Показват се публикациите с етикет Ваканции Лагери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ваканции Лагери. Показване на всички публикации
Хубаво детство имахме. Ходехме при баба и дядо на село и сами си правехме пързалката.

После изсушавахме  дрехите и ботушите до запалената печка. Ухаеше на печени тиквени семки, чай от липа и бабини мекички ( Не знаехме, че са мазни и вредни ) А " софиянчетата" ни завиждаха.


Годината е 1967. Работех в ЦКС в „Транспорт и снабдяване”. Ръководството ме командирова за един месец в Китен. Там предстоеше откриване на почивна станция на ЦКС. Аз бях шофьор снабдител. Зареждах столовата с хранителни продукти и извършвах всички транспортни дейности с лекотоварен автомобил „Жук”.

Към края на юни 1967 г. управителят на станцията Димитър Връбчев разговаря с моите ръководители, че е доволен от моята работа и командировката бе продължена до 15 септември. Разбира се, имаше и свободно време, което прекарвах с приятели на плажа или в стаята си. Тогава нямаше джиесеми и аз ходех при спасителите на плажа. В почивната станция работеше културномасовик, който уреждаше екскурзии до някои забележителности, както и културноразвлекателни програми. Смените на почиващите в станцията служители на ЦКС бяха по 15 дни.

В края на всяка смяна се правеше Нептунова вечер с богата програма и танцова забава. На една от тези вечери мен ме облякоха с расо, залепиха ми брада и мустаци – истински поп. Един от по-високите младежи бе Нептун, царят на морето. Той идваше със своята свита откъм морето, обграден от дузина младежи и девойки – нимфи. От свитата на Нептун изскочиха двама-трима здравеняци и ме потопиха в коритото с вода. Приятелите ми дълго време не можеха да забравят тази Нептунова вечер и дълго се обръщаха към мен с „Попе”.

Динко Ангелов, София
Източник: retro.bg

Спомням си с носталгия как едно време ходехме на лагери. Чаках с нетърпение този момент. Живеехме си царски, независимо че зорко ни следяха учителите. След закуска дружно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към столовата на открито и си свирукахме „Чорба каша, чорба каша, топъл хляб”. После сън в бараките и вечер – приказки до нощите. Завързвахме нови приятелства, имаше и първи любовни трепети.


Беше много смешно, когато веднъж готвачът махмурлия ни беше опържил рибата, вместо с брашно, с прах за пране. И от устите ни започнаха да излизат мехурчета. Така си останахме полугладни.


Лагерите бяха важни и защото възпитаваха децата в колективизъм и дисциплина, а родителите бяха спокойни, че отрочетата им хем се забавляват, хем са в сигурни ръце. Държавата се грижеше за подрастващите. А не като сега – пълна анархия. Децата цяло лято обикалят улиците и кръчмите безпризорни, пият бира по пейките и вършат още какво ли не. После защо имало наркотици, алкохол, агресия в училище.

Валя Михайлова, Стара Загора

Последното, което мисля да правя, е да спя. Не мога да заспя, защото утре рано сутринта тръгвам на екскурзионно.
В спортното ми табсо е събран целият багаж:
1. Бельо
2. Четка и паста за зъби
3. Сапун и хавлия
4. Няколко тениски, анцуг и горнище
(всъщност горнището на анцуга трябваше да е анорак от непромокаем брезентов плат, но родителите ми нямат пари за такива туристически “глезотии“)
5. Резервни пътъци ( а  на похода ще ходя в любимите ми “бутонки“)
6. Книга ( “Смърт край Нил“ на  Агата Кристи –която ще прочетат почти всички големи момичета от екскурзионното, но не и аз)
7, 8, 9… Фенерче, комплект моливи и тетрадка, туристическо ножче и др. разни „принадлежности“.И Последно – дъждобран.

Дъждобранът го уши майка ми в последните часове на последния ден преди заминаването. От съвсем обикновен найлон, купен от магазина за градинарски стоки. Мама попълни съдържанието и на чантата според изискванията на ръководителката на екскурзионното.
А ръководител на нашето ексурзионно летуване е другарката Цветкова – класната ми. Заедно с мъжа й чичо Николай и с фелдшера на училището бате Мишо те ще ни заведат на 14-дневно пътешествие из Средна гора.
И ето че не мога да заспя от вълнение. Въртя се в леглото и искам колкото се може по-скоро да стане 5 часа сутринта и да тръгвам към гарата.Влакът бавно потегля от нашата провинциална гара. Няколко купета с деца от второ основно училище “Христо Смирненски“ се отправят на едно така желано пътуване. Последни наставления от майка ми, която ме изпраща на перона. “Добре, майко, ще се завивам, когато спя; ще се преобличам, веднага щом се изпотя след игрите; ще си изяждам всичко в столовата, ще слушам….“
Обаче накрая перонът с моята и всички останали майки леко започва да изостава назад и за нас, децата, това е началото на истинската свобода. Защото ваканция значи свобода, нали така? А как е да пътуваш във  влак, който вози в купетата си  около 40 деца по време на лятна ваканция?
В едно купе играят на филми, в съседното ( където има само момичета), си говорят за… не е важно за какво, важното е, да станеш  добре приет в момичешкото купе (  кое момче ще издържи на това изкушение mig_mig ). В коридора са любителите на “зяпането през прозореца“. А има и купе на “интелектуалците“ : там Симо и Митко  задават на останалите деца логически задачи или се заиграват на  партия шах.
В купето на “другарката“ са най-послушните ( почти само момичета), които с удоволствие разплитат кълбото прежда ( класната ще изплете по време на това екскурзионно почти цяла фланела на сина си Светли) и слушат разни историии от времето, когато другарката Цветкова е била дете.
А през прозореца се редуват планини и полета. Ниви, засяти с  пшеница и царевица, овощни градини, реки, малки и големи градчета… Всичко това, което е Бълагрия. Прекрасната, добрата, родната, нашата България, за която пише в “Родинознанието“ ни: “Хубаво си, мое мило Отечество!“И така, в игри, забавления и преминаващи пред погледа ни красиви гледки неусетно стигаме до крайната спирка на нашето пътуване. Малка гара, автобус, който ни превозва до някакво село. Оттук нататък е планината. Пътеката скоро ни завежда в прохладните горски пазви. Изкачването става все по-трудно. Чичо Николай е накрая на “индианската нишка“ и заплашва, че ако някой изостане след него, ще го подкара с туристическата си тояга. Разбира се, най-отпред вървят шестокласниците. Ние, дето сме от 4-ти за 5-ти клас, едва се влачим в края на колоната. А трябва за вечеря да стигнем до първата спирка на нашето екскурзионно летуване. Последно изкачване. Накрая на баира се чуват радостните викове на пристигналите първи. Едва влача изморените си крака и си мисля за партизаните, които някога са ходели по планините, криейки се от фашистите. Горките партизани, си мисля. Със сигурност ако живеех по тяхно време за нищо на света не бих се съгласил да отида в партизански отряд. Вече дори започвам да съжалявам, че тръгнах на екскурзионно. И накрая – ето я. Пред погледа ни се изпречва хубава висока сграда. Национален комплекс “Бунтовна“.Лежа на тревата без капка сила. До мен се търкаля табсото ми. Всъщност всичките ми връстници са налягали на поляната пред възпоменателния комплекс “Бунтовна“. По големите ни гледат с присмех как сме изнемощели от катеренето по баирите. Чичо Мишо, фелдшерът на екскурзионното, намръщен мърмори нещо за “деца, които не стават за туристи и само ще пречат на похода“. Но детските ни телца удивително бързо си връщат силите и след десет минути никой вече и не помни мъките на изкачването. Разхождам се сред разни паметници в този прекрасен исторически комплекс. Наоколо са положени големи камъни, на които с длето са издълбани имената на участници в априлското въстание. Сред тях се издига статуя на хайдутин, който замислено си чисти дългата пушка и въобще не обръща внимание на оглеждащите го деца. А точно на ръба на дола, който току-що изкачихме, е сложено истинско черешово топче. Съвсем истински – като от филма “Под игото“, който гледахме с целия клас тази година в киното. Стоя до топчето и гледам надолу към дола. Оттам някога сигурно са пълзели нагоре османлийте, а тук, горе, Буримечката ги е предизвиквал, викайки с длани, поставени на устата във формата на фуния. Поне така е във филма.Следва настаняване в стаите на една от околните жилищни сгради. Аз съм в една стая с Митко. Митко е момчето в нашата група, което може да играе много добре шах и затова всеки би искал да бъде  с него в стая. Защото през пролетта по телевизията даваха детския филм “Рицарят на Бялата дама“ и след това всички в училище се вманиачихме да играем шах. А Митко е такъв един слабичък и интелигентен – точно като Валери от филма.
След обяда другарката Цветкова ни строява на двора. Ще ходим на поход в планината. Никой да не се отдалечава от групата, да внимаваме за змии, да не викаме , да се движим в колона по двама… Тъкмо разбрахме всичко, което не трябва да правим, когато изведнъж се попритъмва и… бясва мълня, а след нея се излива свеж летен дъжд. Походът се отлага за утре. Бързо се прибираме в стаите. Дъждът трополи по перваза на прозореца, а ние с Митко редим фигурите на шахматната дъска. Митко ми обяснява коя фигура как се движи по дъската и така започва първият ми шахматен урок. Бяла пешка от “Е2? на “Е4?, черна пешка от “Е7? на “Е6?… И се чувствам като абдулабаец от “Рицарят на Бялата дама“Събуждали ли сте се сутрин в горска хижа, високо в планината? През отворения прозорец влизат в стаята звуците на птичите песни, ароматът на горски билки и един такъв свеж въздух, че ти се ще да го излапаш целия на едно вдишване.
Но няма време за помайване. Пред умивалниците в момчешката тоалетна има цяла редица от момчета с кърпи, четки и пасти за зъби и тоалетни сапуни в ръце. Вече отдавана съм свикнал с тази несправедливост – на разни екскурзии големите момчета да ползват чешмите без да чакат ред. Ние с Митко стоим на края на опашката, но не бързаме за никъде, защото си говорим за шахмат.
След малко от долния етаж се чува гласът на другарката Цветкова:“Децааа, на закускааа!“
На белите покривки в столовата на хижата са наредени железни чинии с ароматен билков чай. В по-малки чинийки дежурните по столова са сложили парче масло, конфитюр – колкото за една филия  и две резенчета салам. Лъжиците затракват и  гладните ни стомахчета се пълнят с вкусния чай и набързо наредените сандвичи.Бодри и сити се измъкваме навън. Първото събитие за този ден ще бъде разглеждане на етнографския музей на комплекс “Бунтовна“. Обикаляме захласнати покрай витрини с пушки кремъклийки и страшно изглеждащи ножове и саби. А после какво ни пречи да разиграем около черешовото топче на двора едно почти като истинско “априлско въстание“. Из дола се понася ревът на свирепите ни “бойни възгласи“, не по-малко впечатляващи от онази сцена от филма  с Буримечката. Отдолу по склона настъпват “османци“, но, скрити зад камъните с имената на априлските въстаници, ние отразяваме успешно атаката им с пушки от букови тояги и разни други „камъне и дръве“. След “кървавото сражение“, осъществено успешно под любопитните погледи на момичетата, всички “априлци“ се нареждаме пред фургончето за по един сметанов сладолед и след това си купуваме от сувенирния магазин картички с изглед от комплекса.
След обяда следва “тихият час“. Това е единственото лошо на едно екскурзионно летуване. Досадният, скучен, без игри , без смях и песни “тих час“. При това съвсем не е “час“, а цели два часа, през които трябва да си стоим тихо в стаите. Другарката Цветкова обикаля от стая в стая, за да предупреди всички деца да лежат кротко в леглата си. Ние с Митко седим на леглото  и играем шах. Кротко: “Е2?, “Е4?…
И ето пак. Тъкмо всички сме се строили за поход и отново притъмня. Гръм – и дъждецът заплющя по покрива на хижата. Е, нищо, има какво да се прави и по време на дъжд. Сгушени в беседката например да поиграем на филми, на “Магаре“  или “Дама“. Или просто да си попеем лагерни песни, без които не минава нито едно екскурзионо или детски лагер.
Източник: detstvoto.net
Автор: dani /Данаил Филипов/

Оригинално заглавие: ДЪЖДОВНОТО ЛЯТО НА 1983 ГОДИНА

Някога, когато бяхме още деца, с нетърпение очаквахме ваканциите които да прекараме на село, при баба и дядо.Там започваха онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на семейният Москвич,падаха всички забрани и започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа,селски хляб и безкрайни игри



А минаха години " , " Годините на моето детство " , " Времето лети напред и никога не обръща глава назад " и т. н.  " За риба на река Марица "       Моето детство премина в село Златна ливада , Старозагорски окръг . В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най - старият християнски манастир в Европа , действащ и днес ! Аз съм от поколението на 60-70 -те години на миналия век , " бабино внуче " на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то - единствен поминък в района ! А децата сме свободни и на " самоконтрол " . Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт - в центъра на селото пред хоремака ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! Минаваме край селската воденица , вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е , царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 - 4 кочана . Колко ще носиш , колко ще изядеш !? А и не ни се караха , защото виждаха възрастните , че не нахалстваме и не опустошаваме . С шеги и закачки вече сме на реката . Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по - тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят " плаж " - в друг район . И да не забравя да подчертая ! С нас имаше и по - големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме ! Не им се сърдехме ! До тук - добре ! Става обяд, слънцето напича , дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода ! Имаше 1 - 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По - големите дават идея ! На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи - атака ! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави ! Динята , хвърлена във водата плува ! Ихаааа ! Лесна плячка ! Давааай - на нашия бряг ! От 20 дини само 3 стават за ядене , останалите " зелени тикви " ! Но сме доволни и щастливи ! По - малките са събрали съчки и дърва за огън , пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена , къде сурова , ръбаме и сме щастливи ! А и аз майстор - рибар ! Ей , вървеше ми , бе ! Докато няма , няма , че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета - виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха " хирурзи " и " патоанатоми " и на жарта ! Духовете са спокойни , гладни и жадни вече няма . Игрите продължават до залез слънце ! Под контрола на по - големите си правим една привидна проверка , убеждаваме се , че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ....... А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !
Автори:Росен Бакърджиев и Тихомир Тенев
КАК БИХМЕ ЧЕРКОВНАТА КАМБАНА В 12 ПРЕЗ НОЩТА >>>

Тогава нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.Но имахме въображение!

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.

Ученици от Троян на лагер в гр.Варна
Снимка:Димо Димитров


Да си спомним за времето когато Балканчето беше нашето превозно средство, а това - нашето оръжие. Страшилище за пернатия дивеч, а също и заплаха за прозорци, джамлъци, стъклени шишета, улични лампи и прочее дрънчащи и чупливи предмети. Беше време когато под думата прашка се разбираше именно това, а не дамско бельо...

От  дневника на тогавашната осмокласничка можем да разберем как са минавали ученическите дни на тогавашната тийнейджърка, каква музика е харесвала, какви са били бележките и в училище и въобще как е протичал живота на едно младо момиче, навлизащо в своята зряла възраст в годините на зрелия социализъм. Потопете се в школската атмосфера на 80-те, чрез думите на една 15 годишна девойка.

Януари
6 – Зала „Универсиада” концерт на група Сигнал от 19.30 ч.
9 – Пулсиращи ноти повторение от петък „Любовта не пита”
15 – Раздаване на учебниците, успех 5.60, край на училище
16 – На Варна и Златни Пясъци

17 – Дискотека в хотел „Велико Търново”, на басейн в хотел „Интернационал”
19 – на Планетариума
20 – разходка из Варна, мач 8-5 за ССТ, запознах се със Станимир
21 – в Толбухин, цигари „Бридж”
22 – Куклено шоу, дискотека в ресторанта
23 – Мелодия на годината „Телефонна любов”
24 – ядохме мелба, дискотека в ресторанта на хотел „Интернационал”
29 – изпитаха ме по геометрия 5


Февруари
4 – концерт на Сигнал и Тангра в зала „Универсиада”
7 – концерт на ФСБ
8 – контролно по геометрия 4.50
10 – география 5
11 – на библиотека
12 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Човек не съм убивал”


13 – на гости на Елка
16 – руски език 6, татко имаше рожден ден
18 – история 6, Сигнал на запис в „Студио младост”
19 – контролно по алгебра 5.50
24 – английски 6
25 – взех плаката на Сигнал от Клара
27 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Ако те има”
28 – по центъра

Март
1 – картички до София Баба Марта
2 – свободен по Трудово
4 – брат ми има рожден ден, става на 8 г.
7 – изпратих телеграма
10 – химия 6. По „Музикална стъблица” казаха, че започва новата обиколка на Сигнал в страната, след концертите в Ловеч и Русе до 20 март ще гостуват и в Толбухин и Варна.
14 – купиха ми обувки
15 – писмо от Мария
18 – разболях се от гнойна ангина и не ходих на училище
20 – оздравях
22 – биология 6

26 – физика 6
28 – получих автограф от Сигнал 15.35 ч.
30 – писах писмо на Сигнал, Марчела имаше рожден ден

Април
4 – с Люблена и Тончо по центъра
5 – сутринта на библиотека, пуснах пощенската картичка за „Хоризонт за вас и концерт по желание”
6 – прочетох книгата „Алиби”
7 – на кино „Херсон” на „Мярка за неотклонение” от 16 ч.
9 – къпах се, учих
10 – Севда ми донесе плочата на Сигнал от София, слушах я, „Щастливец” в „Хоризонт за вас” 16.42 ч.
11 – англ. ез 6
12 – ходих с Габа по центъра
15 – купиха ми колело
                                                                16 – решавах задачи

Май
1 – на Манифестация, в дядови след обяд
2 – на хижата
3 – български език 6
4 – по трудово кройка на пола
6 – идваха 4 а курс от Икономиката, донесоха 33 карамфила
7 – трудова в училище
8 – Левски Спартак-ЦСКА, абитуриентски бал на икономическия техникум, майка ми донесе афтограф на ФСБ

9 – Маршова песен-Дарини бяха на 1 място
10 – Майка на 20 май заминава за СССР, правих си снимки
11 – ходих в работническата болница, шихме полите
13 – занесох си блузата да се крои и панталона
22 – на рожден ден на Дара, купувах й подарък предния ден
23 – ходих в гората с маминка и дядо
24 – на манифестация, после у дядови, той има рожден ден 70 години, вечерта излизахме с Дара
28 – тръгнах за София, във влака „Щастливец”, „Ела” и „Може би”
29 – във Владови в Горна баня, следобед с Владко на абитуриенти, запознах се с Тони, Божидар, Лорка, Надя, Марина, Гергана, Сашо и много други, пихме кафе
30 – сутринта с Жоро по центъра, видяхме къде живее Румен Спасов от Сигнал, спахме в леля Снежа

Юни
2 – стояхме на пост в училище на паметника на Никола Вапцаров
4 – Ема идва в нас, Илиана има рожден ден
8 – оформиха ме по руски, по морал и право и по история
10 – имахме 2 свободни, по химия ми оставила 6

11 – бяхме следобед на училище, събраха ни бележниците, пяхме в училище
12 – излизахме с Дара в градската градина на младежко увеселение
14 – ходихме във Варна
15 – ВАКАНЦИЯ
20 – майка си дойде от СССР
21 – пуснах колет на Руслана, предложиха Сигнал в „Песни на седмицата”
22 – ходих в училище за дипломите, вуйчови идваха в нас
24 – излизахме с майка по магазините
25 – ходихме на лозето


Юли
6 – ходих в Дубини, а после бяхме по центъра
8 – гледахме филма „Кукла на верига”
10 – с Ема на „Да се влюбиш отново”
13 – правихме гъбки
14 – телеграма за Жеравна
15 – приготвях си багажа, къпах се, гледах „Студио младост”
16 – тръгнахме за Варна, ходихме в татковите братовчедки
17 – на плажа
18 – тръгнах за Жеравна, посрещнаха ме в Котел, играхме на Кент Купе


19 – на Добромерица, на карти
20 – на карти, гледахме „Нана”
21 – на магазина, на карти, на „Извънземни същества в Сен Тропе”
22 – на разходка за гъби, получих от Дара картичка
23 – на язовира за риба, ходихме да гледаме луната
25 – вечерта до Добромерица, а после из село
26 – в дола
27 – на Катунищката чешма
28 – на Аперитива
29 – друсахме сливи, правихме си снимки, вечерта на карти
31 – тръгнахме за Шумен, Дара се върна от екскурзионното

Август
3 – в училище на бригада, след обяд на работа
4 – на работа
7 – тръгнах за бригадата
8 – забава
9 – пуснаха ни вкъщи, вечер на четвърти отряд
10 – на работа
13 – купих си „Диско спектър” има песен на Сигнал
14 – празнувахме юбилея на дядо 80 години
15 – на бригада
17 – на мач Шумен-Хасково 3-1

21 – бяхме в Младежкия дом, вечерта в лагера
23 – на работа
24 – на мач Шумен-Локомотив Сф 3-1
25 – ходихме да караме коли
26 – закриване, забава
27 – пуснаха ни вкъщи





Септември
2 – на „Империята отвръща на удара”
5 – на бригада на ябълки
9 – на манифестация с майка
10 – в гората


14 – не ходих на бригада, Ема дойде
15 – за парите 44 лв.
20 – не бяхме на бригада
24 – забава в Младежкия дом и Диско маратон в Летния театър
25 – с Дара на Художествена самодейност
30 – купиха ми пола




Октомври
1 – Тракия-Шумен 2-2
4 – чистихме в училище, вечерта се разхождахме с Ема и Севда
6 – тръгнахме от Шумен в Търново, Боженци, вечерта в Плевен
7 – разхождах се из Плевен
10 – откривахме учебната година


16 – сутринта на поход, след обед леля Пепа и вуйнини бяха в нас
19 – Сигнал „Думите”
25 – заваля дъжд
27 – ходихме с Ема да се отчитам, имахме 3 часа, купих 2 билета за маратона
29 – сутринта на клетва на Жоро, на обяд във вуйнини




Ноември
2  –      в радиоклуба
3  –   на електротехника
4  –      свободен по география и английски
6 – на рожден ден на Севда

7 – писах за Ахил
9 – купих си обувки, на театър
11 – майка си купи боти
16 – на лабораторно, взех си снимките
17 – в картинната галерия

Декември
4 – Избори
7 – патронен празник, на „Елвис” с Петя
18 – на театър „Архангелите не играят флипер”
25 – празнувахме нова година в студентската дискотека

Източник:www.socbg.com

Помните ли летните ваканции прекарани на село?През деня ходехме на реката да се къпем, понякога се уговаряхме и отивахме на поход до съседните села, или пък да берем билки. Вечер, китари свиреха,танци,закачки с момичетата, пеехме, печахме си картофи, царевица, риба уловена от реката на огъня. Как си провеждахме турнири, криеница,стражари и апаши и на какви други игри играехме?
Краят на лятото винаги беше тъжен. Тежки раздели, обещания за другото лято и писма, и заминаващи коли към всички краища на страната.След време разбираме колко много сме имали,колко малко сме го ценили и колко бързо е свършило.В спомените ни баба и дядо винаги ще останат на 60, усмихнати, седнали на пейката пред къщата и махащи за довиждане. До следващата ваканция





Спомняте ли си  времето в което с нетърпение чакахме да дойде ваканцията и да се отправим на лагер,  море или на планина .Голяма част от нас таят доста весели спомени и случки свързани с тези места пръснати из цяла България.Ето как изглежда едно такова "приказно" местенце днес.




Ваканция на село,един незабравим спомен

Селото е известно със Манастирът “Свети Атанасий” който е смятан не само за най-старата християнска обител в България, но и за най-стария манастир на Стария континент.
Манастирът е разположен над самото село Златна Ливада, на десния бряг на Стара река, сред красива природа. Най-старият манастир в Европа - Свети Атанасий е една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се допълва и от местните легенди за лековитата вода в кладенеца на манастира, свързани с основаването и покровителството му от Свети Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира - чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която поклониците минават за здраве и благоденствие.

В своята близо 1700 годишна история манастир св. Атанасий е многократно разрушаван и съграждан на ново. Легенди разказват, че тук по времето на национално-освободителното движение са се крили Апостолът на свободата Васил Левски и други участници в борбата за национална свобода. В началото на 80-те години,благодарение на  Людмила Живкова  се построява нова, голяма сграда, която по обем и архитектурна внушителност го нарежда сред най-големите български манастири.


Така манастир Свети Атанасий - село Златна Ливада съчетан с рядката природна красота, от която е заобиколен, предлага прекрасни условия за културен и еко туризъм.

Храмовия празник на манастир Свети Атанасий е на 2 май.



Най-четени👇

Популярни публикации👇