси Русев – военен, Теодоси Даскалов – военен, Христо Калфов – политик.
Присъдата е изцяло отменена с Решение N 172  на Върховния съд от 26 август 1996 година.По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и много други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. „Демократически сговор“ и в. „Мир“, Димитър Павлов. Присъдата е „за скудоумие и шовинизъм“. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова  за прогерманското й? поведение.
01,12,1945 г Митинг на трудещи се в подкрепа на присъдите
произнесени от Народния съд
Макар че на съставите е заповядано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници, обаче,  продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден митинг.  Смъртните  присъди са изпълнявани веднага.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите  –  9 155. Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията  –  конфискува се имуществото на наследниците, както и имоти на други притежатели, обект на сделки преди години. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди  получават 2730.Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов и др), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
На 3 юли 1945 г. хлавният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8  – 20-годишни, 946 –  15-годишни, 687 –  10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

Източник :http://socbg.com/



Училище в Горна Оряховица




Единият водач бил на нашенско вино, другият на австрийско пиво

В зората на ХХ век бензиновите пари се омешаха с алкохолните и причиниха първата катастрофа в автомобилната история на отечеството.
На 19 март 1912 г. влиза в сила "Правилник за движението на автомобилите в столицата". Въведени са пет знака. Максималната скорост за леките коли е 15 километра в населено място и 50 извън него. За автобусите и товарните машини ограниченията са съответно 6 и 15 километра в час. "Водачът при изпълнение на служебните си обязаности трябва всякога да бъде в трезво състояние", нарежда законът.
Но кой да чуе?
Два автомобила с неизвестна марка се блъскат в лишения от всякакво движение център на София. Те пълзели с около 15 километра и имали кристална видимост още от 200 метра. Водачите им обаче не реагирали и

челен удар смачкал металните муцуни

Столичната община назначава комисия, която да разследва трагедията. Специалистите установяват, че единият шофьор се е качил на купето от "Широката механа", а другият е седнал зад волана след почерпка в бирария "Батенберг". Първият бил на нашенско вино, вторият - на австрийско пиво. Лошите мезета предрешили фаталната среща, коментират тогавашни зевзеци.
Първият автомобил влиза в София през 1896 г. "Видя ли файтона без коне?", пръскат новината най-ранобудните. "Как без коне?", дивят се по сокаците. "Е така, без коне върви. Дяволо го кара изотвътре", обясняват техническото чудо познавачите.
"Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка", описва возилото очевидецът Георги Каназирски - Верин.
Автомобилът е марка "Де Дион Бутон" и е купен от чешкия търговец Август Шеведи. Пуснат
в движение на гарата, той

с трясък минава по ул. "Мария Луиза"

На площад "Св. Неделя" обаче моторът угасва. След два дни работа механиците успяват да го подкарат, но на ул. "Солунска" машината спира отново. След още две денонощия ремонт колата пак пали, за да спре окончателно на ул. "Неофит Рилски".
Въпреки безславния рейс "Де Дион Бутон" пробива на българския пазар и става хит по нашенско. Клиенти на френското возило са Военното министерство и Централната пощенска станция. Бензиновата кола събирала писмата, но след нея за всеки случай се движел и файтон, та ако закъса, да довърши работата.
Първият шофьорски курс също е проведен на "Бутони". Две седмици през 1905 г. мераклиите се упражнявали на три такива машини и един "Мерцедес".
Лека-полека започват да се мяркат и други марки. До забравените днес "Делаж", "Бренабор" и "Дикси" пърпорят прочутите "ФИАТ" и "Рено". Отвъд океана пък пристигат модели на "Форд", които раждат най-ранния шофьорски фолклор. "Имаш ли "Форд", бъди горд!", обичали да повтарят собствениците на американската техника.
Едно от първите автомобилни състезания се провежда през 1914 г. между Орлов мост и Горублянските ханчета. Гонката минава без инциденти. Две катастрофи помрачават обаче ралито за Балканската купа през 1929 г.

Маршрутът от 420 км е тежък

и чуждите пилоти се отказват. "Нека българите си чупят главите с нашите автомобили!", махат с ръка те.
По време на състезанието едно "Шевроле" се обръща при Карловските бани, а "Форд" катастрофира в оризищата край Пловдив. Навигаторът е ранен, налага се да бъде откаран в болница.
За разлика от автолеваците цар Борис ІІІ владеел отлично кормилото. Тази страст е наследствена, защото и баща му Фердинанд бил почитател на бензиновите самоходи. Още през 1887 г. неговият придворен лекар стоварва на "Царската товарителница" в гара Казичене автомобил. Колата е откарана в двореца "Врана", където монархът прави кръгчета по алеите.
Това возило остава скрито за поданиците на княжеството. След време докторът отива с него в Цариград, продава го и се връща с железницата.
Цар Борис и княз Кирил продължават фамилното хоби. Излетите им с автомобил най-често били компанията на Елин Пелин. Братята се сменяли на кормилото, а писателят отговарял за закуските.
През 1925 г. група ентусиасти създава организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствена от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, главен секретар е виконт Жан д'Амонвил. През 1927 и 1928 г. Царският автоклуб

организира ралита "Розова долина"

Първото минава без аварии, но на второто колата на Дора Габе претърпява инцидент.
Работата е в това, че БЦАК си поставя амбициозната задача да запали и дами по автомобилния спорт. Един ден в книжарницата на Тодор Чипев Дора Габе вижда княз Кирил. Поетесата бърза да му подари току-що излязлата си стихосбирка "Земен път". Князът отговаря на жеста с покана за участие в ралито.
По време на гонката автомобилът на Дора пука гума. Поетесата спешно е преместена в най-бързата кола, която печели състезанието. "Малко повечко слава никога не е излишна за музите, дори когато тя ухае на бензин", подмята един от пилотите.

Камили срещу автомобили

Царският автомобилен клуб успява да преобърне мисленето дори в затънтените Родопи. До влизането на автомобила тук търговците използвали услугите на камили. Бензиновата конкуренция плаши водачите на кервани и те започват война, като тази в Англия срещу първите паровози. През ХIХ век собственици на дилижанси от Острова се нахвърляли върху самоходите и чупели машините.
В Родопите пък камиларите застилали пътищата с остри камъни, за да ги направят непроходими за пневматичните гуми. Някои от по-будните обаче бързо схващат, че не могат да вървят срещу новото.
През 1924 г. търговецът Георги Чорбаджиев от Крумовград продава камилите и си купува лимузина. Георги е първият член на Царския автомобилен клуб в Родопите. Вторият, проумял прогреса, също е търговец. Българомохамеданинът Ахмед Юзейров става собственик на бензиново возило и член на клуба.
"Родопчани се плашели от всичко, свързано с институциите. И като се кажело "Царско", считало се е за недосегаемо", пише познавач на тамошните нрави. По тази логика Георги и Ахмед хем си карали колите, хем търговията им вървяла, защото минавали за "царски хора".

Росен ТАХОВ

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: