Един от най-ярките спомени от социалистическото ми детство е скритата в един шкаф икона. В родната къща на баща ми в малко северозападно градче моята баба държеше скрита една икона. Богородица с младенеца, на гърба й стои печат от Светия синод на БПЦ. Най-обикновена хартиена иконка в малка рамчица без никаква художествена стойност. Но вероятно безценна за религиозната възрастна жена.

Иконата не беше просто затворена там. Дядо ми беше забил пиронче на вътрешната стена в шкафа и тя беше закачена на него. Спомням си, че вечер преди лягане баба отваряше шкафчето прекръстваше се, казваше: Благодаря ти, Господи! И после си лягаше. Като дете ми беше любопитно и я питах защо го прави, защо благодари.

Отговаряше ми простичко – защото я е дарил с още един ден. В един период ме предупреждаваше да не казвам на нашите. Само че веднъж, когато бяхме с родителите ми, видях, че баща ми е отворил шкафа и търси нещо в него. Не изглеждаше изненадан от иконката.

Отново с баба ми за пръв път прекрачих прага на църквата, която и до днес си стои в градчето, ремонтирана, разкрасена, облагородена. Тогава не изглеждаше така.

Естествено това бяха нашите малки тайни, които аз не споделях с никого, дори и с родителите си. Тази жена си отиде от света в началото на 80-те години, но за мен си остана символ на чиста и неопетнена вяра, която дори и при религиозните репресии на онзи режим тихо и ненатрапчиво отстояваше. Вярвам, че днес е на едно по-добро място, което е заслужила благодарение на своята духовна отдаденост. А иконката сега стои на стената ми и всекидневно е пред очите ми./Ретро.бг/

Цветан Асенов, Плевен
Сподели новината👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623