Строителни войски са уникална структура с огромно значение и принос за съвременната българска държава. И днес огромна част от обществените сгради и пътища, които всички ние използваме, са построени точно от младежите, отбиващи своята трудова повинност. А няколко поколения мъже са научили занаят именно там.

Първото им име е Трудова повинност. Създател е лидерът на БЗНС и премиер на България от 1919 до 1923 г. Александър Стамболийски. Той е в нелеката позиция да трябва по принуда да подпише Ньойския мирен договор, наложен на страната ни след Първата Световна война. Освен, че е много неизгоден за България, в него ясно е записано, че армията ни трябва почти да изчезне.

Позволено ни е да имаме 20 000 войници, 10 000 жандармеристи и още 3000 мъже за погранична стража. Според медиите тогава Стамболийски счупва химикала веднага, след като полага подписа си под договора. Но измисля хитър начин да заобиколи ограниченията.

На 14 юни 1920 г. влиза в сила Законът за Трудовата повинност. В него е записано, че всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят в полза на държавата. За първи главен директор на „Трудова повинност“ е назначен о.з. генерал Иван Русев. По-късно той става вътрешен министър в правителството на проф. Александър Цанков. Името на Русев се свързва още с Деветоюнския преврат, при който е свален Стамболийски, както и с масовите арести и дори убийства в България в средата на 20-те години.

В първия набор на Трудовата повинност са свикани 15 643 младежи. Основната им работа е да строят пътища и възстановяват щетите след десетилетието на войни, опустошили българските земи. За първите няколко години са построени над 800 км пътища, над 3 км железопътни линии, както и десетки мостове и чешми. Трудоваците, както започва да ги нарича народът, засаждат стотици хиляди фиданки в цялата страна. Реално всички най-големи, важни и трудни обекти в страната по това време са строени с тяхно участие.

Има обаче и недоволство. С въвеждането на трудовата повинност държавата се намесва на строителния пазар и подбива цените. В обществото също се гледа на мярката разнопосочно, защото много мъже са извадени от семействата си и в домакинствата липсва мъжка сила. Скандал има и във външнополитически аспект – съседните ни страни подозират, че новата структура лесно може да стане военизирана и всичко това е опит за заобикаляне на Ньойския договор.За да не изглеждат като военна структура, трудоваците са групирани в различни подразделения и отдели – създава се трудова шивашка работилница в Шумен, тухларна фабрика в София, земеделско стопанство в Пазарджик, обущарска работилница в с. Горна баня, свиневъден комплекс в Радомир, горско стопанство в Берковица, риболовна група във Варна. Така в периода 1920 – 1929 г. през трудовата повинност преминават близо 155 000 младежи.

Не е ясно дали по примера на България, но в следващите години много страни създават трудова повинност или подобна като структура организация на работа. Например Австрия, Унгария и Канада имат такива трудоустроени войски от началото на 30-те години, а през 1933 г. в САЩ президентът Рузвелт свиква под американския флаг над 270 000 трудоваци. През следващите няколко години подобни структури се появяват още в Япония, Германия, Полша, Куба, Виетнам и други.

На 31 юли 1938 г. съседните ни държави са принудени да легализират трудовата повинност. Тогава е подписван Солунското споразумение, а българската армия излиза от своя скрит период на съществуване. До тогава държавната власт укрива оръжия и боеприпаси и нарича щабовете по друг начин – обединения, съединения и части. Така през 1940 г. трудовата повинност е преименувана на Трудови войски.Пълното официализиране идва след Втората Световна война. През 1954 г. войските в България стават самостоятелна държавна структура и са подчинени на 

Министерския съвет. А през 1969 г. Трудова повинност се преименува на Строителни войски (СВ). Създава се ГУСВ – Главно управление на Строителните войски.Пълното официализиране идва след Втората Световна война. През 1954 г. войските в България стават самостоятелна държавна структура и са подчинени на Министерския съвет. А през 1969 г. Трудова повинност се преименува на Строителни войски (СВ). Създава се ГУСВ – Главно управление на Строителните войски.Дейността им е прекратена от кабинета на Иван Костов. На 14 юли 2000 г. министърът на строителството и регионалното развитие Евгений Бакърджиев подписва заповед за закриването им. Обяснението е, че затова настояват европейските институции, а тези войски са място за принудителен труд. Голям част от активите на ГУСВ са приватизирани, а работещите над 6400 души – освободени или пренасочени към други дейности и институции.

Последно преди около 2 години тогавашният вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов заговори за възстановяване на Строително войски. Тогава той обясни идеята си, че по този начин ще се разреши проблема с неприобщените ромки групи. Идея, до чието реализиране не се стигна. 

От създаването до закриването си Строителни войски осъществяват мащабна строителна дейност във всички обществени и икономически сфери. Грубата сметка показва, че само през последното десетилетие от съществуването си трудоваците са построили повече от 15 000 обекта. И до днес се помнят девизите им – „Труд за България“ и „Строим за Родината“. Така без дипломи и квалификация тези безименни младежи са получили признанието на обществото като строителите на съвременна България.

Автор: built.bg

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇