Показват се публикациите с етикет 1945-1989 ГОДИНА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 1945-1989 ГОДИНА. Показване на всички публикации


Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.

Ето как е изглеждал Благоевград през 70-те години на миналия век:









Снимки:Бисер Костадинов

Сред забележителностите на Благоевград,особен интерес представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. 

На 200 м. западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2,5-километровата алея са разположени заведения, детски площадки, „Аквапарк Благоевград“ и закрит басейн. В края на алеята се намира изкуствено езеро с дълбочина между 2 и 4 метра, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плават водни колела направени под формата на лебеди. На 30 км от града е ски курортът Картала в близост до местността Бодрост.

Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.



Тези дни попаднах на интересен текст от социалната мрежа. Авторът му твърдеше, че в едно ТКЗС по времето на социализма са се произвеждали толкова плодове и зеленчуци, колкото днес се произвежда в цяла България. Е, може и да звучи пресилено, но истината е, че произведената продукция беше в огромни количества. 


В родното градче на баща ми в западащата днес Северозападна България имаше консервен комбинат, който работеше сезонно и буквално бълваше продукция от края на май почти до края на ноември. А дворът му буквално беше задръстен от плодове и зеленчуци. И досега са пред очите ми големите каруци с волски впрягове, които бяха препълнени с огромни дини и пъпеши. От полето към гарата по време на жътвата денонощно пътуваха камиони с ожънато зърно. Летните месеци бяха разпределени между производството на ябълки, кайсии, праскови, домати, чушки, патладжани, зеле, каквото ти душа иска, и зърнените култури. В края на лятото и началото на есента идваше ред на гроздобера, а по-късно и на царевицата.


В градеца имаше няколко ТКЗС-та, защото поземленият фонд беше огромен. В късната есен член-кооператорите получаваха продукция в натура за своето дялово участие със земя. Хлябът за тях беше безплатен, хората получаваха от администрацията на кооперацията купони, по 35 бр. на месец. Печеше се в няколко градски фурни и беше с превъзходно качество.Упадъкът на този живот започна в края на 70-те години, когато ТКЗС-тата бяха ликвидирани и бяха създадени т. нар. АПК. Окончателното унищожение на селското ни стопанство извършиха ликвидационните съвети на Филип Димитров при т. нар. демокрация.


Никола Асенов, Плевен


Освен голям актьор и дългогодишен политик, в дългата си професионална кариера Стефан Данаилов има и няколко музикални опита. Чуйте една малко известна негова песен, изпълнена в дует с великия Емил Димитров.


Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.


Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук.

Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия поризходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

"По старите хора я помнят като пивница "9-ти Септември" или като "Трите гайди"... Впоследствие стана "Механа". А на пазара имаше кръчма, която наричаха "Двата лева" - Георги Данаилов

"Когато бяхме малки със сестра ми, татко на всяка заплата ни водеше там. Винаги поръчваше специалитета "Странджански колиби" мисля, че се казваше.Три шишчета като колиба, навито на тях карначе и кюфте, кебапче и пържолка под тях. Не можехме да го изядем, но той винаги поръчваше по една за всеки." - Иванка Атанасова

"Механата" беше под старата фурна, която от години не работи. Знам, защото беше на дядо ми, а в момента живея аз там :) Била съм много малка, но питките ги помня." - Петя Тончева

Източник: Елена Кошничарова

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 m надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.
Вижте как е изглеждал Банско през 1974 година:









Цял Бургас посреща ръководителя на Съветския съюз Леонид Брежнев през далечната 1967 година, от която е изминал точно половин век. Посещението, което само най-възрастните бургазлии помнят, е запечатено на чернобяла лента*, която открихме в руския сайт за видео архиви net.film.ru.

От кадрите се вижда, че Брежнев каца на летището в Бургас, придружен от Тодор Живков. Около пистата вече го очакват стотици бургазлии, които да демонстрират почитта си към лидера на братска Русия.

Същото е положението и по целия път от Сарафово до Бургас. От двете страни на шосето са нареден хиляди бургазлии, които развяват български и руски знаменца. По-голямата част от присъстващите са организирани под строй, но много от тях са там по собствено желание, за да зърнат поне за миг руския лидер. Брежнев и Живков пътуват в открит автомобил, като през целия път махат на тълпата. Кортежът минава по строго определен маршрут в центъра на града. Дни преди това всички огради и фасади по него са били пребоядисани, били са засадени и нови храсти, спомнят си бургазлии.
ВИДЕО:

Делегацията посещава Нефтохимическия комбинат, както и курорта Слънчев бряг. Официалната причина за посещението на Брежнев е подписването на договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между България и СССР, което става в София.

Източник:e-burgas.com

Началото му започва от Мавзолея-костница – краят завършва при „Бранителите на Стара Загора”. Символиката в шествието между двата паметника са двете страни на Старозагорската епопея: трагизмът на жертвите и героизмът на подвига.


Множество народ е заляло подножието на Чадър могила. Пред нас внушително се възправя каменното Самарско знаме, пред него – опълченците, застанали на вечен страж. Мисля си, това е най-хубавият паметник за нашето Освобождение.

Може би в съждението ми има доза субективизъм? Затова през следващите дни пробвам от друг ъгъл на възприемане: наблюдавам го от Аязмото, от шосето за с. Дълбоки, от пътя за с. Хрищени. Заключението е все същото: усещам го с тръпка в сърцето. Значи така е: най-хубавият. Защото Стара Загора го заслужава!"

Величка Койчева

Шепа керемиденочервено, пръснато в зеления скут на долината, заобиколена от могъщите плещи на Балкана — така изглежда от високото Етрополе. Долу, в ниското, градът добива своите реални очертания:

Тихи сенчести улици,спретнати двуетажни къщи,дворове, наметнати с пъстрата черга на есенните цветя,малък уютен площад с неизменната сграда на кметството и пощата, с кафенето си, с пейките за небързащите за никъде старци — гледки, които навяват ласкаво спокойствие и като че ли забавят хода на холеричното ни време.

На пръв поглед малкият град е лесен за „откриване“ — той не защищава тайните си с помощта на огромните мащаби на мегалополиса, с циклопическите си многоетажни постройки. От центъра до старинната часовникова кула се отива с броени крачки, а от там до последните къщи разстоянието е съвсем малко. И въпреки тази урбанистична яснота Етрополе може лесно да събуди у новодошлия тръпка на учудване или възхита — с прекрасната симетрия между дървото и камъка на една съхранена през вековете българска къща, с романтичната сянка на някой стар чардак, осветен от аленото сияние на цветята, с преданията за древни и бурни епохи. Защото в малкия планински град кръстосвали следи на траки и римляни, на гърци и саксонски рудничари, на славяни и прабългари. И в това няма нищо необикновено — Етрополе е един от най-старите миньорски и железодобивни центрове на Балканския полуостров, средище на занаяти и оживена търговия.


Един филм който ни  навява хубави и носталгични спомени за някогашната Каварна!
Всичко се променя толкова бързо , че е трудно да си представим как е изглеждало преди години. Много от най-известните места които помним, не са имали нищо общо с това което представляват днес, а някои от тях въобще не съществуват вече.

 Вижте това видео и се потопете в топлата вълна на носталгията по отминалите времена


В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастични форми. Интересно карстово образувание е скалният свод Крали Маркова дупка, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Беклемето
Местността Беклемето в Троянския проход е разположена на 1320 м надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

Най-интересен и живописен е парк „Пеньо Пенев“, който носи името на поета, възпял Димитровград. Мемориалният парк е образец на синтез между природа и изкуство. Той е и уникален по отношение на идеите вложени в неговото проектиране. По най-добрият, ненатрапчив начин тук съжителстват скулптурата и архитектурата с парковата среда.


Изграден е върху площ 350 дка в централната представителна част на определения за крайградски отдих лесопарк Габера”,която е била любимо място на поета Пеньо Пенев. Засадени са 92 растителни и декоративни дървета и храсти, характерни за флората на България. Алеите са с настилка от бетон и речни камъни, с бръшлян и зеленина са оформени различни кътове, изградени са беседки за отдих, открита зала за поетични рецитации.


Из целия парк са разположени монолитни блокове с издълбани в тях стихове на Пеньо Пенев. Интересни са изкуствените езера с водни лилии, скулптурните фигури и изкуствените пещери. При създаването на парка са използвани цветни диапозитиви, правени за световната изложба на парковото изкуство през 1961 г.Изграждането му е дълбоко свързано с поезията на Пеньо Пенев, защото той сам пожелава гробът му да се зеленее на Габера, откъдето се вижда целият град.

Изграждането на парка започва през 1960г. Нарича се мемориален парк,защото е посветен на поета Пеньо Пенев и на бригадирското движение. Основната композиция на парка се реализира в периода 1960г.- 1974г., а другите части от парка до 1985г., като композицията постоянно се дообогатява и се внасят нови елементи, без да се променя първоначалния й замисъл. През 1968 -1970г. се изгражда надгробният паметник на поета П. Пенев и цитатници с откъси от негови произведения.

Освен това е създаден да подобри микроклимата в града, вследствие от промишлените замърсявания.Гости на града и официални делегации ги водят именно в този парк. Има традиция за абитуриентите-след приключване на празненството в ресторанта, отиват в парка да посрещат изгрева.

Провъзгласена за морска столица на България по време на социализма, Варна става третият по големина град в България като населението и от около 75 000 души към 1945 г.,нараства до 300 000 към 1989 г.,въпреки ограниченията с т.нар. жителство. След 1944 г. Варна се развива като голям културно-икономически, образователен и туристически център.
От 1949 до 1956 година градът носи името "Сталин". Още през 1946 г. се създава държавен симфоничен оркестър, през 1947 се открива варненската опера, през 1953 е открит кукленият театър, а през 1955 Музеят на революционното движение.
Икономиката на града се гради основно на следните предприятия: Корабостроителен завод “Георги Димитров”, Кораборемонтен завод с плаващ док, Завод за дизелови двигатели, Завод "Елпром", Завод "Метал",
Завод за манометри "Черно море", Завод за радиолокационна апаратура, Завод за корабни механизми, завод “Дружба” и др.Създадени са НИИ по корабостроене, Институт по корабна хидродинамика за изпитание на корабни модели. 
Има ВУЗ по икономика(ВИНС“Д.Благоев”),технически (ВМЕИ),медицински (ВМИ) както и Висшето народно военно-морско училище "Н.Й. Вапцаров", основано още през 1881 г. 
Първата панелна сграда в града е реализирана през 1959, а масово започват да се строят панелни сгради от 1962. Най-големите квартали в града са:”Владислав Варненчик”,наричан още “Владиславово”,”Васил Левски”, “Чайка”,”Възраждане”. Един от най-късно построените комплекси по време на социалистическия период е „Кайсиева градина“ ,като част от кв.Владиславово. 



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив