Русе,1965 година

 Милиционерски мотор Урал по време на манифестация  в Русе през 1965 година

Научете повече

Автобус за предаване на вторични суровини през 70-те

Някога  събирахме непотребните хартии и ги предавахме в такъв автобус.

Научете повече

Видин-сладкарница "Дунавски вълни" в 2 снимки от 60-те

Едно от любимите места на видинчани преди 50 години - сладкарница "Дунавски вълни"
Снимка: ДП "Българска фотография" - 1964 г.

Научете повече

Трифон Зарезан - през 1946 г. в шуменското село Осмар (ВИДЕО)

Късометражен документален филм, показващ празнуването на Деня на лозаря и винаря - Трифон Зарезан - през 1946 г. в шуменското село Осмар, прочуто със своя превъзходен осмарски пелин.

Научете повече

Пирдоп в снимки от 70-те

Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път. Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река, приток на Тополница. В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 км, влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.

Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“.

Гара Пирдоп 1977 г. 

Градският парк 

Градски комитет на БКП 

Поща Пирдоп 1977 г.

Жилищен блок на МОК Медет Пирдоп 1977 г. 

Градският народен съвет 

Научете повече

Хасково и Димитровград в 3 снимки от 70-те

Научете повече

Незабравимото трио на смеха (ВИДЕО)

Незабравимото трио на смеха Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова се забавляват пред микрофона в БНР.

Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев и Васил Попов - Големанов (1969)

Научете повече

Новогодишно в снимки от 60-те

От времето когато с нетърпение чакахме на врататa да потропа Дядо Мраз!
С червените ботушки потропва Дядо Мраз... - Дечица-веселушки, шейната спрях пред вас! Във коша надзърнете: Какво ли няма там? – палячовци, мечета, маймунки, барабан... За Елка нося книга, за Спас акордеон, А Петльо кукурига: - Пък аз съм за Антон! Подаръци ще има за всички от сърце! За Новата година да люшнем ний хорце!

Научете повече

Две популярни игри от нашето детство

Детска Образователна математическа игра.
Игра за деца , която  развива способността им да смятат правилно и бързо, докато се забавляват.

Научете повече

ЖП Гарата в Бургас,80-те

Изграждането на ЖП Гарата в Бургас се осъществява на няколко етапа, с архитекти Никола Костов и Кирил Маричков. Творческият тандем е бил готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.

Научете повече

Текст посветен на всички граничари

В мрачна непрогледна нощ

по стръмнини и по пътеки,

метнал автомат и нож,

граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,

в студ и сняг е закален.

Не е при него вече мама -

той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,

които ден и нощ вървят

по долини и по скалите -

над Родината ни да бдят.

Харесайте България в снимки от миналото

Научете повече

Ловеч в снимки от 70-те и 80-те

Научете повече

Новогодишен куверт в ресторант "Вършец"от 1985 г и курорта в стари снимки

Град Вършец се намира в подножието на Западна Стара планина, на 90 км от София, на 35 км северно от гр. Монтана и на 130 км южно от гр. Видин. Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. Средномесечната януарска температура там е 2,1°С, средномесечната юлска температура е 22°С, а средногодишна температура е 11°С, като за региона са характерни големи температурни амплитуди.

Градът възникнал около минерален извор, като най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VІ в.н.е. във византийските хроники. Там той е споменат с името Медека (Медикус – лечебен) - единственото селище с такова наименование в Римската империя.

За развитието на Вършец като балнеокурорт основно значение има дейността на д-р Дамян Иванов (1874 г. – 1959 г.) - първият балнеолог в България с европейско образование.

През 1910 г. във Вършец отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Новата минерална баня в града се намира до старата и е открита през 1930 г., като е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира и старата чешма, изградена през 1934 г., като температурата на минералната вода, която тече по нея, е 37 °С.

Липсата на варовик във водата на Вършец я прави една от най-меките в България. Минералната вода във Вършец лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.

Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.

През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.

Иванчова поляна е друго популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от „Пътеката на здравето” - място за гимнастика и отмора. Местните хора вярват, че измиването със сутрешна роса на Иванчова поляна преди изгрев слънце е лечебно. Днес поляната е чудесно място за пикник и досег с красивата природа. На 5 км южно от града, над квартал Заножене, се намира друго приятно място за разходка - местността Водопада – двустепенна водна каскада по течението на р. Орловщица.

В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“. От двете страни на дългия два километра булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години. Това е и традиционно място за разходка на гостите и жителите на Вършец, а покрай алеята са разположени едни от най-красивите вили в града, изградени в началото на ХХ век.

Православният храм „Св. Георги Победоносец” е друга интересна забележителност. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г., когато целият храм е осветен от Видинския митрополит Кирил. В него могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма.

Във Вършец има и Общински музей, открит през 1999 г. Експозицията му има четири раздела: „Античен”, „Археологически находки и монетна колекция", „Балнеология" и „Етнография", като специално място заема бронзовата скулптура от II в. пр.н.е. на тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.

В близост до града, на около 13 км, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден от 8 до 19 ч. Там може да закупите информационни материали за историята на манастира.

От Вършец има екопътека до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м), наречен така заради групата от хълмове, които наподобяват женска фигура. Екопътеката започва над квартал Заножене, но е препоръчителна за добре подготвени туристи. Туристическият информационен център в града предлага водач до върха. Местността Зелени дел е на 10 км от Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на върха. В центъра може да намерите информация за туристическите обекти и места за настаняване в града, както и да си купите информационни материали и сувенири.

Всяка година в началото на август във Вършец се провежда традиционен Празник на курорта, минералната вода и Балкана.

Научете повече

Изграждането на Димитровград (Статия+Видео)

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

Научете повече

Последната снимка на Мартина Вачкова и баща й

Последната снимка на Мартина Вачкова и баща й - Григор Вачков . На нея двамата са в костюмите си от филма “Мера според мера”, където играят заедно, 1981 г

Научете повече

Езерото в курорта Рударци, Пернишко,60-те

Рударци е разположено на югозападния склон на Витоша в община Перник-област Перник, на 7 км отстояние от град Перник и на 16 км от София.
Селото е съществувало още по тракийско време, в селото има тракийска могила. По време на първата българска държава селото е било разположено в местноста „Врелото“ по течението на река „Рударщица“, където и до ден днешен има следи от добиване на желязна руда, от където произлиза и името Рударци. По същото време мъжете в селото са били освободени от военна служба и плащане на данъци, защото са добивали желязо (жизнено необходимо за онова време). До този момент Рударци не фигурира в данъчните тефтери на държавата.

След падане под османска власт областен турски паша прави опит да събира данъци, което поражда недоволство. Убит е турския бирник, който е погребан в местноста „Орлов камък“, в последствие наречен „Турския гроб“. Тази местност се намира между с.Рударци и с. Мърчаево на тогавашния път, който е свръзвал София, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, Попово (изселено заради язовир Студена), Крапец (също изселено), Чуйпетлово, Боснек, Старо Село, Диканя и Дрен. В резултат на което към Рударци е изпратена турска потеря. Селото е опожарено. Населението бяга и част от него се крие в манастира на съседното село Кладница, друга част се заселва в село Дрен и образува „Рударска махала“, която съществува и до днес с същото име. Хората, който са били в манастира били открити и убити (клане) от където произлиза и името на с. Кладница (това е една от легендите). [[Има поверие, което гласи, че хората който са били в манастира били открити след като проследили мома, която точела вода от чешмата на с.Кладница и се срещала с момък от съседното с.Студена. След откриването на хората в манастира и тяхното избиване е излязло проклятието – хора от с.Студена и с.Кладница да не се женят защото носят нещастие, от тогава излиза и кумовата рода между двете села, която продължава и до ден днешен, естествено там където се спазва старата кумова традиция.

След освобождението от османската власт населението започва да се завръща по собствените си имоти, първоначално егреци, след това къщи и образува една от многобройните махали на село Кладница. След освобождението основния поминък на селото е било земеделие, скотовъдство и най вече за мъжете каменоделство (правене на павета и финна работа облицовка с камък). Рударци се гордее с множество майстори, началници на работни бригади и главни майстори на големи (значими) за онова време обекти (сгради и паметници на културата). Махала Рударци се разраства и обособява като ново село през 1962 г. До 1978 г. Рударци и Кладница са с общо кметство. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода.

Научете повече

"Борово око"- Търговище,70-те

Борово око е парк в югозападната част на град Търговище, разположен в покрайнините на града, около езеро Борово око.
В близост до парка се намира и градския стадион, ресторант "Борово око" на брега на самото езеро, както и Художествена галерия „Никола Маринов“, където всяка година се провежда пролетен панаир „Изложение Търговище“.

Научете повече

Лили Иванова: Златен Орфей 1974 г (Видео)

Научете повече

Най-доброто от новогодишната програма през 1984 г. (Видео)

Научете повече

Георги Аспарухов - Гунди (Видео)

Документален филм за една от легендите на "Левски" и на Българския футбол

Научете повече