Бгспомен

Катастрофалното земетресение в Стражица на 7.12.1986 г (Статия)

На 7 декември 1986 г. се случва най-силното земетресение след дълга пауза. Това, в района на Стражица, с магнитуд 5.7. В околните райони на Централна и Северна България са частично или напълно разрушени около 15 000 сгради, а 2-ма души са загинали.

Няколко години преди това, през март 1977 г., катастрофалното земетресение във Вранча (Румъния) с магнитуд 7.2 (с епицентър на повече от 200 км от територията на България) доведе до частични или пълни разрушения на около 8500 сгради, като причини смъртта на 125 човека. Тогава най-засегнат беше Свищов. Причината за силното проявление е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
В новата история на град Стражица има една дата, която разделя събитията на преди и след.

Тази дата е свързана с разрушителното земетресение, което преобърна живота на жителите на града и околните села. Почернени са 2550 семейства от общината. Те завинаги ще запомнят 7 декември, когато 5,7 по Рихтер събори 15 000 сгради. 20 години по-късно все още имаше недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура: 130 къщи; картинната галерия в гр. Стражица; църквата “Успение Богородично”, основното училище в село Царски извор и много други, а десетки семейства дълги години живеят по фургони.

Оттогава в страната ни не се е случвало голямо земетресение, но учените са категорични, че е въпрос на време. Още повече, че в Турция междувременно имаше няколко опустошителни труса. Засега България не е мишена, да се пази Беломорска Тракия, предупреждават сеизмолозите. Земетръсните вълни не идват към нас. Нашите огнища имат други характеристики и не попадат в отключилата се сега егейска сеизмична зона, смятат още специалистите. Учените обаче предричат още трусове на Балканите. Средно 52 земетресения разлюляват България за година. Най-опасните райони са: Шабла-Балчик, Търново-Свищов, Пловдив и Чирпан, Кресненското дефиле и Софийската котловина. Според учените от Геофизичния институт при БАН обаче съвременната наука не е в състояние да предсказва дали ще има трусове в близки периоди от време.

30 катастрофални земетресения у нас
Най-малко 30 земетресения с магнитуд над 6.0 (по скалата на Рихтер) са известни у нас от 347 г. досега според детайлни проучвания по исторически данни. Най-малко 12 от тях са с магнитуд повече от 7.0.
Най-силно е земетресението в района на Крупник-Кресна от 1904 г. с магнитуд 7.8, считано за едно от най-силните плитки (корови в земната кора) земетресения в цяла Европа. Около това земетресение се набелязва и периодът на най-висока сеизмична активизация по нашите земи. Само за 70 г., от втората половина на XIX век до 1928 г., се случват цели 20 земетресения с магнитуд над 6.0, като 6 от тях са с над 7.0 и интензивност VIII степен по MSK. Това са земетресенията от 1858 г. в София, 1892 г. в Дулово, 1901 г. в Шабла, 2 земетресения от 1904 г. в района на Крупник-Кресна, 1913 г. в Горна Оряховица и 1928 г. в Пловдивско. Следват 75 години, през които на територията на страната няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6.0 (само едно с 5.5). Независимо от това затишие природата на два пъти ни напомня, че България се причислява към силно земетръсно уязвимите страни. През 1986 г. се случва най-силното земетресение след “паузата”.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Незабравимите новогодишни програми от нашето минало (Статия)

С наближаването на Нова година, живелите в годините на зрелия социализъм с носталгия възкликват „Ех, какви новогодишни програми имаше едно време!“. Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Емил Димитров, Лили Иванова и още цяла плеяда родни звезди в новогодишната нощ се превръщаха в образи на възможната ни свобода, без да е необходимо да правят нещо специално по въпроса – чист подарък от разпусналата се за кратко държава и лично от нейния Първи. Цар на новогодишните програми е Хачо Бояджиев, но не трябва да се забравя и един друг режисьор – Младен Младенов – Доктора. Светла им памет.За реализацията на празничните телевизионни програми държавата е отделяла баснословни суми, а части от шоуто започвали да се снимат веднага след края на „Златния Орфей“ през лятото. Работата по тях приключвала часове преди да удари 12-тия час на 31 декември. Подготвената телевизионна програма се излъчвала ден или два преди Нова година в кафенето на телевизията, за да могат да я видят всички колеги от единствената ни тогава държавна медия. Тежката дума обаче имала комисията, която заседавала на шефския 10-ти етаж на Българската телевизия. Ако някои „парчета“ от програмата не били на ниво, те били изрязвани и наново

монтирани.
Една от най-успешните телевизионни новогодишни програми режисирана от Хачо Бояджиев е „Криворазбрана цивилизация“ през 1974 година. Мюзикълът струвал 35 хиляди лева и се е изплатил многократно, защото е повтарян непрекъснато през годините. В него участвала публика, която трябвало да се смее и ръкопляска на определени места. Състояла се е предимно от студенти, които са работели за по пет лева на ден. Мюзикълът бил заснет за десет дни в едно софийско читалище. Друга новогодишна програма-„Яйцето“ по сценарий на Йордан Радичков не могла да види бял свят през 1979 година, а едва след идването на демокрацията. Изготвянето на самото яйце в студията на телевизията до Окръжна болница си било истинско приключение, защото то било високо 10 метра и широко 6. Наетият специален влекач не могъл да го изнесе извън територията на студиото, защото бариерата на входа се оказала тясна. Придвижването по бул. „Ленин“ си било истинско приключение, огромният макет бил охраняван от пожарна, милиция и всички внимавали да не се скъсат жиците на тролеите.

Огромният бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана.
Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“?
От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев.Помните ли„Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“?
Или песента за детенцето с меченцето в ръце, която свършва с трогателното „Не плачи, дете, баща ти е невинен“?
Други незабравими реплики:
„Мамка му и прасе!“ – от някаква драматизация по Радичков. „Юнаци с умни калпаци.
„Чичо, защо кашляш?“ – телефонна реплика от сценка, в която Тодор Колев играе ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от някакъв тайнствен чичо.
„Може ли един лемон?“ – реплика на Григор Вачков.
„Хусоната самонехейхост“ – става дума за „художествената самодейност“, обяснена в сценка с Хиндо Касимов и Васил Попов, които играят африканци, изучили се в България.Емблематични са програмите „Новогодишен карнавал“, „Експрес танго“, „Нощен експрес“, „Новогодишна навалица“ и др. Незабравим за всички остава и прословутия балет на

телевизията на ГДР, както и забавната програма „Шарено котле“ на същата телевизия.
„Финалният скеч“ от поредицата участия на любимците на народа, които се грижеха за ведрото настроение на социалистическия труженик в празничната нощ, е новогодишното обръщение на първия ни държавен и партиен ръководител. Пет минути преди да настъпи новата година всички с нетърпение чакат другаря Тодор Живков да извиси глас и тържествено да пожелае здраве и успехи през Новата година. С напредването на възрастта в края на 80-те, Първият е четял словото си написано с огромни букви, с очила с дебели стъкла, което е давало и повод за присмех сред сънародниците му. Секунди преди да удари дванайстия час, обръщението свършва с „ Да ни е честита новата еди коя си година!“, свири химна, гръмват салютите, звънват наздравиците и веднага след това пускат Дунавското хоро. Вратите на апартаментите в целия вход се отварят и всички съседи се хващат на жизнерадостно новогодишно хоро.Новогодишните програми са толкова неотразими и завладяващи, че през първата седмица на януари хората почти не работят, а по цял ден коментират видяното по телевизията и с нетърпение очакват следващата Нова година, когато ще се зареди поредната порция смях и забава.
Източници:
Blitz.bg, zaprehoda.blog.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ