„Не така, другарко Палаузова”. Така беше озаглавена статия на кореспондент на в. "Борба'' -  ВеликоТърново, през 80-те години на миналия век, отразяващ Окръжната конференция на БКП. Думите бяха изречени от представителя на ЦК на БКП Димитър Стоянов по повод изказването на делегатката на конференцията Русана Палаузова (с партизанско име Милка).

Милка Палаузова говори как преди няколко дни срещнала случайно приятел от партизанските години и на въпроса ѝ как е, той я дръпнал настрана и ѝ казал,че се връща от Черноморието, където обикалял по поръчение на ръководството на партията във В. Търново да търси специална напитка. (Палаузова вметна, че не могла да запомни името на напитката, което било „усукано”.) Щели да посрещат гост от ЦК, който пиел само такава напитка. Палаузова пита достойно ли е това действие на партийните ръководители? Защо петнят името на партията?

Именно тогава Димитър Стоянов започва отговора си с думите:

"Не така, другарко Палаузова. Вие сте заложили живота си за добруването на народа, ежедневно доказвате грижите и обичта си към хората, но не бива да говорите така". Тя му отговаря, че не тя, a тия хора, с които живее, с които споделя радости и беди, които са искрени, вече открито негодуват от неща, които се случват в редовете на партията. Казва му, че трябва да напуснат „жълтите плочки”, да живеят по-близо до българския народ, да познават грижите, неволите и радостите му, а не да отиват в провинцията, за да търсят изпълнение на прищевките на някого.

Спомените ми изникват спонтанно, когато чуя млади хора, които не са живели в оня "лош” социализъм и надъхани от злобари, критикуват комунизма и комунистите. А Милка Палаузова беше образец на "комунист". Обичаха я в града и деца, и възрастни. Палаузова бе за пример и по отношение на сина си. Въпреки че беше с преминал детски рахит, тя не потърси лекия начин да го пенсионира по инвалидност, а го изпрати да работи в жп депото, където момчето беше усърдно и скромно, но новите "демократи" му взеха живота. Бригадата, в която работеше, непрекъснато го тормозеше заради майка му. Вземаха му паспорта, за да не гласува, даваха му най-тежката работа, караха го да пие.Тя знаеше отчасти (аз не ѝ казвах всичко, което ми доверяваше мой близък от депото), страдаше, но го увещаваше да работи съвестно и да бъде търпелив.

Ето такива са комунистите, а аз познавам не един (мнозина вече не са живи). А партийните членове са друго. Днес те са най-големите хулители на партията. Те ставаха членове с нагаждачество и подлизурство за лични изгоди и кариера./ретро.бг

Елена Димитрова, Асеновград

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА��

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ