Легендата спасил младо момиче от набезите на пияния Владко в скъпо столично заведение.
Изхвърлиха баща ми от Народния като непотребна вещ, разкрива синът на големия актьор Иван Георгиев.

Баща ми си отиде от този свят изключително огорчен, признава Иван Георгиев - синът на големия български актьор Георги Георгиев-Гец. И до днес Гец-младши не може да си обясни безумието на ръководството на Народния театър през 1992 г., когато уволнява най-добрите си актьори  - баща му, Славка Славова, Татяна Масалитинова, Георги Черкелов, Стойчо Мазгалов... Хей така, без смислено обяснение ги изхвърлят като непотребна вещ. Един ден, малко преди поредното представление, директорът на театъра вика Гец в кабинета си и му връчва заповед за пенсиониране. Стари били, трябвало да дадат път на младите – и толкоз. „Когато се е върнал в гримьорната от директорския кабинет, заварил там майстори,

които изкъртвали името му

от вратата, разказва  Иван.
Няколко години преди да изпадне в немилост, Гец е в устата на хората със своя смела постъпка. Действието се развива преди Тодор Живков да падне от власт. В скъпарско столично заведение в шумна компания се вихрел Владимир Живков. Татовият син, пиян до козирката, започнал грубо да дърпа младо и симпатично момиче на бара. След като девойката не отговорила на мераците му за ласки, разяреният наследник на Първия безцеремонно загасил фаса си в бедрото му. Гец чул писъците на момичето, станал от масата си, завъртял два мощни шамара на Владко и го изхвърлил от заведението. Макар и унизен, Живков-младши, не посмял да се оплаче нито на баща си, нито на шефа на УБО генерал Илия Кашев. Мълвата обаче стигнала до ушите на Тодор Живков, но  и той предпочел да не предприема нищо срещу Гец, защото още повече щял да дискредитира сина си. Между другото Тато имал респект от Гец. След премиери на Народния театър ходел на коктейлите. Специално внимание обръщал на Гец и всички забелязвали уважението на Живков към звездата.

Ако беше доживял до днес

Георги Георгиев – Гец щеше на 4 октомври да навърши 88 г. Името му е сред легендите на българското кино. В периода от 1951 до 1990 г. актьорът е участвал в 70 от създадените за този период общо 300 филма – „А бяхме млади”, „С дъх на бадеми”, „Осмият”, „Най-дългата нощ”, „Селянинът с колелото”, „Зарево над Драва”, „На всеки километър”. Шест пъти е взимал награда от Варненския кинофестивал. Имало е случаи, в които е бил зает с над 20 представления в театъра, а в същото време е репетирал и се е снимал във филми.
За съжаление последните години от живота му били доста тежки. „След принудителното му пенсиониране от Народния театър, баща ми до смъртта си не е играл пред салон, който да не е пълен и с правостоящи”, разказва Иван. Спасителна ръка към безкрайно влюбения в професията си актьор подават трупата на „Барбуков” и провинциалните театри в страната. „Случваше се човекът, който цял живот е играл в Народния театър,  да гостува на неговата сцена с трупата на Кюстендил или на Пазарджик. Моята дълбока благодарност към директорите и към колегите от тези театри. И досега си спомням как, когато ходим пеша из центъра на София и пътят ни минава покрай Народния театър, той отбиваше по други улички, за да не види дори сградата му”, разказва синът на Гец. Ярък е споменът и от последното,

фаталното заминаване на актьора

за Стара Загора. „И на жена ми, а и на майка ми, Бог да я прости и нея, им е направило впечатление, че преди да тръгне, той изключително дълго и много сърдечно се сбогува с всеки един от нас. Вероятно нещо е предчувствал”, връща лентата назад Иван.
Непоправимото пък се случило на самата сцена на Старозагорския театър, където получава инсулт. Таня Масалитинова, с която си партнират в спектакъла, разказва, че той от средата на пиесата започнал да залита и да съкращава репликите, но тя си помислила, че е решил да прави нещо ново. Издържал до края и паднал зад завесата. Не успява дори да се поклони за овациите. Откарват го в болницата в Стара Загора и чак след седмица го транспортират в София, което според сина му се оказва фатално. Сложната мозъчна операция му е направена в ИСУЛ, но твърде късно. Големият актьор умира след 6-месечна кома на 2 септември 1996 г.
Животът и на Гец-младши е свързан с киното, но от другата страна на камерата. За разлика от брат си Даниел, който успешно се реализира като композитор в Холивуд, Иван предпочита да прави кино в България. Привличат го сюжетите на документалното кино, но има и два игрални филма – „Леден сън” и „Магьосници”. Но за работата си предпочита да говори след публиката и, за да спази принципа си завърта приказката пак към именития си баща. „Просто

Господ го пазеше

имаше страшно много премеждия в много филми. Което от една страна е поради грешки на снимачния екип, но от друга, че държеше нещата на екрана да са истински”, уточнява Георгиев. Цяло чудо било оцеляването на Гец в една от сериите на „На всеки километър”, където той играе спасил се от удавяне въстаник от 1923 г. В сцената трябвало да се потопи в р. Дунав един шлеп с въстаници и само Гец успява да скочи във водите. Денят бил доста студен и актьорът, облечен с дебели шаечни дрехи, трябва да плува в ледения Дунав. „Гец, скачаш от шлепа, плуваш, колкото имаш сили, и когато се умориш, се обръщаш по гръб. Тогава ще мине моторницата да те прибере”, наредил режисьорът. „Баща ми попитал моряците, които са били с тях, колко е дълбока реката на това място, а те му отговорили: „А повече от 30 метра няма - смее се Иван. И започват снимките. Камерите работят. Гец  скача от шлепа. Плува до изнемога и по едно време се обръща по гръб. Но за негов ужас чува: „Гец, стой така, моторницата не може да запали.” В същото време течението на реката го отнася вече страшно далеч. Дрехите му подгизват и започват да го влачат надолу, а в главата му звучи: „Повече от 30 метра няма.” Слава Богу наблизо имало някакъв друг катер, който се притекъл на давещия се вече актьор. „Не знам колко време е траела тази борба в ледените води на Дунав, но такива истории има безкрайно много - и в „Осмият”, и в „А бяхме млади”, и в „Законът на морето”, където

играеше тежководолаз със 105-килограмов костюм

 – също сам, без каскадьори се потопи под водата”, реди подвизите на баща си Иван. И за да докаже, че киното не е само слава и почести разказва още един „страшен” епизод от професионалните изяви на Гец. Този път действието се развива в „А бяхме млади”, а актьорът трябва да се изплъзне от преследващите го полицаи на Колодрума в Борисовата градина. Та той тича през колодрума, подхлъзва се по стената и на виража - пада. При първото спускане си одрал гърдите и корема - превързали го и прави втори дубъл. При втория дубъл обаче гръмва един заряд изпод ръцете му и разкъсва вените. Стегнали му ръката, а режисьорката на филма Бинка Желязкова го успокоила, че са извикали линейка. „Ама тя ще се забави половин час, така че, ако искаш, да направим трети дубъл”, предложила Бинка. Така че със скъсани вени и раздран отпред направил третия дубъл, който е влязъл във  филма. В “Осмият” пък

гилза му разкъсала зеницата на окото на три места.


„Баща ми и майка ми имаха много хубаво семейство”, въздиша по някогашната семейна идилия Иван. И бързо оборва слуховете за малките прегрешения на актьора с колежките. „Майка ми правеше точно разграничение между неговите образи и животът му вкъщи. Той самият беше човек, който предпочиташе винаги да бъде със семейството си, да бъде близо до нас. И въпреки че баща ми беше обожаван и много харесван от жените, не е имала поводи за ревност”, категоричен е Иван. И плахо добява: „Най-добрият баща, който човек може да си пожелае.”

Рада ПЕТРОВА /Наборе.бг/
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации