* Авторът на този текст Тотьо Бакалов е политически затворник, сътрудник на Първи състав на Народния съд в Стара Загора, бивш дългогодишен председател на Районния и Окръжния съд в Стара Загора и бивш член на Върховния съд на Републиката.

Hа 29 юни 2010 г. по предложение на съветници от СДС, ВМРО и „Атака“ Общинският съвет в Стара Загора гласува решение на сградата на Драматичния театър „Гео Милев“ да се постави паметна плоча с имената на осъдените на смърт от Народния съд през 1945 г. По същество и целенасоченост това решение е неофашизъм в действие и поредна политическа провокация срещу съпротивителната борба. То предизвика истинска буря сред обществеността в страната. Против него се изказаха в местния и централния печат поетесата Леда Милева, дейци на културата, писатели, поети, журналисти, антифашисти, видни общественици и политици.Със заповед № РД-09-601 от 12.08.2010 г. зам.-областният управител Димитър Драчев отмени решение № 877 от 29 юни 2010 г. и го върна за ново разглеждане като незаконосъобразно. ДТ „Гео Милев“ е самостоятелно юридическо лице, държавен културен институт с принципал Министерството на културата. В приложенията към решението на Общинския съвет липсват доказателства предложението за поставяне на паметна плоча да е съгласувано с Министерството на културата или с ръководството на ДТ „Г.Милев“. Не е посочен и източникът на финансиране на поставянето на паметната плоча.

Този пропуск прави решението на ОбС неясно, което води до невъзможност за неговото прилагане, независимо от извършеното с него упълномощаване на кмета на общината за извършване на действия. Те не са конкретизирани, което също води до невъзможност за изпълнение, както и до незаконосъобразност в този смисъл, се казва в заповедта на зам.-областния управител.
= = = = = = =
През пролетта на 1942 г. се заражда идеята сред антихитлеристката коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от Втората световна война, осъществена чрез Нюрнбергския процес след разгрома на Германия. През м.май 1946 г. в Токио започва своите заседания Международният военен съд за Далечния изток, който осъди главните японски военнопрестъпници.пролетта на 1945 год. всички състави на Народния съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи присъди. Народният съд в България е изграден, действа и е съобразен със следната правно-политическа обстановка:

а/ Наредба-Закон за Народния съд, който е логичен резултат от задълженията на нашата държава към Великите сили-победителки.

б/ Народния съд бе одобрен и аплодиран от видни политици като НИКОЛА ПЕТКОВ, КИМОН ГЕОРГИЕВ, проф. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ, проф. ПЕТКО СТАЙНОВ, ЦВЯТКО БОБОШЕВСКИ, ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ, АНГЕЛ ДЕРЖАНСКИ и др.

в/ Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал.

г/ Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.

д/ Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон.

е/ Съюзната контролна комисия в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.

ж/ Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.

Народният съд проведе заседанията си с участието на висококвалифицирани видни юристи, изявени общественици, политици, културни деятели и пострадали от фашизма.Народният съд в нашата страна – това са 135 състава, 11 122 подсъдими и повече от 150 народни обвинители. Народният съд бе историческа необходимост, повеля на времето. На практика той обезглави фашизма в България. В Стара Загора за най-тежки фашистки престъпления бяха осъдени на смърт следните лица:

- СТАНЮ ВАСИЛЕВ ПАНЧЕВ – полковник, Началник-щаб на 8-ма пехотна дивизия – организатор на борбата срещу партизанското движение. Под негово ръководство се изготвят, провеждат и изпълняват всички планове, заповеди и акции. През декември 1943 год. командва акции срещу партизаните на вр. Богдан, където са убити 13 партизани.
През същия месец командва акцията в селата Брезово, Стрелци, където са заловени братята АЛМАЛЕХ, убити по най-жесток начин.
През м. март 1942 год. ръководи и контролира чрез кап. МИШКЕТЕВ акцията за разгрома на Кириловската група, където са убити ГЕОРГИ ГЪРБАЧЕВ, НАКО КОЛЕВ и ДИНКО СТОЯНОВ. Заловените ЙОВЧО ДИМОВ, СТОЯН ВЪЛЕВ, ДОЙКА РУСЕНОВА и ИВАН КОЙЧЕВ са осъдени на смърт, като първите двама са екзекутирани.
През зимата на 1943 год. в с. Свежен, Карловско, заповядал разстрела на заловените 4 души партизани.
През април 1942 год. командва съвместна акция с втора дивизия, в която са убити осем партизани.
През януари 1944 год. контролира разгрома на партизаните в местността „Дерменка“, където са убити 15 души партизани и изразил недоволство, че труповете са малко.
В изпълнение на постановление № 30 на МС дава съгласието и се разпоредил за опожаряването на партизанските къщи в селата Опан и Хрищени.

- ДИМИТЪР ИВ. ВЛАДКОВ – полковник, заместник-командир на 8-ма дивизионна област. По негова заповед са интернирани всички младежи в „черните роти“.
През м. май 1944 год. на областно съвещание дава нареждане за безпощадна борба срещу партизаните – разстрел на място без съд и опожаряване на домовете им. Дава съгласието си за опожаряване на партизанските къщи в с.Опан.
От 4 до 6 септември 1944 г. командва акция против партизаните в с Колена, където е убит партизанинът ДИМИТЪР КОСТАДИНОВ от гр.Казанлък.
С писмо № IV-852 до Областния директор на полицията иска незабавно интерниране на семействата на всички партизани в Чирпанско, в резултат на което са интернирани стотици хора.
Като командир на 23-ти пехотен полк през 1942 г. ръководи блокадата на с.Енина, където е заловен парашутистът ДИМЧО АСТАДЖОВ, впоследствие разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ.

- ВЛАДИСЛАВ П. ЗЛАТЕВ – бивш областен директор. Главен разпоредител и организатор на борбата с нелегалните.
През 1943 год. заедно с началник-щаба на Втора дивизия полк. НИКОЛОВ провежда съвещание за координиране действията на полицията и армията.
В отчетите му до Министъра на вътрешните работи е видно, че под негово ръководство се конфискуват имотите на партизаните, интернират се семействата им, раздават се парични награди за отрязани партизански глави. Главен разпоредител на 12 милиона лева изразходвани средства за борбата с нелегалното движение в областта.
През юни 1943 год. лично той е наградил предателя и убийците на партизанина ГЕНЧО КЪНЕВ и убийците на партизанина МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ.
През 1943 год. е издействал отпускането на 2 милиона лева от Министъра на вътрешните работи за командира на 8-ма дивизия за награди на убийците на 20 души партизани. ХРИСТО ПОПОВ ДИМИТРОВ – бивш областен полицейски началник, от когото е треперела цялата област. Жесток и коварен полицай. Под негов контрол и подпомогнат от полицаите ГЕОРГИ ГЮРОВ и ПЕЮ КАСАБОВ, превръща полицейските участъци в касапници.
Над задържаните са упражнявани жестоки инквизиции с гумени палки, тояги, намушкване с остри колове, скачане по гърдите, чупене на кости, забиване на клечки под ноктите, електрически ток, наливане на бензин и терпентин в половите органи и запалването им, обесване с главата надолу, стягане с менгеме на главата, връзване с бодлив тел по врата и ръцете, лишаване от храна, вода и сън по цели седмици.
По такъв жесток начин по негова заповед са умъртвени ИВАНКА ТЕРЗИЕВА от с.Богомилово, ПЕТКО ВЛАДЕВ от гр.Твърдица, АНГЕЛ СТОЯНОВ от гр.Чирпан, тежко болният от туберкулоза МАРИН ХРИСТОВ от с.Памукчии, КОЧО ЦВЕТАРОВ от Пловдив и десетки други.
В цялата област лично и със своя полицейски и административен апарат непосредствено ръководи борбата срещу нелегалните.
По негово предложение пред Областния директор Златев само през 1943-1944 год. са били интернирани над 1300 души, а с отделен списък са интернирани 467 души от Чирпанско.
Поддържа най-тесни връзки с германското разузнаване и е получил крупни суми от Гестапо.
През 1943 год. под негово командване полицията убива партизаните КИРИЛ МИЛЧЕВ-ДИБЕНКО и АНГЕЛ ВРАНЧЕВ-КРЕНКЕЛ, и жителката на с.Долно ново село ГАНА ТРОЕВА.
През март 1942 год. чрез полицейския комендант МОЛЛОВ ръководи разгрома на Кириловската група. Убити са трима партизани и осъдени на смърт 4 души от заловените.
Лично той заповядва палежите и взривяването на партизанските къщи в селата Опан, Хрищени, Загорци и др.
Лично той ръководи блокадата за залавянето на парашутиста МИЛЮ МИНЧЕВ, разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ, а осем от ятаците му са осъдени на смърт.

- АНГЕЛ ИВ. АНГЕЛОВ – бивш зам.-областен директор. Един от най-активните борци срещу партизанското движение, непосредствен организатор и ръководител на запалванията на партизанските къщи в селата Опан, Хрищени, Загорци, Раднево и Априлово. Само през 1944 год. Ангелов е интернирал 400 души от областта.

- ИВАН ПЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ – околийски полицейски началник. На 7 март взема участие в блокадата на с.Кирилово, където са убити трима души.
Един от непосредствените изпълнители на палежите на партизанските къщи в областта, при които са унищожени 35 сгради.
Заповядва арестуването и взема дейно участие в инквизициите на десетки арестувани лица от селата Хрищени, Калояновец, Любеново, Царево и др. Вследствие на жестокостите, арестуваният ДИМО ТОНЕВ от с.Любеново прави опит да се самоубие.

- ДИМО ДОНЕВ РАЙКОВ-КАЧАКА – един от най-жестоките полицейски инквизитори. Убиец на ДИНКО БОЗЕВ от Калояновец. 1941-1944 год. е полицейски агент в „Новите земи“. Участвал е в разстрела на югославски партизани в селата Козино и Нова Враня, а в гр. Кочан е разстрелял лично 7 партизани.

- СТОЯН СТОЙЧЕВ ГЕОРГИЕВ – подофицер, убил е трима партизани в Калоферския манастир.
В с. Богдан е убил 80-годишен старец-мелничар.
В с.Домлен, Карловско, участва лично в разстрела на 6 души ятаци и в убийството на двама партизани по пътя между с. Левски и гр. Калофер.

- ПЕТЪР ТЕНЕВ ДОБРЕВ – подофицер. На 20 януари 1944 год. участва в престрелка, в която са убити 13 партизани. Лично разстрелва един от заловените, отрязва му главата и я поднася на командира майор БОТЕВ. Той е един от убийците на тримата партизани около с Кирилово.

- РАЧО ТОДОРОВ РАЧЕВ – подофицер. Участвал в разстрела на шестима партизани в с. Дамлен и на трима души в гр. Клисура.

- ГАНЧО ТОДОРОВ ГАНЧЕВ – поручик, командир на рота. При засада около с. Колена по негова команда се води престрелка и е убита партизанката МАРИЯ ТОДОРОВА-НАТАЛИЯ.
На 2 юни 1944 год. неговата рота убива партизанина ОГНЯН в гората около с. Дълбоки. През 1943 год. участва в акция край с Винарово, където е заловен и разстрелян партизанинът ИВАН ДОКУЗОВ-ЩУКАТА.

- ПЕТЪР ХРИСТОВ БАКОЕВ – околийски началник и полицейски комендант. Участва в разгрома на парашутната група на АТАНАС ДАМЯНОВ край с.Оризаре, където са убити парашутистите ИВАН КИРЕВ, АТАНАС ДАМЯНОВ и СТОЯН ТОМОВ. Организира, обучава и командва 300 души боен полицейски отряд със специално предназначение, с който блокира с.Маджерито през юли 1943 год., арестува ятака МИТЬО КОСТАДИНОВ, който след жестоки мъчения е осъден на смърт.

- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУКОВ – подофицер. На 20.01.1944 год. взема дейно участие в разгрома на партизаните, където са убити 13 души, убива един партизанин, отрязва му главата и така „рапортува“ на началника си майор БОТЕВ.

- БОЯН ГЕОРГИЕВ СЛАВОВ – най-жестоко е инквизирал младежа ЛЕНКО ПЕНЕВ от с. Ездач, Старозагорско, впоследствие осъден на смърт и обесен в Старозагорския затвор.

- НАЧО КОЕВ НАЧЕВ – подпоручик. Лично той разстрелва с картечница секретаря на Областния комитет на РМС-Стара Загора НАКО КОЛЕВ ШОКОЛАДА.

- АНТОН НИКОЛОВ ВАСИЛЕВ, СЕМО ИВ. СЕМОВ и ГЕОРГИ ИНДЖОВ – това са главните инквизитори и жестоки убийци на девойката ИВАНКА ТЕРЗИЕВА. Тримата са взели участие в инквизициите на стотици задържани от селата Кирилово, Яворово, Белчево, Шейново, Еленино, Елхово и др.

- СТЕФАН ЗЛАТЕВ – полицейски разузнавач, известен в цялата Старозагорска област със своята невероятна жестокост.
През 1934 год. е извършил убийството на АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ от Стара Загора заедно с полицейския разузнавач ИВАН СТОЙНОВ ПЕКОВ. Няма разкрита конспирация, няма арестувана група, където той да не е най-жестокият палач. Лично инквизира и убива младежа ДИНКО КИРЕВ от с.Тихомирово. Той е главният инквизитор на ремсовия деятел ЛЕНКО ПЕНЕВ – осъден на смърт и обесен. Цяла седмица в Чирпан без прекъсване нанасял побой на партийния функционер КОЧО ЦВЕТАРОВ и го е умъртвил. Той организира и интернира цялото население на с.Чехларе до крак в различни краища на страната.

- ИВАН СТОЙНОВ ПЕТКОВ – полицейски разузнавач, който с полицая СТЕФАН ЗЛАТЕВ през 1934 год. участва в убийството на АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ от Стара Загора.
Взел е участие в жестоките инквизиции и изтезания на лицата КРЪСТЮ ДИМИТРОВ, НЕСТОР ГЕОРГИЕВ, АТАНАС ДИМИТРОВ от Стара Загора, на ЖЕЛЮ ЯЛЪМОВ от с.Елхово и на секретаря на Областния комитет на РМС МАРКО ИВАНОВ от с.Дълбоки, осъден на смърт и обесен.

- ИВАН ХРИСТОВ МУХОВ – масов инквизитор и помощник на едни от най-жестоките убийци в страната ТРАЙКО ПАНДОВ (съден за извършени 10 убийства, предимно на евреи).
ИВАН МУХОВ е инквизирал над 105 задържани от селата Калояновец, Кирилово, Малка Верея. Жестоко е убил болния от туберкулоза МАРИН ХРИСТОВ от с.Памукчии. По монтирания процес са издадени две смъртни присъди.

- МИНЬО НЕНОВ МИНЕВ от с.Оряховица, непосредствият убиец при засада на пратизанина МИХАИЛ ЧЕРНОГОРОВ.
През 1943 год. като мобилизиран застрелва сръбски партизанини край гр. Аранжеловац.

- МАРКО КОЛЕВ СИТЕВ – от с.Дълбоки, секретен сътрудник на Областния полицейски началник ДИМИТРОВ. В резултат на неговите донесения са арестувани и осъдени 62 младежи на различни срокове затвор, а МАРКО ИВАНОВ и ЛАМБИ АТАНАСОВ са осъдени на смърт и екзекутирани.

- МИЛЬО СТОЙНОВ СТОЙНОВ от с. Оряховица, Старозагорско – най-жестокият надзирател в Старозагорския затвор. Взел е пряко участие при монтиране на бесилката и предварителното убиване в килиите осъдените на смърт. Пряко е обесил ЙОВЧО ДИМОВ и СТОЯН ВЪЛЕВ от с.Кирилово и групата на ИВАН МАНЕВ от с. Малко Шивачево, състояща се от пет души, двама от които непълнолетни.

- СТОЙЧО ВАСИЛЕВ и СТОЙНО АЛЕКСИЕВ – преките убийци на партизанина ГЕОРГИ ГЪРБАЧЕВ от с.Кирилово.

- ЛЮБОМИР МОЛЛОВ – вечно пияният полицейски комендант на Стара Загора. Непосредствен ръководител на блокадата на с. Кирилово, където са убити трима души, а четирима от заловените са осъдени на смърт.
Най-жестокият преследвач на евреи в Стара Загора. Ограбил е покъщнината на еврейските семейства на САМУЕЛ БАХОР КОЕН и КЕМАЛ АССА. Командва обсадата на с. Ветрен през 1942 год., където са заловени парашутистите МИЛЬО МИНЧЕВ и ВАДИМИР ЧЕРНОВ, първият разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ.

- КОЛЬО ТОНЕВ ЙОВЧЕВ и МИТЬО КАНЕВ МИТЕВ – непосредствени убийци на партизанина ДИНКО СТОЯНОВ от с.Кирилово.

- ПЕТКО ХРИСТОВ УЗУНЧЕВ, ТИЛЬО К. ГОСПОДИНОВ и СТОЯН ДИМОВ СТОЯНОВ – при засада убиват партизанина ГЕНЧО КЪНЕВ до с. Бенковски, за което са получили парични награди от Областния директор ЗЛАТЕВ.

- ДОНЧО ХАДЖИЕВ от гр.Шипка – взводен командир. На 20.01.1944 год. взводът му убива четирима партизани, отрязва им главите и ги поднася за награди.

- ЗАПРЯН ПЕТРОВ ДЕМИРЕВ – непосредственият убиец на партизанина ДЕНЮ КУНЧЕВ от с.Черково.

- ТРИФОН ПЕТКОВ СТОЯНОВ – убиец на партизани. Разнасял отрязаните им глави по селата и се фотографирал с тях, за което е получил парични награди.

Ето това са част от тези „невинни ангели и светци“, имената на които искат да се поставят на паметната плоча общинските съветници от десните партии.

На фона на изнесените потресаващи факти това звучи като парадокс. Всяко име е опръскано с кръв и свързано с разстрели, палежи и бесилки. Около плочата ще витае духът на хилядите черни забрадки и жертвите на фашистките убийци.

Срамно е! Опасно! Потомците на фашистките палачи величаят и се прекланят пред „подвига“ на своите деди и бащи.

Неофашизмът настъпва. Хора, бдете!

Официалните данни сочат, че пред народните съдилища в цялата страна са подведени под отговорност 9 хиляди подсъдими. От тях 2730 са осъдени на смърт и 1516 са оправдани.

В същото време във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди, в Белгия 53 хиляди, в Холандия 45 хиляди, в Чехословакия 38 хиляди, в Унгария 26 хиляди, в Дания 15 хиляди.

Историята на България сочи, че по времето на фашизма – от 9 юни 1923 год. до 9 септември 1944 год. освен горните деяния са убити един министър-председател – АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 25 министри, 150 народни представители и 315 членове на централните ръководства на БКП, БЗНС и РМС! Екзекутирани са 184 души в затворите на страната, 18 от които в Старозагорския затвор.Само за месец и половина – от 16 април до края на м. май 1925 год. в София са убити 500 души, от които 100 души са поети, писатели и журналисти. 200 души са ликвидирани в казармите на Четвърти артилерийски полк, 90 души във военното училище и 40 души в гвардейския конен полк.

Ето защо Народният съд със своите присъди издига по-високо знамето на България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища. Няма друга институция, която да дава най-категоричен и неопровержим отговор на въпроса „Имало ли е фашизъм в България?“ Повече от 60 години историята потвърждава с категоричност неговите принципи, справедливост, необходимост и законосъобразност, които остават за вбъдеще.

СПРАВКА: 1.Обвинителният акт на Народните обвинители в Стара Загора по сл.д. N 1/1944 год. по описа на народния обвинител при народен съд – Стара Загора.
2.Обвинителен акт на Народните обвинители по сл.д. N 2/1945 год. при Народен съд -Стара Загора – II състав.

Септември 2010 г.
Стара Загора
Източник:stzagora.net Оригинално заглавие -За Народния съд и за паметната плоча на „невинните“ убийци и главорези*

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта