9:05
Показват се публикациите с етикет Пловдив. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пловдив. Показване на всички публикации
8:53
Admin
1900-1944, Пловдив
No comments
Полагане на основния камък за строежа на детска почивна станция и училище
Строителството на детската пионерска железница, се прави с доброволен труд на ученици и студенти в чест на 35-годишнината от основаването на пионерската организация „Септемврийче“ и годината на провеждане на детската Асамблея „Знаме на мира.......Трасето е било положено за 156 дни, като общата му дължина е 960 м. Наложило се да се дълбаят скалите на Младежкия хълм, за да се прокопава 50-метров тунел.
Забележително е, че въпреки мащабните строителни работи, не е било отсечено нито едно дърво от резервата.
- 14:53
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, Пловдив, СТАТИИ
- 10 comments
Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора.
През лятото на 1979 г. млада семейна двойка се разхожда привечер в съседния квартал "Изгрев". Маршрутът им минава в близост до "Столипиново", където са нападнати от местни роми с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан от ромите заедно с бременната му съпруга. Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на легендарния партизански командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944г. до генерал. В годините на комунистическо управление подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение и поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор.
Прекратени са отпуските на милиционерския състав в Пловдив, поделенията в града са вдигнати по тревога. За назидание бойните машини разрушават една къща, а самия Чочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно ще се стреля на месо.
И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща! След приключване на заградителните мероприятия на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой е нямал право да излиза от гетото без причина. Въведен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери, ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. По време на няколкодневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. Скоро след това убийците дръзнали да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал са заловени и предадени на съда. Другите криминално проявени цигани са били превъзпитвани в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. След взетите драконовски мерки, циганите не са смеели да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.
- 15:50
- Admin
- 1945-1989 ГОДИНА, ЛЮБОПИТНО, Пловдив, СТАТИИ
- 3 comments
За да се построи предприятието, властта отчуждава 80 декара от опитно поле на Аграрния университет. Производството в завода започва плахо през 1971 г. Отчетът за първата година сочи, че са направени едва 142 запаметяващи устройства. Но две години по-късно броят им е 2330. През първата година предприятието се е казвало “Завод за периферни устройства”, но още от 1970 година се преименува и всички по-възрастни пловдивчани го помнят като ЗЗУ. Той е бил на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Или казано на днешен език - бил е дъщерна фирма. В Държавния архив в Пловдив са описани 11 цеха към предприятието. Към него е имало и Електроизчислителен център.
През годините ЗЗУ е било включвано в различни обединения, които са се раждали в главите на различните министри и партийни фактори в страната. Освен към ИЗОТ, той е бил част от Обединени заводи за запаметяващи устройства, които и този път са били на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Към Обединените ЗЗУ са били ЗЗУ, Механичният завод, Заводът за технологично оборудване, Заводът за електронна техника и Базата за развитие и внедряване. Обединението е било обособено като юридическо лице. Това се е случило през 1980 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
