Показват се публикациите с етикет 1990-НАШИ ДНИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 1990-НАШИ ДНИ. Показване на всички публикации


Разбира се волята за демократизиране на почивката не е само социалистическа. Детските ваканционни колонии възникват в развития свят към края на 19-ти век по идея на швейцарски пастор, потресен от ужасните условия за децата в големите градове.

Ваканционните села са от същото време – те са за богатите, които искат да прекарат лятото край някое езеро или минерален извор. През трийсетте във Великобритания възниква веригата от ваканционни лагери на Били Бътлин с широка гама от цени, така че и най-скромните доходи да могат да се вместят.Най-мащабна е операцията на нацистката държавна организация „Сила чрез радост“, която има за цел да печели населението за идеите на националсоциализма. Тя става основният туристически оператор: организира крузове и екскурзии, а към края на трийсетте започва да строи грандоманския проект за почивна база „Прора“ на остров Рюге в Балтийско море с 20 000 легла.

Недовършена, базата от почивна се превръща в окупационна – там съветски войски квартируват до 1955, като впрочем изпотрошават всичко.

Грижата за почивката на работника надживява и неолиберализма – днес „Рено“ предлага на работниците си чекове за заплащане на ваканции, валидни в 170 000 туристически обекта във Франция.

Последният пример ни води към главната специфика на социалистическата почивна станция: тя е една. Е, хайде да кажем, две – една от службата на мама, една от службата на тате. Дали си го е представял така Ленин, когато през 1921 е подписвал декрета за почивните домове? Там се предвижда към домовете да се създават селскостопански предприятия за изхранване на почиващите, което май подсказва бъдещето.

Плажният чадър до гроб

Постепенно почивните станции се прикрепват към определени организации, учреждения или предприятия и стават елемент от общата ре-феодализация на уж модерното комунистическо стопанство. Ликвидацията на пазара на недвижимости прави така, че кой каквото вземе (национализира, построи, измоли…), това е.

Както през високите средни векове, това неминуемо води до разслояване – почивните станции на ЦК са с водни ски и кокетни барчета на плажа, тези на художници и писатели са творчески домове с по-свободен режим, заводските – по-рудиментарни, понякога с вечерен час за децата и телевизор, който се отключва от управителя. Покрай морето често йерархията си личи по това дали станцията е на първа, втора или трета линия (тогава седма и осма още не бяха открити).

Не забравяйте също, че в онази епоха човек рядко сменяше работата си, а социалните придобивки като почивната станция бяха едно от средствата за привързване на работната сила към предприятието и спиране на текучеството. И тъй, не само банцига и пишещата машина, но дори плажният чадър сякаш беше до гроб.

Станцията беше евтина, леглото без пари, храната с купони, пиенето на нормирани цени. Хотел малко хора можеха да си позволят, за почивка в чужбина не говорим до след 90те. Наистина имаше станционни дисиденти – любители на дивото палатково преживяване, имаше семейства, които се вдигаха на село – не тяхното си село при баба, а при хазяи.

Но енергията, която икономиката на дефицита изискваше тогава за осигуряване на най-прости потребности като кафе, тоалетна хартия или мазило за слънце беше колосална. В станцията (дали името идва от станциите в Антарктида, в Хималаите?) почивката беше осигурена, включително почивката от работата по оцеляването. Пълна, инфантилизираща безметежност – малко като френския Клъб Мед по същото време, където не мислиш за нищо, но в соц-вариант.

„Вашата“ станция, „вашата“ стая

От гледна точка на съвременния потребител, боготворящ разнообразния избор, няма нищо по-абсурдно от това да работиш с едни хора цяла година и после да идеш на почивка пак с тях, отново и отново. От друга – почакайте! Летните компании не се покриваха с отделите в службата и дори осигуряваха едно вътре-ведомствено смешение, където портиерът можеше да попълни карето белот на зам-директора, а машинописката да танцува със заслужилия писател.

Говорим за големи соцпредприятия, не за съвременния среден и дребен бизнес. На почивка се завързваха полезни връзки, пламваха статусно-екзогамни симпатии. И гражданинът взимаше карта отново и отново за трета смята, станала елемент от идентичността му.

А за децата, неизкушени от служебните неща, станцията беше рай, защото там се изсипваха потенциални приятели за всички възрасти – родителите ги пускаха в периметъра на двора или занималнята и давай! Ставате първи приятели за 15 дни – до следващото лято може изобщо да не ги видите – и догодина пак първи приятели.

Представата на хората беше, че станцията е тяхна – че имат права над нея. Едни не пускаха чужди хора в своето барче (дума от епохата), други мобилизираха инженерния състав да прокара водопровод, трети събираха пари да закупят кино-машина. Може да е било поредната идеологическа хватка на режима, но хората така го чувстваха – впрочем по същия начин, както „ваша“ става стаята в Ахтопол, която хазяите пазят тъкмо за вас. Какво е собствеността, ако не повторително отношение към вещта?

Ще кажете – нищо не пречи и днес на летните компании да си наемат някаква къща или хотелче и да си ходят там само с когото им е приятно. Не е така просто. Сигурно сте се опитвали да се комплектувате с поносими познати с деца на възраст колкото вашите – това едва ли ще се най-близките ви приятели. Ако пък имате голямо и малко, трудността на задачата се повдига на квадрат; с две семейства, с по две деца… – истинска геометрична прогресия!

Защо хората продължават да си искат станциите

Въпросът не е  просто в това, че деца в света има все по-малко. Не е и във все по-трудната съчетаемост между нас, възрастните, от които едни слушат чалга, други – джаз. Проблемът е в самата свобода на избора, която дестабилизира общностите. Ако всеки път трябва да решавам с кого да почивам, има голяма вероятност ситуационен гняв да ме пренасочи към друга компания.

Или пък изведнъж да ми потръгне финансово и да реша да ида на скъпа екзотична почивка, която довчерашният ми приятел не може да си я позволи. Да се запаля по рибарлъка и да зарежа картаджиите… Свободата е вълнуваща, но в перспектива тя постепенно разбива компаниите, свежда ги до самотни семейства, които се взират в таблетите си на „ол инклузива“.

Почивната станция е съдбовна, малко като националната територия, в която сме се озовали без да сме я поискали. Трета смяна – всички са там. Тази година ще се скараш, догодина ще се сдобриш, къде ще идеш? Обречен си да се сблъскаш се с хора, които не си поканил, някои те изненадват приятно, други неприятно.

А не е ли преживяването именно когато ти се случва нещо, което не си пожелал? Малко мазохистично – но интензивно преживяване, трудно разбираемо за милениълсите, израснали не в двора на станцията, а в социалните мрежи, където избираш другия според желанието си и във всеки момент можеш да го отпишеш.

Ще се учудите ли след всичко казано, че у нас толкова много почивни станции надживяха социализма? Вече не са чак толкова евтини, вече има огромен избор, а и тоалетната хартия отдавна не е проблем. Дали защото законите са тромави и учрежденията стискат ненужни имоти, наместо да завъртят парите и да увеличат доходите на служителите си? Икономически абсурдни, скъпи за поддръжка, омръзнали до смърт – а хората продължават да си искат станциите.

Може би тайната е в носталгията – по времето, в което (както е в детството) не избирахме, а просто се озовавахме заедно.

/Коментарът е на културолога Ивайло Дичев за „Дойче веле“/



Той беше пръв и последен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. 

Това е човекът, който доведе до разпад СССР, сложи точка на Варшавския договор, оттегли контрола на Москва върху Източна Европа, изведе съветските войски от Афганистан, освободи пресата от държавен контрол, отключи пазарната икономика, припомня "Дойче веле".

С идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка. 

Икономиката, която Горбачов наследява се разпада, пише “Скай нюз”. Той знае, че Съветският съюз не може да си позволи да поддържа Студената вода и големият бюджет за отбрана, затова започва да преговаря със световни лидето, в опит да ги убеди, че ССР вече не е заплаха.

В Белия дом той открива президент, който цели да намали употребата на ядрени оръжия също толкова, колкото и Горбачов. Две години след началото на управлението му той подписва Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие с Роналд Рейгън. Четири години по-късно, заедно с Джордж Буш, подписват двустранен договор между САЩ и Съветския съюз относно намаляването и ограничаването на стратегическите офанзивни оръжия. 

Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

Между 1990 и 1991 г. е президент на Съветския съюз, подава оставка на 25 декември 1991 г., което води до края на СССР, отбелязва АФП.

Михаил Горбачов ще бъде погребан на Новодевичиевото гробище в Москва, в родовия парцел, до съпругата си Раиса Горбачова, каза източник, запознат с желанието на близките на Горбачов./Нова тв/

Снимка:kremlin.ru


 


Тъжната новина съобщи вестник "Дейли Мейл" 

Актрисата и певица е издъхнала в ранчото си в Северна Калифорния рано в понеделник сутрин, заобиколена от семейството и приятелите си. Новината за кончината ѝ беше съобщена и от нейния съпруг Джон Ийстърлинг на страницата на звездата във Facebook.

Оливия Нютън-Джон е родена във Великобритания, но израства и се оформя като творец в Австралия. Сред хитовете, които я изстрелват на върха на славата, са If Not for You и I Honestly Love You. Световна известност обаче ѝ донася незабравимото ѝ участие в знаковия мюзикъл "Брилянтин", където красавицата си партнира с любимеца на поколения актьор Джон Траволта.

От 1973-1983 г. Нютън-Джон е сред най-популярните знаменитости в развлекателната индустрия в света.

Само в САЩ 14 нейни сингъла са в топ 10 на класациите, певицата печели четири награди "Грами", играе водещи роли в "Брилянтин" с Джон Траволта и в "Ксанаду" с Джийн Кели. Дуетът на Траволта и Нютън-Джон "You're the One That I Want'' е сред най-големите хитове през този период с продадени над 15 милиона екземпляра.

"Скъпа моя Оливия, ти направи живота на всички нас толкова по-добър.

Следата, която оставяш, е невероятна. Обичам те силно. Ще се видим отново някъде по пътя и всички отново ще бъдем заедно. Твой от мига, в който те видях и завинаги! Твоят Дани, твоят Джон!", написа онлайн Джон Траволта.



Заедно с бандата той е въведен в Залата на славата на рокендрола през 2018 г.

На 70-годишна възраст е починал Алек Джон Съч, басистът и един от основателите на Bon Jovi, информира "New York Post".

Джон Бон Джоуви е съобщил за смъртта на Съч, член на рок групата от Ню Джърси от 1983 до 1994 г. Засега не са предоставени подробности за това кога и как е починал музикантът. 

"Той беше оригинал", написа Бон Джоуви в публикация в Twitter. "Като член-основател на Bon Jovi, Алек беше неразделна част от формирането на групата."

Бон Джоуви признава на Джон Съч заслугата за събирането на групата, като отбелязва, че той е бил приятел от детството на барабаниста Тико Торес и е довел китариста и автор на песни Ричи Самбора, за да види изпълнението на групата. Джон Съч е свирил в група, наречена Message, заедно със Самбора.Роденият в Йонкърс, Ню Йорк, Джон Съч е ветеран на процъфтяващата музикална сцена в Ню Джърси, която спомага за появата на Bon Jovi. Като мениджър на зала Hunka Bunka в Сейревил, Ню Джърси, Джон Съч наема Jon Bon Jovi & The Wild Ones преди да се присъедини към групата на певеца и композитора. Той свири с Бон Джоуви по време на разцвета на групата през 80-те години.

Джон Съч напуска групата през 1994 г., когато на негово място идва басистът Хю Макдоналд. По-късно той отново се присъединява към групата за въвеждането ѝ в Залата на славата на рокендрола през 2018 г./Блиц/



Тя си е отишла тази нощ в пловдивска болница на 70 години.

Тя е родена на 21 февруари 1952 г. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност телевизионна журналистика.Между 1975 и 1989 година работи като репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център, а от 1990 до 1993 година е продуцент и водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ (в екип с Асен Агов) и програмен директор в Българската национална телевизия. 

Репортер и автор е в популярното икономическо предаване по БТ – „За един милиард“, подготвяно от екипа на Телевизионен център Пловдив. Основател и директор на Ефир 2.

В периода 1996 – 2002 г. Нери Терзиева заема длъжността прессекретар на президента Петър Стоянов.С минута мълчание депутатите почетоха паметта на журналиста Нери Терзиева.


"В днешния ден, за съжаление, ни напусна много уважаван и достоен човек, човек с ясна гражданска позиция, който е сред най-уважаваните и най-точните и справедливи журналисти – Нери Терзиева, моля да я почетем с едноминутно мълчание", каза от трибуната на Народното събрание председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански („Има такъв народ“).



На 24 март Renault обяви решението си да замрази изцяло дейността си в Русия заради инвазията в Украйна. Напускането на страната от французите на практика означава, че заводът на Авто-ВАЗ в Москва в момента е с много ограничена дейност, като дори Lada изпитва затруднения при производството на своите автомобили. Кметът на Москва Сергей Собянин обяви, че вече има план за запазването на работните места в завода.

„Чуждестранният собственик реши да закрие завода на Renault в Москва. Това е негово право, но не можем да позволим хилядите служители да останат без работа. Затова реших да включа завода в балансите на града и той да възобнови работата си, произвеждайки автомобили с историческата марка Москвич. 

Ще се опитаме да запазим по-голямата част от персонала, който да работи директно в завода и неговите подизпълнители”, казва кметът, цитиран от Москва24 и OffNews.Като технологичен партньор на възродената марка Москвич е посочен Камаз. Идеята е първоначално да се произвеждат автомобили с двигател с вътрешно горене, а в последствия и електромобили.

 Припомняме, че Камаз има прототип за малък градски електрически автомобил с пробег до 250 километра с едно зареждане, който обаче все още не е въведен в производство.„Освен това, заедно с Камаз и руското министерство на промишлеността и търговията, работим по локализирането на производството на максимален брой автокомпоненти в Русия“, добавя кметът на Москва. Засега не е ясно кога ще стартира производството на автомобили Москвич, нито какви продукти ще носят логото на възродената марка. 

Кметът на града обаче обещава, че „през 2022 г. ще отворим нова страница в историята на Москвич“, което подсказва за скоростни планове за възстановяване на производството във вече бившия завод на Renault, който сега е държавна руска собственост.Днес бордът на директорите на Renault Group единодушно одобри подписването на споразумение за продажбата на 100% от акциите на Renault Group в Renault Русия на град Москва и контролния си дял от 67,69 процента в AVTOVAZ на NAMI (Централен институт за изследване и развитие на автомобилите и двигателите). Финализирането на тези сделки не е предмет на никакви условия и са получени всички необходими одобрения. Споразумението предвижда възможност за Renault Group да изкупи обратно своя дял в AVTOVAZ, която може да бъде упражнена през следващите 6 години.

„Днес взехме трудно, но необходимо решение и правим отговорен избор спрямо нашите 45 000 служители в Русия, като същевременно запазваме представянето на Групата и възможността при различен контекст да се завърнем в страната в бъдеще. Уверен съм в способността на Renault Group да ускори допълнително трансформацията си и да надхвърли средносрочните си цели“, заяви Лука де Мео, главен изпълнителен директор Renault Group.



Той е починал на 78-годишна възраст
, съобщи пред БНР председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който е разговарял с Борислав Борисов - заместник-председател на Съюза на илюзионистите.

Астор е единственият илюзионист в Европа, награден със "Златния Оскар" от Международното братство на маговете през 1981 г. В кариерата си е направил над 16 хиляди представления по целия свят.



През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 


Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.



Тъжната новина съобщи bTV, позовавайки се на източници от Софийската адвокатска колегия.

През 1974 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и около година работи като съдия в Елин Пелин. От 1975 г. е адвокат.

Марин Марковски беше едно от най-популярните имена в адвокатурата в България. Чувството за хумор при пледоариите и цитирането на литературни класици пред медии бяха неговата запазена марка.

Две от емблематичните дела, с които остава в историята, са това за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски. По делото „Луканов” Марковски защитаваше обвиняемият като физически убиец Александър Русов, а по Белнейски – единствения подсъдим Лазар Колев.

Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.



Едно от емблематичните лица на поп фолка от близкото минало, певицата Кати , изчезна безследно от шоубизнеса в пика на своята кариера. Днес изпълнителката на хита „Пеперуда“ е вече на 44 години, но изглежда зашеметяващо .

Кати се отказа от музиката, за да се отдаде на майчинството и да възпита добре дъщеря си Джули.

Фенове на фолка не спират да се интересуват от нея, а тя ги зарадва с актуална снимка.Някогашната фолк звезда продължава да носи гордо русите си коси и се радва на изключително стройна фигура. Сексапилът й предизвика вълна от реакции и обсъждания.

След прекратяването на успешната си кариера Кати не е давала надежди на феновете да се завърне с нови песни, въпреки настояването на мнозина това да се случи.

Припомняме ви, че Кати изгря на музикалната сцена през 1999 г. и още с първата си песен стана голяма звезда. Гласовите й възможности неведнъж са били оспорвани, но тя доказа, че може да прави хитове въпреки всичко. Последните си песни издава през 2006 г., след което става бременна и се оттегля завинаги от светлините на прожекторите.

Нейни са безспорните хитове „Пеперуда“, „Най ми е добре“, „Гот е“, „Лунна нощ“, „Нестандартни сме“, „Играчка-плачка“ и т.н.



То и за младите, доколкото останаха, също е мизерия и мъка. Олиото, като го купим, вече с капкомер да го ползваме, зеленчуците тази есен не паднаха, а скочиха и не можахме да си сложим изгодно малко зимнинка. 

Какво ли ни чака с топлото и светлото, не ни се мисли. Такива страхотии се говорят за цените, че човек не знае какво ще стане занапред. С пандемията нещата също не вървят на добре, един набор го изкара вируса и казва, че един месец след това продължава да пие по три шепи с хапчета всеки ден. Да не знае човек кое да избере – аптеката или хлебарницата. Добре, че поне времето е благосклонно, та все още е топличко. 

Все по-трудно става с отоплението, дървата поскъпват. А и никой не знае какво ще става занапред. Как и с какво ще се отопляваме по малките градчета и селата. Все за някакви европейски директиви се говори, щели да ни забраняват дървата и въглищата, не било съвременно, не било екологично, цапал се въздухът. 

Бащите ни, дедите ни как живееха, как се отопляваха, как не нарушаваха екологичното равновесие и не унищожаваха българската гора. Сечаха я, ама и засаждаха. А сега тировете с дървесина хвърчат към границата, някой си пълни гушата, а накрая ние, пенсионерите, ще плащаме сметката. Все за мафия се говори, сега разбрахме, че и дървена имало. Труден, много труден стана животът за българския пенсионер.

 Васил Тодоров, Мездра


 


Това изпълнение беше кулминацията в празничния ден в сливенското село Селиминово!

Село Селиминово се намира в ниските части на Стара планина. На юг граничи със Средна гора. Селиминово е отдалечено на 18 км от областния град Сливен. Край селото преминава река Тунджа, а на 15 км на запад от него се намира язовир Жребчево.

О, Шипка!


Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

ВИДЕО:


пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!


Всеки гражданин на тази държава има право да се движи свободно, заяви жертвата на агресорите!

Протестиращи нападнаха майка с две деца, която се опита да мине с колата си през блокадата.  Те изпочупиха предното й стъкло въпреки виковете, че в автомобила има хлапета. Въпреки опитите на друга част от събралите се да спрат агресорите, мъже обиждаха жената и й крещяха нецензурни думи.


До това се стигна, след като фигурантите на "Отровното трио" отново блокираха пространството, където се пресичат улиците "Иван Асен" II и бул. Михай Еминеску. Протестиращи, тръгнали от триъгълника на властта и преминали през Орлов мост, преградиха откъм локалното платно на "Цариградско шосе" пътя на минаващите точно по това време коли. Така си спечелиха клаксони и овиквания от шофьорите на попадналите в капана им автомобили, но към момента все пак кръстовището остава блокирано. За колко време тепърва ще стане ясно.

"Откъде-накъде ще ме карат аз да минавам по заобиколни пътища. Всеки гражданин на тази държава има право да се движи свободно. Аз не се движа свободно вече 40 дни". Искам да се прибера вкъщи, какво да се случи? Откъде накъде ще ми блокират пътя.

Не съм минала през човека, той беше пред мен. Искам да се прибера. Откъде да мина", изтъкна собственичката на автомобила. Протестиращите пък обвиниха жената, че е провокаторка, а полицията, че не им осигурява защита и не отцепва района на протеста.


Въпреки че тениските са доста популярни през летните горещини, този сезон изглежда е предопределен за ризи. Можете да вземете идеи от популярните хавайски ризи със своите тропически мотиви, от шарените ризи с флорални мотиви или дори с психеделични мотиви в хипи стил. Ако не си падате по екстравагантните модели, винаги можете да заложите на класическите райета или карета. От flaro.bg са добре подготвени с различни видове ризи. С други думи, за всеки по нещо. Нека видим някои от най-добрите модели мъжки ризи в сайта пригодени за топлото време.

 На първо място, хавайският стил ризи доминира летните колекции открай време. Всъщност, те се третират като сувенири в морските курорти и населени места. И с право – каква по-добра реклама от всеизвестните палмови дръвчета и кристалносиньо море?

Ежедневната мъжка лятна риза с къс ръкав е идеалният избор за хората, които искат да изглеждат свежи и лежерни. С материя от полиестер и памук, тази риза е идеална за високите летни температури. Освен това, не забравяйте, че хавайските ризи са любим артикул в гардероба на звезди като Чарли Шийн.

     В случай, че търсите нещо по-елегантно, тази риза няма да Ви свърши работа. За щастие, от Flaro.bg предлагат богат избор и на спортно-елегантни мъжки ризи. Такава е и винтидж асиметричната риза с къс ръкав. На пръв поглед, това е едноцветна риза с асиметричен долен край. Но ефирните флорални мотиви придават истинска изисканост на модела. Моделът се предлага в 5 различни цвята, което дава добър избор за съчетаване с любимите Ви дрехи, без значение ежедневни или официални.

    Естествено, няма как да пропуснем и класическите модели. В сайта се предлагат доста карирани ризи, но също и на райета. Карираната мъжка риза с къс ръкав е класика в жанра и ще е истинска загуба ако нямате поне една такава в своя гардероб. Хубавото в случая е, че от flaro.bg са се погрижили да предложат цели 4 различни разцветки. От M до 3XL, този модел е универсален и може да се съчетае както с дънки, така и с чино и къси панталони.


     Мъжките часовници открай време са нещо повече от нужда. Те са важен аксесоар в тоалета на всеки представител на силния пол. Обратно на твърденията, че традиционните часовници са отживелица, много хора си купуват поне една такава „джаджа“. Голямото разнообразие от модели и марки дава възможност за по-прецизен избор, така че да можем максимално да се възползваме от характеристиките на нашия часовник. Независимо дали заради екстрите, заради вида или просто заради оригиналната му функция, в сайта на flaro.bgможете да откриете идеалният сред богатата гама от мъжки часовници. Нека разгледаме 3 от най-интересните устройства.

     За любителите на модерните технологии, ексклузивният кварцов часовник наистина ще бъде удовлетворяваща покупка. Многофункционалното устройство разполага с тахиметър, календар и хронометър. Кварцовият часовник е обгърнат от стоманена верижка, а корпусът е водоустойчив. Модерният модел се предлага в черно и синьо, което позволява да го съчетаете с любимия си тоалет.

     Ако сте традиционалисти, вероятно бихте искали да заложите на механичен часовник. Естествено, това няма да отнеме модерния вид и множеството функции, присъщи на голяма част от съвременните часовници. Многофункционалният мъжки механичен часовник е чисто черен, а малките детайли като стрелки, цифри и т.н. са в златисто. Големите римски цифри са особено впечатляващи. Този часовник е значително по-голям от предишния и са прекрасно допълнение към официалния Ви тоалет.


    Всъщност, невинаги големината е от значение. Понякога дискретността придава повече елегантност. В тази връзка трябва да отбележим, че от Flaro.bg са се погрижили да предложат от всички възможни видове мъжки часовници на своите клиенти. Модерният мъжки часовник с метална верижка е прекрасен пример за това. С изчистеният си вид в чисто черно, единственото нещо, което ще видите на циферблата са 3 стрелки в златисто и миниатюрен календар. Часовникът е водоустойчив и подходящо допълнение за официални и ежедневни тоалети. Със своето телго от 82 грама, това устройство е наистина лесно и удобно за носене.


    Ето и пълния текст на забраната, издадена от Кирил Ананиев:
    Училища, детски градини, театри, кина, дискотеки, молове, ресторанти затварят със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.


    Забраната, която оставя отворени само магазините на хранителни стоки и аптеките, важи до 29 март.

    Във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 у нас и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, както и с препоръките на Националния оперативен щаб, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев издаде заповед, с която се въвеждат следните противоепидемични мерки на територията на Р България до 29.03.2020 г.:


    - Преустановяват се посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, търговски обекти и центрове, заведения за обществено хранене, с изключение на магазините за хранителни стоки, аптеките и дрогериите;


    - Преустановяват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и други) в училищата, университетите и в другите обучителни институции и организации. При възможност се въвежда дистанционна форма на обучение;


    - Преустановяват се посещенията на децата в детските ясли и детските градини;


    - Преустановяват се всички групови форми на дейност и работа с деца и ученици извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма;


    - Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА-центрове, фитнес зали и други);


    - Всички работодатели, в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа на служителите си. Когато това е невъзможно, работодателите организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в това число: филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания;


    - Преустановяват се детските и женски консултации, профилактичните прегледи и имунизации, приемът и провеждането на планови операции, включително присаждането на органи от живи и трупни донори, както и свижданията във всички лечебни заведения;


    - Отменят се т. I, т. от 5 до 11 и т. II от Заповед № РД-01-122/11.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.


    Заповедта е съобщена на всички регионални здравни инспекции и на министрите, имащи отношение към изпълнение на съответните мерки.


    Регионалните здравни инспекции трябва да уведомят областните управители, кметовете на общини, директорите на ОДМВР и всички лечебни заведения на територията на съответната област за въведените противоепидемични мерки, както и съответните регионални управления на образованието за създаване на необходимата организация.


    Срокът и обхватът на мерките може да бъде променян в зависимост от развитието на епидемичната ситуация в страната.

    „Установена е самоличността на извършителя. Потвърден е инцидента. Очакваме в близките часове повече информация“. Това заяви в ефира на Нова телевизия Ангел Ангелов, генерален консул на България в Истанбул относно инцидента с българина Милен Бахчеванов, който бе убит от полицията в Истанбул. Tой нахлу в заведение с мачете, предизвика безвредици и рани човек.

    „На място все още се събира всякаква допълнителна информация за изясняване на случая. Има споделени разкази на очевидци в социалните мрежи“, добави Ангелов. „По всяка вероятност става дума за човек с психично разстройство или под въздействието на силни опиати, тъй като действията му са били неадекватни, агресивни“, заключи генералният ни консул. Ангел Ангелов разкри, че е имало преговори между него и полицията, които продължили около час и половина, след като той се е барикадирал,пише kriminalno.com

    Генералният ни консул в Истанбул обаче е категоричен, че този инцидент няма да предизвика напрежение между България и Турция. След нападението простреляният е бил откаран в болницата. При прегледа е било установено, че е заразен с вируса HIV. Според МВР българинът е известен у нас с криминални прояви – хулиганство, кражби и грабежи.

    Мaриo Милчeв, кoйтo e първи брaтoвчeд нa убитaтa жecтoкo Aндрeя, рaзкaзa зa живoтa нa мoмичeтo. Тoй признaвa, чe e cъкрушeн и нe мoжe мяcтo дa cи нaмeри, oткaктo e рaзбрaл тъжнaтa нoвинa зa звeрcкoтo прecтъплeниe.

    „Иcкaм вcички дa знaят кaкъв чиcт и дocтoeн чoвeк бeшe тя, вcички я coчeхa зa примeр, a e минaлa прeз мнoгo тeжкo дeтcтвo“, пoдчeртaвa Мaриo Милчeв. 

    Eтo кaквo рaзкaзa тoй пред Блиц:

    Семейната история на Андреа е пoкъртитeлнa. Мaйкa ѝ ги изocтaвя, кoгaтo ca били cъвceм мaлки. Бaбa им и дядo им умирaт. Бaщa им взимa пoпeчитeлcтвoтo нa дeцaтa и ce грижи зa тях. Мaйкaтa нaпуcнa дeцaтa cи зaрaди друг мъж, зaпoчнa дa изнeвeрявa и рeши дa cи зaрeжe дeцaтa.Кoгaтo мaйкaтa нa Aндрeя cи тръгнa, тя бeшe някъдe oкoлo пeтгoдишнa. Цялaтa oтгoвoрнocт oт тoвa, чe нямaшe мaйкa, в eдин мoмeнт пaднa нa нeя. Тe пoрacнaхa мнoгo мaлки, нaлoжи им ce в рaннa възрacт дa бъдaт и мaйкa и бaщa eдин зa друг.

    Aндрeя нe излизaшe нaвън, бeз дa ce oбaди нa бaщa cи и дa му кaжe къдe oтивa, дa иcкa нeгoвoтo пoзвoлeние.

    Oт чeтири гoдини хoдeшe c eднo и cъщo мoмчe, нe e имaлa друг приятeл, тoй я oбичaшe мнoгo, двaмaтa бяхa нeвeрoятнo влюбeни. В мoмeнтa тoй гo изживявa мнoгo тeжкo. Тoй e cринaт. Кoгaтo oтивa в пoлициятa и e рaзбрaл кaквo e cтaнaлo c нeя, e иcкaл дa cи cлoжи крaй нa живoтa, зaтoвa ceгa нe гo ocтaвят и зa минутa caм.

    Тe ca имaли плaнoвe зa в бъдeщe дa ce oжeнят, cъбирaл cи e пaри oт cтипeндиятa, зa дa ѝ взeмe гoдeжeн пръcтeн. Днec, пoнeжe вeчe ce e видял c близкитe нa Aндрeя, кaзaл им – прaвих плaнoвe дa ѝ прeдлoжa брaк вeднaгa, щoм зaвърши, нo пoнeжe тoвa нямa дa cтaнe, взeмeтe тeзи пaри, кoитo cпecтих зa нaдгрoбнaтa плoчa.
    Тoй приeмa вcичкo изключитeлнo тeжкo и нe виждa cмиcъл дa живee. У тях идвaт мнoгo хoрa дa гo уcпoкoявaт, нo e oтчaян.

    Източник:Петел


    Европейската комисия се опитва да въведе обща минимална заплата за целия ЕС

    Eвропейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата. Това обяви днес еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права Николас Шмит. 

    Шмит каза, че са започнали консултации относно плана на комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в Европейския съюз и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни, пише Lupa.bg.


    През последните дни министърът на околната среда и водите Нено Димов не спира да обяснява, че той и неговото министерство нямали никаква вина за водната криза в Перник. Сателитните снимки по проекта “Коперник”, както и данните от дневника на язовир Студена, доказват само едно: още през август водната криза се е задала зад ъгъла. Министърът, който по закон управлява водите в България, не е реагирал. Три месеца бездействие на властта доведе хуманитарната криза на Перник.

    Едни кадри, заснети с дрон, бяха показани стотици пъти през последния месец. Напукана земя, която всъщност е… дъно на язовир.

    Сушата в язовир “Судена” край Перник поставя хората от региона на нечовешко изпитание и в условия на хуманитарна криза. Тя се превърна в едно от емблематичните събития на 2019-та. Но, емблематично за какво? За опасен климатичен феномен или за опасно безхаберие на властите?В Пернишкия регион чешмите вече са пресъхнали. Въведен е непосилен воден режим. Започнаха протести. Хората обвиняват държавата в безстопанственост, а властта се оправдава със сушата. Появи се и версия за източване на язовира заради италианските водолази и ремонта на стените му по европейски проект. Уволнен бе само шефът на ВиК Перник. “Жегата” не достигна до високите етажи на отговорните две министерства – МОСВ и МРРБ. Прокуратурата все още разследва случая и нейните преписки пътуват между Перник и София. А над хората надвисват нови опасности – епидемии и зарази.

    Случката все повече прилича на търсене на необходимия виновник. Вместо да се анализират ден по ден действията на тези, които по закон отговарят за управлението на водите в България.

    Скандалът с хуманитарната криза в Перник се разрази едва през миналия месец ноември. Тогава, когато беше късно за всичко. А всъщност, в социалните медии още от месец август се въртят клипчета с известните кадри, заснети с дрон. Те показват, какво се е случило постепенно с водата на язовир “Студена” през последните четири месеца. Изчезва. Стопява се. Водната шир се превръща в напукана земя. Но никой в министерствата на Нено Димов и на Петя Аврамова не е забелязал това.

    Те не са видели кадрите. Не са отчели фактите, не са анализирали данните, които им предоставят в справки за всички язовири в България. Министър Нено Димов, който по закон управлява водите в България, подписва месечния график за използването им. Двамата министри са гледали язовир „Студена” през документите.

    А ние ще погледнем към язовира през… сателитите.

    Проектът “Коперник” е програма на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята. Целта е да се предостави информация за околната среда и сигурността, както и да осигурява политиките на ЕС. Програмата е основана в партньорство с Европейската космическа агенция и се изпълнява чрез група спътници, наречени “Сентинел”, които предоставят данни от космоса за Земята, правейки снимки с възможно най-високо качество. Програмата “Коперник” е най-голямата платформа в света за безплатно предоставяне на информация и данни за наблюдение на Земята.

    Искам да видя, как изглежда язовир „Студена” в началото на гмуркането на водолазите за ремонт на стените на язовира – през юли 2017-та. Най-ясният ден е втори август 2017-та. Вижда се, че язовирът е пълен. По предварителна информация знам, че водолазите са работили и през цялата 2018-та година. Затова избирам месец март 2018-та. Язовир „Студена” изглежда още по-пълен. През месец юни 2018-та има още повече вода – на сателитната снимка не се виждат дори брегове. През септември – отново изглежда пълен.

    Знаех, че италианските водолази са си заминали на Коледа. Приключили са своята работа в края на 2018-а.

    И през януари и февруари на 2019-а, никой не е работил на язовира.

    Но ето как изглежда водата през месец февруари 2019-а. Наполовина пълен. А през април в него трябва да има повече вода, заради топенето на снеговете. Но… язовирът не изглежда по-пълен тогава.

    През следващите месец май и юни язовирът се пълни. И това се вижда най-добре от сателитната снимка, направена на трети юли 2019-а. Не се е отдръпнала водата от бреговете. Но през следващия месец август започва различната картина. Жълтите ивици около язовира стават все по-дебели. Те бележат отдръпването на водата навътре в чашката. През месец септември това продължава, а през ноември язовир “Студена” прилича повече на локва, отколкото на язовир. На 15-ти декември 2019 година от сателитната снимка се виждат вече дори пукнатините по сушата.

    Картината от сателитите на проекта „Коперник” е ясна и категорична. А какво показват данните в дневника на хидролога на язовир „Студена”? И съвпадат ли логически със сателитните изображения?

    Тръгваме към язовир „Студена”. Но на път за там се спираме в село Студена. Бяхме научили, че италианските водолази са се хранили там в един ресторант.

    Намираме собственичката на ресторанта. И от нея разбираме, че водолазите са се хранили в нейния ресторант всеки ден и са си заминали през месец февруари 2019-а. Казали, че са приключили работата и си тръгват. Показвали на снимки как  правят ремонта. И ресторантьорката качила във Фейсбук тези снимки. Но в началото на месец декември някой изтрил от профила й всички снимки. А на тях се виждало, как под вода водолазите свалят целия напукан слой и как се прави бетон. Тя била свидетел на всичко това. Но някой е саботирал нейния Фейсбук профил. Не знае кой.

    Откриваме инж. Бойко Кодуски в канцеларията му преди стената на язовир „Студена”. Той е ръководител на „Хидровъзел Студена”. Той отрича някой да е източвал водата на язовира, заради работата на италианските водолази. Но на въпроса ми, как става по принцип източването на язовира, кой на кого писмено нарежда да се направи това, инж. Кодуски ни шокира с отговора си, че това ставало по… телефона. Без писмено нареждане, без документ се правело източването на язовира. И това бил легалният начин. Това означава, че нито може да се докаже, че язовирът е източван, нито да се докаже, че не е източван!

    Показвам на инж. Бойко Кодуски сателитните снимки и искам от него да ми покаже в дневника на язовира, какво количество вода са записали в същите месеци?

    Логиката почти съвпада. С изключение на два месеца.

    Февруари и април 2019-а.

    Според дневника на хидролога, през месец февруари 2019-а, водата в язовира е била 9,8 милиона кубически метра вода. Точно както определихме от сателитната снимка – наполовина пълен.

    А след два месеца – през април, според дневника, язовирът трябва да е по-пълен с цели 2 милиона кубически метра вода – 11,6 милиона.

    Но на сателитната снимка, водата в язовира през месец април, не изглежда повече. И инж.Кодуски след дълго наблюдение казва тихо – „Същото е.”

    Дали тогава, някой не си е взел повечко вода от язовира, в сравнение с посочения разход в дневника? И снимките от сателитите, и цифрите от дневника на хидролога са категорични. Още през август 2019-а, хуманитарната криза се е показала зад ъгъла. Но никой от властите нависоко не е реагирал на заплахата.

    Ето документите, които доказват неадекватната управленска реакция на министър Нено Димов за водата в язовир „Студена”.

    В справка от 02.09.2019 г., подписана от управителя на ВиК Перник – инж. Иван Витанов пише, че обемът на язовира е 9,8 милиона кубически метра вода. Осем дни по-късно – в Справка от 10-ти септември пише, че водата е намаляла. Обемът е вече 9,3 милиона кубически метра. На 20-ти септември водата е вече 8,7 милиона кубика. Още повече намалява. А в последния ден на месец септември водата е само 8 милиона кубически метра. Това количество вода е за режим. Защото язовирът е само една трета пълен. Максималният му обем е 25 милиона кубически метра.

    Тези само 8 милиона кубика вода през месец септември е трябвало да бият тревога. И МОСВ е трябвало да въведе режим на водата. И още тогава да се вземат мерки.

    Но ето какво е подписал министър Нено Димов. В информация за служебно ползване, която касае оперативното управление на водите на национално ниво в България, за месец септември 2019-а, министър Нено Димов пише, че въпреки че язовир „Студена” е напълнен само 32 процента, тоест, една трета пълен, то, цитирам:

    „Всички язовири за питейно-водоснабдяване в края на месец септември са с обеми ДОСТАТЪЧНИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ на нуждите на водоползвателите.”

    Водата в язовира тревожно е намаляла и е за обявяване на режим, но министър Нено Димов пише, че била достатъчно и не предприема никакви действия!

    Въпреки това, управителят на ВиК Перник – инж- Витанов, на 7 октомври 2019-а, изпраща писмо и разчети на водния баланс на язовир „Студена” до кмета на Перник и до Общинския съвет. Той ги известява, че водата в язовира е само 8 милиона кубика и вероятно предстои режим. Никакви последствия няма и от тази информация подадена нагоре към властта. А до края на месец октомври, когато водата в язовир „Студена” още повече е намаляла и полезният и обем е 6 милиона кубически метра, в графика за използване на водите, подписан от министър Нено Димов, отново не се обявява режим на водата.

    Пропуска се още ценно време. И се подава вода, както обикновено – един милион и половина за питейно-битови нужди, както и още 280 хиляди кубика за „Стомана индъстри” и 80 хиляди кубика за „Топлофикация Перник”.

    В графика за месец ноември, утвърден от министър Нено Димов, когато водата още повече е намаляла и полезният и обем е само 4 милиона кубика, явно от МОСВ са се усетили, накъде вървят нещата и намаляват водата за питейно-битови нужди от милион и половина на един милион. Но отново не спират водата към „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”.

    Едва на 19 ноември, когато скандалът с водата в Перник избухва, от МОСВ изпращат писмо до „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”, че се преустановява водовземането от язовира за други цели. И вода щяла да се дава само за населението.

    Писмото е подписано от заместник-министъра Красимир Живков.

    Едно много закъсняло действие на властта. След 3 месеца бездействие.

    Тези дни премиерът Бойко Борисов каза пред журналисти:

    „Предишният програмен период Перник не си направиха воден цикъл.”

    Много важен въпрос. Зададох го на управителя на ВиК Перник – инж. Иван Витанов.

    Защо не се случи водният цикъл на Перник?

    И инж. Витанов отговори, че това не е станало, защото Европейската банка за възстановяване и развитие не им е дала финансиране. А не им е дала, защото банката в Лондон установила, че ВиК Перник е в тежко финансово състояние. А това било така, защото предишният управител на дружеството – инж. Камен Каменов бил теглил кредит от 3 милиона лева още през 2013 година. И този кредит е трябвало да плати задълженията към НАП, към Басейнова дирекция, както и за закупуване на техника за аварии, кранове и въздушници. Но това не било направено. Парите са отишли главно за плащане на доставчици по фактури. И частично бил платен дълга към Басейнова дирекция. И ЕБВР е отказала на ВиК Перник съфинансиране. А една друга банка наскоро също е отказала финансиране, тъй като е  дала най-ниския възможен кредитен рейтинг на дружеството – 7. И сега единствената надежда оставал Фонд „Флаг”. Ако и от там не дадат пари на ВиК Перник, никой не знае какво ще става.

    Шокирана съм!

    От това интервю става ясно, че човекът, който е бил управител на ВиК Перник тогава, през 2013 и 2014 година, по времето на правителството на Пламен Орешарски, този човек, който е теглил въпросния кредит от 3 милиона лева и е ипотекирал цялото имущество на ВиК Перник, в това число и сградата, сега, същият човек властта го връща на бял кон в управлението на дружеството!

    Защото след протестите на хората миналия месец, инж. Камен Каменов е назначен от държавата за прокурист на ВиК Перник!

    Търсим инж. Каменов за интервю, за да го питаме за онова писмо, което той е написал през 2013 година до тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева, с което той иска разрешение за кредит от 3 милиона лева.

    И министърът разрешава. И кредитът се взема. И задлъжнялостта на ВиК расте.И все повече се отдалечава от финансирането за водния цикъл. И никой от МРРБ не е проверил досега, дали кредитът е използван по предназначение?

    Откриваме новия прокурист инж. Камен Каменов. Питаме за го кредита. Той най-напред обещава да ни отговори на всички въпроси за него, но след 5-минутен престой в кабинета си без нас, излиза и ни съобщава, че сега няма да говори.

    В сряда бил денят за отговори на журналисти.

    Отново го питам за кредита от 3 милиона, който е взел и който е увиснал като воденичен камък на дружеството.

    Но, инж. Каменов, само изстрелва, преди да ми хлопне вратата под носа:

    „Това са глупости!”

    Кое е глупости и кое е престъпно бездействие, трябва да каже Специализираната прокуратура. Засега кристално ясно е само едно – отново хората ще платят цената на безхаберието на властите.

    ВАЖНО По взаимна договореност между издателя на EURACTIV.bg и Валя Ахчиева, само първите шест параграфа от нейните разследвания, без видеоматериала, могат да бъдат препубликувани от други онлайн медии, като по-нататък хиперлинк трябва да води към оригиналния текст. При неспазване на това изискване ще бъде предявен съдебен иск за висока финансова компенсация. Евентуалното съдебно дело ще се води по белгийското законодателство.

    Източник:euractiv.bg

    Най-четени👇

    Популярни публикации👇

    КОНТАКТИ:

    Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

    Архив